Решение по дело №143/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

2. Образувано е по касационна жалба, заявена от Главна дирекция ’’Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието, София, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, бул. Георги Бенковски №153, Затвора Пазарджик, срещу Решение №631 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 312 по описа на Административен съд Пазарджик за 2023 г., в частта с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието, София е осъдена да заплати на А. Р. Ч., понастоящем в Затвора Пазарджик сумата от 664.00лв., представляваща обезщетение за претърпени същия неимуществени вреди в периода 14.09.2020 г. до 14.12.2020 г., заедно със законна лихва върху тази сума от 27.03.2023 г. до окончателното  изплащане.

3. Счита се, че обжалваното първоинстанционно решение е необосновано и неправилно, сиреч постановено в противоречие с материалния закон.

Сочи се, че поради липса на конкретизация относно твърдените от Ч. незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, не са представени доказателства за претърпени вреди, нито доказателства за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, не са представени „адекватни“ доказателства за защита в процеса.

Според касационния жалбоподател, Ч. е търпял своята присъда при условия, не по различни от условията на останалите лишени от свобода в Затвора Стара Загора.

Поддържа се, че Ч. е търпял наказание „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора, като всички спални помещения, в които е бил настаняван, отговарят на изискванията в чл. 20 от ППЗИНЗС, като за всеки лишен от свобода е имало жилищно площ от не по-малко от 4,00м; с осигурен постоянен достъп до течаща вода и тоалетна; с възможност за ежедневен престой на открито; наличие на обща пералня където дрехите се перат и сушат. Храната в затвора е достатъчно разнообразна, калорична и съобразена с изискванията на Министерство на здравеопазването, приготвя се под ръководството на професионален готвач, и се контролира ежедневно по отношение на качество и годност за употреба. Твърди се, че за физическото и психическо здраве на лишените от свобода в Затвора Стара Загора се грижи екип от специалисти с дългогодишен опит. Ч. не се е оплаквал и не са били установени съществени отклонения на здравословното състояние на ищеца. Няма регистрирани хронични заболявания и не се е налагало да бъде консултиран с външен лекар, или да бъде хоспитализиран.

Сочи се, че Ч. не е подавал писмени заявления, или оплаквания за лоши условия и пренаселеност, до администрацията на Затвора Стара Загора, което според касационния жалбоподател показва, че лишения от свобода е бил съгласен с тези обстоятелства, и това е била неговата воля към момента.

Според касационния жалбоподател, липсва два от реквизитите на хипотезата за ангажиране отговорността на държавата, в частност „виновно поведение“ и „противоправност“, в действията на служителите и администрацията, на Затвора Стара Загора. Настоящите битови условия, ред и дисциплина в затвора не следва да се квалифицират като пример за нечовешко или унизително отнасяне. Затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

 

4. А. Р. Ч., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пазарджик, лично и чрез процесуалния си представител адв. С. е на становище, че жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Иска се то да бъде оставено в сила.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационните жалби са подадени в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което са допустими.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Възведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които Ч. е основал исковата си претенция се свеждат до следното : в периода от 15.06.2020 г. до 14.09.2020 г., той е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик; в периода от 14.09.2020 г. до 14.12.2020 г. е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора Стара Загора и в периода от 14.12.2020 г. до 27.03.2023 г. е търпял наказанието в Затвора Пазарджик. През време на тези три периода, Ч. твърди да е бил поставен в условия, нарушаващи правата му по чл. 3 от ЗИНЗС, като е държан в пренаселени килии, в които се предоставяли под 3 кв.м. чиста жилищна площ на човек. Не му е бил осигурен санитарен възел и течаща топла, а килиите били мръсни, в тях имало дървеници, хлебарки и гризачи. Заявил е, че затворниците си сушели дрехите си в килията и това правело въздуха запарен и труден за дишане, и причинявало влага. Заявил е също така, че в Затвора Стара Загора на 50 човека е имало една баня.

Ч. е поддържал, че в резултат на тези действия и бездействия на администрацията на Затвора Стара Загора, нему били причинени неимуществени вреди съставляващи обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт.

Исковата претенция за обезщетение за твърдените неимуществени вреди, търпени в периода от 14.09.2020 г. до 14.12.2020 г. в Затвора Стара Загора е бил в размер на 10000,00 лв., като е бил заявен и акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане на тази сума, в размер на законната лихва за периода от 27.03.2023 г. до окончателното  изплащане.

 

8. В хода на първоинстанционното производство са били приобщени по делото : Справка вх. № 3130 от 11.04.2023 г. изготвена от Началник Затвора Пазарджик, в която са описани данни времето и условията при които Ч. е търпял наложеното му наказание в Затвора Пазарджик; Медицинска справка от 04.04.2023 г., на Медицински център на Затвора Пазарджик; Справка от 07.04.2023 г., изготвена от Е. С., на длъжност началник сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ в Затвора Пазарджик в която е описано, че сградата на корпуса на затвора, е изцяло обновена, след продължилата през 2018 - 2020 година, мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд; Договори и приемо-предавателни протоколи, сключени и съставени между касационния жалбоподател и „ДДД-1“ООД, [ЕИК], гр. София, относно извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на Главната дирекция.

С Определение №446 от 28.03.2023 г., постановено по адм. дело № 312 по описа на съда за 2023 г., на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, изрично е указано да представи информация и данни относно битовите условия в Затвора Стара Загора, при които е бил настанен Ч., както и данни за хигиенни и битови условия, обзавеждане и площ на помещенията в които е бил настаняван Ч., брой лица настанени в помещенията, осветление, хигиенизиране, достъп до течаща топла и студена вода, достъп до санитарен възел, като е предоставил срок за това. Каквито и да е данни, справки или документи в тази насока не са представени.

