Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 13.02.2019 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Мелиха Халил
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 354/ 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 255 от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на „Ворне
Системс“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез управителя,
срещу Заповед № 2, изх. № 13053-269/
07.08.2018 г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ ( РДПБЗН), гр.Кърджали. Твърди се, че оспорения административен
акт е издаден в нарушение на материалноправни
разпоредби, административнопроизводствените правила и
несъответствие с целта на закона. Също така, че са налице съществени
противоречия, водещи до порочност на административния акт, противоречие с
разпоредбите на ЗМВР, Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар
(Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г.) и нормите на ЗУТ. Посочва се, че за обекта има
одобрена проектна документация по реда на ЗУТ и издадени Разрешения за строеж №
*** и № ***/ *** г. на главния архитект на община Момчилград, като е предвидено
преустройство на складова сграда № ***, която се разделя в два
производствено-монтажни цеха - № *** и № ***. Разделянето е предвидено с брандмауер и без отвори в него. Брандмауерът
е изпълнен при преустройството на производствено-монтажен цех № *** и е
изготвен акт, обр. № 12 от Наредба № 3/ 2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Твърди се, че в
одобрената проектна документация за „Производствено-монтажен цех № ***“ не е
проектирана и не е изпълнена система за димо- и топлоотвеждане, защото категорията по пожарна опасност е
определена като Ф5Г – производствен монтажен цех. В жалбата се сочи, че в цеха
е монтирана технологична линия от роботи, които извършват монтаж на готови
пластмасови куплунги с метални пружини и пръстени. Наличието на твърди горивни
материали ( готови пластмасови куплунги в метални палети) е под 10% от площта
(120 кв.м.) и обема на помещението ( 600 кв.м.), съгласно Таблица № 2 към чл.8,
ал.2 от Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми
за осигуряване на безопасност при пожар. Поради тази причина не е определена
категория по пожарна опасност Ф5В, както е определена в обжалваната заповед. В
жалбата се пояснява, че в одобрената проектна документация не е проектирана
система за пожарогасене, защото в цеха нито се
произвежда, нито се преработва пластмаса (Приложение № 1 към чл.3, ал.1,
т.1.2), както е цитирано в заповедта, а само се извършва монтаж на готовите
пластмасови куплунги с метални пружини и пръстени. Поради това в цеха е
монтирана и въведена в експлоатация само автоматична пожароизвестителна
инсталация.
Следващо основание за незаконосъобразност на оспорения
административен акт е твърдението, че са изложени едностранчиви, субективни и
взаимно противоречащи си мотиви – нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
накърняващо правото на защита на търговското дружество и препятстващо
осъществяване на съдебния контрол – отменително
основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Твърди се също така, че
административният орган не е положил необходимите усилия за изясняване на
релевантните за спора факти, с което е нарушил процесуалните си задължения,
произтичащи от основополагащите принципи на административния процес: принцип на
истинност (чл.7 от АПК), на служебното начало (чл.9 от АПК). Иска се да се
отмени оспорената ЗППАМ и се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, чрез надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата си.
Ответникът –
Директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, гр.Кърджали се явява лично и поддържа жалбата си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт,
на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от
легитимирано лице – адресат на оспорения административен акт и е процесуално
допустима.
При преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По искане на възложителя „Ворне
Системс“ ЕООД, *** от главния архитект на община Момчилград е издадено РС № ***/
*** г. за „Преустройство на част от склад № *** в производствено-монтажен цех №
*** за куплунги и пристройка за битова“. Съгласно инвестиционен проект, част „Пожарна
безопасност“ (л.317 д.), различните части на сградата могат да се класифицират
самостоятелно по клас на функционална пожарна опасност, защото са разделени с брандмауер и имат самостоятелни евакуационни изходи.
Производствената част е с клас на функционална пожарна опасност Ф5 и подклас
Ф5.1 – производствени сгради. Категорията по пожарна опасност, в зависимост от пожароопасните свойства на използваните материали, е Ф5Г
съгласно технологичния проект – монтажно-заваръчни цехове. С Удостоверение за
въвеждане в експлоатация, № ***/ *** г. на главния архитект на общ.Момчилград
строежът „Преустройство на част от склад № *** в производствено-монтажен цех № ***
за куплунги и пристройка за битова“ В УПИ ***, кв.*** на ***, е въведен в
експлоатация.
