Решение по дело №43852/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4992
Дата: 20 декември 2021 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20201110143852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4992
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М. М,
при участието на секретаря Т. Й. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. М, Гражданско дело №
20201110143852 по описа за 2020 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Т. С. ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответницата Д.Н., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
...., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на продавача, а съгласно тези от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответницата
не е сторила, поради което претендира сумите, както следва: 151,25 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното плащане,
както и 44,05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д.Н., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител – адв. П.М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете при твърдението, че не е доказано наличието на облигационна връзка с ищеца.
Оспорва действието на договорите, сключени между етажната собственост и Т. С. ЕООД и
ищеца и Т. С. ЕООД, тъй като са с изтекъл срок и няма данни относно влизането им в сила,
поради което ги счита за неотносими към исковия период. Навежда довод за изтекла
1
погасителна давност на процесните вземания, тъй като падежът на най-късното такова – за
м.02.2017 г. е настъпил на 14.04.2017 г., т. е. преди 11.09.2017 г. Оспорва и претенцията за
мораторна лихва, тъй като не е доказано публикуването на фактурата на интернет
страницата на продавача. В тази връзка навежда довод за нищожност на посочените клаузи
от общите условия на ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – Т. С. ЕООД изразява становище, че
дяловото разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Най-напред съдът намира за необходимо да отбележи, че с оглед събраните по делото
писмени доказателства и най-вече данните, удостоверени в представените удостоверения за
наследници на Б. Д. Г и М. П. Г, от които става ясно, че на лице с ЕГН **********
съответства лице с имена Д. Б. Н., а не Д. Б.Н.., както се посочва от ищеца с исковата молба,
то следва да се приеме, че е допусната техническа грешка в частта относно презимето на
лицето, посочено като ответник по делото, и срещу което са насочени исковите претенции.
Доколкото обаче се наблюдава пълна идентичност в единния граждански номер /ЕГН/ на
ответницата и останалите имена - лично и фамилно, съдът прави извод, че безспорно става
въпрос за един и същи правен субект, поради което няма пречка констатираната в исковата
молба техническа грешка да се отстрани, като в диспозитива на съдебния акт се посочи
коректното презиме на ответницата по делото – Бориславова, а не Борисова.
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на иска за заплащане на цена на потребена топлинна енергия
предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена.
С определение от 03.09.2021 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване доставянето на твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот в
посочената стойност от 151,25 лв., като спорните по делото въпроси са концентрирани
върху три групи обстоятелства: 1/ наличието на облигационно правоотношение между
страните с предмет доставка на топлинна енергия, 2/ основателността на възражението за
изтекла погасителна давност, както и 3/ поставянето на ответницата в забава.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 11, том LLIV, нот. дело № 20512/1996 г., удостоверение за идентичност
на „ГИС София“ ЕООД, заявление – декларация за откриване на партида от 27.04.2015 г.,
2
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том II, нот. дело № 209/2017
г. и 2 броя удостоверения за наследници съответно на М. П. Г и на Б. Д. Г, издадени от
Столична община, р-н Триадица“, съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответницата Д.Н. се легитимира като носител правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Най-напред, от представения нотариален акт № 11 от 04.10.1996
г. /л. 73-74 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот, се
установява, че Б. Д. Г и М. П. Г са надарили дъщеря си Д. Б. Н. с 1/2 идеална част от правото
на собственост върху придобития от тях по време на брака им апартамент № 35, находящ се
..., който адрес съгласно удостоверение за идентичност на „ГИС София“ ЕООД
понастоящем съответства на адреса на процесния имот, а именно: .... В същото време от
представените 2 броя удостоверения за наследници на Б. Д. Г и М. П. Г /л. 76 и л. 145 от
делото/ става ясно, че родителите на ответницата са починали съответно на 14.10.2013 г. и
на 08.03.2015 г., т. е. преди исковия период, който е 01.05.2016 г. - 28.02.2017 г., поради
което на основание наследствено правоприемство същата е придобила и останалата 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 35, с което тя е
станала негови изключителен собственик, който факт е декларирала и пред
топлофикационното дружество, подавайки заявление – декларация за откриване на партида
на 27.04.2015 г. /л. 27-28 от делото/, т. е. непосредствено след смъртта на по-късно
починалия си родител – майка М. П. Г. Нещо повече, обстоятелството, че в рамките на
исковия период процесният имот е бил притежание именно на ответницата Д.Н. се
потвърждава и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
41 от 10.03.2017 г. /л. 79-81 от делото/, който свидетелства, че в момент, следващ по време
края на исковия период – 28.02.2017 г. същата се е разпоредила с него в полза на трето за
спора лице – Р. С. С. Ето защо, съдът прави извод, че легитимираща се като изключителен
собственик на процесния апартамент № 35 в периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2017 г., то
ответницата Д.Н. е имала качеството потребител на топлинна енергия, респ. на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната
доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното и потребено
количество такава.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва Д.Н. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на правото на
собственост върху процесния апартамент № 35 съдът прави извод, че между нея и ищеца е
възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Както се посочи по-горе, с доклада по делото от 03.09.2021 г. съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно доставянето от страна на
Т. С. ЕАД на твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот в посочената от
него стойност. Нещо повече, данни в тази насока се извличат и от представеното по делото
извлечение от сметка за абонатен № 207708 /л. 27 от делото/, отнасящо се за процесния
период, и установяващо общия размер на задължението за цена на топлинна енергия,
равняващо се на сумата от от 151,25 лв. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че доказателственото значение на приетото извлечение от сметка следва от
3
разпоредбите на чл. 182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено оспорване от
ответницата на редовността на воденото от ищеца счетоводство.
Ето защо, при така приетите за установени факти, включени във фактическия състав на
процесното вземане, следващият спорен въпрос по настоящото дело се концентрира върху
обстоятелството какъв е размерът на дължимите от ответницата Д.Н. суми с оглед
своевременно релевираното от нейна страна възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на
11.09.2020 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 11.09.2017 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендира вземане за периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2017 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 10.07.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че
най-късното месечно вземане – това за м. Февруари 2017 г. е станало изискуемо на
14.04.2017 г., т. е. преди 11.09.2017 г., поради което то и всички, предхождащи го такива,
включени в рамките на исковия период, се явяват изцяло погасени по давност. Тук следва да
се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2017 г., и чрез включването им в
тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях.
Изложеното обосновава извод, че процесното главно вземане в размер на 151,25 лв.,
претендирано за периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2017 г. се явява изцяло погасено по
давност, поради което исковата претенция за цена на топлинна енергия за посочения период
се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, според правилото на чл. 119 ЗЗД, с оглед неоснователността на главния иск,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху
4
задължението за цена на топлинна енергия в размер на 44,05 лв. за периода от 15.09.2017 г.
до 21.07.2020 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответницата, каквито обаче не следва да
се присъдят в нейна полза с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на
доказателства за извършването на такива. При този изход на спора, сторените от ищеца
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр. .... срещу Д. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: .., осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: 151,25 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в ...., за периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното
плащане, както и 44,05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до
21.07.2020 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т. С. ЕАД – Т. С. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5