№ 993
гр. София , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 5075 от 21.08.2020г., постановено по гр. д. № 6813/2018 г.
СГС, І ГО, 8 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на И. П. В.,
действаща със съгласието на П. В. М. и на М. П. В., действащ със съгласието
на П. В. М., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от по 180 000 лева – на
всеки един от тях, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, понесени вследствие на смъртта на М. Д. Х. при ПТП
от 12.02.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Пежо“ рег. № ***,
както и на основание чл. 497 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД да заплати законната
лихва върху двете суми, изчислена за периода от 19.05.2018г. до деня на
окончателното плащане, като е отхвърлил претенциите за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над присъдените
от по 180 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв., както и
претенцията за законна лихва върху присъдените суми за застрахователни
обезщетения в частта по отношение на периода от 12.02.2018г. до
19.05.2018г. С решението СГС, І ГО, 8 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да
заплати на П. В. М., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от 100 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
понесени вследствие на смъртта на М. Д. Х. при ПТП от 12.02.2018г.,
причинено от водача на лек автомобил „Пежо“ рег. № ***, както и на
основание чл. 497 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД – да заплати законната лихва върху
1
сумата, изчислена за периода от 19.05.2018г. до деня на окончателното
плащане, като е отхвърлил претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в частта за разликата над присъдените 100 000 лв. до
пълния предявен размер от 200 000 лв., както и претенцията за законна лихва
върху присъдената сума за застрахователно обезщетение в частта по
отношение на периода от 12.02.2018г. до 19.05.2018г. С решението СГС, І ГО,
8 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Ч.,
П. и И.“, на основание чл. 38 от ЗАдв., сумата от общо 13 790 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство на П. В. М., И. П.
В. и М. П. В. пред СГС. С решението СГС, І ГО, 8 състав е осъдил ЗК „Лев
Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК – сумата от 19 270 лв., представляваща държавна такса, от
заплащането на която ищците са освободени и съдебни разноски, направени
първоначално за сметка на бюджета на съда. С решението СГС, І ГО, 8 състав
е осъдил, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищците М. П. В. и И. П. В. да
заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от по 90 лева, а ищецът П. В. М. – да
заплати сумата от 155 лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на П. В. Г., конституиран в
качеството на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете за
обезщетение на неимуществени вреди над уважените размери до пълните
предявени такива от по 200 000 лв. за всеки, е подадена въззивна жалба от
ищците в първоинстанционното производство, чрез пълномощника им, с
оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон,
противоречие с трайната съдебна практика и събрания по делото
доказателствен материал. В жалбата се релевират оплаквания, че съдът не е
отчел в достатъчна степен специфични за настоящото производство
обстоятелства, имащи решаващо значение за размера на дължимите
обезщетения. Твърди се, че първоинстанционният състав не е отчел в
достатъчна степен тежестта на загубата, която е изпитал П. В. М. от загубата
на майката на неговите деца, която е била негова опора и се е грижела за
децата и домакинството. В жалбата се сочи, че съдът не отчел в достатъчна
степен и дълбоката връзка, която двамата са имали помежду си, както и
отчаянието и мъката на ищеца, който е загубил своя спътник в живота си и
вече бил убеден, че не може да намери друга жена, която да му даде любовта
и подкрепата на М.. Поддържа се твърдение, че съдът не е отчел в достатъчна
степен отражението на загубата върху другите двама ищци, които по това
време са били на възраст, в която са достатъчно осъзнати, за да разберат какво
са изгубили и от друга страна не достатъчно зрели, за да могат да се справят
без подкрепата и напътстванията в живота на своята майка. В жалбата се
сочи, че след инцидента децата вече не били същите, затворили се в къщи,
вече не излизали с приятели, често плачели, особено по време на семейни
празници. Релевира се възражение, че съдът не е отчел в пълна степен
2
всичките неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които са преживели децата вследствие на загубата на своята майка. Твърди се
още, че съдът не отчел конкретните икономически условия в страната към
датата на инцидента, застрахователните лимити, както и последователната
практика на съдилищата в подобни случаи. Прави се искане въззивният съд
да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части и да
постанови друго, с което да уважи исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълните предявени размери, като присъди
допълнително обезщетение на П. В. М. в размер на 100 000 лв., на М. П. В. в
размер на 20 000 лв. и на И. П. В. в размер на 20 000 лв., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите. Предявява се претенция за присъждане на
направените разноски в двете инстанции, включително адвокатско
възнаграждение.