С оспорената Заповед № 2, изх. № 13053-269/ 07.08.2018
г. на директора на РДПБЗН, гр.Кърджали е
разпоредено да се спре използването на „Преустройство
на част от склад № *** в производствено-монтажен цех № *** за куплунги и
пристройка за битова“ В УПИ ***, кв.*** на *** с инвеститор „Ворне Системс“ ЕООД, ***, до отстраняване на констатираните
нарушения чрез поставяне на лепенка с печат на входа на помещението
(производствено монтажен цех № *** за куплунги). Съгласно фактическото
основание за издаване на ЗППАМ, същата е постановена след съставен КА № ***/ *** г., с който е установено, че обекта
функционира без разрешение за ползване, като извършваната дейност – „Монтаж на
пластмасови изделия – куплунги за автомобилната промишленост“, е от категория
по пожарна опасност „Ф5В“ съгласно таблица № 2 към чл.8, ал.2 от Наредба
Iз-1971/ 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване
на безопасност при пожар. Прието е, че описаната дейност е в нарушение
правилата и нормите за пожарна безопасност, изразяващи се в следното:
1.Обекта, отдаден под наем за монтаж
на пластмасови изделия „куплунги за
автомобилната промишленост“ с площ 1213 кв.м. и категория по пожарна опасност
Ф5В, е отделен от останалата част на сграда с категория по пожарна опасност Ф5Г
и площ 1213 кв.м. със стена, за която няма документи, удостоверяващи
минималната нормативно изискваща се устойчивост REI /EI/ 120 по чл.19, ал.1 и ал.2, т.1 от
Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г. Прието е, че посоченото представлява нарушение
на чл.19, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.5 от Наредба
Iз-1971/ 29.10.2009 г.
2.Няма изградена система за
отвеждане на дим и топлина, изискваща се съгласно чл.113, ал.5, т.1 от Наредба
Iз-1971/ 29.10.2009 г. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.113, ал.5,
т.1 от Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г.
3.Няма изградена система за пожарогасене, изискваща се съгласно т.1.2 от Приложение № 1
към чл.3, ал.1 от Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г. Прието е, че липсата на
система за пожарогасене представлява нарушение на т.1.2
от Приложение № 1 към чл.3, ал.1 от Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г.
От приетото, без оспорване от страните, заключение на
съдебно-техническата експертиза с ВЛ – инженер „Противопожарна техника и безопасност“
се установява, че категорията на пожарна опасност на цех за монтаж на
пластмасови куплунги е Ф5В. Този свой извод ВЛ обосновава с факта, че
сглобяваните куплунги са твърди горими вещества. Те,
заедно с гумените уплътнители, се съхраняват в източната част на сградата в горими опаковки. Площта на междинния склад е с размери 9.30
м. на 22.70 м., около 211 кв.м. При така установените факти ВЛ, съобразявайки
Таблица № 2 към чл.8, ал.2 от Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г., дава заключение,
че сглобяваните куплунги се отнасят към т.4 – Твърди горими
вещества и т.6 от Таблица № 2 – горими материали в
насипно и пакетирано състояние. В съдебно заседание пояснява, че в цеха до
всяка една машина има поне по един-два кашона с куплунги и гумени уплътнители,
както и в насипно състояние от тези изделия. В процентно съотношение, спрямо
площта на склад № ***, тези изделия са над 10%, около 30-35%. Относно
описаните, в три точки от оспорената заповед, нарушения на Наредба Iз-1971/
29.10.2009 г. ВЛ дава подробно и мотивирано заключение, което е в подкрепа на
констатациите в административния акт.
При така установената фактическа обстановка АС –
Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган
предвид разпоредбата на чл.25, ал.4, т.2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014
г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, което
правомощие по силата на ал.1 на чл. 25 от Наредбата е във връзка с изпълнение
на задълженията по чл. 255 от ЗМВР. Посочени са фактически основания за
издаването й. При постановяване на обжалвания административен акт не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и не е налице отменителното основание по чл. 146, т.4 от АПК. Процедурата
по издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки,
свързани с противопожарните правила, се съдържа в чл. 25 от Наредба № 8121з-882
от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол и
тя е спазена. Производството е започнало със съставянето на Констативен акт за
нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съобразно чл. 25, ал.2
от Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г., който е бил връчен на управителя на „Ворне Системс“ ЕООД. Дружеството е направило възражение по
констативния акт, на което е отговорено от директора
на РДПБЗН. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото
производство със съставянето на Констативния акт съобразно правилото на чл. 25,
ал.2 от Наредбата, поради което възражението в този смисъл се явява
неоснователно.
Доказани са и фактическите основания за издаване на
обжалваната заповед, а именно че цех № *** за монтаж на куплунги е с категория
по пожарна опасност Ф5В, съгласно Таблица № 2 към чл.8, ал.2 от Наредба
Iз-1971/ 29.10.2009 г. Тази констатация се потвърждава и от заключението по
приетата съдебно-техническа експертиза.
В чл.8, ал.1 от Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г. е предвидено, че За осигуряване на
безопасността при въздействия от пожар строежите или части от тях (съгласно чл.
12, ал. 1) и помещенията в зависимост от функционалната им пожарна опасност се
подразделят на класове и подкласове съгласно табл.1. В Клас на функционална
пожарна опасност Ф5 са включени Производствени, складови и селскостопански
сгради, бензиностанции и газостанции, помещения и
съоръжения с постоянен режим на работа. Тъй като проверката на служители на цех
№ *** за монтаж на куплунги, то правилно същият, като производствена сграда, е отнесен в клас по функционална пожарна
опасност Ф5.
Съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата, Сградите или части
от тях (съгласно чл. 12, ал. 1), помещенията, откритите технологични инсталации
и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и експлозивоопасните
свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти,
техните количества и особеностите на технологичните процеси се подразделят на
категории по пожарна опасност съгласно табл. 2.
