№ 32
гр. Сливен, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело №
20212200900045 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ал.1 ТЗ и чл. 318 ТЗ и
цена - 64 794.20лв.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника били в търговски взаимоотношения
от м.02.2021г, като предмет на сключените сделки била доставка на пшеница, реколта
2020г.
Твърди, че издал две проформа фактури за доставка на пшеница реколта 2020г., а
именно: проформа фактура № 20/19.02.2021г. за доставка на 1000 тона пшеница на стойност
415 000 лева и проформа фактура № 21/26.02.2021г. за доставка на 700 тона пшеница на
стойност 290 500 лева.
Твърди, че по тези две фактури са получени авансови плащания от ответника и са
издадени фактури от ищеца, както следва: по фактура № 131675/22.02.2021г. в размер на 220
000 лв. – получен аванс на 19.02.2021г.; по фактура № 131705/23.02.2021г. в размер на 76
000 лв. – получен аванс на 23.02.2021г.; по фактура № 131704/26.02.2021г. в размер на 62
250лв. – получен аванс на 26.02.2021г.; по фактура № 131771/01.03.2021г. в размер на 108
000 лв. – получен аванс на 01.03.2021г.; по фактура № 130837/05.03.2021г. в размер на 108
000 лв. – получен аванс на 05.03.2021г. и по фактура № 131789/11.03.2021г. в размер на 105
250 лв. – получен аванс на 11.03.2021г.
Твърди , че с фактура № 131810/16.03.2021г. и приемо-предавателен протокол,
подписан от двете страни, сделката била приключена. Предадени били общо 1793,480 тона
пшеница. Приспаднати били получените аванси, като дължимата сума за плащане била в
размер на 64 794,20 лв. Цитира се чл.303а ал.3 от ТЗ, съгласно който, ако не е уговорен срок
за плащане, паричното задължение трябва да се изпълни в 14-дневен срок от получаване на
1
фактурата. Счита, че от фактурите и приемо-предавателните протоколи става ясно, че срока
за плащане е изтекъл на 01.04.2021г., като ответникът е в забава повече от 120 дни.
Моли за осъждането на ответника да му заплати сумата 64794.20 лв., представляваща
стойността на доставена пшеница по фактура № 131810/16.03.2021г, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендира за разноски по делото.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367 ГПК
В с.з. ищецът, представляван от процесуален представители, поддържа предявения иск
и моли да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък, включително и разноски,
направени в обезпечителното производство по ч.търг.дело № 106/2021г на Окръжен съд-
Пазарджик и образуваното изпълнително производство. Представя списък с разноските.
В с.з. ответното дружество не се представлява от законен или упълномощен
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Страните по делото са търговци, сключили договор за доставка на пшеница.
В периода 25.01.2021г-16.03.2021г, дружеството-ищец доставило на ответното
дружество общо 1793.480 тона пшеница.
За плащането на доставената пшеница, дружеството-ищец издало два броя проформа
фактури: проформа фактура № 20/19.02.2021г. за доставка на 1000 тона пшеница, на
стойност 415 000 лева и проформа фактура № 21/26.02.2021г. за доставка на 700 тона
пшеница, на стойност 290 500 лева.
Съгласно извлечение от разплащателната сметка на „Хикс“ЕООД и на база издадените 2
бр. проформа - фактури, ответното дружество “Агроцентър“ЕООД извършило частични
плащания на обща стойност 697 500лв, за които плащания ищецът е издал следните
фактури:
фактура № 131675/22.02.2021г. на стойност 220 000 лв.;
фактура № 131705/23.02.2021г. на стойност 76 000 лв.;
фактура № 131704/26.02.2021г. на стойност 62 250лв.;
фактура № 131771/01.03.2021г. на стойност 108 000 лв. ;
фактура № 130837/05.03.2021г. на стойност 108 000 лв..
фактура № 131789/11.03.2021г. на стойност. на 105 250 лв.
На 16.03.2021г, въз основа на кантарните бележки и пропуски за извозване, между двете
дружества бил подписан приемо-предавателен протокол, съгласно който, продадената от
ищеца на ответника пшеница е общо 1 793.480 тона.
На 16.03.2021г, дружеството –ищец е издало последната изравняваща фактура №
131810/16.03.2021г, за доставено количество пшеница- 1 793.480 тона по 415 лв/тон =
2
744 294.20лв, от която сума са приспаднати авансовите плащания в общ размер на
697 500лв, като общата стойност по фактура № 131810/16.03.2021г, възлиза на 64 794.20лв.
Издадените от ищеца фактури са включени в дневника за продажбите по ДДС за
съответните периоди/ м. февруари 2021г и м.март 2021г/ и са декларирани пред НАП със
справка-декларация с вх. № СД 1300-1774841/10.03.2021г и справка-декларация с вх. №
1300-1780597/07.04.2021г
Съгласно аналитичен счетоводен регистър, воден от ищеца, за периода 01.01.2021г-
29.06.2021г, всички гореописани фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството.
Към момента на изслушване заключението на СИЕ, дължимата сума по фактура
№131810/16.03.2021г, в размер на 64 794.20лв., не е платена от ответника.
Горната фактическа обстановка е безспорно установена и доказана от събраните по
делото доказателства.
Писмените съдът цени като относими, допустими и неоспорени.
Приема заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, като
обосновано, ясно и неоспорено от страните.
Така приетото за установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявен e иск за реално изпълнение на договор за търговска продажба, с правно
основание с чл. 327 ал.1 ТЗ , вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД и цена- 64794.20лв.
Искът е допустим, а преценен по същество- основателен и доказан.
Между страните по делото е имало договорни отношения, по силата на сключен
между тях договор за търговска продажба на пшеница.
От представените писмени доказателства и заключението на СИЕ, се установи, че
ищецът е изправна страна по договора, който е доставил на ответника уговореното
количество пшеница. Това количество е отразено в двустранно подписания приемо-
предавателен протокол от 16.03.2021г , съставен към фактура № 131810/16.03.2021г
Ответникът е извършил частични плащания на цената на част от доставената пшеница,
за което са издадени 6 бр. фактури. / подробно описани по-горе/.
Последното плащане е извършено на 11.03.2021г, след която дата ответникът е
преустановил плащанията и е изпаднал в забава.
Основният принцип, регламентиран от разпоредбата на в чл. 327 ал.1 ТЗ, гласи, че
купувачът е длъжен да плати цената при получаване на стоката или документите, които му
дават право да я получи, освен, ако не е уговорено друго.
Разпоредбата на чл. 327 ал.3 ТЗ, урежда, че относно сроковете за плащане се прилагат
общите правила на глава 21.
Тези общи правила да регламентирани в чл. 303а ТЗ .
3
Съгласно чл. 303а ал.1 ТЗ, страните по търговска сделка могат да договарят срок за
изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни, и само по изключение срокът може
да е по-дълъг, ако това се налага от естеството на стоката или услугата или друга важна
причина налага това, но в случая не е налице тази хипотеза.
Според чл. 303а ал.3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за
плащане.
Тъй като този 14- дневен срок е изтекъл, длъжникът е изпаднал в забава забава и
частично неизпълнение на договорно задължение.
Ищецът е осчетоводили всичките 6 бр. фактури за извършено частично плащане,
включил е тези фактури в дневника за продажби за съответния данъчен период и ги
декларирал пред НАП .
Издадените фактури отразяват възникнала между страните облигационна връзка по
договор за търговска продажба.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се представлява в с.з. от законен
или упълномощен представител.Като последица от процесуалното му бездействие, е
настъпила преклузията по чл. 370 ГПК.
С направеното от него частично плащане в размер на 679 500лв, той е направил извън
съдебно признание на иска.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, след
приспадане на извършеното плащане в размер на 679 500лв, се дължи остатък в размер на
сумата 64 794.20лв , отразена и в последната изравняваща фактура № 131810/16.03.2021г.
Тази сума се и претендира от ищеца.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск по чл.
86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда- 04.08.2021г до окончателното изплащане на
задължението
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноските по делото в
пълен размер съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, видно включва разноски в
исковото производство и в обезпечителното, в което ищецът се е снабдил с обезпечителна
заповед по ч.т.дело № 106/2021г на ОС- Пазарджик.
Видно от списъка, разноските в исковото производство са в общ размер на сумата
5365лв, от която: държавна такса - 2592лв, разноски за вещо лице- 300лв и 2473- платено в
брой адв. възнаграждение.
Разноските ,които се претендират в обезпечителното производство възлизат в общ
размер на 2832 лв и включват: 40лв- д.т. за образуване на обезпечително производство по
т.дело № 106/201г на ОС-Пазарджик, ; 1236лв- адв.възнаграждение, платено по т.д. №
106/21 ; 120 лв- д.т. да образуване на изп.дело въз основа на получената обезпечителна
4
заповед и 1436лв- адв.възнаграждение, платено по изп.дело.
Общият размер на разноските съгласно списъка възлиза на 8197лв.
Според т.5 от ТР №6/06.11.2013г на ВКС, ОСГТК,:“ направените от страните в
обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход.“
Тъй като в коментираното ТР разноските не са разграничени по отделни фази, следва
да се приеме, че се има предвид всички направени разноски в обезпечителното производство
и в двете му фази- както по допускане, така и по налагане на обезпечението, т.е. не само в
съдебната фаза по допускане на обезпечението, но и във фазата по самото му налагане,
която се развива пред съдебен изпълнител посредством образуване на изп.дело.
Не съществува правна възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки
да бъдат събрани по друг ред, вкл. и в рамките на образуваното изп.производство. В това
производство липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който да бъдат
събрани разноските. Такъв титул може да бъде само съдебен титул, доколкото дължимостта
на тези разноски от ответника е обусловена от положителния за ищеца изход по исковото
производство. В обезпечителното производство, съдебният изпълнител не компетентен нито
да признава, нито да събира разноски. И ако тези разноски не бъдат присъдени от съда в
исковото производство, те ще останат невъзмездени.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “АГРОЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на
управление гр.Нова Загора, *******, представлявано от управителя Й.И.Г., да заплати на
“ХИКС“ ЕООД, с ЕИК-*******, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,*******,
представлявано от управителя ЦВ. СП. П., със съдебен адрес: гр.Пазарджик, *******, чрез
адв.Д. М., сумата 64 794.20 лева / шестдесет и четири хиляди , седемстотин деветдесет и
четири лева и двадесет стотинки/, представляваща стойността на доставена пшеница по
фактура № 131810/16.03.2021г, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 04.08.2021г до окончателното й изплащане, като и сумата 8 197лв,/
осем хиляди, сто деветдесет и седем лева/, представляваща разноски по делото, от която:
5365лв – разноски, направени в исковото производство и 2 832 лв – разноски, направени в
обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
6