№ 867
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110216644 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10- 829 от 04.11.2021 година на
заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, на основание чл. 16, ал. 1, т. 19 ЗКФН
вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ на „*******“ ЕАД, с ЕИК: ****** е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева за извършено
нарушение на член 108, ал. 6 от КЗ.
Подадена е жалба от „*******“ ЕАД срещу наказателното
постановление. В нея се излагат доводи, че наказващият орган неправилно е
приложил материалния закон, а именно, че не е доказано наличието на жалба
от страна на застрахованото лице и по този начин не е възникнало задължение
за жалбоподателя по чл. 108, ал. 6 от КЗ. Иска се отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
1
Въззиваемата страна КФН, редовно уведомена, се представлява от юрк.
Налбантов, който иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди НП.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 03.06.2021 г. пред „****“ ЕАД е предявена претенция № ** за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, per. № *****, вследствие на
подадено от Иван Паунов уведомление за щета. Претенцията е предявена на
основание съществуващ сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач,
обективиран в комбинирана застрахователна полица № BG/06/120002596969.
На датата на предявяване на претенцията пред застрахователя са представени
писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и
размера й. На 29.06.2021 г. в срока по чл. 108, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД се е произнесло по
претенция № ** като е изплатило застрахователно обезщетение в размер на
326,52 лв. по банкова сметка на Х.К.Х. На 14.07.2021 г. ползвателят на
застрахователни услуги е подал жалба срещу размера на изплатеното
обезщетение по претенция № **, към която е приложил проформа фактура.
На 21.07.2021 г. с писмо изх. № АЗ-2596/21.07.2021 г. „ДЗИ - Общо
Застраховане“ ЕАД е отговорило на жалбата като е уведомило
жалбоподателя, че размерът на застрахователното обезщетение е определен
на базата на установените увреждания, констатирани посредством извършен
на 03.06.2021 г. оглед и същото е в съответствие с Наредба № 49 за
задължителното застраховане и с методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.
Проверяващият орган, преценявайки, че отговорът на застрахователя не
отговаря на нормата на чл. 108, ал. 6 КЗ, която указва предоставяне на
„фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението“
съставил АУАН № Р – 06 – 873/12.10.2021г. за нарушение на разпоредбата на
чл. 108, ал. 6 от КЗ. Същият е връчен същия ден на представител на
дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП № Р-10-829 от
2
04.11.2021 година на заместник-председателя на Комисия за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на
основание чл. 16, ал. 1, т. 19 ЗКФН вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ
на „*******“ ЕАД, с ЕИК: ****** е наложена имуществена санкция в размер
на 1 000,00 /хиляда/ лева за извършено нарушение на член 108, ал. 6 от КЗ.
Съдът намира, че горната фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства – разпитаният свидетел С.А., както и на приобщените към делото по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени материали.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав
намира за установено от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което
дължи пълна проверка за правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН,
при спазване на установения за това ред и в сроковете, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Относно възражението на жалбоподателя, че не може да се заключи, че
изпратеният от застрахованото лице имейл представлява жалба, съдът
намира, че подаденото писмо по електронен път, съдържа именно възражения
срещу размера на изплатената претенция, доколкото същият не е достатъчен
за реалното поправяне на автомобила, за което лицето е представило и
проформа фактура от 14.07.2021г., приложена и по делото. Лицето
Х.еднозначно отбелязва, че изплатените средства не са достатъчни и моли за
преразглеждане. Нещо повече – след въпросното писмо по електронен път от
страна на Х. застрахователят – жалбоподател отговаря на същото, макар и с
бланкетен отговор, с което потвърждава, че приема писмото за своеобразно
възражение относно размера на определеното обезщетение.
Съгласно нормата на чл. 108г, ал. 6 от КЗ „При жалба от ползвател на
застрахователни услуги относно размера на определеното обезщетение
застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави
3
фактическа и правна обосновка на определения размер на
обезщетението.” От текстът на разпоредбата, ясно се вижда изискването за
фактическа и правна обосновка, което по никакъв начин не присъства в
изпратения от застрахователя отговор до застрахованото лице. Същият има
бланкетен характер и от съдържанието му не личи, че става въпрос за
конкретния случай. В изложеното от застрахователя липсват аргументи,
обосноваващи еднозначно размера на обезщетението, изплатен на лицето Х.
С оглед горепосочените съображения, съдът счита, че АНО правилно е
направил преценка при ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, който е юридическо лице, като последното
изключва обсъждането на нарушението от субективна страна.
По отношение размера на наложеното наказание чл. 644, ал.1, т. 2 от КЗ
предвижда за юридически лица, нарушили разпоредбите на този кодекс, на
актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския
съюз, административно наказание „имуществена санкция” в размер от
1000лв. до 20 000лв. В случая е наложен законоустановеният минимум от 1
000 лева. Именно поради това не са налице основания за отмяна или
изменение на определената санкция.
Съдът не споделя възгледите на жалбоподателя за маловажност на
процесния случай. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази естеството на засегнатите обществени отношения, регулирани от КЗ
и касаещи финансови отношения межди застрахован и застраховател, по
които акумулирането на финансов ресурс от страна на застрахователя става
именно въз основа на парични вноски от застрахования. Нещо повече,
неизпълнението на основни функции от страна на застрахователя в
законоустановените за това срокове засяга винаги имуществената сфера на
застрахованите лица и обезмисля целта на застраховането – обезщетение на
вредите, настъпили вследствие на застрахователно събитие. Застрахованото
лице винаги има интерес да получи отговор при обжалване на определен
размер на обезщетение по предявена щета своевременно, тъй като при
несъгласие с представена обосновка, би могло да упражни правата си по
съдебен ред.
Предвид изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
възложени направените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
4
възнаграждение, определени по реда на чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид факта,
че производството не се отличава със значителна фактическа и правна
сложност, съдът намира за справедлив размер сумата от 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд, 100 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-829 от 04.11.2021 година на заместник-
председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 19 ЗКФН вр.
чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ на „*******“ ЕАД, с ЕИК: ****** е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за
извършено нарушение на член 108, ал. 6 от КЗ.
ОСЪЖДА „*******“ ЕАД, с ЕИК: ****** да заплати на Комисия за
финансов надзор (КФН) сумата от 80,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5