№ 626
гр. Горна Оряховица, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-Караиванова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско
дело № 20254120101084 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молби от Й. Х. Р. и дъщеря й М. Й. Х., срещу сина,
съответно брат си – непълнолетния Ш. Р. Ш., с искане за защита по реда на
ЗЗДН. Твърди се, че на 26.04.2025 г. вечерта ответникът се прибрал във
видимо нетрезво състояние и след употреба на наркотици и предизвикал
скандал, по време на който се заканил, че ще ги убие като ги наръга с нож.
Молителките излезли навън, а ответникът наръгал домашното куче с
кухненския нож.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.129, ал.2 СК особен
представител, оспорва да е доказано, че е наръгал кучето с кухненски нож,
както и че е осъществена заканата с убийство. Моли за отхвърляне на
исканията за защита.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Уважаването на молбата е предпоставено от установяване, че ответникът
е извършил спрямо молителя домашно насилие. Такова, съгласно чл.2, ал.1
ЗЗДН, е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в някоя от изрично изброените в чл.3 ЗЗДН родствени или
фактически връзки.
1
От служебно изготвената справка за родствени връзки се установява, че
ответникът е син на молителката Й. Х. Р. и брат на молителката М. Й. Х.,
което го прави лице от кръга на посочените съгласно чл.3, т.5 ЗЗДН, съответно
– чл.3, т.6 ЗЗДН. Законът не поставя други ограничения относно извършителя
на домашно насилие, поради което производството, водено срещу
непълнолетен ответник, е процесуално допустимо. Допълнително следва да се
посочи, че непълнолетният може да носи най-тежката по степен и вид
юридическа отговорност – наказателна, а мерките по ЗЗДН не я изключват
(чл.1, ал.3 ЗЗДН).
От декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН се установява, че на 26.04.2025 г.,
около 22,30 часа вечерта, ответникът, след като бил употребил алкохол и
наркотици, предизвикал скандал с майка си и сестра си по повод битови
сметки и ги заплашил, че ще ги убие като ги наръга с кухненски нож, след
което взел нож и наръгал с него домашното куче. Съдът счита, че
декларациите са годни да установят действията на ответника в хипотезата на
чл.13, ал.3 ЗЗДН. Това е така, защото те съдържат изложение на фактите,
съставляващи според молителките акт на домашно насилие, а твърденията за
времето, мястото и начина на извършване и самото естество на действията на
ответника изключват наличие на други доказателства, тъй като думите на
ответника са изречени в скарване между страните, а това деяние не
предполага оставяне на следи, които да могат да бъдат констатирани. Макар
да съдържа единствено изгодни за издателя си обстоятелства, по изрично
разпореждане на закона декларацията установява пълно актовете на домашно
насилие при условие, че за тях липсват други доказателства, какъвто е
процесния случай, поради което аргументите на ответника за недоказаност на
деянието не са основателни. Изложеното в декларацията не се разколебава и
косвено се потвърждава от докладната записка по приемане на сигнала и
частичното признание на ответника – за това, че при конфликта е наранил
домашното куче (като отрича да го е наръгал с нож). Социалният доклад, в
който признанието е инкорпорирано, съставлява официален свидетелстващ
документ, доказващ съгласно чл.179, ал.1 ГПК казаното пред длъжностното
лице в кръга на службата му – социалният работник при извършване на
службата му.
С отправянето на закана за убийство с думите, че ще ги заколи и с
действия – нараняване на домашното куче, ответникът е осъществил спрямо
молителките психическо насилие. Действията му предизвикали у тях силна
уплаха и страх от непосредственото им осъществяване, накарали ги да се
чувстват застрашени за живота си, което обективно се е проявило като са
избягали от жилището навън и незабавно са подали сигнал за случилото се. За
извода дали е извършено психическо домашно насилие е без значение по
какъв начин ответникът е наранил домашното куче – дали го е ударил с юмрук
или го е наръгал с нож. Това е така, защото в случая насилието се явява
извършено и само посредством думите, отправени към молителките. С оглед
изложеното, съдът намира за осъществени материалноправните предпоставки
2
за налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Предвид характера и тежестта на извършените актове на домашно
насилие, съдът намира, че защитата на двете молителки изисква налагане на
мерките по чл.5 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН – задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване от съвместно
обитаваното с тях жилище; забрана да доближава пострадалите, жилището,
които обитават, местоработата им и местата за социални контакти и отдих.