Срещу решението в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да
заплати на М. П. В. и на И. П. В. обезщетения за разликата над сумите от по
110 000 лв. до присъдените по 180 000 лв., е подадена въззивна жалба от
ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника. В жалбата на
жалбоподателя – ответник се твърди, че решението е неправилно, тъй като
размерът на обезщетенията не е съобразен с обществения критерий за
справедливост по аргумент на чл. 52 от ЗЗД и с многобройната практика на
съдилищата. Сочи се, че сумата от по 180 000 лв. за всеки от ищците М. П. В.
и И. П. В. е завишена и не е съобразена с конкретните по делото
обстоятелства, които са относими към определянето на справедливия в случая
размер. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните
части, като постанови друго, с което да отхвърли исковете за разликата над
110 000 лв. до присъдените 180 000 лв. – за всеки един от двамата ищци.
Предявява се претенция за присъждане на съдебните разноски пред
настоящата съдебна инстанция, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК, всяка от страните е подала
отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
Третото лице-помагач по делото не е взело становище по подадените
жалби.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете
страни поддържа подадената въззивна жалба и изразява становище, с което
оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
3
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявените субективно съединени искове
са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на по 200 000 лв. за претърпените от
всеки от ищците неимуществени вреди вследствие на смъртта на М. Д. Х.,
(живееща на семейни начала с П. и майка на И. и М.), настъпили вследствие
на ПТП на 12.02.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите до
окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание,
ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна
връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 8
състав е уважил частично предявените искове, като е определил за
справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на
П. В. М. в размер на 100 000 лв., а на И. П. В. и на М. П. В. - сумата от по
180 000 лв. за всеки един от тях.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният
състав изцяло възприема приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, като на основание чл. 272 ГПК, препраща към нея.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
частта, в която предявеният от П. В. М. иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до сумата в размер на 100 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2018г. до окончателното изплащане, в
частта, в която исковете на И. П. В. и М. П. В. за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди са уважени до сумите в размер от по 110 000 лв. за
всеки, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2018г., както и в частта, в
която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода
от 12.02.2018г. до 19.05.2018г.
С оглед на гореизложеното, основанието на предявените искове е
установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е
причинило вреди на ищците, както и че е налице причинна връзка между
вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните във въззивните жалби оплаквания, спорът на
страните пред въззивната инстанция се съсредоточава единствено върху
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, на които имат право
4
ищците.
Във връзка с доводите във въззивните жалби за допуснатите от
първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема
следното:
В приетата пред първата инстанция съдебно-психологическа експертиза
със задачи, свързани с психологическия живот и развитие на двете деца,
вещото лице е разяснило, че в конкретния случай, с оглед възрастта, в която
са били М. и И. /съответно 12г. и 15 г./ към датата на произшествието,
задачата на майката е да подпомогне формирането на идентичност (при
момичето) и да бъде формиран модел на взаимоотношения, в които се учи
емоционална регулация, решаване на конфликти и справяне със сложни
отношения с другите (при момчето). Разяснило е, че и през тази възраст
майката продължава да бъде източник на емоционална подкрепа, сигурност и
близост (и за момичето, и за момчето). Посочило е, че загубата на майката в
годините на детството (особено, когато тази загуба има внезапен характер)
има травматичен ефект, който оказва влияние върху цялостното развитие на
децата. При личните си среща с двете деца психологът е установил, че М. е
бил много притеснен, трудно му е било да говори, защото започвал да плаче,
избягвал очен контакт, говорел доста по-спокойно на други теми, но за майка
му му било трудно да говори, което, според мнението на психолога, е
индикатор за травматично преживяване на загубата й. По отношение на И.
