Р Е Ш Е Н И Е
№ 5/2.1.2020г.
Град Пловдив, 02.01.2020 г.
Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, в
публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2911
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане № 262
от 30.08.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”,
с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на
дружеството разрешително № 301447 от 10.07.2006 г. за водовземане от подземни
води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 13 551,60 лева и
лихва за забава в размер на 737,87 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в противоречие с целта на закона.
Моли да се отмени оспореният АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен актът.
Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли да се потвърди оспорения акт като правилен и законосъобразен.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата, оспореният акт е законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че с разрешително № 301447 от 10.07.2006 г. на директора на БДИБР
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предоставено право на водоползване от
неоген-кватернерен водоносен хоризонт, помпена станция „Рогош“, тръбни кладенци,
находящи се в имот № 000252, местност „Крастав гьол“, в землището на с. Рогош,
община Марица, област Пловдив, с цел на водовземането – питейно-битови нужди, с
разрешен годишен воден обем – до 630 000 куб.м, със срок на действие на
разрешителното – от 10.07.2006 г. до 10.07.2031 г.
За използваното през 2018 г. годишно водно количество
по разрешително № 301447 от 10.07.2006 г. е подадена декларация по чл.194б ЗВ
от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД на 28.01.2019 г., видно от
която иззетото количество вода е 677 580 куб.м (л.41-44).
С констативен протокол № ПВ3-113 от 07.06.2019 г. (л.45)
е обективирана проверка на представената в БДИБР обща декларация по чл.194б ЗВ
с приложен списък на водоизточниците
относно иззетите водни количества и дължимата такса за водовземане по
разрешително № 301447 от 10.07.2006 г. и е констатирано, че за 2018 г. иззетото
водно количество по процесното разрешително е 677 580 куб. м, а таксата
съгласно чл.11, ал.1 и чл.12, ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от 01.01.2017 г.) е в размер
на 13 551,60 лева, при единична цена 0,02 лева.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-662 от
09.07.2019 г. (л.49) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати
доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194,
ал.1, т.1, б.“б“ ЗВ като титуляр по разрешително № 301447 от 10.07.2006 г. за
периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., в размер на 13 551,60 лева ведно с
дължимата лихва за периода на забава.
С уведомление с изх. № ПО-02-662(1) от 26.07.2019 г.
управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание
чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване
на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане
от подземни води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. по разрешително № 301447
от 10.07.2006 г.
С оспорения АУПДВ № 262 от 30.08.2019 г. – предмет на
настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такса за водовземане от
подземни води по разрешително № 301447 от 10.07.2006 г. за периода 01.01.2018
г. – 31.12.2018 г. в размер на 13 551,60 лева и лихва за периода на забава
в размер на 737,87 лева.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства, поради което следва да се приеме, че страните нямат спор по
фактите и относимите факти са всестранно и пълно установени в хода на
производството по издаване на оспорения акт.
При така установените факти, съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
В производството по издаване на оспорения акт не са
допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта само на това
основание.
Не отговаря на истината твърдението на дружеството, че
оспореният акт не съдържа информация относно начина на изчисляване на отнетото
количество вода. Видно от съдържанието на АУПДВ, дължимата такса е изчислена на
база декларирано от титуляра добито годишно водно количество, цитиран е
констативен протокол № ПВ3-113 от 07.06.2019 г., с който е извършена проверка
по документи за определяне на дължимата такса за водовземане по процесното
разрешително. Т.е., може да се направи обоснован извод, че на дружеството е бил
известен начинът, по който административният орган е извършил изчисляването на
отнетото годишно водно количество, като е без правно значение за казуса
наличието на работещ водомер при водния източник.
Декларирането на използваните количества вода и
тяхното съответствие с данните от водомера са действия, извършени от самото
дружеството, които административният орган не е контролирал, като при
определяне на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с
декларираните от самото дружеството данни. В този смисъл дори и да има някакво
несъответствие между данни от водомера и декларираното в декларацията по
чл.194б ЗВ, отговорността за това несъответствие е изцяло и за сметка на
декларатора „Водоснабдяване и канализация” ЕООД и дружеството не може да черпи
благоприятни за себе си последици от собственото си противоправно поведение
(декларирането на неверни данни).
Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В
съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа
на подадената от дружеството декларация по чл.194б ЗВ за 2018 г., поканата за
доброволно изпълнение и констативния протокол от проверката за изпълнение на
задължението. Т.е., актът е издаден при спазване на установената процедура.
Не се споделя възражението за нарушение на формата на
акта. Непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на
водоизточника не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма,
което да води до незаконосъобразност на оспорения акт само на това основание,
защото в АУПДВ е посочено разрешителното за водовземане, въз основа на което са
определени публичните задължения, самото разрешително № 301447 от 10.07.2006 г.
е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и
констативния протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението за
заплащане на таксата по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно,
конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане,
включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на
водоизточника. В този смисъл не е налице непълнота или нарушение на изискването
за форма.
Размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното през 2018 г. количество вода и не се
доказа да съществуват разминавания в определянето на неплатената такса и
начислената лихва за забава. Липсата на нови доказателства, установяващи
неправилното изчисляване на главницата и лихвата, прави недоказано твърдението
на дружеството-жалбоподател за частично погасяване на задължението за такса за
водовземане и за неправилно изчисляване на лихвата за забава.
При съпоставка на подадената от дружеството декларация
по чл.194б ЗВ и приложените към нея справки за използваните количества вода и
посочените в самия АУПДВ количества съдът не констатира разлики. Въз основа
единствено на тези декларирани от самото дружество иззети количества вода е
изчислено задължението за 2018 г., както вече се каза.
Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите –
титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води. В изпълнение на това свое задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително освен установените от служителя на БДИБР в
констативен протокол № ПВ3-113 от 07.06.2019 г., въз основа на подадената от
самото дружество декларация по чл.194б ЗВ, информацията от която е намерила
отражение и в оспорения акт. В този смисъл напълно неоснователно и недоказано е
твърдението за неправилно определяне на иззето количество вода и на дължимата
такса за водовземане.
Неоснователни са възраженията за неправилно определен
размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на водовземане е
определена в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. Съгласно чл.12, ал.2, т.1 от тарифата
единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови
нужди е 0,02 лв./куб.м. Правното
основание е правилно посочено в акта и не се споделя възражението на
дружеството, че административният орган е следвало да посочи съответните редове
и колони от таблицата в тарифата. Подобно твърдение говори единствено за
непознаване на строежа на нормативните актове съгласно Закона за нормативните
актове.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване
на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194,
ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по
този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на
декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния
единичен размер на таксата, която за 2018 г. е 0,02 лв./куб.м.
Единичният размер на таксата за водовземане от
повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е еднаква –
0,02 лв./куб.м, поради което дори да е посочено неправилно правното основание,
то самият размер на таксата е правилно определен. Случаят обаче не е такъв,
защото правното основание е правилно посочено, защото водният обект, от който
се взема вода и за който се дължи такса за водовземане, е подземен.
Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз
основа на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това
задължение с подадената към БДИБР справка за 2018 г. по процесното
разрешително, а установените с акта дължими такса съответстват напълно с
декларираното.
Неоснователни са възраженията във връзка с начислените
лихви за забава. Съгласно чл.21, ал.1 от тарифата таксите за водоползване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за 2018 г. е 01.04.2019 г. За да изпадне в забава
носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в
закона срок и не е необходимо директорът на басейновата дирекция да издава
нарочен акт. Размерът на законната лихва е правилно определен съобразно чл.1 от
ПМС № 426 от 18.12.2014 г.
Не се споделя възражението за нарушение на § 3 от
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, доколкото процесното разрешително № 31510049 от 23.01.2008 г. е
издадено за срок от 25 години и към момента на издаване на оспорения АУПДВ,
както и към настоящия момент, този срок не е изтекъл, процесното разрешително
не е било необходимо да бъде продължавано, нито е било изменяно, т.е.,
цитираната правна норма не касае настоящия случай.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С. Л. Н., против акт за установяване на
публично държавно вземане № 262 от 30.08.2019 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: