О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .…………/28.03.2019 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното
от съдията Павлова
въззивно частно
търговско дело № 1807 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 35035/29.11.2018 год., подадена от „ОТП
ФАКТОРИНГБЪЛГАРИЯ“ ЕАД, за
изменение на постановеното по делото определение чрез присъждане на разноски за
производството пред настоящата инстанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна не е изразила
становище.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима.
Производството по делото е
образувано по частна жалба на Р. ***, чрез адв.Р.Д.,
против определение № 11233/05.10.2018 год., постановено по гр.д. № 9520/2018
год. на ВРС – XLVI състав,
с което първостепенният съд е прекратил производството пред себе си по
направеното от ответната страна възражение за неподсъдност на спора пред ВРС и
е изпратил същото по подсъдност на СРС.
С определение №
4094/19.11.2018 год., съдът е потвърдил определение № 11233/05.10.2018 год.,
постановено по гр.д. № 9520/2018 год. на ВРС – XLVI състав, с което първостепенният
съд е прекратил производството пред себе си по направеното от ответната страна
възражение за неподсъдност на спора пред ВРС и е изпратил същото по подсъдност
на СРС. Видно е от постановения съдебен акт, че съдът не е присъдил исканите от
насрещната страна разноски, което искане е обективирано
в отговора на частната жалба.
Независимо обаче от
пропускът на съда да формира мотиви, молбата се явява неоснователна. Отговорността
на страните за разноски в исковия граждански процес е обусловена от изхода на
спора. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на
иска, а ответникът - при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото -. В
чл.81 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по разноските във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция. Приключването на делото по
смисъла на чл.81 ГПК е несъвместимо с последваща висящност
на исковия процес пред същата или пред предходната съдебна инстанция.
Производството по чл.121 ГПК има за предмет
обжалване на определение във връзка с подсъдността. В това производство
сезираният с частната жалба съд се произнася относно приложимата към конкретния
правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт разглеждането на делото
не приключва, а продължава пред определения за родово или местно компетентен
съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл.78 ГПК е правомощие на
този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се
съобразяват и разноските, направени от страните в производството по обжалване
на определението за подсъдността. Поради това, че с определението по члч.121 ГПК не се приключва разглеждането на делото по
начин, изключващ последващата му висящност, разпоредбата
на чл.81 ГПК не намира приложение и със същото не се присъждат разноски. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – определение № 215/12.05.2014 год. по
ч.гр.д. № 1306/2015 год. на I т. о., определение № 311/20.05.2013 год. по
ч.гр.д. № 715/2012 год. на IV г. о., определение № 87/30.01.2015 год. по
ч.гр.д. № 326/2015 год. на IV г. о., определение № 437/21.07.2015 год. по
ч.т.д. № 1732/2015 год. на I т. о. и други.
С оглед горното молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на определениетоо, в частта за разноските, се явява нЕоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 35035/29.11.2018 год., подадена от „ОТП
ФАКТОРИНГБЪЛГАРИЯ“ ЕАД за
изменение на постановеното по делото определение чрез присъждане на разноски за
производството пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.