Определянето на толкова широк кръг от мерки е съответно на вида,
тежестта и начина на извършване на домашното насилие, системността в
поведението на ответника (установена от формулярът за оценка на риска и
посоченото в декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН) и липсата у него на каквото и
да е критично отношение към поведението му (социалния доклад).
Независимо, че е на 16 навършени години, проявите на ответника до момента
го характеризират като лице с висока степен на обществена опасност.
Социалната работа със семейството е започнала още през 2017 г., когато
спрямо ответника били предприето мерки за закрила. Понастоящем Дирекция
„Социално подпомагане“ – Горна Оряховица също осъществява мярка за
закрила съгласно чл.4, ал.1, т.1 ЗЗДет, в рамките на което се провеждат срещи
с него и родителя, посещава се дома им и текущо се събира информация за
детето. В периода 2018 г. – 2023 г. МКБППМН при Община Лясковец е
образувала четири възпитателни дела срещу ответника, по които са му
налагани различни по съдържание възпитателни мерки. Ответникът е осъждан
два пъти – за деяния, извършени през 2023 г. и 2024 г., в т.ч. и за престъпление
против личността (по чл.151, ал.1 НК), а проявите по настоящото дело са
извършени в изпитателния срок на условното осъждане. Тези данни сочат, че
предприетите мерки за преустановяване на девиантното поведение на
ответника не само не са дали резултат, не са оказали каквото и да е възпиращо
действие, но и проявите му се отличават с все по-висока степен на обществена
опасност. От друга страна, той не проявява никаква критичност към
поведението си – не съжалява, и оправдава постъпката си с това, че е избухлив
и не обича да му се казва какво да прави. Системната употреба на алкохол и
наркотици е допълнителен фактор, който снижава границите на моралните
задръжки и повишава риска от последващи подобни прояви. Израз на
посоченото е това, че дори бременността на неговата сестра не го е възпряла
да осъществи насилието. Деянията на ответника пряко са насочени към
заплаха за живота и здравето на молителките, като наранявайки домашното
куче, той е демонстрирал и действия, сочещи на готовност за осъществяването
на заканите. Обсъденото до тук предпоставя заключение, че въпреки ниската
си възраст, ответникът има системно противоправно поведение, градиращо по
тежест, с което са налице предпоставки за изграждането му като системен
насилник с висока вероятност за бъдещо насилие със сериозни последици.
Това прави необходимо и налагането на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН,
независимо от непълнолетието на ответника, тъй като животът и здравето на
молителките са блага от по-висша ценност спрямо интереса на детето да
3
живее в семейната си среда. С оглед посочените по-горе обстоятелства, само
максималният срок на мерките би отговорил на необходимостта за защита на
молителките, поради което срочните мерки следва да бъдат наложени за 18
месеца. На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН от срока на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и
т.3 ЗЗДН следва да се приспадне действието им по време на постановената
незабавна защита.
На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за
защита с определените от съда мерки. Съобразно чл.16, ал.2 ЗЗДН ответникът
следва да бъде предупреден за наказателната отговорност за неизпълнение на
заповедта, както и че в такъв случай ще бъде задържана от полицейския орган,
констатирал нарушението, а за нарушението ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата. На основание чл.21, ал.1 ЗЗДН контролът по изпълнението на
заповедта следва да бъде възложен на РУ на МВР – Горна Оряховица.
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.11, ал.2 ЗЗДН, вр. чл.16
ТДТССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд-Горна Оряховица държавна такса за образуване на делото и
разглеждане на молбата в размер на 25 лв.
