№ 2001
гр. Варна, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20213100101057 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:37 часа се явиха:
Ищецът Б. Б. Б., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично
и се представлява от адв. Д.Д. и адв. И.Г., редовно упълномощени и приети от съда от
преди.
Ответникът П. СТ. АТ. , редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява
се лично и се представлява от адв. Д.П. и адв. Ц.Л., редовно упълномощени и приети от съда
от преди.
Ответникът Й. АТ. АТ., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично и се представлява от адв. Д.П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице ЕМ. АНГ. АТ., редовно призован, не се явява.
Вещото лице Х.В. Б. – Д., редовно призована, не се явява.
Вещото лице К. Д. Кр., редовно призована, не се явява.
Свидетелят В. М. Ат., редовно призована, явява се лично.
Свидетелят В.К. М., редовно призован, явява се лично.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Адв. Д.: Във връзка с указанията на съда за предоставяне на информация относно
личния лекар на починалата В.А. Б. вчера постъпи при нас документация, която моля да
приемете, за да са ползва при изготвяне на допуснатата СМЕ. Това доказателство е във
връзка с издаденото ни съдебно удостоверение за пред Здравноосигурителната каса.
Представих копие от същото и на насрещната страна.
Адв. П.: Да се приемат днес представените от ищеца писмени доказателства, но да ни
се даде възможност в определен срок да изразим становище.
Адв. Л.: Считам, че днес представените от ищеца доказателства са допустими и моля
да се приемат, но с оглед обема им моля да ни дадете възможност да се запознаем и изразим
становище по тях.
Във връзка с указаната тежест за представяне на сравнителен материал за
допуснатата Съдебно – графологична експертиза сме намерили такъв, изразяващ се в частни
документи и официални свидетелстващи документи. Предали сме материала на
определеното вещо лице и представяме копие от него в екземпляр за съда и за насрещната
страна.
Касае се за два акта за женитба, съхранявани на територията на Община Провадия и
Община Варна, както и картички, представляващи частни документи, които твърдим, че
изхождат от лицето, съставител на саморъчното завещание.
С оглед на обстоятелството, че подписа на завещателя А.А. е изписан саморъчно и
представлява неговата фамилия считаме, че има сериозно отношение към удостоверяване на
автентичността на саморъчното завещание.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че е постъпила молба от вещото лице Е.А. за
издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Пристанище – Варна, за
снабдяване със сравнителен материал, което му е издадено.
Адв. Г.: Да се приемат днес представените от колегата Л. писмени доказателства. Ще
изразим становище по същество.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, днес представените от
процесуалните представители на ищеца писмени доказателства, както следва: писмо изх. №
11-00-137/04.11.2021 г. по описа на РЗОК – Варна с приложена Справка за изписаните
лекарства на В.А. Б. за периода 01.01.2009 г. – 29.11.2020 г.-22л.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на ответниците в срок до
следващото съдебно заседание да изразят становище по днес представените от ищеца
писмени доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, днес представените от адв. Л.
писмени доказателства, а именно: Приемо – предавателен протокол от 04.11.2021 г.; Акт за
2
граждански брак № 12/04.02.1973 г.; Акт за женитба № 888/29.05.1960 г.; Приемо –
предавателен протокол от 27.10.2021 г.; картички.
УКАЗВА на вещото лице ЕМ. АНГ. АТ. да съобрази днес представените от адв. Л.
писмени доказателства при изготвяне на заключението по допуснатата Съдебно –
графологична експертиза.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило Заявление с вх. № 21976/01.11.2021 г., депозирано
от вещото лице ЕМ. АНГ. АТ., в което посочва, че е депозирал молба за изготвяне на
документи във връзка с издадените му съдебни удостоверения, но все още не е събрал
всички сравнителни образци.
Моли за възможност да представи заключението в следващо съдебно заседание.
Страните заявиха, че не се противопоставят да бъде дадена възможност на
вещото лице ЕМ. АНГ. АТ. да изготви заключение по допуснатата Съдебно – графологична
експертиза за следващо съдебно заседание.
Предвид депозираната молба от вещото лице ЕМ. АНГ. АТ. и изявленията на
страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице ЕМ. АНГ. АТ. да изготви
заключение по допуснатата съдебно – графологична експертиза в срок до следващото
съдебно заседание, при спазване на изискването на чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че по делото има допусната съдебно – медицинска
експертиза, но същата следва да бъде изготвена след събиране на свидетелските показания.
Адв. Д.: Водим един от допуснатите ни в режим на довеждане свидетели, който моля
да допуснете до разпит. Вторият ни свидетел е в болница, където е постъпил днес сутринта
и в момента не разполагаме с документ, който да удостовери това обстоятелство. Моля да
ни дадете възможност да представим такъв документ. Тъй като свидетелят е възрастен и има
проблем с вестибуларния апарат, моля същия да бъде разпитан в следващото съдебно
заседание.
Не възразяваме да бъдат разпитани първо призованите свидетели.
Адв. П.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит. Не
държим на едновременен разпит. Не възразяваме да бъдат разпитани първо призованите
свидетели.
Съдът пристъпва към разпит на редовно призованите от страна на ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В.К. М.,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
3
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
В.К. М. – 50 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д. и адв. Г.:
Свидетелят М.: Нотариалното производство започва с молба до нотариуса.
Доколкото виждам и за процесното нотариално завещание е така. Разбрах за какво ме
призовавате като свидетел, тъй като, когато получих призовката проверих лицата в
регистъра. За ищеца нямах данни, а за ответниците имаше един запис, който беше
нотариалното завещание от 2012 г. и предположих, че за това става въпрос. Описал съм, че
нотариалното дело не е унищожено и затова го нося в оригинал. Подготвил съм и копия на
същото, ако има необходимост от представяне на съда. Нотариалното завещание е в 6
екземпляра. Има един по делото, един в Актовата книга, в Агенция по вписванията има два
екземпляра и един в този, който е направил завещанието, или в този, в полза на когото е
направено завещанието. Не мога да кажа къде е оригиналът, който е върнат. Книгата за
получаване е унищожена и не мога да кажа на кого е предадено завещанието. Не помня
точно, все пак нотариалното дело е от 2012 година, но мисля, че съпругът на братовчедка ми
ми се обади да попита каква е процедурата за съставяне на нотариално завещание.
Предполагам, че съм удостоверил, че пред мен се явява лицето В.А. Б. с документ за
самоличност. В нотариалното дело няма копие на документът за самоличност на лицето, тъй
като знаете, че не мога да притежавам копия на документи за самоличност. Личната карта
освен като пластина, ние проверяваме в базата данни, като през нотариалната камара се
свързваме с полицията и оттам ни излиза справката, която е по делото. Снимката, която е на
личната карта – на пластината трябва да ми излезе и на мен в справката. Оттам дали
документа е действителен или недействителен правим разпечатка от тази базата данни. В
денят на завещанието ми беше представена от В. нейната пластина – лична карта, която
беше в нейно държание.
Процедурата е такава: Идват клиентите и в деловодството си дават документите за
самоличност. Прави им се справката и когато е за нотариално производство и влязат в моят
кабинет, аз им връщам личните карти след като се подпишат на справката. От База данни
„Население“ може да се види, че лицето няма правно ограничение. След това в
обстоятелствената част съм записал „След като се убедих в самоличността и
дееспособността на завещателя и на свидетелите, както и че завещателя разбира смисъла и
значението на акта“. Трудно е да си спомня точно какво е било преди 9 години, но ако
лицето не е адекватно не се прави нотариално производство. По време на производството се
задават въпроси на лицата по нотариалното производство. Примерно за завещанията и за
обстоятелствените проверки въпросите са едни и същи – „Знаете ли за какво става въпрос?,
Знаете ли какво ще правим?“ и т.н. Ако страните не знаят или не са убедителни, не се
продължава производството. Щом съм излязъл с такова постановление, значи съм
установил, че лицето разбира смисъла и значението, лицето ми е отговаряло адекватно на
4
въпросите. Актът не се чете пред страните. Завещанието се диктува от страната и аз го
записвам. В конкретния случай съм записал, че лицето се разпорежда с цялото си имущество
– „Завещавам цялото си имущество на ..…“ и се посочва лицето. Кантората ми е в кв.
„Повеляново“. Нотариалните производства се извършват в кантората. Ако производството е
извън кантората, как мога да направя справките в наличните документи? Към момента на
завещанието, завещателката няма живи роднини.
Адв. Д.: Вие сте гледали за живи роднини по права линия. Тя може да има по
съребрена. Задавали ли сте въпрос на завещателката дали има роднинска връзка със
свидетелите по нотариалното дело?
Адв. П.: Противопоставям се на този въпрос. Никъде няма такова изискване.
Адв. Д.: Има изискване в ГПК за несъвместимост на свидетели.
СЪДЪТ намира за относим въпроса на адв. Д. дали по време на нотариалното
завещание, Нотариус М. е попитал завещателката дали има роднинска връзка със
свидетелите по завещанието.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д. и адв. Г.:
Свидетелят М.: Доколкото виждам от справката от База данни „Население“,
завещателката няма живи роднини. Не съм сметнал за нужно да питам свидетелите дали
имат роднинска връзка със завещателката, тъй като от справката виждам, че същата няма
живи роднини от първа, втора и трета степен. В нотариалното производство не могат да
бъдат свидетели служителите в нотариалната кантора. Не виждам да има някаква пречка
дори и да са роднини и да са свидетели, когато искат да засвидетелстват последната воля на
завещателя. Няма как човек да не ме чуе, когато е седнал точно пред мен на разстояние 80
см. и да не разбира смисъла и значението на това, което прави. Да, завещателката си е
изписала собственоръчно имената с леко разкривен почерк поради годините. В подкрепа на
казаното, показвам на страните и съда изписаното от лицето върху справката и върху
завещанието, находящи се в нотариалното дело. Не е имало комуникативни проблеми между
мен и завещателката. С нея проведохме нормален разговор. Ако завещателката не е виждала,
в кантората разполагам с три чифта очила с различен диоптър. Ако някой не вижда му
услужвам с очила, тъй като често се случва клиентите да не виждат.
Адв. Д.: Допускате ли по някакъв начин друго лице да се е разписало, а не В., което
просто да е представило съответната лична карта, което си прилича с нея? Възможно ли е?