вещото лице е установило, че тя е с формирани семейни ценности, успяла е да
изложи своите чувства, споделила е за силния и травматичен характер на
процесното събитие, за тъгата по празници без майка й, за голямата празнина
и липса в живота й. В заключение експертът е изложил, че и двете деца са
били силно привързани към своята майка, която е била отдадена на
семейството си и за двете деца са налице данни за реакция на стрес и
скърбене – както към момента на нейната смърт, така и към момента на
интервюто /2 години по-късно/. Допълнил е, че и двете деца са имали по-
трудна адаптация в училище-трудности в концентрация, понижаване на
успеха.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице е пояснило, че загубата е
загуба във всяка една възраст, независимо дали става дума за бебе на няколко
дни или за възрастен човек на преклонна възраст. Спецификите на възрастта,
определят някои особености в начина, по който е възможно тази загуба да се
интегрира, като част от общото психично функциониране. Посочило е, че при
всички случаи ищците са в по-голям риск, отколкото техни връстници с живи
майки, с които имат достатъчно благоприятни взаимоотношения. Експертът е
посочил, че единствено изследване на децата в зряла вече възраст може да
определи дали са налични последици от травматичното събитие, тъй като на
този етап най-доброто, което може да бъде сторено е да се даде обща
прогноза за бъдещото им състояние.
5
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата СПЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и
обективно на поставените въпроси.
От събраните по делото по делегация показания на свидетеля К. А.
съдът приема за установено, че последната познава семейството на ищците от
15 години преди дата на разпита. Семейството на свидетелката и това на
ищците били в приятелски отношения. Ищците и М. живеели в едно
домакинство в с. ***. П. и М. нямали сключен граждански брак и живеели на
съпружески начала. За 15-те си години заедно никога не са се разделяли.
Отношенията между майката и децата били добри. Свидетелката често ги
посещавала и никога не била чувала за скандали в семейството. Ищците
приели смъртта на М. трагично, не можели да повярват, че са изгубили
близък човек. На погребението й и двете деца припаднали. П. страдал много.
Първите месеци след това децата се били затворили в себе си и не искали да
разговарят, същото било и при баща им. След случилото се свидетелката
посещавала дома на ищците по-рядко. Те продължавали да бъдат затворени в
себе си и да не контактуват с други хора. Децата не играели с връстниците си.
П. вече не работил, а се грижил за децата, за което му помагала и майка му.
Не можели да се справят със случилото се, нито да превъзмогнат загубата на
майката. Децата контактували само със свои съученици. Не излизали да
играят с останалите деца, както преди. Бащата излизал само до магазина да
напазарува. М. била общителен човек, била много уважавана в селото.
Починалата била домакиня и се грижела за децата си. Въпреки че се справяли
добре в училище, децата станали необщителни. П. не живеел с друга жена,
споделил на свидетелката, че никоя друга не може да заеме мястото на М..
От събраните по делото по делегация показания на свидетеля И. П.
(сестра на П.) съдът приема за установено, че свидетелката познавала М. от
15 години преди датата на разпита, когато последната започнала да живее с П.
на семейни начала. Двете семейства поддържали добри отношения, били
близки. Ищците и М. живеели в едно домакинство, собственост на родителите
на П.. Никога не са се разделяли и били изключително близки. Свидетелката
не знае да е имало неразбирателства между тях. Последната често посещавала
дома на ищците. Те преживели загубата на М. изключително тежко. След
загубата ищците се променили, вече я нямало подкрепата и ласката на
майката. П. поел отглеждането на децата. Станал затворен и притеснен, бил
изтощен от случилото се. Обичал М. изключително много и не можел да
преживее загубата й. Децата се затворили в себе си и не общували с приятели,
както преди. Успехът им в училище не бил се променил, но в началото не
искали да ходят изобщо. Трябвало да се консултират с психолог. П. не бил
търсил психологическа помощ за себе си. Ищците споделяли на свидетелката
как се чувстват след загубата. П. спрял да работи, нямал желание за нищо
след случилото се и останал вкъщи да гледа децата, за което му помагала
майка му. Все още не могли да превъзмогнат загубата, дори ставали все по-
6
тъжни. П. не общувал с други хора, бил затворен. Единствено говорил с
роднини и децата си. М. и И. вече не били толкова жизнерадостни, затворили
се в себе си. По празници двете семейства се събирали заедно, но тогава
свидетелката отново виждала разочарованието в очите на децата. М. се
затварял в стаята си и плачел. Децата на свидетелката полагали усилия да
общуват с М. и И., да се забавляват и играят заедно, но дори те забелязвали
промяната в поведението на своите братовчеди - виждали ги тъжни,
разстройвали се от най-малкото, понякога, дори без повод, започвали да
плачат.
