№ 36342
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110110811 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети.
По останалите доказателствени искания съдът отлага произнасянето си в съдебното
заседание.
Съдът намира искането за допускане на ССчЕ по поставените от ищеца и ответника
задачи, с изключение на задача относно дължимите лихви за забава върху такса за месечна
поддръжка по т.5.13 от Договор за наем на недвижим имот, поставена в отговора на
исковата молба, за допустимо и относимо. Като съобрази и направеното възражение за
изтекла погасителна давност съдът счита, че следва да постави служебно следните задачи на
вещото лице по допуснатата ССчЕ: Да посочи размера на погасените по давност задължения
за лихви, считано три години назад от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2022г.;
Да посочи размера на дължимите лихви върху главницата за периода от 26.07.2022г. до
09.09.2022г.
Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК Свидетелски показания се допускат във всички
случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон
изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.
В случая договорът, за доказването на който се искат свидетели, е на стойност по-голяма от
5000 лв., а именно 15 000лв. За договори на такава стойност законът предвижда така
наречената форма за доказване, по тези съображения съдът намира, че събирането на гласни
доказателства е недопустимо.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи договор
за изработка следва да се остави без уважение, тъй като ищеца твърди, че между страните не
е сключван такъв договор в писмена форма.
Другото искане на ответника по чл. 190 ГПК също следва да бъде оставено без
1
уважение, тъй като ищеца с уточнителна молба от 01.06.2023г. е представил Протокол по
акт образец 19.
Съдът намира, че ответникът не е изпълнил указанията на съда що се отнася до
възражение за прихващане с лихви за забава върху такса за месечна поддръжка по чл. 5.13
от Договор за наем на недвижим имот. На първо място отново не е посочена сумата върху
която се претендира лихва за забава. На следващо място в уточнителната молба се
претендира различна глобална сума – 26,96 лв. от първоначално посочената – 48,13 лв.,
което е недопустимо и допълнително затруднява произнасянето на съда. С разпореждане №
51981/26.04.2023 г. по описа на СРС, 57 състав, са били указани последиците от
неизпълнение на указанията, а именно неприемане за съвместно разглеждане на
неуточнените възражения за прихващане, каквото се явява посоченото. Съдът не дължи
повторни указания, когато първоначалните са били точни и ясни, ето защо счита, че следва
да се приложи указаната последица.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по поставените от
страните и служебно от съда задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 450 лв. – 400 лв.,
вносими от ищеца в седемдневен срок от съобщението и 50 лв., вносими от ответника в
седемдневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., като вещото лице да се уведоми да работи по
поставените въпроси и да се призове за о.с.з.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражение за прихващане с лихви за забава
върху такса за месечна поддръжка по чл. 5.13 от Договор за наем на недвижим имот от
15.10.2015г., като неконкретизирано.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 17.11.2023г., от 10.00
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
2
чл. 266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 225,01 лв., представляваща неплатена част от
дължимо възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект - офис
сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ № 8, ет. 1, обективирано във
фактура № 309/16.12.2017г. и съгласно Споразумение от 29.12.2021г. Предявен е и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6351,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 13
225,01 лв., изчислено за периода 16.12.2017г.-09.09.2022г. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало по
силата на договор от 23.05.2016 г. за извършване на текущ ремонт на офис сграда, находяща
се на адрес: гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ № 8, по което е престирал точно, а ответникът
не е изпълнил в цялост задължението си да плати договореното възнаграждение. Ищецът е
посочил, че договорената между страните цена за извършване на СМР е 15 000 лв. без ДДС,
като плащането е следвало да се извърши при приемане на работата и издаване на фактура
от изпълнителя. За извършените СМР бил издаден протокол, акт, обр. 19 от 16.12.2017г., в
който били вписани подробно всички данни относно всяка извършена дейност по вид,
мярка, количество, ед. цена и стойност. Между страните било постигнато споразумение за
прихващане на суми, в резултат на което дължимо останало процесното вземане. Сочи се, че
с подписване на споразумението, ответникът е признал задълженията си към ищеца.
Поддържа, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 13 225,01 лв., за периода 16.12.2017г.-09.09.2022г.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за давност по отношение на иска за лихва за забава. Твърди, че фактурата
не е основание за плащане. Оспорва да е налице приемане на извършени от ищеца СМР,
както и да е получавал покана за плащане. Посочва, че между страните е бил сключен
договор за наем на недвижим имот от 15.10.2015 г., съгласно който ответникът предоставил
на ищеца помещение за временно и възмездно ползване срещу месечна наемна цена в
размер на 57,78 евро без ДДС. Тъй като ищецът не изпълнявал задължението си по този
договор, за ответника възникнало вземане за неустойка съгласно чл. 3.2 от договора в
размер на 1 % от наемната цена за всеки ден забава, но не повече от петнадесет дни от
датата на падежа, с оглед на което ответникът е въвел възражение за прихващане с
дължимата от ищеца договорна неустойка по чл. 3.2 от договора за наем, за неизпълнение на
парични задължения, начислена за периодите както следва: 25.11.2019г – 29.12.2021г.,
25.12.2019г. – 29.12.2021г., 25.01.2020г. – 29.12.2021г., 25.02.2020г. – 29.12.2021г., като
съгласно уговореното между страните неустойката се начислявала за не повече от 15 дни,
съответно за всеки от посочените периоди, максимално начислената сума е 16,95 лв. или
общо 67,80 лв. Въведено е и второ възражение за прихващане с дължима от ищеца към
ответника сума в размер на 48,13 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
дължима сума за месечна поддръжка съгласно 5.13 от договора за наем за месец декември
2019г., както и за периода януари 2020г. – март 2020г. и възражение за прихващане в размер
3
на 700 лв., извършени разходи за поправката на изпълнени от ищеца СМР, които разходи се
изразявали в поддръжка и ремонти, боядисване.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникване на правоотношение между страните по договор с твърдяното в исковата молба
съдържание, че е извършил точно и качествено работата, възложена от ответника по силата
на процесния договор и същата е била приета без забележки, като за ответника е възникнало
задължението да заплати уговореното възнаграждение.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже поставянето на ответника в
забава при изтичане на уговорен срок или чрез връчване на покана за изпълнение.
По възраженията за прихващане:
Претендираното от ответника вземане в размер на 67,80 лв., за плащане на неустойка,
е с правно основание чл. 92 ЗЗД и в тежест на ответника е да докаже наличие на валидни
неустоечни съглашения в договора за наем на недвижим имот от 15.10.2015г. сключен
между страните, както и изпълнение на договора от страна на ответното дружество, а на
ищеца – плащане/прихващане на неустоечното задължение, респ. наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността му.
Правната квалификация на претендираното вземане в размер на 700 лв. е
разпоредбата на чл. 265, ал. 1, ир. 2-ро ЗЗД. В тежест на ответника е докаже, че
изпълнената работа/СМР има недостатъци, размера на разходите, необходими за поправката
им и тяхното заплащане, както и предявяване на правата в сроковете предвидени в чл. 265,
ал. 3 ЗЗД.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за разпределените му в тежест на
доказване факти и обстоятелства по възражението с пр. кв. чл. 265 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4