О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………03.08.2020г.

 

         Варненският административен съд , ХХХІІІ състав, в закрито заседание на трeти август две хиляди и двадесета година в състав:

  

                                                                               Председател: Мария Ганева

 

при секретаря  и  в    присъствието на прокурора като разгледа докладваното от  съдията адм. дело № 957 по описа за  2020 год., за да се произнесе, взе предвид:                             

 

Производството е образувано по жалба на  Т.П.Й. със съдебен адрес *** срещу отказ за освобождаване от такса  по чл. 62, т.1 и 2  ЗМДТ  на директора  на дирекция „ Местни данъци“ при община Варна, обективиран в писмо изх. №  МД19001231ВН-006ВН/ 31.03.2020 г. Релевира се неспазване на материалния закон и съществено нарушаване на административнопроизводствените правила.

Видно от съдържанието на цитираното писмо същото е становище на  адм. орган по постъпила жалба  с вх. № МД19001231ВН-004ВН/05.03.2002 г. на  Т.  П.  Й. /л. 6-7 от преписката/. Тази жалба е срещу писма с  рег. № МД190001231ВН-001/30.08.2020 г. и рег. № МД190001231ВН-002ВН/11.02-2020 г. Писмата, находящи се на л. 17 и 29 от преписката , обективират позиция на директора на дирекция „ Местни данъци „ при община Варна  по повод искане за освобождаване от ТБО за 2020 г. за идентични поземлени имоти. 

В контекста на изложените обстоятелства се налага извод, че Т.  М.С. обжалва по съдебен ред три акта на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна : писмо с рег. №№ МД190001231ВН-001/30.08.2020 г. ; МД190001231ВН-002ВН/11.02.2020 г и  МД19001231ВН-006ВН /31.03.2020 г. И трите писма се по повод идентично искания за освобождаване от ТБО за едни и същи притежавани поземлени имоти за един и същи  данъчен период -2020 г.

Правото на съдебна защита е право за защита на нарушени или застрашени субективни права и интереси, каквото засягане или накърняване в случая не е налице. Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, не дължат заплащане на предвидената за услугата такса. Редът, по който се реализира тази възможност е определен с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна (Наредбата), приета от общинския съвет в изпълнение на законовата делегация на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.

Видно от нормативната регулация на разглежданото административно правоотношение, на предвидена в закона възможност за данъчнозадълженото лице да заяви, че имотите няма да се ползват, което е основание да не му се начислява такса за съответните услуги и период, не кореспондира насрещно на органа по приходите задължение за изрично произнасяне, обективирано в нарочен акт, за предварително освобождаване на заявителя от заплащане на процесните ТБО за посочения период.

При надлежно подадено заявление и декларация в настоящата хипотеза, същите се отчитат от общинската администрация при изчисляването на дължимите от С. годишни ТБО, като размерът на таксите по чл. 71, т. 1 ЗМДТ не следва да се включва в определената сума за плащане, за която лицето се уведомява съгласно чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Именно в това се изразяват последиците на "освобождаването" по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, във вр. с чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Поради това, чрез настоящото оспорване по съдебен ред, жалбоподателят не може да постигне целения правен резултат да бъде освободен от заплащането на ТБО за съответния период.

В хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ органите на общинската администрация не могат да определят предварително размера на задълженията, респ. - да постановят предварително освобождаване от заплащане на такса.

Заявлението за освобождаване от ТБО няма сезиращ органа ефект за започване на производство по издаване на административен акт с претендираното от жалбоподателя съдържание. Отсъства правна норма, по силата на която кметът на общината, органът по приходите или друг орган в общинската администрация да дължи изрично произнасяне по искането за неначисляване на ТБО. В закона не са предвидени процесуален ред и изрична компетентност в този смисъл.

Начинът, по който може да бъде осъществено заявеното от частния жалбоподател субективно право, се реализира чрез своевременно подаване на заявление и декларация за освобождаване поради неползването на недвижимия имот, които компетентният орган следва да съобрази при изчисление на дължимите ТБО за съответния период. Едва след определянето на същите като индивидуална стойност за задълженото лице, възниква правото да оспори законосъобразността на размера им. Търсената защита от С. може да реализира в рамките на производството по установяване на публични задължения. В случай, че с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК или с ревизионен акт органът по приходите установи дължимост на ТБО за услугите и за имотите, за които С. е подал своевременно искане за освобождаване от заплащането й по реда на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, жалбоподателят има гарантирана от закона възможност да защити правата си, като оспори този акт по административен и съдебен ред. В този смисъл е константната съдебна практика / Определение № 11656/03.10.2014 г на ВАС по адм. дело № 11319/2014 г. ; Определение № 13783/12.11.2018 г. на ВАС по адм. дело № 13151/2018 г. /.

В контекста на изложеното, обжалваните писма на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна представляват актове с уведомителен характер, които сами по себе си не създават задължения, нито непосредствено засягат права, свободи или законни интереси на адресата. Писмата не обективират волеизявление на административен орган с пряк правопораждащ, правопрекратяващ, правоизменящ или правопогасяващ характер, поради което и не подлежат на съдебен контрол.

           Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 159, т.1 АПК  съдът

                                      

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 957/2020 г. описа на Варненския административен съд.

Определението може да се обжалва пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от  уведомяването на страните. 

 

 

Административен съдия: