№ 337
гр. Русе, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500597 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Община Иваново е обжалвала решението на Русенския районен съд постановено по
гр.д.№ 3177/20 год.,с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба на недвижим имот с пл.№ 9 ,в местността „П.“,масив 1 в
землището на с.П.,обл.Русе,сключен на 7.ІV.1999 год.поради противоречие със закона и
невъзможен предмет е уважен иска за собственост на ИВ. Д. К. и Р. Д. К. против общината
по давностно владение по отношение на същия недвижим имот.Развива оплаквания за
неправилност на решението и иска отмяната му и постановяване на ново решение от
въззивната инстанция,с което бъдат уважени исковете за нищожност на договора на
наведените основания и отхвърлен установителния иск за собственост,по съображения,
подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание.
Ответниците считат жалбата за неоснователна и искат потвърждаване на решението
по съображения,които подробно излагат в писмен отговор и поддържат в съдебно заседание.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но разгледана по същество,е неоснователна.
Производството по гр.д.№ 3177/20 год.по описа на Русенския районен съд е
образувано по предявени от жалбоподателя против ИВ. Д. К. и Р. Д. К. иск за нищожност на
договор за покупко-продажба на недвижим имот с наведени две основания за това-поради
невъзможен предмет с правно основание чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД и поради противоречие със
1
закона с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е установено,че на 7.ІV.1999
год.жалбоподателя и ответникът И.К. са сключили договор за покупко-продажба на
недвижим имот-земя в имот пл.№ 9 в местността „П.то“,масив 1,в землището на
с.П.,Русенска област от 100 кв.м,при граници:път,земеделска земя,имоти пл.№№ 5 и
10,която съгласно издадената скица съставлява имот с идентификатор*****.*.*
Имотът,предмет на договора за покупко-продажба представлява част от имот с №
******,обособен с план за земеразделяне,обн.ДВ бр.21/1994 год.,находящ се в землището на
с.П. с площ от 57,917 ска,определен за вилна зона в местността“Д.“.
Към момента на сключване на договора имотът не е съставлявал земеделска земя и не
е имал устройствен статут.
Със заповед на кмета на Община Иваново е одобрено изменение на плана на
новообразуваните имоти по §4к,ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ в частта за местността“Д.“/П.“в
землището на с.П.,съгласно което от плана са изключени новообразуваните 114
бр.имоти,обособени от имот пл.№ ****** с площ от 57,917 дка от плана за земеразделяне на
с.П. за тази местност.
С решение № 96/31.V.2012 год. на ОбС Иваново е създадено селищно образувание
„П.“ в местност „Д.“ в землището на с.П..Със заповед № РД-18-10/23.V.2014 год.на
изп.директор на АГКК/обн.ДВ бр.49/2014 год./е одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри на селищно образувание „П.“ в землището на с.П..
По делото е установено,че имотът се владее от дядото на К. от 1970 г.,който построил
там рибарска колиба.По-късно двамата ответници направили редица подобрения-.В
представената по делото скица е отразена сграда с идентификатор *****.*.*1 със застроена
площ от 29 кв.м.В подадена декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 1546/20.VІІІ.1998 год.И.К. е
декларирал имота с построената сграда като свой.
От сключването на договора за земята и сградите са заплащани дължимите данъци и
ТБО.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че договорът не е
нищожен поради невъзможен предмет по съображения,че макар имотът да не е съществувал
към момента на сключване на сделката като самостоятелен обект на собственост,същият е
бил индивидуализиран по площ,местонахождение,граници и номер и съвпада с обособения
в последствие и съществуващ и към момента такъв имот.
Приел е,че не е налице и второто основание за нищожност,тъй като към момента на
сделката не са приложими нормите на ЗОС и НСУРОС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.По същество то се явява правилно и
следва да бъде потвърдено поради следното:
Заявеното от жалбоподателя основание за нищожност поради невъзможен предмет
попада в приложното поле на чл.26,ал.2 ЗЗД.
2
Съгласно задължителните указания,дадени в ТР № 3 от 28.VІ.2017 год.по т.д.№ 3/2014
год.на ОСГК предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението,към което е
насочено поведението на страните по сделката.Предмет на сделката са
вещи,действия,бездействия,нематериални правни и имуществени блага.Всяка сделка трябва
да има предмет и страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет.Ако към
момента на постигане на съгласието,предметът е фактически или правно
невъзможен,сделката е нищожна поради невъзможен предмет.Фактическата невъзможност
на предмета означава,че той не съществува в реалната действителност при сключване на
сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на
науката,техниката и технологиите към момента на сделката,както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието.Налице е
начална невъзможност на предмета.Правната невъзможност на предмета означава,че за
неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка.Правната пречка може да се изразява в нормативни забрани за извършване на
сделката или ограничения за обособяването на обекта.Когато предмет на сделката е реално
определена част от недвижим имот/сграда,жилище или други обекти/,договорът има
предмет,ако страните са постигнали съгласие коя част се прехвърля.Разпоредбата на
чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД свързва нищожността на сделката с неговата фактическа и правна
невъзможност.
При възникнал спор за валидност на договора поради невъзможен предмет,на
доказване подлежи опорочаващия факт,че към момента на постигнатото съгласие предметът
вече е невъзможен,тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне като
самостоятелен обект на правото на собственост.В тежест на страната,която претендира
нищожността е да докаже осъществяването на опорочаващия факт-че към момента на
постигане на съгласието съществува непреодолима пречка предметът да възникне-да бъде
осъществено обособяването по какъвто и да е начин.Този факт може да бъде доказан с
всички допустими доказателствен средства.
В настоящия случай жалбоподателят не е установил наличието на фактическа или
правна невъзможност.
Имотът,предмет на договора,представлява земя,която съществува в реалната
действителност както към момента на сключване на договора,така и към настоящия
момент.Не е налице и правна невъзможност,тъй като за неговото възникване или
разпореждането с него не съществува непреодолима правна пречка.Съгласно цитираното по-
горе ТР № 3/2016 год.на ОСГК на ВКС ако към момента на сключване на сделката,реално
определените части от недвижим имот не са фактически обособени,но е възможно да бъдат
обособени като самостоятелен обект съобразно изискванията в действащия към този момент
устройствен закон,договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.Такъв е и
разглежданият случай.В атакувания договор имотът е индивидуализиран по
площ,местонахождение и граници и е идентичен с обособения впоследствие самостоятелен
имот с идентификатор *****.*.*по кадастралната карта и кадастралните регистри на
3
с.П.,обл.Русе.
Изложеното налага извода,че заявената от жалбоподателя невъзможност не е
налице,което обуславя неоснователност на иска за нищожност на сделката на това
основание.
Не е налице и второто основание за нищожност на договора.
Съгласно чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД нищожни са договорите,които противоречат на
закона.Това основание предпоставя противоречие с императивна правна норма.Ако нормата
е диспозитивна,то нищожност не е налице,доколкото страните са свободни да се отклоняват
от предписанията на диспозитивните норми.Тезата на Общината,че процесният имот е
общинска собственост,почива на разпоредбата на чл.25,ал.1,изр.1 ЗСПЗЗ,според която
земеделска земя,която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата,е
общинска собственост.Процесният имот не е „земеделска земя“ по смисъла на чл.2
ЗСПЗЗ.Той е включен в урбанизираната територия на с.П.,област Русе,в селищното
образувание „П.“.Имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ,спрямо него не са заявени
претенции по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,не е предоставян за ползване по ПМС.Следователно,не
са установени предпоставките по чл.19 ЗСПЗЗ за придобиване на земята от
общината.Доводите на жалбоподателя ,че продажбата следва да се извърши чрез търг са
несъстоятелни и не намират опора в закона.
Решението на районния съд се явява правилно,а жалбата неоснователна и в частта,с
която е уважен предявения от ответниците насрещен иск за собственост върху спорния
имот.Чрез събраните по делото доказателства се установява непрекъснато,явно и
необезпокоявано владение върху имота в продължение на период от повече от 10
години.Както се посочи по-горе,още през 70-те години на миналия век дядото на ищеца е
установил владение върху имота,в който е построил рибарска колиба.Ответниците са
извършили подобрения на сградата,отбелязана на скицата с идентификатор *****.*.*1 с
площ от 29 кв.м.Демонстрирали са ,че владеят имота като свой с подаването на декларация
по чл.14 ЗМДТ и продължават да го ползват по този начин непрекъснато и да настоящия
момент.По тези съображения и изложените в мотивите на първоинстанционното
решение,към които съдът препраща съгласно чл.272 ГПК,решението и в тази част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съдът присъжда в полза на ответниците разноските в
производството пред тази инстанция в размер на 1440лева платено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.Възражението за прекомерност,което жалбоподателят
своевременно е направил в производството пред окръжния съд,е неоснователно.По делото
са предявени искове за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот на
две самостоятелни основания-поради невъзможен предмет и при нарушение на закона,приет
и разгледан от съда и насрещен иск за установяване правото на собственост върху спорния
имот от страна на ответниците.Като отчита тези обстоятелства,съдът намира,че размерът на
адвокатското възнаграждение не е прекомерен и несъответен на фактическата и правна
сложност на делото.
4
Така мотивиран окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260434 от 21.V.2021 година на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 3177/2020 год.по описа на РРС.
ОСЪЖДА Община Иваново да заплати на ИВ. Д. К. и Р. Д. К. сумата 1440 лева
разноски в производството пред окръжния съд за платено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване само в частта за предявения от ИВ. Д.
К. и Р. Д. К. против Община Иваново иск за собственост,в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
В останалата част решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5