Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело N 2963/2018г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството е
образувано по жалба на „ Крато Билдинг“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, СО“***“ № *** вх.* ет.*, ателие **,
представлявано от М. Д. Т., чрез адв.Г.Г. против Ревизионен
акт № Р-**********6943-091-001/09.07.2018г., издаден от
Началник сектор Ревизи при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърден с Решение № 242/01.10.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството за 2011г. е увеличен финансовия резултат със сумата 74 552.40лв.
и в резултат на това е определен за внасяне допълнителен корпоративен данък в
размер на 7455.44лв. и лихви за забава в размер на 5253.46лв., от които
4758.57лв. за годишен корпоративен данък и 494.89лв. лихви за невнесени в срок
авансови вноски. Жалбоподателят счита обжалвания
ревизионен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно прилагане
на материалния закон и съществени процесуални нарушения, по съображения
подробно изложени в жалбата; счита, че назначената в хода на ревизията
експретиза е определила пазарната цена на процесния имот в нарушение на нормите
на Наредба № 9/14.08.2006г.; в експертизата липсва информация за дата и година
на продажба, район, етаж, площ на обектите на неконтролираните сделки. Поради
изложените съображения моли съда да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Моли съда в случай, че уважи жалбата да намали претендираното адвокатско
възнаграждение до минималния размер.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно
част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата
отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството
по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000317006943-020-001/12.10.2017г.
Извършената
ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000317006943-092-001/11.05.2018г., на основание
чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за
установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и
лихвите за просрочие към тях.
Въз
основа на него, на основание чл.119 ал.2
от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000317006943-091-001/09.07.2018г., с който на “ Крато Билдинг“ ООД за ревизирания данъчен
период са
определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, както и лихви
за забава.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред
Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр.Варна, който се е произнесъл с Решение № 242/01.10.2018г., с което го е поттвърдил като
законосъобразен и обоснован в частта относно определените
задължения по ЗКПО за 2011г., а в останалата част го е отменил.
По валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и
на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§
2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители,
неоспорени от жалбоподателя.
Предвид горното, съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По материално-правната
законосъобразност на РА:
В хода на извършената ревизия е установено, че през 2011г. с нотариален акт
№ **, том І, рег.№ ****, дело № ** от **.**.20**г. „Крато Билдинг“ ЕООД със собственик и управител К. Т. Т. продава на Р. Т. Т. следните недвижими имоти:
1. Апартамент № 1 с идентификатор 10135.2052.616.1.1, находящ се в гр.Варна,
зона Виница Север, ет.1 с плоищ 56.13кв.м., както и 8.0558%, равняващи се на
12.58кв.м.ид.части от правото на строеж и от общите части на сградата; 2. Склад
№ 1 към апартамент № 1, самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2052.616.1.12 на първи етаж с площ 48.93кв.м., както и 7.0345%, равняващи
се на 10.99кв.м.идеални частиот правото на строеж и от общите части на
сградата; 3. 97.01кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор №
10135.2052.616, находящ се в гр.Варна, зона Виница север, местност „Розмарин“
целия с площ от 387кв.м. Данъчната оценка на продадените недвижими имоти е общо
43 269.12лв. За продажбата е издадена фактура № **********/29.03.2011г. на
стойност 43 269.12 с начислен ДДС в размер на 7211.52лв.
При проверка в електронните регистри на ТД на НАП – Варна е установено, че Р.
Т. Т. е майка на К. Т. Т. , който е едноличен собственик на капитала на
дружеството до 08.02.2013г., управител на същото до 21.02.2014г. и съдружник до
24.07.2015г. От тук ревизиращият орган е направил извод, че К. Т. е свързано лице по смисъла на пар.1 т.3 б.“а“,
вр. с б.“м“ от ДР на ДОПК с купувача на процесните имоти Р. Т..
С Акт за възлагане на експертиза № Р-03000317006943-01-001/16.03.2018г., на
основание чл.63 от ДОПК, е възложена експертиза за определяне пазарната цена на процесните недвижими имоти.