В Таблица № 2, с категория по пожарна опасност Ф5В са
определени: Сгради, помещения, открити инсталации и
технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и
складиране на: Т.4 Твърди горими вещества и материали
и Т.6 Горими материали в насипно и пакетирано
състояние. Предвидено е изключение, Когато веществата по т. 1 – 6 са разположени
на площ и в обем, непревишаващи 10 % от площтa и
обема на помещението, но не повече от 200 m2
– когато не е осигурена автоматична ПГИ, или 1000 m2 – при осигурена локална автоматична ПГИ за площта, на
която са разположени горимите материали, помещението
се отнася към категория по пожарна опасност Ф5Г или Ф5Д. В случая е установено,
че не е осигурена ПГИ (пожарогасителна инсталация), поради което би могло да се
приложи изключението веществата да са разположени на площ и в обем,
непревишаващи 10% от площта и обема на помещението, но не повече от 200 кв.м.
От заключението на СТЕ се установява, че куплунгите и гумените уплътнители са
разположени в междинен склад, който е с размери 211 кв.м, т.е. превишава
предвиденото ограничение от 200 кв.м. Също така ВЛ е констатирало, че тези
изделия са разпръснати из целия производствено-монтажен цех № ***, който е с
площ 1213 кв.м. Всъщност в приложения План за евакуация, в раздел I е определен клас на функционална
пожарна опасност на помещенията. В т.1. Производствена сграда е определен клас
на функционална пожарна опасност Ф5 и подклас Ф5.1 – Производствени сгради.
Категорията на пожарна опасност на Цех за монтаж (обработка) на пластмасови
куплунги е определена като Ф5В.
При доказаност на
категорията на пожарна опасност на цех № *** за монтаж на пластмасови куплунги
от Ф5В, правилно е прието в оспорената заповед, че са извършени описаните три
нарушения на Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г.
Първото нарушение, съгласно описаното в заповедта е,
че производственият цех № *** за монтаж на куплунги с площ 1213 кв.м. и
категория по пожарна опасност „Ф5Ф“ е отделен от останалата част на сграда с
категория по пожарна опасност „Ф5Г“ и площ 1213 кв.м. със стена, за която няма
документи, удостоверяващи минималната нормативно изискваща се устойчивост REI
/EI/ 120 по чл.19, ал.1 и ал.2, т.1 от Наредба Iз-1971/ 29.10.2009 г. Тази
констатация се потвърждава от приетото заключение на СТЕ, в което ВЛ
изчерпателно е отговорило защо приема, че брандмауерът
действително не отговаря на изискванията за огнеустойчивост,
предвидени в чл.19, ал.1 и ал.2, т.1 от Наредбата.
Следващото нарушение, посочено в т.2-ра от обжалвания
административен акт е, че не е изградена система за отвеждане на дим и топлина.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.113, ал.5, т.1 от Наредба
Iз-1971/ 29.10.2009 г., Вентилационните системи за отвеждане на дима и
топлината се проектират за помещения от класове по функционална пожарна
опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3, Ф.3.4, помещения от класове по
функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 с категория по пожарна опасност Ф5В,
при площ на помещението и плътност на топлинно натоварване, попадащи в обхвата
на критериите в колона 1 (за прозоречни помещения) или колона 2 (за безпрозоречни помещения) на табл. 14. Безспорно е
установено, че не е проектирана система за отвеждане на дима и топлината. Няма
изградена система и за пожарогасене, каквото е
изискването в т.1.2, б.“б“ от Приложение № 1 към чл.3, ал.1 от Наредба Iз-1971/
29.10.2009 г. - при производства от категория Ф5В с площ, по-голяма от 1000 m2 – автоматично пожарогасене.
Поради изложените съображения следва извод, че
оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните
норми, посочени като правно основание за постановяването й. При преценка
законосъобразността на административния акт съдът приема, че обстоятелството за
издадено Удостоверение от 03.09.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строежа
„Преустройство на част от склад № *** в производствено-монтажен цех № *** за
куплунги и пристройка за битовка“ не се отразява
върху неговата законосъобразност, защото в чл.1, ал.3 от Наредба Iз-1971/
29.10.2009 г. е предвидено, че Наредбата се прилага едновременно с изискванията
на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените
схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията,
на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение
на строежите съгласно чл. 169 ЗУТ, както и нормативните изисквания за
съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация.
Не е налице
и отменителното основание по чл. 146, т.5 от АПК.
Целта на приложената принудителна административна мярка с превантивен характер
е да преустанови или предотврати нарушения на нормите за пожарна безопасност и
последиците им. Ето защо атакуваната заповед се явява издадена в съответствие и
с целта на закона.
От така
установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл. 168
от АПК съдът намира, че обжалваната Заповед е законосъобразна. Издадена е от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният акт не противоречи на материалноправните
норми и съответства с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор не може да се уважи
искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Ворне
Системс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, срещу Заповед № 2, изх.
№ 13053-269/ 07.08.2018 г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, гр.Кърджали.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: