№ 155
гр. Пазарджик, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20255220200315 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С жалбата си срещу Електронен фиш серия Г №******* на ОДМВР
Пазарджик, жалбоподателят „********“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.****************“ №23 , представлявано от
***************** твърди, че електронният фиш, с който на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., е издаден при
съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон,
като са изложени конкретни правни съображения. Моли да бъде отменен
Електронен фиш серия Г №******* на ОДМВР Пазарджик. Сочи
доказателства и претендира разноски.
За наказващия орган ОДМВР Пазарджик не се явява процесуален
представител.Постъпило е писмено становище за неоснователност на
жалбата.Не сочи нови доказателства и претендира юрисконсултско
възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Пазарджишкият районен съд, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства, от
1
фактическа страна прие за установено следното:
На 11.02.2024г., в 17.16 часа, с ATCC MULTA RADAR, №00209D32F68B,
на АМ Тракия, км.86+400, пред бензиностанция ОМВ , с посока на движение
от гр.Пловдив към гр.София е заснето по време на движение на МПС „КИА К
8 “ , с рег.№ *******, вид лек автомобил, което е регистрирано в Р България и
не е спряно от движение, като ЮЛ не е сключило договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО). Посочено е, че собственик на
процесното МПС е ********“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.****************“ №23 ,ет.4,ап.5, представлявано от
*****************. Наложена е на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 2000лв. за нарушение на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ, във
връзка с член чл. 638, ал. 4 КЗ и чл.638 ал. 1т. 2 КЗ и във вр. чл. 461 т. 1 КЗ.
По делото се прие Протокол за проверка №107-СГ-ИСИС/26.07.2023г. на
БИМ /Български институт по метрология/ относно видео радарна система тип
MULTA RADAR SD580, идентификационен номер №00209D32F68B, като е
установено съответствие с одобрения тип.
Процесната видео радарна система тип MULTA RADAR SD580 е одобрен
тип средство за измерване на БИМ, видно от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, със срок на валидност от 08.12.2010г. до 08.12.2020г.
Приложено е писмо от 30.10.2023г. на БИМ до гл.инспектор на ОДМВР
Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с уведомление ,че на видео радарна
система тип MULTA RADAR SD580, идентификационен номер
№00209D32F68B е извършена последваща проверка през м.юли 2023г., за
което е издаден Протокол за проверка №107-СГ-ИСИС/26.07.2023г, като
периодичността на проверките на видео-радарните системи е една година.
От приложения снимков материал – 1бр. снимка е видно, че техническото
средство е локализирало движението на процесното МПС като място, дата ,
час , посока на движение ,както и е регистрирана наказуема скорост от
171км.ч.
От приложената справка за регистрация на МПС„КИА К 8 “ , с рег.№
*******, номер на рама KNAM641FBNA009424 се установява, че същото е
собственост на „********“ ООД.
Видно от справка АИС АНД при ОДМВР Пазарджик, процесният ЕФ е
съставен на 13.02.2024г. и връчен на 05.02.2025г., като жалбата срещу ЕФ е
2
депозирана на 19.02.2025, съобразно поставено пощенско клеймо.
Приложена е към преписката и справка за извършена проверка за валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с номер на рама
KNAM641FBNA00942,т.е. процесното МПС /л.9 от делото/ ,видно от която
към 11.02.2024г. за това превозно средство няма валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът
намира, че подадената жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирано лице в преклузивния 14 дневен срок, но по същество е
неоснователна.
Не могат да бъдат споделени доводите /включително изложени
допълнително с писмени бележки/ на жалбоподателя за наличие на
съществени процесуални нарушения – ЕФ не е подписан , не е посочено
издаващото длъжностно лице, не е посочен съдът и срокът за обжалване,не е
посочено дали АТСС е стационарно закрепено или е мобилно, като според
жалбоподателя същото е мобилно , от което следва, че ангажирането на
административно наказателна отговорност се реализира със съставяне на
АУАН, а освен това не е представен и протокол по чл.10ал.1 от наредба 8121з-
532/12.05.2015г. ,който е задължителен при използване на мобилно АТСС, не е
ясно и кое е средството за измерване - MULTA RADAR или
№00209D32F68B,отделно се оспорва техническата му изправност. Твърди
още, че неправилно е наложено наказание на основание чл.638ал.4 във вр. с
чл.638ал.1т.2 във вр. с чл.461т.1 КЗ,допуснато е смесване на съставите на
чл.483ал.1т.1 КЗ и чл.638ал.4 КЗ, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, не било ясно и кое е
санкционираното лице.Като основание за нарушени права сочи
жалбоподателят и обстоятелството, че ЕФ му е връчен една година след датата
на издаването му.