На основание чл.17, ал.1 ЗЗДН, настоящото решение подлежи на
обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на Ш. Р. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*******,
община *******, ул.“*******“№ *** и настоящ адрес: гр.*******,
ул.“*******“№ *** и фактическо местоживеене: гр.*******, ул.“*******“№
***, за извършените на 26.04.2025 г. от него актове на домашно насилие
спрямо Й. Х. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*******,
ул.“********“ № *** и настоящ адрес: гр.*******, ул.“*****“ № *** и
фактическо местоживеене: гр.*******, ул.“*******“№ *** и М. Й. Х., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с.*****, община *******,
ул.“******“ №*** и фактическо местоживеене: гр.*******, ул.“*******“№
***, изразяващи се в закана с убийство с думите, че ще ги заколи с кухненски
нож и действия – нараняване на домашното куче, мерки за защита по чл.5,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Ш. Р. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*******,
община *******, ул.“*******“№ *** и настоящ адрес: гр.*******,
ул.“*******“№ *** и фактическо местоживеене: гр.*******, ул.“*******“№
*** да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на Й.
Х. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*******, ул.“********“ № *** и
настоящ адрес: гр.*******, ул.“*****“ № *** и фактическо местоживеене:
гр.*******, ул.“*******“№ ***.
4
ЗАДЪЛЖАВА Ш. Р. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*******,
община *******, ул.“*******“№ *** и настоящ адрес: гр.*******,
ул.“*******“№ *** и фактическо местоживеене: гр.*******, ул.“*******“№
*** да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на М.
Й. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.*****, община
*******, ул.“******“ №*** и фактическо местоживеене: гр.*******,
ул.“*******“№ ***.
ОТСТРАНЯВА Ш. Р. Ш., ЕГН ********** от съвместно обитаваното
с Й. Х. Р., ЕГН **********и М. Й. Х., ЕГН **********, жилище на адрес:
гр.*******, ул.“*******“№ ***, за срок от осемнадесет месеца, считано от
28.04.2025 г. като в случай на отказ да бъдат предадени ключовете, те да се
изземат от Ш. Р. Ш..
ЗАБРАНЯВА на Ш. Р. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.*******, община *******, ул.“*******“№ *** и настоящ адрес: гр.*******,
ул.“*******“№ *** и фактическо местоживеене: гр.*******, ул.“*******“№
*** да се приближава на по-малко от 50 м. до М. Й. Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с.*****, община *******, ул.“******“ №*** и
фактическо местоживеене: гр.*******, ул.“*******“№ ***, жилището й на
адрес: гр.*******, ул.“*******“№ ***, местоработата й и местата й за
социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от
28.04.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на Ш. Р. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.*******, община *******, ул.“*******“№ *** и настоящ адрес: гр.*******,
ул.“*******“№ *** и фактическо местоживеене: гр.*******, ул.“*******“№
*** да се приближава на по-малко от 50 м. до Й. Х. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.*******, ул.“********“ № *** и настоящ адрес:
гр.*******, ул.“*****“ № *** и фактическо местоживеене: гр.*******,
ул.“*******“№ ***, жилището й на адрес: гр.*******, ул.“*******“№ ***,
местоработата й – Община ******* и местата й за социални контакти и
отдихза срок от осемнадесет месеца, считано от 28.04.2025 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ш. Р. Ш., че за неизпълнение на заповедта за
защита чл.296, ал.1 НК предвижда наказание до три години лишаване от
свобода или глоба до 5000 лв.
УКАЗВА на Ш. Р. Ш., че в случай на неизпълнение на заповедта,
полицейският орган, констатирал нарушението, ще го задържи и ще уведоми
незабавно органите на прокуратурата.
ВЪЗЛАГА контрола по изпълнението на заповедта за защита на РУ на
МВР – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Ш. Р. Ш., ЕГН ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Севлиево, ул.“Струма“ № 7 да заплати по сметка на Районен съд –
Горна Оряховица сумата 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща
5
държавна такса за образуване на делото и разглеждане на молбата за защита,
както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението и заповедта за защита да се връчи на страните и
на РУ на МВР – Горна Оряховица и на РУ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Велико Търново в едноседмичен срок от деня, в който е обявено, че ще
бъде постановено – 30.05.2025 г.
Обжалването на решението НЕ СПИРА изпълнението на заповедта
за защита.
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила и заповедта за защита
да се изпратят на РУ на МВР – Горна Оряховица по досъдебни производства
№ 223/2025 г. и № 239/2025 г. и Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна
Оряховица.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6