РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1960

 

гр. Пловдив, 25.10.2021 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а. дело № 1872 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по две касационни жалби:

2.1. От А.Д.К., чрез процесуалния си представител адв. М., с адрес ***, партер, против Решение № 868 от 26.04.2021 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено по адм. д. № 3349 по описа на съда за 2020 г.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърденията, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че само част от периода, в който А.К. *** е налице пренаселеност на килиите, в които е бил настанен. Твърди се в тази насока, че пренаселеност е имало през целия исков период. Освен това макар в мотивите на съдебния акт да са посочени множество периоди (от 18.08.2017 г. до 31.12.2017 г., от 08.03.2018 г. до 08.03.2018 г., от 04.09.2018 г. до 20.09.2018 г., от 06.10.2018 г. до 22.10.2018 г., от 30.10.2018 г. до 04.11.2018 г., от 06.11.2018 г. до 17.01.2019 г., от 21.01.2019 г. до 29.01.2019 г., от 08.02.2019 г. до 29.03.2019 г., от 03.04.2019 г. до 23.07.2020 г. и от 11.12.2020 г. до 22.12.2020 г.), през които е налице пренаселеност в килиите, в диспозитива на решението е присъдено обезщетение само за периода от 28.02.2020 г. до 03.11.2020 г. К. счита, че претендираният размер на обезщетението не е присъдено за целия период, за който е установено с исковата молба, че е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.  

В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен в цялост.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, не взема конкретно становище по касационната жалба на К..

2.2. Втората касационна жалба е предявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., против Решение № 868 от 26.04.2021 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено по адм. д. № 3349 по описа на съда за 2020 г., в частта, с която ГДИН – София е осъдена да заплати на А.Д.К. сумата в размер на 2 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в периоди от 28.02.2020 г. до към 03.11.2020 г., за престоя му в Затвора Пловдив, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 29.12.2020 г. - датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено друго, с което исковите претенции на ищцовата страна да бъдат отхвърлени, респективно решението да бъде отменено в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лв. до пълния размер от 2 600 лв.

Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структуралната на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди.

Ответникът по тази касационна жалба – А.Д.К., не взема конкретно становище по касационната жалба на ГДИН - София.

3. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от А.Д.К., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендират обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (29.12.2020 г.) до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - обида, възмущение, стрес, болки и страдания, за периода от 01.07.2017 г. до 29.12.2020 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – Пловдив, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация, което допълнително утежнявало положението на затворниците; санитарните възли са в изключително тежко състояние (неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми), освен това тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение; лоши условия в баните и липса на достатъчно душове, от които тече или ледено студена вода, или гореща; храната, предоставяна в Затвора-Пловдив е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории, не му се осигурява и подходяща диета, свързана със заболяването му от хепатит „Ц“; килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина и чист въздух; липсва външна изолация на стените на затвора, поради което зимата е много студено, а не са му предоставяни достатъчно дебели завивки; липсват достатъчно шкафове за затворниците, поради което са принудени да ползват общи, в които прибират бельото и посудата си; в килиите има дървеници, хлебарки и гризачи; образува се мухъл и плесен; на ищеца не е предоставяна психологическа помощ, най-вече поради проблемите му с наркотиците, които е употребявал в миналото; с него не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; здравето му е било поставено в риск, тъй като с него контактувал надзирател с видимо влошено здравословно състояние, който по-късно бил диагностициран с коронавирус; отказвана му е медицинска помощ във връзка със заболяването му от хепатит „Ц“, не са му осигурявани лекарства и той е принуден да си ги набавя сам, с което на ищецът са нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС).

6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на А.Д.К., сумата от 2 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 28.02.2020 г. до 03.11.2020 г. вкл., както и законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2020 г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията в останалата й част като неоснователна.

7. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: относно пренаселеността на помещенията в Затвора гр. Пловдив за периода от 18.08.2017 г. до 31.12.2017 г., от 08.03.2018 г. до 08.03.2018 г., от 04.09.2018 г. до 20.09.2018 г., от 06.10.2018 г. до 22.10.2018 г., от 30.10.2018 г. до 04.11.2018 г., от 06.11.2018 г. до 17.01.2019 г., от 21.01.2019 г. до 29.01.2019 г., от 08.02.2019 г. до 29.03.2019 г., от 03.04.2019 г. до 23.07.2020 г. и от 11.12.2020 г. до 22.12.2020 г., както и относно изложените обстоятелства за нискокалорична храна с лошо качество и за липса на достатъчно шкафове за лишените от свобода за престоя на лицето в Затвора гр. Пловдив за периода от 18.08.2017 г. до 29.12.2020 г.

При това положение съдът е формирал извод, че за посочените периоди ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС. Останалите оплаквания на ищеца (за наличие на дървеници и хлебарки, за липса на вентилация, за липса на достатъчен достъп на естествена светлина и чист въздух, за неработещи казанчета в санитарните възли на обитаваните от К. помещения, за липса на работещи чешми и умивалници, относно липсата на подходяща хранителна диета за заболяването му от хепатит „Ц”, както и за липсата на медицински грижи и лечение, за липсата на индивидуална и корекционна работа с него, относно липсата на изолация на външните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно дебели завивки от администрацията на Затвора-Пловдив) са приети за неоснователни

8. Изложеното до тук налага да се приеме, че оспореното решение е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото в случая е налице очевидно противоречие между мотивите на обсъждания съдебен акт и диспозитива му.

От една страна съдът е приел в мотивите на постановения от него съдебен акт, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ за периода от 18.08.2017 г. до 29.12.2020 г. по отношение на конкретно установените факти по делото (т. 7 от настоящото решение), в същото врече обаче, в диспозитива на решението Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, е осъдена да заплати на А.Д.К., обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди само за периода от 28.02.2020 г. до 03.11.2020 г.

На следващо място съдът не е обосновал размера на присъденото обезщетение, поради което не става ясно дали същият е присъден за посочения в диспозитива период или за приетия такъв в мотивите на съдебния акт.

9. Така допуснатото противоречие между мотивите на обжалваното решение и неговия диспозитив има за последица постановен в съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдебен акт, който ще следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

 

            Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 868 от 26.04.2021 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено по адм. дело № 3349 по описа за 2020 г. на същия съд.

ВРЪША делото за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                       

                                                                                   2.