№ 1567
гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Н.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело №
20233110104548 по описа за 2023 година
Предявени са в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД от И. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В.
срещу „Сити Кеш" ООД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6.2 от
Договор за паричен заем №694885 от 21.06.2022г., предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 1068.57 лева и осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 366.27 лева, недължимо платена като неустойка по чл.6.2 от договора, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
11.04.2023г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за паричен заем №
694885 от 21.06.2022г. сключен със „Сити Кеш ООД. Съгласно чл.3 от договора
ищецът трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1019.43 лева, при сума на
получаване 800.00 лева, при срок на кредита от 12 вноски. С чл. 6.2. от Договора
ищецът се задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да
предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 на
Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Съгласно
чл. 6.2 от Договора, при неизпълнение на т. 6.1, заемателят дължи на Заемодателя
неустойка в размер на 1068.57 лева. Неустойката се начислявала автоматично от
Заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се считал за уведомен
за нейното начисляване. Начислената по тази точка неустойка се заплащала разсрочено
съгласно включения в настоящия договор погасителен план.
Твърди се, че клаузата на чл.6.2 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал.
1 пр.3 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на
1
чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.
Твърди се, че ищецът е погасил по договора главница 800 лева, лихва 219.43
лева и процесната неустойка в размер на 366.27 лева, която сума за неустойка се
явявала недължимо заплатена. Излага се, че с договарянето на такъв вид неустойка се
накърнява принципа на „добрите нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на заемателя с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
Твърди се, че клаузата е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира
чрез нея в размер на 1068.57 лева била в размер на над 130% от сумата на отпуснатия
кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и
справедливост.
Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй
като предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока.
Уговорката прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване.
С процесната клауза на чл.6.2 от договора в полза на кредитора се уговаряло още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този
смисъл била и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.
Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.
Сочи се, че наред с това клаузата на чл.6.2 от договора е нищожна на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП. Излага се, че същата не се явява индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. От договора се установявало, че клаузата на чл.6.2 от
същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора
и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към
момента на сключване на договора.
На следващо място се излага, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.6.2 се
заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи била
част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния
2
процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
па посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.6.2 от договора се нарушавало изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Чрез нарушаване на добрите нрави
и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване
на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване
на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.
Излага се, че с оглед нищожността на регламентираната неустойка по чл.6.2
ищецът не е следвало да заплаща така претендираните му суми за неустойка и след
като е заплатил сумата от 366.27 лв., представляваща сума заплатена за неустойка по
договора следвало да му бъде върната, като получена без правно основание, спрямо
чл.55 ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Сити кеш" ООД е депозирало отговор, с
който признава иска.
Твърди се, че сумата по процесната неустойка не е претендирана за заплащане
от ищеца и дружеството не е давало повод за завеждане на делото.
Твърди се, че ищецът не е заплатил сумата като неустойка.
Отправя се искане да не се възлагат разноски в тежест на ответника на основание
чл.78,ал.2 ГПК.
С писмена молба ищецът е увеличил исковата си претенция на 783,75 лв.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното
от фактическа страна:
По делото не е представен процесния договор за кредит, но между страните не е
спорно, че между тях има сключен такъв №694885 от 21.06.2022 г., по силата на който
ответникът в качеството му на заемодател е отпуснал на ищеца потребителки кредит в
размер на 800,00 лв., при срок на кредита от 12 вноски, че съгласно чл.6.2 от Договора
ищецът се задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да
предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 на
Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), че
3
съгласно чл. 6.2 от Договора, при неизпълнение на т. 6.1, заемателят дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 1068.57 лева, като начислената по тази точка
неустойка се заплащала разсрочено съгласно включения в настоящия договор
погасителен план.
Приети по делото като писмени доказателства са осем разписки за парични
преводи от касите на Easypay, както следва: от 25.07.2022 г. за сумата от 1697,70 лв., от
24.08.2022 г. за сумата от 174,00 лв., от 23.09.2022 г. за сумата от 174,00 лв., от
21.10.2022 г. за сумата от 174,00 лв., от 23.11.2022 г. за сумата от 174,00 лв., от
23.12.2022 г. за сумата от 174,00 лв., от 28.01.2023г. за сумата от 174,00 лв. и от
23.02.2023 г. за сумата от 174,00 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.
С., от която се установява, че И. К. Н. е заплатил сумата от 1385,70 лева като тези суми
са отнесени за погасяване на неустойка, главница и договорна лихва, както следва:
Със сумата от 167,70 лв. на 25.07.2022 г. е погасена неустойка в размер на 141,00
лв. и договорна лихва в размер на 26,70 лв., със сумата от 174,00 лв. на 24.08.2022 г. е
погасена неустойка в размер на 147,00 лв. и договорна лихва в размер на 26,70 лв., със
сумата от 174,00 лв. на 23.09.2022 г. е погасена неустойка в размер на 147,00 лв. и
договорна лихва в размер на 26,70 лв., със сумата от 174,00 лв. на 21.10.2022 г. са
погасени 69,63 лв. – неустойка, 26,70 лв. – договорна лихва и 77,67 лв. – главница; със
сумата от 174,00 лв. на 32.11.2022 г. са погасени 69,63 лв. – неустойка; 24,11 лв. –
договорна лихва и 80,26 лв. – главница; със сумата от 174,00 лв. на 23.12.2022 г. са
погасени 69,63 лв. – неустойка; 21,43 лв. – договорна лихва и 82,94 лв. – главница; със
сумата от 174,00 лв. на 28.01.2023 г. са погасени 69,63 лв. – неустойка; 18,66 лв. –
договорна лихва и 85,71 лв. – главница и със сумата от 174,00 лв. на 20.02.2023 г. са
погасени 69,63 лв. – неустойка, 15,80 лв. – договорна лихва и 88,57 лв. – главница.
Така общо заплатената сумата за неустойка по договора за кредит отнесена от самия
кредитор, съгласно воденото от него счетоводство е в размер на 783,75 лв. За главница
заплатената сума е в размер на 415,15 лв., а за договорна лихва в размер на 186,80 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи:
От ищеца са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от Закона за задълженията и
договорите, във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.
с чл.21, ал.1 от ЗПК, както и иск с правно основание чл.55, ал., предл. първо от ЗЗД.
Безспорно по делото се установява, че между „Сити Кеш" ООД, ЕИК *********
и ищеца И. К. Н., ЕГН ********** е сключен договор за кредит. По възникналото
облигационно правоотношение ответникът се е задължил да върне горепосочената
4
сума ведно със сумата, представляваща дължима възнаградителна лихва. За
неизпълнението на кредитополучателя по чл.6.1 от договора за предоставяне на
обезпечение му е начислена и неустойка в размер на 1068,57 лева.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието
на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени и служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът
следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР №1/2013г. ОСГТК на ВКС.
По отношение договореното между страните в сключения между тях договор от
21.06.2022 г., относно предоставянето на обезпечение като, в случай че не изпълни
горепосоченото задължение, дължи неустойка в размер на 1182,26 лева, съдът намира
от правна страна следното: Член 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на
кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит
на последния. Претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора
за кредит, съгласно която неустойка се дължи, в случай че заемателят (т.е.
потребителят) не предостави обезпечение на задълженията си посредством банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на точно определени изисквания, разписани в
Общите условия. Съдът намира, че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на
главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума, излиза извън
присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване, поради клаузата предвиждаща заплащане на дължимата неустойка се
явява нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Съдът не следва да разглежда останалите предявени от ищеца основания за
нищожност, доколкото същите са заявени при условията на евентуалност.
От гореизложеното следва, че процесната клауза не поражда права и задължения
за страните, поради което сумите, заплатени от настоящия ищец в изпълнение на
задълженията за заплащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение, са
били недължимо платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на
основание.
