№ 92
гр. Ловеч, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Й.КА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от Й.КА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310200218 по описа за 2024 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №8733519 издаден от ОД на МВР Ловеч на името на Й. С. Г.,
ЕГН ********** от гр. ***** е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 02.03.2024 г. в 14.01 часа в обл. Ловеч, ПП І - 4 км.
65+700, землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRDFFIC LYNX, насочена в
посока гр. София снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение
на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., и отчетен толеранс от 3 км/ч или 3 %, с МПС вид л.а.
„*****“, с регистрационен номер **********, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство №107С499А011080023.
Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 96 км.ч., като е
налице превишаване на разрешената скорост с 36 км.ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от
жалбоподателят Й. С. Г., чрез адв. Р. Р. от АК Стара Загора, с която моли да се отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен. Сочи, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на
обжалвания ЕФ. Сочи, че не е налице описание на нарушението, както повелява нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Оспорва и авторството на деянието. С оглед на гореизложеното моли
съда да отмени като незаконосъобразен издадения електронен фиш за налагане на глоба от
300 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него редовно
призован не се е явил и неговият процесуален представител адв. Р. Р. от АК Стара Загора,
който е депозирал писмена молба, с която е направил искане делото да се разгледа в тяхно
отсъствие, изложил е подробни аргументи за отмяна на обжалвания Еф и е направил искане
за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева.
1
Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено
искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за
този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.). Видно от отразеното в депозираното от АНО съпроводително писмо с рег.
№906000-4513/14.03.2024 г. /вх. №3085/18.03.2024 г. и съпроводително писмо с рег.
№906000-5166/01.04.2024 г. /вх. №3714/02.04.2024 г. и двете на ОД на МВР гр. Ловеч,
сектор ПП, които са приети и вложени като доказателства по делото, в сектор „ПП” при ОД
на МВР Ловеч няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ. По делото е
представена от АНО извадка от АИС АНД, в която е въведена дата на връчване 06.03.2024 г.
Тъй като е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая от единствените
ангажирани такива е извадка от АИС АНД, от която е видно, че АНО приема за дата на
връчване на процесния ЕФ дата 06.03.2024., а жалбата е депозирана в РС Ловеч чрез ОД на
МВР Ловеч с вх. №295000-3962/12.03.2024 г., съдът приема, че жалбата се явява депозирана
в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима /жалбата е подадена в
законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, с оглед отразената в АИС АНД дата
на връчване на същия/.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
2
извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 96 км/ч при ограничение на
скоростта 60 км/ч, с превишение от 36 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че
въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение
на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч. Нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал,
като същите са годно доказателствено средство.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била
констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като
доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост
от 99 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.
Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 км.ч. /в приложената
разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно
методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана
скорост от 96 км.ч за която именно е издаден процесния ЕФ.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение – 02.03.2024 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че
„Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се
използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение
и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им
характеристики с изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени
доказателства по делото, а именно схема за организация на движението се установява и
наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя, поради което направените в тази
насока възражения се явяват неоснователни.
Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с
техническо средство на нарушението.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
3
неприложими по отношение на ЕФ.
Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за
срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено
е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от
паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който
след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на
скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но
само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира
дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се
издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер.
Съдът намира, че начинът на връчване на ЕФ не обуславя сам по себе си
незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като разпоредбите, свързани с връчването
касаят възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице, а пред
настоящата инстанция не бяха представяни доказателства, които да свидетелстват за
осуетени от страна на АНО процедури по чл.189, ал.5, изр.2 или ал.9 от ЗДвП. Цитираните
разпоредби уреждат административния ред за защита против наложеното административно
наказание с издаден ЕФ и упражняването на тези правни възможности в случая не е
осуетено. Не са представени доказателства от страна на жалбоподателят от които да се
установява, че след узнаване за издадения ЕФ се е опитал да упражни правата си да подаде
декларация за управляване от друго лице на МПС, или възражение, или да е поискал да
заплати глобата в намален размер от 70 % и реализирането на тези му права да му е било
отказано от АНО. В жалбата си до РС Ловеч, въз основа на която е образувано настоящето
производство, а и в хода на проведеното съдебно следствие жалбоподателят не твърди, че са
осуетени от страна на АНО процедурите по чл.189, ал.5, ал.6 и ал.9 от ЗДвП, явяващи се
резултат от неправилно връчване на ЕФ, а освен това и не бяха ангажирани доказателства за
това. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че въпреки, че по делото не беше
представена от АНО разписка за връчване на процесния ЕФ, то това обстоятелство само по
себе си не води до незаконосъобразност на последния. Съдът намира, че осигурявайки на
жалбоподателят възможност да обжалва процесния ЕФ и разглеждайки спора по същество е
спазил правото на съдебна защита на наказаното лице.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
4
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е
жалбоподателят Й. С. Г., ЕГН ********** от гр. *****
С оглед на гореизложеното и предвид събраните по делото писмени доказателства: в
това число справка за собственост на процесното МПС, от което видно, че жалбоподателят
Г. е собственик на процесния лек автомобил, съдът намира, че правилно е ангажирана
неговата отговорност. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако
жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен
ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена
декларация, с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. В случая
видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е депозирал декларация от
която се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната
дата, като не е представил и копие на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на такова лице. Последният не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6
от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран Г. като
собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.
