Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1845 по описа на ВРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила
искова молба ЗД „БУЛ ИНС” АД срещу М.А.П..
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е
постъпил отговор от ответника.
Предявени са осъдителени искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1,
предл. 3 КЗ и чл.500, ал.1, т.3 КЗ, във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД .
Ищецът ЗД „БУЛ ИНС” АД твърди, че на
26.02.2016 г. в гр. Враца,на ул.“Река Лева“, до дом № 1А е реализирано ПТП с участието на МПС марка
Ауди А4, с рег. № ********, собственост на А. Л. К., управлявано от ответника М.А.П. и паркирано МПС Дачия „ Логан” с рег. №
********собственост на „Косер“АД. Сочи се, че според представения Протокол за
ПТП № 1612159/26.02.2016 г., съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача на МПС
марка Ауди А4, с рег. № ******** П., който при движение с несъобразена скорост
с пътните условия / мокър път/ губи контрол над управляването от него МПС и
реализира ПТП, като се блъска в паркираното МПС Дачия „ Логан” с рег. №
********като му причинява материални щети, след което напуска мястото на ПТП.
Твърди, че МПС марка Ауди А4, с рег. № ********, собственост на А. Л. К. е бил застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица №
BG/02/115002166480, която е била валидна към момента на събитието. В ищцовото
дружество била заведена щета под № ********от
собственика на увреденото МПС. След направена оценка на щетата е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 116,00 лв. на собственика на
увреденото МПС. Посочва, че ответника М.А.П. напуснал мястото на
произшествието, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за
употреба на алкохол, поради което ЗД “БУЛ ИНС” АД има право да получи от него
платеното застрахователно обезщетение. До ответника била изпратена покана да
заплати претендираната сума, но същата не била изплатена.
Моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираната
искова сума в размер на 116.00 лева, представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ
ИНС”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15
лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
С молба вх. № 262790
/ 12.02.2021 г., ищцовото дружество е направило искане за постановяването на
неприсъствено решение. Съдът намира, че искането не следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника
по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването
на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба. На следващо място, не се яви и не изпрати представител в първото
заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Освен това, налице е и изискването
на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание /Разпореждане № 260128 /13.08.2020 г. е връчено на ответника на 19.08.2020
г./.
Не е налице, обаче, кумулативно
предвиденото условие по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като исковете не са вероятно основателни. Искането за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника не следва да бъде уважено,
като съдът следва да изложи мотиви по тях.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
За настъпилото събитие е бил съставен Протокол за ПТП № ***/***** г. от служител на ОД МВР Враца, сектор „Пътна полиция“, в който е отразен механизмът на ПТП
– участник № 1 /ответникът М.П. /, управляващ автомобил марка Ауди
А4, с рег. № ********, собственост на А. Л. К., който при движение с несъобразена скорост с пътните условия / мокър път/
губи контрол над управляването от него МПС и реализира ПТП, като се блъска в
паркираното МПС Дачия „ Логан” с рег. № В9351НА /участник № 2 /, като му
причинява материални щети, след което ответникът П. напуска мястото на ПТП, без
да уведоми и изчака органите на МВР. Протоколът е подписан без възражения по описания
механизъм и обстоятелства и от двамата водачи – ответника М.П. и И.Р., както и
от полицейския служител Андриан Андреев.
Представени
по делото са доказателства, че е ангажирана административно накаказателната
отговорност на ответника, като с влязло в сила Наказателно постановление № 16-0967-000389
от 17.03.2016 г., издадено от началник група към ОД на МВР Враца, Сектор „Пътна
полиция“, на М.П. е наложена глоба в общ размер от 200,00 лв. и същият е лишен
от право да управлява МПС за срок от един месец.
Отговорността на виновния водач и настоящ ответник е застрахована при ЗД
„Бул Инс” АД, като за МПС марка Ауди А4, с рег. № ********е сключена Полица по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG/02/11********** и период на
покритие от 25.08.2015 г. до 24.08.2016 г., от което се установява, че към момента на процесното ПТП е било налице
валидно застрахователно покритие.
Установява
се, че на 08.03.2016 г. при ЗД
„Бул Инс” АД е депозирано искане за оценка на вреди и изплащане
на застрахователно обезщетение от „Косер“ АД
- собственик на увредения
автомобил Дачия „ Логан” с рег. № ********По повод искането при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № **********, по която бил извършен оглед, опис и оценка
на вредите по лекия автомобил и е определено обезщетение в размер на 116,00 лева. С преводно
нареждане от 15.07.2016 г., сумата
от 116,00 лева е изплатена на
собственика на увреденото МПС - „Косер“ АД.
От приетата
по делото регресна покана и разписка за получаването й, се установява, че
ищцовото дружество е уведомило ответника за изплатеното обезщетение, като го е
поканило да заплати сумата от 141,00 лв., включваща платеното обезщетение,
както и ликвидационните разноски по образуваната щета.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетел. От показанията
на свидетеля И.Р. – участник в процесното ПТП, се установява описаният в
протокола механизъм на ПТП, като сочи, че била пред офиса на „Косер“ в който
работела, намиращ се над магазин Кауфланд, в гр. Враца. Била в колата и си
оправяла стоката. Колата не работела, била паркирана на паркинга и усетила слаб
удар. След като слязла от колата, установила, че стопът на колата е счупен и
погледнала колата, която току-що била минала покрай нея. Запомнила номера, а
марката на автомобила била „Ауди“. Влязла при управителката и тя извикала
полиция. Нарушителят не спрял, той продължил. След това полицията го намерила и
му е съставила акт за извършеното нарушение. Мисли, че било зимата, било
студено, но не може да си спомия
конкретните атмосферни условия в този момент. Автомобилът бил паркиран пред
магазина, като не бил на пътното платно, а на площадката до магазина
предназначена за паркиране. Само стопът бил счупен на управляването от нея МПС.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За основателността на предявения иск по чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди; 3/ че ответникът е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
При
доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже всички
свои възражения за недължимост на задължението, респективно за погасяване на
същото.