Свидетелят М.: Няма как да е възможно.
Адв. П.: Противопоставям се на този въпрос. Свидетелят е за съвсем други
обстоятелства. Няма твърдение, че завещанието е нищожно, тъй като не е подписано от
завещателката.
Свидетелят, на въпроси на адв. Л.:
Свидетелят М.: Разяснявам на страните нотариалното производство и достъпа ми до
данните от НБД и в системата на МВР за проверката на личните данни и другите изтеглени
5
документи, приложени по нотариалното дело. Почти винаги за всички избори, а и не само за
всички избори получаваме справка и запитване защо по посочените ЕГН сме правили
справка в База данни „Население“. Отговорът ни е точно за какви конкретни неща. Не ми се
носи административна отговорност и да се разхождам из базите данни. В справката на
документите за самоличност излиза номера на документа, валиден и в колко часа е
направена справката. В конкретния случай на едната справка е записано, че е направена на
03.08.2012 г. – 10:39 часа. На 03.08.2012 г. – 10:38 часа е другата. Справките са направени на
трети август и нотариалното дело е на същата дата.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят М.: Лично беше заявена последната воля от самата завещателка гласно
така, че да бъде отразена в нотариалното завещание.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Л.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В. М. Ат.,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
В. М. Ат. – 83 г., вдовица, неосъждана, български гражданин, без дела със страните
по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Обещава да говори истината.
Свидетелката А.: Съпругът на П. СТ. АТ. – А. е син на мой първи братовчед.
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д. и адв. Г.:
Свидетелката А.: Роднина съм на В.А. Б. – бащите ни са братя, а ние с нея сме първи
братовчедки. Спомням си, че с В. ходихме при нотариус в гр. Девня, кв. „Повеляново“.
Братовчедка ми В. ми се обади, защото остана съвсем сама и каза, че на следващия ден ще
ходи при нотариус, защото е решила да даде това, което има на племенника си Н., защото
вече е възрастна. Каза, че иска да му даде това, което има на него, за да й помага и ме
помоли да отида и аз. До нотариуса отидохме с кола. В. беше и тя беше там при нотариуса.
Тя ми се обади и каза, че утре сутринта ще дойде Н. и ще отидем при нотариус да направим
прехвърлянето. Това беше много отдавна. Не съм си записала нито дата, нито нищо. Мисля,
че беше след като почина сина й. Не помня годината, защото минаха много години. Ние
всички пътувахме заедно. Тръгнахме към тях. Отидохме да вземем и нея и оттам отидохме в
6
кв. „Повеляново“. С мен и В. бяха Н. и П.. Всички бяхме заедно. Там беше и нотариуса. Не
помня да е имало друг. В. беше в добро състояние. Говореше. Тя сама се придвижи до
кантората. В. сама си пазареше, добре беше. Тя ми каза, че иска да завещае всичко на Н.,
затова и отидохме. Аз през цялото време бях при нотариуса и слушах. Не мога да знам
точно колко и кое, но В. прехвърли, каквото беше решила на Н.. После и на П. прехвърлиха
една част, защото като е болна, ако се разболее нали тя ще се грижи за нея. П. е П.. Здравето
на В. беше добро. Знам, че й правиха една операция, но тя беше в последствие. В. почина
след операцията, но не веднага. Поживя малко, даже отначало сама се справяше. С В.
ходихме при нотариуса преди операцията й. Не съм чувала В. да има някакви други
заболявания освен тази операция. Тя все казваше, че нищо й няма и е добре. Ние с нея
говорихме спокойно. Говорихме си и по телефона. Аз често ходих при нея, кога на седмица,
кога на две. Когато я оперираха ходих в болницата да я виждам. Когато излезе от болницата
пак ходих. Когато съм ходила при нея, тя ме познаваше и си говорихме. Дори ми поръчваше
пак да отида да се видим. Когато В. започна да се влошава я гледаше П.. Не помня точно
колко време В. беше в болницата. Аз ходих там на свиждане 3-4 пъти. След това ходих в тях
да я виждам. Даже една седмица преди да почине бях отишла и тя беше много зле и П. беше
денонощно при нея. И сега я виждам, как беше на леглото и П. я повдигаше и й даваше
водичка и лекарства. В. казваше, че има нещо като кръв от ануса и затова са я оперирали.
След като В. се прибра от болницата, отначало казваше, че вече се чувства добре. След това
като се влоши само П. я гледаше. Като видя, че е зле, тя остана през цялото време при нея.
Като казвам, че е започнала да се влошава имам предвид, че започна да й тежи вървенето,
искаше да полежава. Това беше след операцията. Завещанието беше преди това. В. каза, че
на завещанието не иска да е сама и ме помоли да отида с нея. На завещанието мисля, че се
подписах като свидетел. Беше много отдавна и не мога да си спомня дали нотариуса ни е
питал дали съм роднина на В.. По време на завещанието В. говореше свободно с нотариуса
и му казваше какво да прави и на кого какво преписва. Тя се подписа на завещанието
свободно и лично. Никой не я е карал да подписва. Тя сама реши. Като ми се обади ми каза,
че е решила да направи завещание. Нотариусът прочете завещанието и аз го видях. През
това време ние бяхме на масата. Питате ме дали нотариусът ме е питал дали това е В., да
потвърдя самоличността й. Нали има документ, нали тя си дава личната карта и се вижда, че
тя е В.. Не може нотариуса да не е питал. Ние няма как да кажем, че не е тя, като е тя. Той
вижда личната й карта и си личи, че е тя.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката А.: Мисля, че В. една или две седмици беше в болницата за
операцията. След като й направиха операцията, тя си ходеше свободно. Мина някой друг
месец след операцията, когато В. се залежа. Мисля, че 5-6 месеца след операцията почина.