Съдът кредитира показанията на свидетелките в описаната част, като
счита, че показанията им възпроизвеждат лични и непосредствени
впечатления, които взаимно се допълват и не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото.
При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е
обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
Според практиката на ВКС, възрастта на починалия не съставлява
самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, доколкото сама
по себе си не е критерий за съдържанието на връзката между починалия и
претендиращия обезщетение. /така решение № 124 от 14.07.2016 г. по т.д. №
2056/2015г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Възприето е и становището, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
След като взе предвид горните постановки, както и установените от
свидетелските показания действителни отношения между членовете на
7
семейството на М. Х., както и внезапното настъпване на смъртта й,
цялостното негативно отражение на събитието върху психо-емоционалното
състояние на ищците, като отчете социално - икономическите условия в
страната към 2018 г., взе предвид и лимитите на отговорност по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към момента на проявление на вредите, които - както еднопосочно приема
практиката на ВКС, не съставляват самостоятелен критерий за справедливост
по смисъла на чл. 52 ЗЗД и като съобрази преобладаващата съдебна практика
относно присъжданите в сходни случаи обезщетения, съдът приема, че
справедливото обезщетение за ищеца, с когото е живеела на семейни начала
починалата, възлиза на 160 000лв., като същият размер следва да се определи
и по отношение на ищците-деца на починалата. За да достигне до този извод
по отношение на съпруга – П.М., съдът взе предвид, че по делото се установи,
по категоричен начин, че съпрузите са били дълги години заедно, през този
период никога не са се разделяли, отглеждали са заедно своите деца,
възпитали са ги в спазване на семейните традиции. Семейството било
сплотено, имали са чудесни взаимоотношения, не са имали неразбирателства,
нито пререкания, нито скандали, помагали са си, починалата се е грижела
всеотдайно за домашния уют, била е уважавана сред хората в селото, а след
нейната смърт П. е изпаднал в шок, затворил се е в себе си, не желаел да
общува. Със смъртта на своята спътница в живота ищецът завинаги е лишен
от близостта на своя дългогодишен партньор, за него никоя жена не можела
да заеме мястото на М., към която изпитвал много обич. На него е паднала
цялата тежест по отглеждането на децата, които са в трудна възраст и
безспорно се нуждаят от любовта и грижите и на двамата си родители.
Ищецът, въпреки неимоверните грижи, водещи до изтощение, които полага за
отглеждане на двете деца, не може да замени майчината любов, която
починалата е давала на децата. С оглед конкретно установените
обстоятелства, въззивният съд намира за основателно възражението,
обективирано в жалбата на ищците, че присъдено обезщетение в полза на
бащата П.М. е в занижен размер. По отношение на определеното обезщетение
на двете деца, въззивният съд приема следното: Безспорно децата също са
имали чудесни взаимоотношения със своята майка. След смъртта й те са се
променили, вече не били същите жизнерадостни деца. Постоянно тъжали и
плачели, нещо което продължава да се случва и до днес. Загубата се е
отразила тежко във всички сфери на живота им. Те са се затворили и спрели
да общуват с връстниците си. Единствено комуникирали със свои съученици,
но лесно се разстройвали и се натъжавали, дори понякога без видима причина
започвали да плачат.
За да не уважи изцяло жалбата на ищците съдът взе предвид, че
семейството продължава да е сплотено, като получават непрестанна подкрепа
от техни роднини и близки, за да се справят със загубата. Децата все още се
справят добре в училище и макар да преживяват тежко загубата, което е
естествено предвид тяхната възраст и близките отношения, които са имали с
8
майка си, то техните страдания не надхвърлят по интензитет обичайните в
такива случаи. В тази връзка съдът съобрази и изложеното от вещото лице
относно неясната прогноза към момента по отношение на трайните
последици за децата в юношеска възраст.