Въз основа на направената експертиза пазарната стойност на имотите е определена
както следва: апартамент № 1 – 65 164лв. и склад № 1 – 45 445лв. или
общо 110 610лв., като предвид издадената фактура за 36 057.60лв. без
ДДС приходната администрация е констатирала разлика от 74 552.40лв., която
дружеството е следвало да отчете като приход от извършената продажба.
Предвид горните констатации и на основание чл.78 от ЗКПО, вр. чл. 15 от ЗКПО органът по
приходите е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2011г. със сумата от
74 552.40лв. и в резултат на това е определен допълнително за внасяне
корпоративен данък в размер на 7 455.24лв., както и лихви за забава върху
главницата в размер на 4 758.57лв. За 2011г. са начислени лихви за забава
в размер на 494.89лв. за невнесени в срок авансови вноски.
Съдът,
като взе предвид констатациите в РА и РД, приложенията към него и събраните в
хода на съдебното производство доказателства, намира жалбата за частично основателна, поради следното:
Съдът намира за правилен извода на органа по приходите, че управителя на
дружеството продавач К. Т. и купувача Р.
Т. са свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 б.“а“, вр. с б.“м“ от ДР на ДОПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.15 от ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си
взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната
основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се
определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани
лица.
Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително
между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до
отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да
се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна
форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил
при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена
към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от
данъчно облагане.
Съгласно пар.1 т.14 от ДР на ЗКПО, „пазарна цена” е цената по смисъла на
пар.1 т.8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни цени
по смисъла на пар.1 т. 10 от ДР на ДОПК, т.е. сумата без ДДС и акцизите, която
би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, по
сделка между лица, които не са свързани и определена по следните методи:
методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; методът на
пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса
на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор,
намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на
увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като
стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на
транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на
методите за определяне на пазарни цени са определени в Наредба № Н – 9 от 14.08.2006г., обн. ДВ,
бр.70 от 29.08.2006г. Съгласно чл.7 от Наредба Н - 9, за определяне на пазарните
цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на
пазарните цени или методът на увеличената стойност. Методът на сравнимите
неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на
продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата
неконтролирана сделка – чл.8 от Наредбата. Методите се прилагат въз основа на
сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка – чл.5 от
Наредбата, като за целта се извършва анализ за съпоставимостта на посочените
фактори между контролираната и неконтролирана/и сделка/и.
Следователно, пазарната цена следва задължително да е определена по някой
от методите по Наредба № Н – 9, като стриктното спазване на изискванията на
наредбата предполага набирането на информация за неконтролирани сделки и
извършването на анализ с оглед съпоставката им с контролираната сделка по
показателите относими за всеки един от методите, а именно: цени на стоки по неконтролирана сделка с
оглед съпоставката за целите на метода на сравнимите неконтролирани цени;
нормата на брутна печалба реализирана
в резултат на препродажба по неконтролирана сделка, с оглед съпоставката за
целите на метода на пазарните цени; нормата
на надбавка реализирана при продажбата на произведени продукти по
неконтролирана сделка, с оглед съпоставката за целите на метода на увеличената
себестойност и т.н. Тоест, за да се обоснове спазването на изискванията на
Наредба № Н – 9, следва да се обоснове реално извършено съпоставяне по някой,
няколко или по всички показатели, относими към конкретен метод или методи по
наредбата (в зависимост от възможностите за самостоятелното им прилагане),
която урежда изключително детайлно както самите критерии и механизма на
оценяване, така и хипотезите, при които всеки един от тях се прилага.
Определянето на пазарната цена по някой от нормативно установените методи
може да се извърши както от самите органи по приходите, така и посредством
оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица – арг. от чл.65 от
Наредба № Н-9, които, обаче, отново следва да почиват на анализ на релевантните
към всеки един от методите критерии и доказателства за източниците, въз основа
на които същият е извършен. В случая, ревизиращите органи са назначили и
впоследствие позовали на Експертиза за определяне на пазарна стойност, чиито
изводи настоящият състав не кредитира като правилни и дадени в съответствие с
изискванията на цитираната Наредба.