От правна страна Съдът отбелязва, че според специалната норма на чл.
647 ал. 3 от КЗ, " когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
3
предвидени в Закона за движение по пътищата".Т.е. законодателят е
регламентирал установяването на този тип нарушения и чрез АТСС.С
последното може да се извършва освен контрол на скоростта, също и
разпознаване на номера и комуникации, при което автоматично се
визуализира и информация за липсата на валиден договор ЗЗГО.
Според чл. 189, ал. 4 изр. първо от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение.Т.е . когато е налице нарушение ,установено и
заснето с техническо средство, се издава електронен фиш - в отсъствие на
контролен орган и на нарушител.
Измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., са
съобразени с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС положения относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано" техническо средство, като съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП–
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес". Това означава, че контролният орган не се намесва директно в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва, задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира, като за тези действия
се съставя протокол.От тази гледна точка, нарушението се констатира в
отсъствие на намеса на контролния орган.
В настоящият случай нарушението е установено от стационарна система
за контрол,тъй като ако е била мобилна, както счита жалбоподателят, това
обстоятелство щеше да бъде посочено в Протокол за проверка №107-СГ-
4
ИСИС/26.07.2023г.на БИМ, което не е сторено.
От същия протокол по т.5 се установява още, че мястото на проверка е
гр.Пазарджик, магистрала Тракия, км. 86 + 400,което означава, че АТСС е
стационарно монтирано. Непосочването изрично на това обстоятелство в ЕФ е
пропуск, но не е съществено процесуално нарушение , тъй като законодателят
в чл.189ал.4 ЗДвП не е посочил това обстоятелство като задължителен
реквизит в съдържанието му. Следователно неоснователен е и доводът за
липсата на Протокол по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/2015 г.,
касаещ използване на мобилно АТСС.
В текста на електронния фиш ясно са описани дата и място на
нарушението, индивидуализирано е МПС, както и юридическото лице,
собственик на превозното средство .В обжалвания фиш се съдържа израза „ не
е сключило задължителна застраховка ГО“, т.е . описана е конкретна
деятелност, изразяваща се в бездействие на нарушителя относно сключване
ЗЗГО, по време на действие - управлението на МПС ,което е заснето да се
движи от гр.Пловдив към гр.София. Посочени са нарушените правни норми,
които съответстват на изложените фактически обстоятелства.
Налице са специфични особености в производството по издаване на
електронен фиш, включително относно субекта на нарушение – когато
собственик е физическо или юридическо лице или МПС е предоставено за
ползване от друго лице – несобственик , или различно от законния
представител на ЮЛ. Поради това е необходимо в един по –късен момент от
деня на нарушението да се установи действителният извършител на
нарушението.
От тази гледна точка, датата на издаване на електронния фиш не може да
бъде начален момент на сроковете по чл.34ал.1 ЗАНН. Още повече , че в
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не е предвиден като изричен реквизит
дата на издаване на електронен фиш – доколкото жалбоподателят поставя
въпросът за изтекла една година от издаване на фиша до връчването му.Това
обстоятелство – дата на издаване на ЕФ, също не е задължителен
реквизит.Същото важи и за оплакването, че във фиша не е споменато дали и
къде може да се обжалва.ЕФ е издаден по образец, като законодателят не е
предвидил в този образец да е налице и подобна информация.От друга страна,
редът и срокът на обжалване са регламентирани в чл.189ал.8 ЗДвП, така че и
5
този довод е неоснователен.
Относно сроковете по чл.34 ЗАНН, следва да се приложат относимите
разсъждения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. В него се
посочва, че " понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по административно
наказателното правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/, и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82
ЗАНН/. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност.
Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Т.е. налага се извода, че
относно давността за погасяване на наказателно преследване в случая се
прилагат сроковете, свързани с абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 във връзка
с чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК,във връзка с чл. 11 от ЗАНН – четири години и
половина .Тази давност не е настъпила, считано от датата на извършване
процесното нарушение – 11.02.2024г.
В процесния ЕФ ясно е посочено с какво техническо средство е заснето
нарушението, като надлежната техническа годност е доказана, предвид
цитираните по-горе документи в този аспект - Протокол за проверка №107-
СГ-ИСИС/26.07.2023г. на БИМ относно видео радарна система тип MULTA
RADAR SD580,място на монтаж гр.Пазарджик, магистрала Тракия, км. 86 +
400 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 на
видео радарна система тип MULTA RADAR SD580 .От тези документи се
установява, че това техническо средство отговаря на условията за
използването му, по смисъла на чл.4 от Наредбата 8121 з-532/2015 г.,
включително към датата на нарушение – 11.02.2024г. е било със срок на
валидност. Към тази дата е била валидна извършената последваща проверка,
съобразно чл.43ал.1- 3 от Закона за измерванията.Ето защо няма основание за
съмнение в достоверността на техническите данни, регистрирани от
процесната видео радарна система тип MULTA RADAR SD580 и
обективирани в обжалвания електронен фиш, включително и относно
6
данните от приетата снимка, която е доказателствено средство, съобразно
чл.189ал.15 ЗДвП.Съдът счита за неоснователен и аргумента, че не е ясно
посочено в ЕФ кое е средството за измерване - MULTA RADAR или
№00209D32F68B. Последният номер очевидно индивидуализира конкретно
средство за измерване тип MULTA RADAR SD580.
Не е спорно по делото, че собственик на процесното МПС е дружеството
жалбоподател , както и се доказа несъмнено, че към момента на установяване
на нарушението на 11.02.2024г. за това МПС не е имало сключен договор
ЗЗГО ,отделно това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
Правилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение на член 483,
алинея 1, точка 1 от КЗ, във връзка с член чл. 638, ал. 4 КЗ и чл.638 ал. 1т. 2
КЗ и във вр. чл. 461 т. 1 КЗ , като законосъобразно е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв . Субектът на отговорност също е определен
правилно,като Съдът счита,че е достатъчно ясно санкционирането на ЮЛ –
„“********“ ООД с имуществена санкция, а не на физическото лице
*****************, който е отбелязан като законен представител на фирмата
и евентуално може да бъде санкциониран с глоба, но е и с имуществена
санкция. Все в този аспект, при тълкуване нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ във
вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, а и на чл. 647, ал. 3 КЗ се налага извода, че
релевантното обстоятелство е кой е собственикът на МПС, като в настоящия
случай собственик е именно дружеството – жалбоподател,което дружество е
ЮЛ по своята правноорганизационна форма.
Не може да бъде споделен и правният довод, че при нарушение по
чл.483ал.1т.1 КЗ „управлението“ не е част от изпълнителното деяние.
В тази насока ,в Решение №4950/20.12.2024г. на АдмС Пазарджик по
к.н.а.х.д.№ 1209/2024г. по идентичен казус е отбелязано следното: „…следва
да се посочи, че дадената с процесния ЕФ правна квалификация на
извършеното от касатора нарушение е ясна и небудеща съмнение. От
изричния текст на чл. 638, ал. 4 КЗ се установява, че изпълнителното деяние в
случая се състои в действие, а именно: предприето управление на МПС, за
което не е изпълнено задължението за сключване на застраховка "Гражданска
отговорност". Друг е въпросът, че според настоящия съдебен състав е налице
и бездействие на нарушителя да сключи ЗЗГО.
Предвид гореизложените съображения, обжалваният електронен фиш
7
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото , основателна е претенцията на наказващия орган
за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от
юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по съществото на спора и
с това становище е направено искане за присъждане на разноски, което е
основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д
ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС
по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без
лично явяване на юрисконсулта и не е с правна и фактическа сложност,
поради което следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
Потвърждава Електронен фиш, серия Г №******* на ОДМВР
Пазарджик, с който на „********“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.****************“ №23 ,ет.4,ап.10 , представлявано от
***************** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Осъжда „ ********“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.****************“ №23 , представлявано от
***************** да заплати на ОДМВР Пазарджик сумата от 80лв.
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8
9