Около половината от времето горе – долу се движеше сама и след това се залежа. След
смъртта на сина си В. живееше сама. През това време тя сама си чистеше и си готвеше.
Докато синът й беше болен го гледаше тя. В. ме познаваше, познаваше и другите хора. Ако
не отида да я видя говорихме по телефона да се чуем как сме, добре ли сме. Мисля, че с В.
7
ходихме при нотариуса в кв. „Повеляново“ като почина сина й, защото тя остана сама. Не
помня кой месец ходихме при нотариуса. Минаха много години, не помня и сезона –сняг
нямаше. Сигурна съм, че ходихме с нея при нотариуса в кв. „Повеляново“. И сега си
спомням, че ми се обади да ме помоли да отида с тях. Не знам кога сина на В. се разведе с
майката на Б..
Адв. П.: Според Вас, колко голяма беше Б., когато родителите й се разведоха?
Адв. Д.: Възразявам срещу този въпрос. Свидетелката каза, че не познава Б.. Няма
как да знае на колко години е.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката А.: Родителите на Б. се разведоха отдавна. Не съм чувала и не съм
виждала Б. да ходи при баба си, а аз ходих често. Предполагам, че В. щеше да ми каже, ако
Б. беше ходила да я види. Чувам, че В. понякога е говорила с баба В. – бабата на Б.. Видях
В.то в дома на В. като почина сина на кака ми, но Б. не я видях да дойде за баща си. Друг
път В.то не съм я виждала в дома на В..
Свидетелят, на въпроси на адв. Л.:
Свидетелката А.: В деня на завещанието към нотариуса пътувахме с колата, в която
пътувахме кака ми – В. Б., аз, П. и Н.. Мисля, че Н. управляваше автомобила. Не си
спомням в колата да е имало други лица освен тези, които казах. Не си спомням дали по
време на завещанието е имало други лица освен тези, които пътувахме в автомобила и
нотариуса.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелката А.: До момента на смъртта на кака ми В. с нея можехме да водим
разумен разговор. Даже последния път когато отидох при нея, може би беше една седмица
преди смъртта й, П. й каза, че съм отишла и кака ми стана от леглото и седна, защото
искаше да ме види и да си поговорим. Всичко беше нормално. Не ми е правило впечатление
в някакъв момент до края на живота си кака ми да не е била добре с главата, с изговора на
думи и с разбирането на думите. Даже в момента, в който се изправи от леглото да ме види
и седна, каза „Моля ти се, дай ми от мънинките хапчета, че ме боли много. Да пия от тях, да
ми поотмине болката.“ Тя не ми каза точно какво я боли, но искаше конкретно от малките
хапчета, защото с тях била по- добре и по- малко я боляло. Щом казва, че иска точно
малкото хапче, значи е нормална.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д.:
Свидетелката А.: Аз казах, че съм посещавала кака ми в болницата. И там с нея си
говорихме нормално. Чувахме се и тя беше адекватна.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
8
Адв. Л.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: И. Д. Г. ,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
И. Д. Г. – 72 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без дела със страните по
спора. Баба на ищцата Б. Б. Б.. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелката Г.: Баба съм на ищцата Б. Б. Б.. Майка й ми е дъщеря. Желая да
свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д. и адв. Г.:
Свидетелката Г.: Познавам В.А. Б. – тя ми беше сватя. Аз съм майка на майката на
Б.Б.. В. беше с диабет и с всички последици от диабета. Тя не беше в добро състояние.
Синът на В. почина преди нея. Не мога да кажа в момента, кога почина сина й, защото
минаха доста години, но след няколко месеца и тя се разболя и почина. Синът на В. почина
преди 10-12 години. След около половин година почина и тя. След смъртта на сина си, В. ми
се обади по телефона и каза, че не е добре и аз я водих на лекар. След това влезе в болницата
за гинекологична операция. Тогава я оперира, вече не знам, беше доктор К.. Аз осигурявах
на В. някакви консумативи, колкото мога. След като я оперираха, докато беше в болницата
аз ходих там, каквото мога да направя. С една моя приятелка сменяхме чаршафи и
помагахме, но след като прибраха В. просто не ми отвориха вратата да вляза и да я видя.
Мисля, че операцията беше през месец април, но не помня годината. Това беше много скоро
след смъртта на Б. – синът й Б.. Аз съм медицинска сестра и може би това е причината В. да
ме потърси. Аз не съм била в лоши отношения с нея. Кореспондирали сме си, водила съм
детето и сме излизали. С В. бяхме в добри отношения. Не помня В. на колко години беше.
Тя беше доста по- възрастна от мен и късно е родила Б.. По време на операцията В. трябва
да е била на около 80 години. Когато я посещавах в болницата тя беше в следоперативно
състояние – възрастен човек с диабет и тежка операция. Аз просто й помагах, колкото мога.
Сменях й чаршафите. Интересувах се от състоянието й. Тогава даже говорих с Доктор К.
той да я оперира и той наистина я оперира. Както Ви казах, след това те не ми отвориха
вратата да я видя. Като казвам „те“ говоря за тези, които в момента живеят там – някаква
племенница. Беше племенник с П., но другите не ги знам как се казват. Когато съм ходила
при В. в болницата не съм виждала П. да й помага. Когато съм ходила в болницата съм
виждала П. само да стои на стълбището и толкова. Вътре не съм я виждала. Аз ходих на
посещение в болницата при В.. Тя беше трудно подвижна. Тя не ме чуваше, не ме виждаше
и не ме разпознаваше. Нали Ви казах, че тя по принцип много трудно виждаше. След като
9
ме е питала коя съм, за да включи, че съм аз…. Освен това В. трудно и чуваше. Малко по-
високо като говоря мога да проведа нормален разговор с нея, но просто не виждаше. В.
отговаряше на задавани въпроси. Тя също задаваше въпроси. Водеше се някакъв нормален
разговор. Налудности от нейна страна не е имало, но някой неща просто не ги дооценяваше.
Например не можеше да направи преценка в какво състояние е. Тя малко трудно чуваше и
не мога да диференцирам точно, но имаше промяна в мисловния й процес. Просто някой
неща не можеше да ги дооцени. Не преценяваше какво е състоянието й, че е много тежка
операцията.
След операцията, В. трябва да е била в болницата около 5-6 дни. Горе – долу толкова
ги държат в болницата след операция. Аз като отидох да я видя в болницата, тя беше
прибрана оттам. В. живее срещу Окръжна болница и аз отидох да я видя, но не ми отвориха
вратата. После пак опитах, но пак не ми отвориха вратата и аз се отказах. Звънях по
телефона, но другите лица, с които живееше В., като разберяха, че съм аз не ми отговаряха.
В. беше на легло. Предвид състоянието, в което беше, не вярвам да се е движила. След
изписването от болницата не съм виждала В., тъй като не ми позволиха да вляза в дома й. Аз
направих опити, но без успех. Поне два пъти съм ходила и като не ме пуснаха се отказах.
Както Ви казах, звънях и по телефона, но никакъв отговор. Просто една кратка дума и
толкова, но не от В., а от тези, които бяха при нея. Кой е бил, не знам.
В. не се е карала и не е имала лоши отношения с Б.. След развода между Б. и дъщеря
ми, В. поддържаше отношения с мен. Аз съм водила Б. в дома й и сме излизали двете. След
като Б. сключи брак със С. – втората си съпруга, пак съм водила Б. в тях. С. също се е
обаждала. С В. не сме имали лоши взаимоотношения. По време на операцията на В., Б. беше
в Полша, където остана около две години. Разбира се, че през това време Б. питаше как е В..
Дори, когато се върна, тя отиде при В., но не й отвориха. След това Б. пак замина за Полша и
като се върна В. вече беше починала.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката Г.: Б. беше много малка, на около 2 години, когато дъщеря ми и Б. се
разведоха. Те бяха разведени и въпреки всичко аз водих Б. при В.. Както казах с В. бяхме в
добри отношения и сме излизали на сладкарница. Питате ме дали В. е била точно
информирана за каква операция става въпрос. Всеки лекар Ви информира каква е операцията
и как ще протече.
Свидетелят, на въпроси на адв. Л.:
Свидетелката Г.: Бях на погребението на Б.. По това време Б. мисля, че пак беше в
Полша. Б. беше в Окръжна болница, когато една моя колежка – негова съседка ми каза, че е
в болницата и аз отидох. Просто имах връзка с Б.. Както вече казах, когато ходих при В. в
болницата, съм виждала П. на стълбището, а не при нея. Не мога да кажа дали е била при В.
или не, не знам.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелката Г.: В. беше направила кръвоизлив и това беше причината да влезе в
10
болницата и да я оперират. Освен това тя беше с тежък диабет. Не виждаше добре и трудно
чуваше. Диабетът е много коварно заболяване. Друго не ми е правило впечатление в
здравословното й състояние. Горе – долу това бяха симптомите й.
Свидетелят, на въпроси на адв. Л.:
Свидетелката Г.: Винаги, когато съм имала възможност съм общувала с В. – поне
веднъж на месеца. Обаждах й се по телефона, но след като я прибраха от болницата и да
звъня никой не ми вдигаше, а като отида никой не ми отваряше. Моите впечатления от В. са
до болницата. До този момент, макар и трудно да чуваше успявахме да проведем горе – долу
нормални разговори.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д. и адв. Г.:
Свидетелката Г.: Когато бях при В. в болницата, тя можеше да се разписва.
Доколкото знам, тя е без образование и да й дадат да се подпише, не знам дали може да го
прочете. Тя е била грамотна донякъде, но до такава степен не виждаше, че не знаеше какво
да прочете. Не можеше да прочете.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Л.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ответниците свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В.И.Г., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
В.И.Г. – 66 г., неомъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката Г.: Не познавам Б. Б. Б.. Познавам П.А. и сина й Й.А., те са ми съседи.
От 1970 г. живея в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ 79, бл. 4, вх. Б, ет. 6. Апартаментът ни
е направен от около 1964 г. – 1965 г., но живеехме на друго място. Познавам В. А. Б.. Тя е
съседката, която живееше на долния етаж. Познавах и съпругът на баба В.. Със семейството
на баба В. поддържахме добри съседски отношения, защото възрастта е такава, че не
позволява да имаме по- специални отношения. Случвало се е баба В. да идва вкъщи и аз съм
ходила в тях. Дори имаше период от време, когато аз бях касиер на входа и тъй като
работех, тя ми съдействаше да събира парите. Тя беше много будна жена, жена с отношение
11
в блока и много добре се справяше. Това беше в периода между 2002 г. до към 2009 г. Синът
на баба В. мисля, че почина през пролетта на 2012 г. Свързвам го с мои неща, защото аз
имам една загуба през 2011 г. и мисля, че той почина през 2012 г. Докато живееше със сина
си, В. се грижеше за домакинството – за чистене, готвене, пране и т.н. Тя беше в състояние
да се справя с това. В. беше мъжка жена, жена с много хъс за живот. Мисля, че синът й беше
починал, когато един ден дойде вкъщи и каза, че не се чувства много добре и може би ще
трябва да влезе в болница. Баба В. каза, че има някакво гинекологично заболяване, че има
някакво кървене и беше притеснена. Каза, че трябва да отиде на лекар и може да се наложи
да й правят операция. Не съм обърнала внимание точно колко време е била в болницата, тъй
като всеки е в ежедневието си. Предполагам, че около 10 – 15 дни е била в болницата. В
първите дни, когато е излязла от болницата не съм се виждала с баба В., но след това тя си
беше в кондиция. Аз отидох един – два пъти да я видя как е и тя беше на крака и беше
добре. Имаше период, когато баща ми беше болен и тя ми помогна. На мен не ми
разрешаваха отпуска, а той беше на легло и аз бях помолила баба В. да му дава храна на
обяд и лекарствата. Аз чувствах чисто човешко и благодарност към нея и след операцията
ходих няколко пъти в тях да я видя как е. След операцията на баба В., тя е идвала в нас може
би 1-2 пъти. След операцията и прибирането й в апартамента ми е трудно да определя кога
точно е започнала да излиза. Виждала съм я навън вече в топлите летни дни, но не мога да
определя дали е било месец или два след операцията. След операцията съм я виждала навън
с П. – П.А. да се разхождат. Виждала съм я през терасата и сама в градинката пред блока, за
която преди се грижеше. До блока имаме едно магазинче – плод и зеленчук и тя понеже е
стара съседка и познаваше продавачката съм я виждала през терасата да отива и да се връща
до магазинчето. Може да е ходила и само на разходка до там, не съм обръщала внимание
дали е ходила да пазари или не. Абсолютно и категорично заявявам, че с баба В. можеше да
се проведе нормален разговор. Тя беше жена със страхотен хъс за живот. Не съм усетила да
има някакви дефицити в паметта или изказа й. Имаше комшийки, които се събират навън и
тя ми е казвала, че ги кара да излизат да се разходят, защото трябва да се движим и да си
развиваме паметта. Казваше ми, че има концерти в Морската градина, а те не искат да
отидат, но пък тя щяла да се облече и да отиде, нищо че е сама. Това не беше много преди
операцията. Както казах, тя беше с хъс за живот и дори, когато трябваше да касиерства ми
каза, че не й тежи, защото по този начин иска да си тренира мозъка да смята. Баба В.
поддържаше духа и здравето си. Възхищавам се на тази жена. Баба В. ми е споделяла какво
смята да прави с имуществото, което има. Аз затова й се съгласих да стана свидетел, защото
бях много впечатлена от нея. Един ден тя дойде вкъщи и каза, че иска да сподели нещо с
мен. Аз я поканих да влезе и седнахме да си поговорим. Тя ми каза, че й предстои операция,
а вече е сама и затова иска да остави всичко, което има на племенника си и на жена му,
защото те са много добри хора и няма да я изоставят никога и ще я гледат както трябва.
Сподели ми, че преди това снахата, с която е живяла – втората съпруга на сина й дори не е
имала обръщение към нея, а когато е разбрала, че ще влиза в болница и състоянието й е по-
сериозно е започнала „Майко, какво искаш? Майко….“, което е започнало да я смущава.
Баба В. ми каза, че знае, че племенника и жена му са много добри и никога няма да я оставят
12
и ще я гледат както трябва. Аз й отговорих, че тя си познава хората и да направи, каквото
прецени. Можи би бяха минали няколко месеца след разговора ни и тя ми каза, че всичко, за
което ми е казала са уредили и вече е доволна. Може и да ми е казала къде са ходили в тази
връзка, но не помня такива подробности. След операцията баба В. си ходеше нормално.
Казах Ви, че през лятото след операцията е идвала и вкъщи. Не мога да кажа колко време се
беше залежала преди да почине. Може да е имало 20-тина дни, може да е имало и месец, не
мога да кажа със сигурност. Около 10 дни преди баба В. да почине отидох да я видя, защото
разбрах от комшиите, че не е добре. Когато отидох с нея водихме разговор, но по- тихичко,
защото се усещаше, че жизнените й сили са отслабнали. Въпреки това, тя си беше в
кондиция и проведохме разумен разговор. Не мога да кажа дали баба В. е имала проблем
със слуха. Когато съм й задавала въпроси, съм получавала отговор от нея. Аз по принцип
говоря по- изнесено.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката Г.: Както казах, баба В. обичаше и ходеше на концерти. Тя нямаше
абсолютно никакъв проблем в общуването. Те със съпруга й много четяха книги. Майка ми
също обичаше да чете книги и когато се установихме да живеем на настоящия адрес съм ги
чувала като обменят мисли за дадени книги. Аз тогава бях ученичка и ми направи
впечатление, че баба В. е будна жена, жена, която се интересуваше от всичко и четеше
вестници. През последните години преди смъртта й не съм я виждала или питала дали
продължава да чете. Не ми е споделяла да има проблем със зрението. Мисля, че нямаше
такъв проблем. Все пак събираше парите на входа, за да ми помогне, защото аз съм до 19:00
часа на работа и като се прибера е късно. През последните години сякаш не носеше очила.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д. и адв. Г.:
Свидетелката Г.: Познавам П. от баба В.. С нея в момента сме комшии. Познавам П.
откакто дойде да гледа баба В.. В блока влизат различни хора, които някой път виждаш, но
не ги отразяваш. Видях П. и я запомних по физиономия на погребението на сина на баба В..
Около месец след това тя живееше при баба В. и спеше при нея. Когато съм ходила при баба
В. да я видя, тя е била там някой път. По някой път баба В. е била сама и като попитам къде
е П., тя ми е отговаряла, че е на работа. Когато първият път говорих с П., тя ми каза, че е
пред пенсия. П. гледаше баба В. след смъртта на сина й Б.. Всеки човек след операция и на
такава възраст има нужда от някакви грижи и внимание. П. дойде да гледа баба В. след
операцията, да шета, да й помага в храненето, когато се налага. Особено се налагаше, когато
баба В. се залежа. Не мога да кажа от коя дата след смъртта на сина й Б. П. дойде да се
грижи за баба В.. Б. почина през пролетта, около месец март. Малко след това на баба В. й
правиха операцията. За мен като страничен човек това са едни преплетени съвсем близки
времена. Дали е точно веднага след смъртта, дали е веднага след операцията или е малко
преди това, не мога да уточня. Може би е дошла след смъртта на Б.. Като страничен човек,
може да не съм го отразила точно. Вече казах, че баба В. обича да чете книги, но аз не съм в
тях, за да гледам дали чете. След операция човек отива да види дали оперирания се
възстановява, дали е добре, а не го пита дали чете книги. Баба В. ми каза, че иска да остави
13
имуществото си на П. и на А. след смъртта на сина си. Каза, че е останала сама и иска да
остави всичко на тези хора, защото знае, че ще я гледат както трябва. Аз не знам кои са
роднини на баба В., за да знам дали я посещават. Аз не знаех, че и те са й роднини преди
това. Б. е имал друга съпруга преди С., но аз не я познавам. Видях ги в деня на сватбата с
булчинските дрехи и повече не съм я виждала. Знам, че имат едно дете, но никога не съм го
виждала. Не знам дали са живели там, никога не съм ги виждала. След това Б. живееше в
апартамента с втората си съпруга С.. Тя също имаше едно дете.
Адв. Д.: С. грижеше ли се за В.?
Адв. Л.: Възразявам срещу тези въпроси. Не знам какво отношение имат те към
настоящия спор.
СЪДЪТ допуска въпроса.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д. и адв. Г.:
Свидетелката Г.: Отношението на С. към баба В. не е било подобаващо като на
снаха, защото даже не е имала обръщение към нея. Мисля, че С. напусна жилището на баба
В. няколко години преди да почине мъжа й Б..
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелката Г.: Не намирам промяна в интелектуалното състояние на баба В.
преди и след операцията, преди и след смъртта на сина й. Както Ви казах, тя беше жена със
страхотен хъс. Може би година преди да почине направи саниране на апартамента и аз
останах възхитена. Един човек на 80 години тепърва да прави такива неща, бях много
впечатлена.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Л.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Л.Ф.Н., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Л.Ф.Н. – 85 г., вдовица, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката Н.: Живея в гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ 79, ет. 4, ап. 19 в
апартамента под този на В.. Познавам В. от 1965 година. Тя живееше в апартамента над моя.
14
Аз съм ходила в тях и тя е идвала в нас. Не помня точно кога почина сина й, оттогава
сигурно са минали около 10 години. Знам, че на В. й правиха операция на правото черво –
карцином. Операцията беше след смъртта на сина й. След операцията, В. ми сподели, че е
решила да прехвърли имуществото си на своя племенник, защото нямаше кой да я гледа.
Имаше един светъл период след операцията, когато излизаше навън. Тя каза, че е
прехвърлила апартамента на племенника си, но не помня точно кога. След операцията с нея
може де се проведе нормален разговор. В. беше съвсем нормална. Поначало тя си беше умна
жена и така си остана до края. В. се залежа около месец – два преди да почине. През това
време аз съм ходила да я видя и си провеждахме нормални разговори. Тя беше болна, имаше
болки, но беше нормална. Не съм забелязала да има проблеми със слуха или със зрението. Аз
по професия съм медицинска сестра. Не съм намерила промяна в психическото състояние на
В. преди и след операцията. Както Ви казах, тя беше умна жена.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д. и адв. Г.:
Свидетелката Н.: Казах, че след операцията В. е имала светъл период. Това
означава, че тогава е била добре. Самата операция е един тъмен период. След операцията,
когато се възстанови има един светъл период, след което се влошава. Не мога да кажа точно
кога се влоши състоянието на В., може би месец – два преди да почине. Светлият период
беше след изписването й от болницата. След изписването й от болницата В. ми каза, че вече
е направила завещанието. Познавам П.А.. Виждала съм я че идва при В. горе. Идвала е на
гости при В. преди тя да се разболее. След това вече я видях, когато дойде да се грижи за нея
– след операцията. След смъртта на Б., преди и след операцията на В. с нея се виждахме и си
ходихме от време на време на гости. Преди операцията предимно тя идваше вкъщи. След
операцията съм я виждала долу на двора. Виждахме се и по стълбището. След операцията тя
не беше в залежано състояние. Имаше някакъв възстановителен период и след това вече
ходеше и излизаше.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Л.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Д.: В днешното съдебно заседание от разпита на В. М. Ат. разбрахме, че между
В. Б. – починалата и свидетелката има родствена връзка – те са братовчеди. Считано от този
факт, че е налице несъвместимост на осн. чл. 584, т. 3 от ГПК, което е повод да направя
възражение за нищожност на Нотариално завещание № 5, том 1, рег. № 3446, дело 5 от
03.08.2012 г., тъй като В. М. Ат. е била роднина от кръга, посочен в съответната разпоредба.
Въз основа на същото, моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение за родствени
връзки между лицата, за установяване на този факт. Представям и моля да приемете като
доказателство, че те са били родственици, защото са правили доброволна делба на недвижим
имот в качеството си на наследници на г-н Й.А. Й.. Представям копие от същото и на
насрещната страна. Считаме, че по този начин е налице липса на свидетел, което води до
15
нищожност на горецитирания акт.
Адв. П.: Не са налице основанията по чл. 584, т. 3 от ГПК, които да водят до
нищожност на завещанието. Няма пречка първи братовчед да бъде свидетел в нотариалното
производство. Разпоредбите на чл. 572 и 575 от ГПК, касаят съвсем други хипотези. 575 има
предвид кога са налице основанията за отвод на нотариуса, а 572, урежда кои са участниците
в нотариалното производство.
Адв. Д.: Завещателят какъв е – участник, страна или какво?
Адв. П.: Няма пречка първи братовчед да бъде свидетел по акта завещание. Страна е
разбира се.
Адв. Д.: Значи е налице забраната да е роднина по съребрена линия до четвърта
степен. Братовчедките такива ли са?
Адв. П.: Нотариусът, когато страна в нотариалното производство е лице по
съребрена линия до четвърта степен трябва да си направи отвод. Това е хипотезата на чл.
572 от ГПК. Да се приеме договорът за доброволна делба.
Адв. Л.: Не възразявам да бъде издадено поисканото съдебно удостоверение.
Съдът намира, че във връзка с твърденията на ищеца за нищожност на нотариалното
удостоверяване по повод издаването на нотариалното завещание на В. Б. и днес
представеният договор за доброволна делба, както и показанията на свидетелката В. М. Ат.,
е относимо и допустимо доказателственото искане за издаване на съдебно удостоверение за
установяване на родствените връзки между свидетелката В.А. и В. Б..
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, днес представения от
процесуалните представители на ищцата Договор за доброволна делба от 19.09.2000 г.-3л.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от процесуалните представители на ищцата съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от Община Варна, с удостоверение, от което
да е видно налице ли е родствена връзка между лицата В.А. Б., ЕГН ********** и В. М. Ат.,
ЕГН ********** и ако да от коя степен е тя.
Съдебното удостоверение да бъде издадено без заплащане на държавна такса, тъй
като ищцата е освободена от заплащане на такава.
УКАЗВА на вещите лица по допуснатата комплексна Съдебно-медицинска
експертиза да съобразят събраните в днешното съдебно заседание свидетелски показания и
да работят по допуснатото заключение на експертизата, като им УКАЗВА, че показанията
на последният свидетел, който ще бъде разпитан в следващото съдебно заседание могат да
съобразят в самото съдебно заседание и при необходимост да коригират в някаква насока
отговорите на поставените въпроси.
За събиране на допуснатите в закрито, предходно и днешно съдебно заседание
16
доказателства – писмени, гласни и изготвяне на Комплексна съдебно – медицинска
експертиза и Съдебно – графологична експертиза, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 03.12.2021 г. от 10:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
УКАЗВА на процесуалните представители на ищеца в следващото съдебно заседание
да доведат свидетелят, който днес е ангажиран или да осигурят явяването на друг свидетел,
чиито показания да бъдат събрани в следващото съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице ЕМ. АНГ. АТ., като се уведоми за постъпилите
писмени доказателства, които да ползва за сравнителен материал.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица Х.В. Б. – Д. и К. Д. Кр. с указанията от днешното
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 12:29 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17