Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5185 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по
обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано заедно от ******и ***, чрез адвокат П.
***А. *** против С.Р.М., ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 30.03.2015г. ищеца сключил имуществена
автомобилна застраховка “Каско+” с ***, по силата на
която застраховал за всички рискове товарен автомобил ******със срок на
действие на застраховката за периода от 09.04.2015г. до 08.04.2016г., за което била
издадена застрахователна полица №***
Твърди се, че на 01.02.2016г., на ***, ***, ответникът, управлявайки
автомобил марка ***, без да притежава валидна застраховка ГО за автомобила и
валидно СУМПС към тази дата, нарушил правилата за движение по пътищата - не
спрял на знака „СТОП” /пътен знак Б2/ и причинил ПТП с материални щети на
движещият се по път с предимство товарен автомобил ******управляван от ***,
след което е напуснал мястото на ПТП без да изчака контролните органи на МВР.
Твърди се, е виновен за настъпилото ПТП бил ответника, съгласно
протокол за ПТП с бланков №***. на ***, тъй като бил извършил нарушение на
чл.50, ал.1 от Закона за движението по пътищата, съгласно която норма на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Контролните
органи били констатирали също, че ответникът не притежавал валидно СУМПС към
датата на ПТП. На ответника бил съставен АУАН серия ***
Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие, на основание
уведомление от ***за причинените на застрахования автомобил имуществени вреди
вследствие на произшествието, ищеца образувал щета №***по описа ***.
Излага се, че уврежданията, съставляващи тотална щета, нанесени от деликта на ответника на застрахования товарен автомобил ******възлезли
на сумата от 2 940.00 лева, която ищеца заплатил с нареждане за групово плащане
на 18.04.2016г. на собственика на увреденото МПС - ***.
Товарният автомобил бил с прекратена регистрация в регистрите на ***от
09.03.2016г. заради причинените от ответника множество увреждания и тоталната
му щета.
Навеждат се доводи, че съгласно чл.213, ал.1 от Кодекса за
застраховането /отм./, приложим към сключения застрахователен договор съгласно
§ 22 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016г.,
с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпил в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, които в
случая възлизали на 15.00 лева. Навеждат се също така доводи, че съгласно
същата норма, в случаите, когато причинителят на вредата имал сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпил в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
можел да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност". Когато вредата била причинена от водач на моторно превозно
средство, който имал валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който бил встъпил в правата на увреденото лице, можел да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърляли размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно
средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите бил отказал да заплати обезщетение на
основание чл.268.
Сочи се, че в конкретния случай, в Протокол за ПТП с бланков №***. на ***
било отбелязано, че ответникът не притежавал валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите към датата на реализиране на ПТП, че бил
неправоспособен и бил напуснал мястото на ПТП. Липсата на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” се потвърждавала и от разпечатка от
електронния сайт на Гаранционен фонд, приложена към исковата молба.
Сочи се също, че тъй като ответникът не притежавал валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на реализиране на ПТП,
за ищеца е налице правен интерес съгласно чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата, в случая ответника.
Твърди се, че с регресна покана изх***., получена от ответника на 03.05.2016г., същия бил
поканен да възстанови на ищеца доброволно сумата в размер на общо 2 955.00
лева, от които 2 940.00 лева - платено застрахователно обезщетение и 15.00
лева, представляващи обичайните разноски, направени за неговото определяне, но
сумата не била заплатена и към момента на завеждане на исковата молба.
Навеждат се доводи, че вследствие изпадането си в забава, ответникът дължал
и обезщетение за забавено плащане в размер на 874.66 лева върху платеното
обезщетение от 2 940.00 лева за периода от 01.11.2017г. до 06.10.2020г.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от
общо 2 955.00 лева, от която 2 940.00 лева - платено застрахователно
обезщетение за нанесени увреждания на товарен автомобил ******и 15.00 лева,
представляващи обичайни разноски за неговото определяне, по щета №***по описа
на ***, на основание застрахователна полица №***. по имуществена автомобилна
застраховка „Каско+” на МПС, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане на сумата. Претендира се също така да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца обезщетение за забавено плащане върху платеното обезщетение от 2
940.00лв., в размер на 874.66 лева за
периода от 01.11.2017г. до 06.10.2020г.
Ответникът С.М. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
но в съдебно заседание се явява лично и ангажира становище, според което
признава исковите претенции.
Ищецът *** е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска при условията
на чл.237 от ГПК.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът С.М. е направил изявление за признание на исковете. С оглед
представените по делото писмени доказателства, исковете се явяват основателни,
което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на Закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед
направеното признание на исковете, съдът намира предявените искове по чл.231,
ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД за основателни и доказани и като такива следва
да бъдат уважени.
Поради горното, съдът постановява настоящото решение при признание на исковете, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 668,20лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) С.Р.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 955,00 лева, от която 2 940,00 лева - платено застрахователно обезщетение за нанесени увреждания на товарен автомобил ***НС и 15,00 лева - обичайни разноски за неговото определяне, по щета №***по описа на ***, на основание застрахователна полица №***. по имуществена автомобилна застраховка „Каско+” на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД С.Р.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на *** с ЕИК: ***, сумата от 874,66 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 940 лева за периода от 01.11.2017г. до 06.10.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.Р.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на *** с ЕИК: *** сумата от 668,20 лева, представляваща деловодни разноски.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Районен съдия :