Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..
гр. Плевен, 27.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия - ДЕВЕТИ н.състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети
януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при участието на секретаря В. Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1026/2020г. по описа на
РС-Плевен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
С наказателно
постановление №19-0938-004849/25.11.2019г.
на *** към О.М.П.н.Х.А.А., ЕГН **********
е наложено на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 100 лв.,
за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. На основание
Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 8
точки.
Недоволен от така издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва и моли съда да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява
лично и се представлява от адв.В.П..
Ответникът по съдебното производство не
се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил
административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата
следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на
наказателното постановление и датата на депозиране на жалбата пред наказващия
орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Акт за установяване на административно
нарушение е съставен на 09.08.2019г., за това,че на 27.07.2019г. в 17.41 часа в
***, на кръстовището с *** с посока на движение към ***,управлява мотоциклет ***
червен основен цвят,рама № ***като навлиза и преминава през кръстовището на
неразрешен червен сигнал на светофара.
Жалбоподателят отказал да подпише акта.
Въз основа на акта било издадено обжалваното
НП,в което били отразени нарушенията,посочени и в акта.
От показанията на
свидетелите се установява, че на
отразената в акта за установяване на
административно нарушение дата, *** забелязали мотоциклета да се управлява в нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, поради което ***
К.П.
и М.Н. предприели преследване на мотоциклета,
управляван от лице с поставена каска на главата. *** подали сигнал за спиране, но водачът не
спрял на сигнала и продължил движението
си посока мотела
на ***, където мотора бил изоставен
и лицето избягало. В хода на съдебното следствие,
свидетелят П. твърди, че бил
разпознал като водач на мотоциклета
жалбоподателя и , че разпознаването станало при изоставяне на мотоциклета в
мотела. Свидетелят П. твърди, че познавал А., т.к. бил криминално проявено
лице, известен бил на органите на
полицията. При изоставяне на мотора в мотела била извикана оперативно
следствено издирвателна група, която била направила възможното, за да установи
дактилоскопни следи по мотора, но такива не били установени
да са оставени от Х.А., който
имал криминални регистрации в МВР.
Тези
показания, по отношение твърдението на свидетеля, че именно А. е управлявал мотоцикрета, не са подкрепени от нито едно от останалите
доказателства по делото. Св. Н. твърди, че лицето било с каска и не може да посочи кой е бил. Установи се, че
през 2018 година мотоциклета е бил оставен на ремонт при свидетеля П.М.Ц.,
който твърди пред съда, че след като го е ремонтирал го е предал на лица,
изпратени от собственика ***. Същият този ден, когато тези лица са взели
мотоциклета е бил забелязан от служители на полицията и фактически е бил
преследван. От показанията на свидетелят П.Ц. се установи, че той познава А. и не
той е взел мотоциклета, както и, че А.
не се познавал със собственика на
мотоциклета.
Жалбоподателят твърди, че не е
управлявал мотоциклета.
По делото е представено
ДПД1171/19г. ,което се е водело за престъпление, извършено на 27.07.2019г. по чл.345 ал.2,вр.ал1.1 от НК. Х.А. бил привлечен
като обвиняем. С постановление от12.12.2019г. Прокурорът прекратил на основание
чл.243 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство, като приел, че обвинението
не е доказано.
По същество Съдът намира отразеното в
НП за недоказано от обективна страна.
Воденото производство е от административно наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно.
Тези предпоставки следва да бъдат установени и
доказани от административно наказващия орган, като представител на
административно наказателното обвинение.
Следва да се има
предвид също така, че отразеното в акта за констатиране на административното
нарушение не се счита за доказано, т. е. за безспорно установено. Това е така,
тъй като по силата на чл. 84 ЗАНН в административно наказателното производство
са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемият (в административно наказателното производство това е
лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на
противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по
аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК),
тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че от обективна страна има
административно нарушение и, че от субективна страна е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител.
Съдът споделя изложените от
жалбоподателя съображения обосноваващи извод за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. В административно-наказателния процес е налице
презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на вината. Съставеният
акт няма презумптивна доказателствена сила.
Изложените в акта твърдения и обвинения трябва да имат категорични и ясни очертания
– кое е лицето нарушител, какви действия е извършил или какво бездействие е
налице, съставляват ли те административно нарушение и основание ли са за
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота е от важно
значение, тъй като отразява кой е нарушителя и субективното му отношение към
нарушението, т. е. неговата вина.
В този смисъл
актосъставителят е процесуален орган на административното обвинение, чиято
основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да
разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на
законосъобразно и обосновано наказателно постановление. От своя страна, преди
да издаде НП, наказващият орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на
обстоятелствата по случая и да извърши разследване на установените спорни
обстоятелства. Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към
отговорност и наказано лице, без да е
доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.
След като Прокурорът прекратил наказателното производство,
като посочил, че обвинението срещу А. не е доказано, е следвало АНО да не му
налага наказание по ЗДвП, т.к. административното обвинение следва да е не
по-малко доказано от обвинението по смисъла на НК,за да бъде наложено
наказание на нарушителя.
По делото е направено искане от адв.П.
за присъждане на разноски в размер на 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ,
бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според
правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един ***, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ“. Видно от приложения по делото
договор за правна помощ е че адв. В.П. от Плевенската ***ска колегия е
осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя Х.А.А. .
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на ***ските възнаграждения, издадена от ВАС: „За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
с определен материален интерес възнаграждението
при интерес до 1000 лв. /какъвто е настоящият случай/ е в размер на 300
лева.
Поради
изложеното и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът
намира, че ОДМВР – Плевен, представлявана от *** следва да бъде осъдена да
заплати на Х.А.А., ЕГН ЕГН ********** сумата от 300,00 лева,за направените по
делото разноски за ***ско възнаграждение на *** В.П. от Плевенската ***ска колегия
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0938-004849/25.11.2019г. на *** към О.М.П. с което на Х.А.А., ЕГН ********** е наложено на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 100 лв.,
за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. На основание
Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 8 точки, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от
ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на ***ските възнаграждения, издадена от
ВАС ОСЪЖДА ***, представлявана от ***
да ЗАПЛАТИ на Х.А.А., ЕГН ЕГН ********** сумата от 300,00 лева, представляваща
направените от негова страна разноски за ***ско
възнаграждение на *** В.П. от Плевенската ***ска колегия по НАХД № 1026/2020
година по описа Районен съд Плевен.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: