Определение по дело №1476/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. Х. [ЕГН], понастоящем в Затвора-Варна, в която е предявен иск по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция " Изпълнение на наказанията" за изплащане на сумата от 1 000000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно с дължимата законна лихва, за периода 12.10.2020г. - 30.03.2023г.

С Разпореждане № 8106/06.08.2024г. , предвид депозирана молба за предоставяне на правна помощ, е предоставена възможност на ищеца да представи доказателства, установяващи предпоставките по чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ. В молба с.д.№ 11566/20.08.2024г., подадена в отговор, ищецът прави препратка към друго съдебно производство, образувано в Административен съд - Варна по негова искова молба срещу същия ответник и на същото правно основание, като моли съдът да процедира, както в посоченото производство. Към отделна молба вх.№11918/28.08.2024г. , ищецът представя доказателства за заплатена държавна такса.

Не са представени доказателства, относими към разпоредбата на чл.23 ал.3 ЗПП.

С оглед гореизложеното от фактическа страна по молбата за предоставяне на правна помощ, съдът формира следния извод:

Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ ЗПП), се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съгласно чл. 23, ал. 2 с.з., системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и 2 ЗПП, в т.ч. и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

В конкретния казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. С оглед предмета на делото, индивидулизиран от основанието и петитума на исковата молба, Административният съд приема, че делото не представлява фактическа и правна сложност към момента и предвид засиленото служебно начало по този вид дела, предоставената безплатна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на лицето и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ.

В изпълнение на императивноустановените си задължения по чл. 168, ал. 1, чл. 170 и чл. 171, ал. 1, 2 и 4 АПК, решаващият съд е длъжен служебно да провери допустимостта и основателността на подадената искова молба срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Именно при тези обстоятелства предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за ищеца, кандидатстващ за нея. С оглед предмета на спора, очертан от твърденията в исковата молба - иск за неимуществени вреди срещу ГД „ИН“ София , затова че в продължение на повече от две години ищецът бил държан вързан за леглото против неговата воля и нямал достъп до столовата, банята и пр. в затвора в гр.Варна, което е обективно невъзможно. Към момента производството е във фаза - проверка на допустимостта и редовността на исковата молба, като съдът има служебно задължение да съдейства на страната за изясняване на всички обстоятелства по делото.

В Административнопроцесуалния кодекс не е предвидена задължителна адвокатска защита, в това число и за искови производства по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в което настоящият ищец желае да ползва правна помощ. И в тези производства предоставянето на правната помощ е оставено на преценката на съда, който трябва да отчете всички обстоятелства по чл. 23, ал. 2 от ЗПП.

Следва да се посочи и обстоятелството, че по жалби и искови молби, подадени от В. А. Х., пребиваващ в затвора гр.Варна, в Административен съд - Варна са образувани над 20 съдебни производства, по повечето от които той се защитава сам, като по някои от тях, избирателно заплаща държавна такса.

На отделно основание, молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна. В този ред, регламентацията по отношение на дължимите установявания, съставляващи предпоставки за предоставяне на правна помощ е ясна и недвусмислена, също, както и по какъв начин и чрез представянето на какви доказателства това е допустимо и възможно. Този ред не допуска преценка въз основа на представена декларация, освен само досежно имущественото състояние. Въпреки предоставената възможност, ищецът не изпълни съдебното разпореждане и не представи необходимите доказателства, които евентуално биха обосновали основателност на молбата. Извън това в конкретния случай и декларация не е попълнена, освен няколко твърдения, изложени в молбата. Българското законодателство не допуска различно отношение към лишените от свобода, не предвижда специфично законодателно решение по отношение на тях с оглед ограничената им способност да събират доказателства, нито допуска съдът служебно да ги събира. Последният е задължен единствено да указва доказателствена тежест и да съдейства на страните, когато по отношение на формирано от тях твърдение не представят доказателства.

Поради изложеното, по делото на са налице данни, които да обуславят наличието на фактическия състав по чл. 95 ГПК, вр. чл. 21 т.2 и чл. 23 ал.З ЗПрП, за пораждането на правото на правна помощ.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на В. А. Х., Затвора Варна за предоставяне на правна помощ по административно дело № 1476/2024г. по описа на Административен съд - Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд - Варна в 7-дневен срок от уведомяването на молителя.