 

9. В хода на първоинстанционното производство е било изслушано и прието без заявени възражения от страните, заключение по назначена съдебно медицинска експертиза, като според вещото лице, понастоящем Ч. не страда от активно белодробно заболяване. Същият е съобщил за прекарана туберкулоза в миналото, преди около 30 г., като данни за такова заболяване и лечение не са открити в картотеката на Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания.

Разпитани са били и свидетелите Е. М. Й. и Д. М. Б.. Двамата свидетели са описали лошите битови условия в които са били поставени съвместно с Ч. при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Стара Загора

 

10. Въз основа на данните съдържащи се в тези писмени и гласни доказателства, първоинстанционния съдебен състав е приел за установено следното :

Прието е, че до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, от страна на административния орган не са представени каквито и да е данни или доказателства, свързани с условията в които Ч. е бил поставен, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Стара Загора.

При липсата на доказателства представени от страна на администрацията, решаващия съд е подложил на подробна преценка, данните заявени от разпитаните по делото свидетели Й. и Б.. В тази насока, за доказани са приети твърденията в исковата молба, че при престоя в Затвора Пазарджик, Ч. е бил поставен да обитава помещения които са били пренаселени и с твърди лоши битови условия.

Въз основа на така приетите за установени факти и по аргумент от нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът приел за доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди, причинени му в резултат на ложите битови условия в помещенията в които е бил настанен при престоя му в Затвора Стара Загора. На това основание е счетено, че на Ч. се дължи обезщетение за процесния период 14.09.2020 г. до 14.12.2020 г., равняващ се на 92 дни, като общият му размер е определен на 664,00 лева. Съразмерно на това разрешение е уважена и акцесорната искова претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата от 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В останалата част, исковите претенции са отхвърлени.

 

ІV. За правото :

 

11. По отношение на твърденията, възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне отново.

 

12. Прегледа на действащото национално законодателство сочи, че съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Ясно е, че с оглед изричното указание на закона, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, е достатъчно за да обоснове извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

 

13. В контекста на цитираната нормативна уредба, съобразно правилото чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

Трябва също така да се съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс, длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Ето защо, следва да се приеме, че удостоверените от длъжностните лица в съответното пенитенциарно заведение, факти и обстоятелства са истинни до установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството доказателства.

 

14. В случая обаче, както нееднократно се посочи, въпреки указанията на съда, администрацията не е предоставила никакви данни и документи, свързани с процесния период, през който Ч. е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора Стара Загора.

Ето защо, решаващия съд правилно е основал своите констатации на данните съдържащи се в показанията дадени от свидетелите Й. и Б.. Тези показания са обсъдени подробно и всестранно, като са формирани обосновани изводи относно релевантните по правния спор факти. Правилно е прието за установено от първоинстанционния съд, че в периода от 14.09.2020 г. до 14.12.2020 г. или общо за 92 дни, при пребиваването си в Затвора Стара Загора, Ч. е бил поставен в условията, да обитава помещения при липса на достатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, наличие на инсекти. Правилно е счетено, че наложеното обитаване на помещения при тези условия и обстоятелства, уронват човешкото достойнство и пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

В този смисъл, правилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че заявеният пред него главен иск е доказан по основание.

 

15. Следва да се приеме, че размера на дължимото обезщетение, също е обоснован и правилно определен от решаващия съд. В случая става реч за неимуществени вреди, които са последица от обитаването на Ч. в помещения с недостатъчно площ и подходящи битови условия. Не е установено в хода на първоинстанционното производство, по отношение на Ч. да не е била осигурявана необходимата медицинска помощ; да не му е бил осигуряван съответни режим и условия за пребиваване на открито, или по някакъв друг начин да са били накърнени негови права или законно установени интереси.

Правилно е отчетен и сравнително не продължителния период от време, през който администрацията е бездействала и не е предприела мерки за осигуряване на нормална среда за обитаване на лишения от свобода.

Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил един обоснован и съответен на материалния закон резултат. Не се констатира в хода на първоинстанционното производство да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

 

16. Възраженията възведени в касационната жалба, настоящата инстанция намери за неоснователни.

От факта, че Ч. не е подавал оплаквания относно лошите битови условия в помещенията които е обитавал в Затвора Стара Загора, по никакъв начин не следват изводите: нито, че той е бил съгласен с тези условия и ги е приемал доброволно, нито пък, че при това положение, за администрацията на затвора е отпаднало нормативно установеното изискване, да предприеме необходимите действия и осигури, условия за обитаване от лишените от свобода, които са съобразени с параметрите, качествата и изискванията, установени в ЗИНЗС, ППЗИНЗС и другите нормативни актове, свързани с неговото приложение.

Следва да се добави, че в хода на касационното производство, също не се заявиха и не се посочиха данни, във връзка с условията при които Ч. и изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода в Затвора Стара Загора.

Останалите заявени в касационната жалба твърдения, които са свързани с условията в Затвора Пазарджик са извън предмета на текущия правен спор и не следва да бъдат обсъждани.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 631 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 312 по описа на Административен съд Пазарджик за 2023 г., в частта с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието, София е осъдена да заплати на А. Р. Ч., понастоящем в Затвора Пазарджик сумата от 664.00лв., представляваща обезщетение за претърпени същия неимуществени вреди в периода 14.09.2020 г. до 14.12.2020 г., заедно със законна лихва върху тази сума от 27.03.2023 г. до окончателното  изплащане.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.