От ответника е направено възражение, че от ищеца никога не са изисквани за
плащане суми за неустойка. Съдът намира така направеното възражение за
неоснователно, доколкото видно от съдебно-счетоводната експертиза извършените от
ищеца плащания ответното дружество е отнасяло счетоводно за погасяване първо на
5
неустойка и договорна лихва и едва след трета вноска за погасяване и на главница.
Видно от представените преводни нареждания в тях не е посочено изрично, че
плащанията касаят неустойка, а просто договора за кредит, поради което съдът намира,
че де факто ответното дружество е решавало за погасяване на коя част от задълженията
на ищеца да отнесе платените суми, като по този начин вместо за погасяване на
главницата и договорната лихва по кредита, по-голямата част от плащанията са отишли
за погасяване именно на вземанията по нищожната неустоечна клауза.
От ответника не е направено възражение за прихващане на платените без
основание суми за неустойка с плащанията по кредита за задълженията на ищеца за
главница и договорна лихва, поради което посочената като платена съгласно съдебно-
счетоводната експертиза сума от 783,75 лв. отнесена към неустойка, доколкото се явява
платена без правно основание подлежи на връщане изцяло, на осн. чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД.
С оглед на изложеното предявените от ищеца искове се явяват основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
От ответника е направено искане да не му бъдат възлагани разноски в тежест,
доколкото счита, че с поведението си не е станал повод за завеждане на иска. По така
направеното възражение съдът намира същото за неоснователно предвид факта, че
ищецът е дал повод за завеждане на настоящото производство, доколкото на първо
място е включил нищожната неустоечна клауза в типовите си договори и на второ
място е отнасял плащанията на ищеца именно за погасяване на вземането по тази
клауза вместо за погасяване на главницата и лихвата. Тъй като, съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал.2 от ГПК ответникът се освобождава от заплащане на разноски, ако
признае иска и с поведението си не е станал повод за завеждането му, а в настоящия
случай е признат единствено искът по чл.26, ал.1 от ЗЗД, но не и искът по чл.55, ал.1 от
ЗЗД, доколкото от ответника се отричат плащания на ищеца по неустоечните клаузи.
От ищеца се претендира заплащане на разноски в размер на 300,00 лв., от които
100,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – депозит за вещо лице, която сума следва да
му бъде присъдена с оглед уважаване на исковите му претенции, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
От процесуалния представител на ищеца се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за
оказано процесуално представителство на материално затруднено лице.
От ответника е направено и възражение, че ищецът не е материално затруднено
лице, като са представени доказателства за имущественото му състояние, които съдът
счита, че са ирелевантни както за спора, така и за отношенията между ищеца и
процесуалния му представител, доколкото за присъждане на възнаграждение на осн.
6
чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата е необходимо единствено да бъде представен
договор, в който страните да са уговори, че процесуалното представителство ще се
осъществява при условията на посочената разпоредба. Такъв е представен от ищеца.
По отношение на дължимото възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца, съдът определя същото в размер на 400,00 лв., доколкото защитимият
материален интерес по двата иска се равнява на платената сума без правно основание в
размер на 783,75 лв.
Мотивиран от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В. иск
срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска“ №29, ет.7 за нищожна клаузата на чл.6.2 от Договор за
паричен заем №694885 от 21.06.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 1068.57 лева, на осн. чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл. 16 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7
ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 783,75 лв.
(седемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
платена без правно основание неустойка по чл.6.2 от Договор за паричен заем
№694885 от 21.06.2022г., сключен между ищеца и ответника, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба – 11.06.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Сити Кеш" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Славянска" № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Славянска" № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ адвокат Д. В. М., с
адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3 сумата от 400,00 (четиристотин)
лева, представляващи възнаграждение за осъществено при условията на чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата процесуално представителство в полза на ищеца, на осн.
чл.38, ал-2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -град
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8