О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1223 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД срещу Решение № 1871
от 03.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 12126/2018 г. по описа на ВРС, VII с-в, В
ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”
ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П., ЕГН ********** *** сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди поради виновно неосигуряване на ел. енергия
в обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр. Каварна, ул. „Двадесет и
пети септември” № 2, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 04.05.2018 г. до 08.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба- 09.08.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че ищецът
няма качеството на потребител и не се намира в облигационни отношения с
ответника, поради което няма право да претендира обезщетение за неимуществени
вреди. Подробно в тази насока излага, че отношенията между обществения
снабдител и отделните потребители се уреждат въз основа на Общи условия, но
доставката се осъществява по силата на индивидуален договор. В тази връзка
твърди, че в сочения от ищеца период страните не са се намирали в договорни
отношения, като правото на иск по чл. 82 ЗЗД е непрехвърлимо и не може да се
упражни от трети лица. Сочи, че встъпването в договорни отношения с обществения
снабдител не става автоматично, а едва седем дни след подаване на писмено
заявление и всички необходими документи, при изпълнение на условията за
присъединяване към мрежата. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил ТР № 2/17.05.2018 г., ОСГК на ВКС, защото същото е неотносимо към
спора. Твърди, че страните са встъпили в договорни отношения едва след
18.12.2018 г. когато ищецът е подал заявление и е приложил документ за
собственост на сградата. По отношение на липсата на електрозахранване в обекта
жалбоподателят сочи, че до получаване на исковата молба не е бил уведомен нито
от ищеца, нито от съсобственика Кръстинка Василева. Излага, че веднага след
узнаването за проблема е предприел мерки да информира „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, служители на което са възстановили захранването на 08.05.2018 г.
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на промяна в
показателите на тарифите на СТИ означава, че захранването е било спряно, като
излага, че това може да се дължи на липса на потребление. Сочи още, че е
възможно да са били налице проблеми във вътрешната и външната инсталация на
сградата, като неправилно съдът е приел, че липсват такива въз основа на
представения констативен протокол от 18.12.2018 г. В заключение твърди, че ищецът не е претърпял
вреди, защото в системата е отразено, че електромерът е бил активен още на
08.05.2018 г., а ако се приеме, че такива вреди са налице, то те не са доказани
в присъдения от съда размер.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият П.К.П. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето и́, потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно. Във връзка с твърденията в жалбата сочи, че е
собственик на имота от 2010 г. и поради присъединяването му към
електроразпределителната мрежа на основание чл. 4, ал. 1 от ОУДПЕЕ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е потребител на електрическа енергия за битови нужди. Излага,
че е ползвал заедно с Кръстинка Василева имота и е заплащал потребената
електроенергия, като е упражнявал правата си по чл. 6, ал. 1 от ОУ. Твърди, че
на 04.05.2018 г. е заплатил сумата от 91,91 лв. и
такса в размер на 19 лв. за възстановяване на захранването, но това не се е
случило, което се потвърждава от събраните по делото доказателства. Сочи, че
захранването е възстановено едва през декември 2018 г. когато са вдигнати
предпазителите от служители на енергийното дружество, доколкото той няма достъп
до електрическото табло. Оспорва твърдението на въззивника, че е разбрал за
проблема едва с получаване на препис от исковата молба, доколкото писмено го е
информирал много по-рано и е платил всички дължими разходи. Счита за
неоснователно твърдението на въззивника, че липсва потребление в процесния
имот, поради което отправя доказателствено искане за допускане на свидетелски
показания за установяване на факта, че го е обитавал при липса на ел.
захранване. В заключение твърди, че действително е претърпял имуществени вреди,
за които първоинстанционният съд е присъдил справедливо обезщетение, като тези
вреди са могли да бъдат предвидени от ответника.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
По доказателствените искания:
Ищецът е поискал още с
исковата молба допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели, които да установят липсата на електрическо захранване в имота
и невъзможността същият да бъде ползван от потребителите. Първоинстанционният
съд с доклада по делото е оставил искането без уважение. Въззиваемият държи на
разпита на свидетели, като отново отправя идентично искане с отговора на
въззивната жалба.
Настоящият състав приема,
че доколкото въззивникът твърди, че електрозахранването в имота е възстановено
още на 08.05.2018 г., а въззиваемият сочи, че това се е случило чак декември
2018 г., е налице спор между страните относно този правнорелевантен факт, за
изясняването на който са допустими свидетелски показания, които да бъдат
преценени от съда наред с останалите доказателства по делото. Общото правило за
допустимостта на свидетелите във всички случаи, освен когато законът ограничава
или изключва свидетелски показания, осигурява възможността за пълното
разкриване на истината по фактите пред съда. В този смисъл доказателственото
искане, доколкото е своевременно релевирано още с исковата молба, е допустимо,
относимо и необходимо. ВРС е извършил процесуално нарушение като не е допуснал
събирането на гласни доказателства за изясняване на релевантни за спора
обстоятелства, предвид което и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК следва да бъде
уважено искането за разпит на двама свидетели за установяване на твърденията на
въззиваемия, относно липсата на електрическо захранване в имота и
невъзможността същият да бъде ползван от потребителите.
Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД срещу Решение № 1871 от 03.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 12126/2018 г. по описа на ВРС, VII с-в, В
ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”
ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П., ЕГН ********** *** сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди поради виновно неосигуряване на ел. енергия
в обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр. Каварна, ул. „Двадесет и
пети септември” № 2, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 04.05.2018 г. до 08.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба- 09.08.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ДОПУСКА, на
основание чл. 266, ал. 3 ГПК, до разпит в съдебно заседание на двама свидетели
при режим на водене от въззиваемия, за установяване липсата на електрическо
захранване в имота и невъзможността същият да бъде ползван от потребителите.
УКАЗВА на въззиваемия да води свидетелите в
насроченото съдебно заседание, като ако неоснователно стане причина за отлагане
на делото ще му бъде наложена глоба.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1223/2019 г. на
ВОС за 25.09.2019 г. от 9,30 ч., за която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да
се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.