В заключение: Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която предявеният от П. В. М. иск е отхвърлен за разликата над
сумата от 100 000 лв. до сумата от 160 000 лв., вместо което ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да му заплати
допълнително обезщетение в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.05.2018г. до окончателното изплащане. Решението следва да
бъде отменено и в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на
двете деца разликата над сумата от 160 000лв. до присъдените от първата
инстанция 180 000лв., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2018г.,
като въззивният съд постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове за тази разлика в размер на по 20 000лв. за всяко едно от децата, ведно
със законната лихва, считано от 19.05.2018г. до окончателното плащане.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е
осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на осн. чл. 38 от
ЗАдв., разликата над 10 824лв. - адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ и съдействие на ищците пред първата инстанция. Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която П. В. М. е осъден да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата над 40.33 лв. –
съдебни разноски пред първата инстанция. Решението следва да бъде
отменено и в частта, в която М. П. В. и И. П. В. са осъдени да заплатят на ЗК
„Лев Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата над 40.33 лв. – за
всеки един от тях, представляващи съдебни разноски пред първата инстанция,
съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, допълнително
още 800лв. – държавна такса. В останалата обжалвана част решението следва
да бъде потвърдено.
По отношение на разноските пред САС, с оглед изхода от делото, ЗК
„Лев Инс“ АД следва да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на
осн. чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата от 1855.71лв. - адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ и съдействие, а по сметка на САС
да заплати, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата от 1200 лв. – държавна
такса. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от
885.71 лв. или всеки един от тях по 295.24 лв., на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 5075 от 21.08.2020г., постановено по гр. д. №
6813/2018 г. от СГС, І ГО, 8 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от П. В. М., ЕГН: **********, със съдебен адресат – адв. С. С.
Ч., гр. ***, ул. „***“ № 8, ет. 4 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над
100 000 лв. до сумата в размер от 160 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на М. Д. Х., настъпила при ПТП
от 12.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2018г. до
окончателното плащане, в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да
заплати на М. П. В. и на И. П. В. разликата над 160 000лв. до 180 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 19.05.2018г. до окончателното плащане, в
частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.,
разликата над сумата от 10 824лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и съдействие, в частта, в която, на основание чл. 78,
ал.3 и ал.8 ГПК, П. В. М. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата над
40.33 лв. – разноски по делото, в частта, в която, на основание чл. 78, ал.3 и
ал.8 ГПК, М. П. В. и И. П. В. са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД
сумата над 40.33 лв. /всеки един от тях/ – разноски по делото, вместо което:
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А да заплати на П. В.
М., ЕГН: **********, със съдебен адресат – адв. С. С. Ч., гр. ***, ул. „***“ №
8, ет. 4, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от още 60 000
лв., /представляваща разликата между присъдения от СГС размер от 100 000
лв. и присъдения от САС размер от 160 000лв./, обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на М. Д. Х., настъпила при ПТП
от 12.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. В., действащ със съгласието на своя
баща П. В. М., и И. П. В. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ, вр.с чл. 45 ЗЗД за разликата над 160 000лв. до 180 000лв. – за
всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2018г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5075 от 21.08.2020г., постановено по гр.
д. № 6813/2018 г. от СГС, І ГО, 8 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Ч.,
П. и И.“, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., сумата от
1855.71лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и
представителство пред САС.
ОСЪЖДА И. П. В., ЕГН: ********** и М. П. В., ЕГН: **********,
10
действащ със съгласието на П. В. М., и П. В. М., ЕГН: ********** да заплатят
на ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, сумата от по 295.24 лв. – всеки един от
тях, представляваща съдебни разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати, на основание
чл. 78, ал.6 ГПК, по сметка на СГС допълнително сумата от 800лв. –
държавна такса, а по сметка на САС сумата от 1200лв. – държавна такса.
Първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от П. В.
М. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до
размера на сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.05.2018г. до окончателното изплащане, в частта, в която
исковете на И. П. В. и М. П. В. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди са уважени до размера на сумата от по 110 000 лв. за
всеки, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2018г., както и в частта, в
която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода
от 12.02.2018г. до 19.05.2018г., като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на П. В. Г., ЕГН: **********, с
адрес: с. ***, ул. „Л. С.“ № 11, конституиран в качеството на трето лице-
помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Да се връчи препис от решението на всички страни, като на ищците се
връчи, освен на съдебния адрес и на домашните им адреси.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11