Изготвената
в хода на ревизионното производство експертна оценка използва именно метода на
сравнимите неконтролирани цени, като за съпоставими сделки са взети данни за реализирани и предложения за сделки от агенции за
посредничество при покупко-продажба, както и от сайтове в интернет.
Съдът
намира, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по повторната съдебно оценителна екпертиза, която възприема
като компетентно и обективно дадена. Така определената пазарна цена отново
надвишава посочената в нотариалния акт и фактурата, поради
което съдът намира за безспорно установено наличието на основание за прилагане
на чл. 15 от ЗКПО. Неотчетения приход от продажбата е в
размер на 13 942.24лв. /формира се от установената обща пазарна
стойност на всички имоти съгласно СОЕ в размер на 50 000лв., намалена с отчетената цена на сделката съгласно фактурата в размер
на 36057.60лв. без ДДС/, с
който на основание чл. 78 от ЗКПО следва да бъде преобразуван в посока
увеличение финансовия резултат на дружеството за 2011г.
В резултат на извършеното проебразуване на финансовия резултат на
дружеството за 2011г. върху данъчната основа в размер на 13 942.24лв. е
дължим корпоративен данък в размер на 1394.24лв. Лихвата за забава е в размер на 889.90лв. изчислена чрез Calculator.bg.
По отношение начислените лихви за невнесените в срок авансови вноски в
жалбата не са изложени конкретни възражения. Съдът намира, че правилно са
начислени лихви за забава за невнесените в срок авансови вноски, тъй като
разпоредбата на чл.175 от ДОПК изрично казва, че за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон. Същото е предвидено и в нормата на чл.9 от ЗКПО и
чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е частично основателна. Същата
следва да се уважи като се отмени обжалвания РА в частта, в която е определен
данък по ЗКПО за 2011г. за разликата над 1394.24лв. и по отношение на лихвите
за разликата над 889.90лв. В останалата част жалбата се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК,
искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно
обжалвания материален интерес в отхвърлената част от жалбата и разпоредбата на
чл. 8 ал. 1 т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 389.89лв. и следва да бъде присъден в същият.
С оглед изхода на спора, направеното от жалбоподателя искане за присъждане
на разноски се явява основателно с оглед уважената част от жалбата, поради което ответната страна следва да бъде
осъдена да му заплати направените по делото разноски, съобразно представения списък в размер на 1074.82лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-**********6943-091-001/09.07.2018г., издаден от
Началник сектор Ревизи при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърден с Решение № 242/01.10.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на „Крато Билдинг“
ООД гр.Варна са определени задължения по ЗКПО за 2011г. за разликата над 1394.24лв.
до определения с РА размер от 7455.44лв. и по отношение на лихвите за разликата
над 889.90лв. до определения с РА размер от 5253.46лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ Крато Билдинг“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, СО“***“ № *** вх.*
ет.*, ателие **, представлявано от М. Д. Т., чрез адв.Г.Г. против
Ревизионен акт № Р-**********6943-091-001/09.07.2018г., издаден от
Началник сектор Ревизи при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърден с Решение № 242/01.10.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството за 2011г. са определени данъчни задължения по ЗКПО в
размер на 1394.24лв. и лихви за забава в размер на 889.90лв.
ОСЪЖДА „ Крато Билдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, СО“***“ № *** вх.* ет.*, ателие **, представлявано от М. Д. Т. да заплати на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП
сумата 389.89лв./ триста осемдесет и девет лева и 89ст./ представляваща ю.к.
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП да заплати на „
Крато Билдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
СО“***“ № *** вх.* ет.*, ателие **, представлявано от М. Д. Т. сумата 1074.82лв./ хиляда седемдесет и четири лева и 82ст./, представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: