№ 476
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора В. В. М.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20251100603177 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 17.04.2025г., постановено по НЧД 1928/2025г., по
описа на Софийски Районен съд –НО, 22 състав, на осн. чл.306,ал.1,т.1 от
НПК, вр. с 25, вр. с чл.23 от НК е извършено групиране на наказанията на
осъдения В. В. Г., наложени на последният по влезли в сила отделни присъди.
Въззивният състав е сезиран с жалба, депозирана от защитниците на
осъденото лица-адв.Т. и адв.Д., в качеството им на защитници на осъдения В.
В. Г.. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
определил вида на първоначалния режим на изтърпяване на общото най-
тежко наказание, определено на осъдения по реда на чл. 25, вр. с чл.23 от НК,
като се моли същият да бъде заменен с общ.
С жалбата не се претендира събиране на доказателства. В
разпоредително заседание на 21.11.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събиране на доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
посочва, че правилно първостепенният съд е извършил групиране на
наказанията, наложени на осъдения Г., като макар и да не е било посочено
изрично текстът от ЗИНЗС при определяне на първоначалния строг режим, от
мотивите на групирането се установявало, че ставало въпрос за разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“.
1
Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Защитникът на осъдения В. В. Г. – адв. Д. инвокира доводи, че
първостепенният съд е определил общото най-тежко наказание лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален строг режим, без позоваване на
разпоредба от нормативен акт.
Твърди, че контролираният съд отново без позоваване на разпоредба от
нормативен акт, включително предложена от прокурора, е заключил, че при
първоначален общ режим на изтърпяване следва да се търпи наказанието
„лишаване от свобода“ от шест месеца по НОХД № 459 от 2021 година по
описа на Районен съд – гр.Петрич. Моли се обжалваното определение да бъде
отменени в частта му, в която първостепенният съд е постановил общото най-
тежко наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при строг режим,
като на осъдения бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
Защитникът на осъдения В. В. Г. – адв. Т. също пледира за отмяна на
първоинстанционния акт в частта, с която на подзащитния му е определен
първоначален строг режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание
лишаване от свобода, като моли режимът да бъде определен на общ.
Осъденият В. В. Г. в педоарията си подържа казаното от защитниците
си, като в последната си дума моли за общ режим на изтърпяване.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, намира следното:
С определение от 17.04.2025г., постановено по НЧД 1928/2025г., по
описа на Софийски Районен съд –НО, 22 състав, на осн. чл.306,ал.1,т.1 от
НПК, вр. с 25, вр. с чл.23 от НК е извършено групиране на наказанията на
осъдения В. В. Г., наложени на последният по влезли в сила съдебни актове,
постановени по НОХД №351/2020 г. по описа на РС-Самоков и по НОХД №
12135/2022 г. по описа на CPC, като му е определено общо най-тежко
наказание “лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режи.
Както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт
първостепенният съд не е посочил правната норма, на основание която е
постановил общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от две
години да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, нито е изложил
фактически и правни аргументи за определяне на въпросния първоначален
режим на изтърпяване.
Разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС предвижда три хипотези, при
които е възможно определяне на "строг" режим на осъдените на "лишаване от
свобода", като с оглед липсата на каквито и да са фактически и правни
аргументи в първоинстанционния акт ( мотиви и диспозитив), въззивният съд
не може да установи действителната воля на контролния съд относно
законовото основание/основания за определяне на първоначален строг режим
на изтърпяване на общото най-тежко наказание “лишаване от свобода” за
2
срок от две години, определено на осъдения Г. измежду наложените му
наказания по НОХД №351/2020 г. по описа на РС-Самоков и по НОХД №
12135/2022 г. по описа на CPC.
Постановеното от първостепенния съд определение, с което на осн. чл.
25, вр. с чл.23 от НК е извършено групиране на наказанията на осъдения В. В.
Г., представлява единство от диспозитив и мотиви, като липсата на правна и
фактическа аргументация относно определение на първоначалния режим на
изтърпяване на общото най-тежко наказание “лишаване от свобода” изключва
възможността да бъде проверена действителната воля на решаващия съд.
Недопустимо както въззивният съд, така и страните, видно от
пледоарията им, да предполагат относно волята на контролирания съд за
правното основание, на което е определен първоначален строг режим на
изтърпяване на общото най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от
две години, определено на осъдения Г. измежду наложените му наказания по
НОХД №351/2020 г. по описа на РС-Самоков и по НОХД № 12135/2022 г. по
описа на CPC.
Така допуснатото нарушение от СРС на процесуалните правила
въззивният съд приема, че е от категорията на съществените по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 2, пр.1 от НПК, а именно липса на мотиви, което има за своя
единствена последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане.
Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай не
може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила,
като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС при новото
разглеждане на делото, тъй като контролната съдебна инстанция с оглед това,
че въззивното дело е образувано по жалба на осъдения не може за първи път
да определи основанието за първоначалния строг режим, тъй като влошава
процесуалното положение на последния.
В заключение контролната инстанция намира за необходимо да посочи,
че не сме изправени пред хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са
налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.
Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2
от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение от 17.04.2025г., постановено по НЧД
1928/2025г., по описа на Софийски Районен съд –НО, 22 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4