От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в
конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система
“SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB, която е одобрен тип система и притежава
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 09.10.4823 от 06.10.2009 г., със
срок за валидността на направените измервания на нарушенията на правилата за движение
по пътищата до 06.10.2019 г., копие от която е приложено по делото. Посочената
стационарна радарна система представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27
от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е
предварително обозначено, заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на
организация на движението за процесния участък от пътя от който се установява наличието
на пътният знак, както и наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за
контрол на скоростта. Относно установеното превишение на разрешената скорост, съдът
намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на
измерената скорост от 3 км. Правилно е определен вида и размера на наложеното
административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като е направено точно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по
чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с
превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен
5
знак, поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния
участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от
60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е – 24. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че
ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства да представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не
са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 06.03.2024 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на
06.03.2024 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия,
от където следва извод, че след като на нарушителят е бил връчен ЕФ същия го е обжалвал в
предвидения от закона срок, т. е. реализирал е пълноценно правото си на защита.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден,
като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
Съдът намира, че в случая, предвид обстоятелството, че нарушението е установено с
АТСС тип стационарна SITRDFFIC LYNX, са неотносими изискванията на чл.10 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АВТОМАТИЗИРАНИ ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА И СИСТЕМИ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА, поради което и направените в тази насока
възражения се явяват неоснователни. Действително в процесния ЕФ не е посочено, в каква
посока се е движило процесното МПС, но това обстоятелство се установява от приложения
по делото доказателствен видеоматериал и не съставлява допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на ЕФ.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за
това нарушение, поради което и тези направени от жалбоподателят възражения се явяват
неоснователни.
6
Процесното нарушение е установено чрез стационарна видео радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “ SITRDFFIC LYNX” с производител
Сименс, Австрия, т. е. с техническо средство по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Този тип
средство за измерване, както е посочено и по- горе е одобрено за страната, видно от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823, както и е било годно към
датата на установяване на нарушението – 02.03.2024 г., видно от Протокол за проверка
№106-СГ-ИСИС/21.07.2023г. на БИМ гр. София, като периодичността на последващите
проверки е една година. Процесната система е с идн. №107С499А011080023 и е монтирана
в землището на с. Малиново, за което място ограничението на скоростта е 60 км/ч, видно от
приложената по делото схема на пътния участък. Приложения клип №2024 03 02ъ14.01.20
/л. 12 от делото/ е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП /ДВ, бр. 10/2011г. /. Процесното нарушение се установява въз основа на това
веществено доказателствено средство, без да е налице декларация от страна на собственика
на заснетия л. а. по смисъла на чл. 189, ал. 5, изр. 3-то вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, т. е.
нарушението е доказано, в т. ч. и по отношение на автора му в лицето на жалбоподателя
като собственик на процесния л. а. съгласно чл. 188, ал. 2 вр. с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съдът имайки предвид чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, определящ минималното законово
съдържание на електронния фиш, намира, че в случая процесния ЕФ съдържа точни данни
за мястото на нарушението и описанието му имайки предвид посочената за нарушена
законна разпоредба /чл. 21, ал. 2 от ЗДвП/, а при санкциониране на процесното нарушение
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и по отношение
на субект, тъй като е наложено съответното административно наказание по чл. 182, ал. 2, т.
4 от ЗДвП. Съдът не споделя доводите и в тази насока и намира, че процесния ЕФ е издаден
съгласно утвърдения образец при условията на чл. 189, ал. 4, изр. последно от ЗДвП. По
безспорен начин е установено нарушението заснето с автоматизирано техническо средство в
отсъствие на контролен орган и неговия автор в лицето на жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на
процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №8733519 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на Й. С. Г., ЕГН ********** от гр. ***** е наложена на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски, в това число и за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7
8