За
основателността на предявения иск по чл. 500, ал. 2 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е
настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение
на увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; 3/ че
ответникът е причинил събитието, след което виновно се е отклонил от проверка
за употреба на алкохол.
При
доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже всички свои
възражения за недължимост на задължението, респективно за погасяване на същото.
От събраните
и описани по горе доказателства се установи по безспорен и несъмнен начин, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило процесното ПТП, за което ищецът, в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска, както и че ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди, а именно сумата от 116,00 лв.
За събитието
е съставен протокол, който в частта относно механизма не се ползва с материална
доказателствена сила /не удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното
лице по смисъла на чл.179 ГПК/. В частта, в която длъжностното лице е
удостоверило обаче видимите щети по автомобилите, както и разположението на МПС
на пътното платно протоколът за ПТП има характер на официален удостоверителен
документ /удостоверява лично възприети от длъжностното лице факти/. Между страните
обаче не е налице спор относно механизма на ПТП, като същите не възразяват
срещу описания в протокола механизъм. Той се потвърждава и от показанията на
свидетеля И.Р. – участник в произшествието и негов очевидец. Ето защо съдът
приема, че събитието е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение
на ответника.
Установи се,
че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност на ответника. Установи се, че същият е извършил
застрахователно плащане в размер на 116,00 лв. /съгласно преводно нареждане/.
Следва да
бъде изяснен единствено въпросът, касаещ третият елемент от фактическия състав
на материалното право, а именно - дали ответникът, след
като е причинил събитието, виновно се
е отклонил от проверка за алкохол, както и че
ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
На тези обстоятелства ищеца основава правото
си на регресен иск, като поддържа, че напускайки мястото на произшествието,
водачът на МПС е осуетил възможността на органите на реда да извършат проверка
за употреба на алкохол. По делото не се установи наличие на поддържаната от
ищеца хипотеза на чл. 500, ал.1, т.1 предл.последно КЗ, което е предпоставка за
уважаване на предявения регресен иск и което е в тежест на ищеца да установи.
Не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че при ПТП
на 26.02.2016 г. ответникът е отказал да се подложи на проверка за употреба на
алкохол или виновно се е отклонил от извършването й. Липсват ангажирани от
застрахователното дружество доказателства ответникът да е отказал да се подложи
на проверка за употреба на алкохол или най-малкото да са правени опити от
страна на разследващите органи за нейното извършване. Напротив, установи се по
делото от представения по делото протокол за ПТП и от показанията на свидетеля И.Р.,
че след като бил установен, ответникът е подписал протокола без възражения. Не
се установява полицейските служители да
са правили опит да извършат проверка за алкохол, тъй като П. е бил напуснал
местопроизшествието.Не се установява да е правен опит за вземане на проверка за
употреба на алкохол на ответника и след установяването му от полицейските
служители. Следва да се посочи, че ответникът не е бил длъжен да остане на
мястото на произшествието, тъй като в процесния случай, не е била налице
хипотеза, при която е било задължително посещението на органите на МВР. В чл. 125 от ЗДвП са предвидени случаите, в които е задължително
посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР, като съгласно т. 7
на цитирания текст в редакцията
си към датата на ПТП, посещението от контролните органи по закон е
задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието
щети. В случая категорично се установи, че между участниците не е имало каквото
и да било разногласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието – в
този смисъл са всички събрани по делото доказателства – съставен протокол за
ПТП, подписан без възражения от участниците, както и показанията на свидетеля Р..Представените по делото доказателства не установяват наличието на други
обстоятелства по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на
службите за контрол на МВР на мястото на инцидента.
Следва да
бъде отбелязани и че е налице трайна практика на Върховния касационен съд по
приложението на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ, респ. чл. 274, ал. 1, т.
1, пр. 3 КЗ - отм. С постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, II
т. о., решения, а именно: решение № 183
от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. и решение № 16/2.02.2011 г. по т. д. №
374/2010 г., е даден отговор на значимите за изхода на разглежданото дело
правни въпроси като е прието, че фактът на напускане на местопроизшествието от
застрахования водач - причинител на вредите, сам по себе си не може да се
квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и не е
достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача към неговия застраховател
по застраховката "Гражданска отговорност" при предпоставките на
чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ. Отказът на водача да се подложи на
проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно
доказване от застрахователя - ищец по иска с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 КЗ. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на
проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е
отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал.
1, т. 1, пр. 3 КЗ. В случая такива данни не са налице. Поради изложените
съображения, предявените искове следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото право за
разноски възниква за ответника, но същият не е представил доказателства, че е сторил
такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ №87 против М.А.П., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 3 КЗ и чл.500, ал.1, т.3 КЗ, във вр. с
чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 116,00 лв., представляваща регресно вземане, поради виновно отклонение от
проверка за алкохол и напускане мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, за изплатеното от ЗД “БУЛ
ИНС”АД застрахователно обезщетение от 116,00 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по щета № № ********по застраховка „Гражданска
отговорност“ /полица BG/02/115002166480 и период на покритие от 25.08.2015 г. до
24.08.2016 г./ за настъпило ПТП на 26.02.2016 г., в гр. Враца, на ул.“Река
Лева“, до дом № 1А;
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: