РЕШЕНИЕ
№ 1766
гр. Б. , 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. , XL СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120105433 по описа за 2021 година
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, предявени от “Ти Би Ай Банк” ЕАД, гр.София, против М. Т. Н. от гр.Б. .
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 7691/2020г. на РС Б. . По него е
била издадена такава, както и изпълнителен лист, срещу ответника, за заплащане на сумите:
740.85 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 21.02. 2020г.,
ведно със законната лихва от 30.11.2020г. до окончателното плащане; 79 лв. – дого-ворна
лихва за периода от 25.04. до 27.10.2020г., и 57.33 лв. – обезщетение за забавено пла-щане за
времето от 25.04. до 16.11.2020г., както и за деловодните разноски. Твърди, също така, че
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което му е било указано да предяви иск за вземанията си. Иска от Съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи
горните суми. Претендира разноски.
Ответникът – чрез назначения му особен представител адв. Г.И., не оспорва
задълженията по размер, но излага съображения, че предсрочната изискуемост на кредита
не му е била надлежно обявена. Иска от Съда да отхвърли претенцията.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и с изпълнителен
лист против ответника за исковите суми по ч. гр. дело № 7691/2020г. на РС Б. .
Образувано е изп. дело № 20218050400213 на ЧСИ С.Н..
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Това обуславя и наличието на правен интерес за Банката от воденето на предявените
установителни искове.
Представен е Договор за потребителски кредит № **********/21.02.2020г., сключен от
1
страните, по силата на който Банката е превела по сметка на продавача на стоката – те-
левизор, избран от Н., дължимата цена от 739 лв., както и на застраховател сумите 64.73 лв.
– застраховка ”Кредит” и 2.22 лв. – застраховка ”Уред”, общо 805.95 лв., а ответ-никът се е
задължил да върне главницата, ведно с уговорената договорна лихва от 29.70 % годишно –
общо 941.40 лв., на 12 разни месечни вноски, всяка от по 78.45 лв., в срок до 25. 02.2021г.
Приложен е съответен касов бон, а кредитополучателят е декларирал, че е полу-чил
закупения уред. В съдебното заседание, пък, процесуалният му представител е напра-вил
изявление, че не оспорва обстоятелството, че ищецът е изплатил на застрахователя су-мите
по двете застраховки. В тази връзка е оставено без уважение искането на Банката за
допускане извършването на ССЕ.
В чл.16.2 от Договора е уговорено, че ако потребителят е допуснал пълно или частич-
но просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задъл-
жение, съгласно погасителния план, става предсрочно изискуемо.
В исковата молба се твърди, че Н. не е платил дължимите вноски с падежи на 25.04.,
25.05. и 25.06.2020г. При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал
надлежни доказателства да е сторил това.
Предвид това следва да се приеме, че за Банката е възникнало право да обяви процес-
ния кредит за предсрочно изискуем, съгласно цитираната по-горе клауза от договора.
В изпълнение на задължението си да уведоми кредитополучателя за обявената от не-го
предсрочна изискуемост на цялото задължение, ищецът е изпратил съответно уведомле-ние
до посочения в договора за кредит постоянен адрес на Н. и то е било получено от член на
домакинството на адресата, а именно – Т.Н. /..../, на 27.10.2020г., т. е. преди подаване на
заявлението, въз основа на което на 30.11.2020г. е образувано ч. гр. дело № 7691/2020г. на
РС Б. .
Възраженията на особения представител на ответника във връзка с уведомяването на
длъжника са неоснователни – връчването на книжа чрез членове на домакинството на ад-
ресата, които са се съгласили да ги получат, със задължение да му ги предадат, съобразно
разпоредбата на чл.46, ал.1 и сл., вр. с чл.43, ал.1, пр.2 от ГПК, се счита за редовно. Отдел-
но от това, към настоящия момент срокът на договора за кредит е изтекъл и всички непла-
тени вноски по погасителния план са с вече настъпил падеж – обстоятелство, което следва
да бъде зачетено в процеса, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
При това положение и доколкото Н., който следваше да установи, че е изпъл-нил
задълженията си по процесния договор за кредит, не е ангажирал надлежни доказател-ства
за това, следва да се приеме, че предявените от “Ти Би Ай Банк” ЕАД установителни искове
са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни раз-
носки, както следва – 25 лв. за ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, и 125 лв. за ДТ, 200 лв. възнаграждение за особения представител и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за настоящото дело.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Т. Н., ЕГН: **********,
....................., че същият дължи на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумите: 740.85 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит № **********/21.02.2020г., ведно със
законната лихва от 30.11.2020г. до окончателното плащане; 79 лв. – договорна лихва за
2
периода от 25.04. до 27.10.2020г., и 57.33 лв. – обез-щетение за забавено плащане за времето
от 25.04. до 16.11.2020г., за които са издадени За-повед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 7691/2020г. на РС Б. .
ОСЪЖДА М. Т. Н. да заплати на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД направе-ните в заповедното и
в настоящото производства разноски – общо 150 лв. за ДТ, 200 лв. – възнаграждение за
особен представител и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в двуседмичен срок от връчване-то му на
страните
Съдия при Районен съд – Б. : _______________________
3