Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.06.2020
г.
град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
02.06. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
в.т.д. № 1054 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано
е Решение от 16.12.2019г., постановено по гр.д. № 2876/2019г. по описа на
Районен съд – С.З., с което се отхвърля
предявения от И.Д.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез
адв. Х., против „Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. “***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 883.09 лв.,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия за период
15.02.2016г. – 31.12.2018г., за обект на потребление в гр. С.З., ул. *****, с
електромер ф.№ ***** и с клиентски номер *****, като неоснователен.
Въззивникът
И.Д.П. излага подробни доводи за неправилност
и незаконосъобразност на решението, като моли въззивния съд да отмени същото и
да уважи предявения иск.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемата страна „Е.Б.ЕС.” ЕАД взема становище, че жалбата е неоснователна,
като излага съображения в тази връзка. Направено е искане да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр.
С.З., след като обсъди доказателствата по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Предмет на иска е признаване за установено по
отношение на ответника „Е.Б.ЕС." ЕАД, че ищецът не му дължи сумата от 883.09
лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за период
15.02.2016г. – 31.12.2018г., за обект на потребление в гр. С.З., ул. *****, с
електромер ф.№ ***** и с клиентски номер *****.
По делото не е спорно, че ищецът за процесния
период е бил титуляр на партидата на имот, находящ се в гр. С.З., ул. *****,
към който се водел електромер с фабр. № *****, с клиентски № ***** и че между
страните е съществувало действително договорно правоотношение по договор за
продажба на електроенергия.
От писмените доказателства по делото и
заключението на допуснатата пред първата инстанция СТЕ се установява, че през
периода 15.02.2016г. – 31.12.2018г., консумацията на обекта на потребление на
ищеца в гр. С.З., ул. *****, реално е била отчитана от друг електромер - № ***,
който се е водил за отчитане на консумацията на съседния ап.77, титуляр на
партидата на който е друго лице – Н.С.. Съответно, консумацията от обекта на
последната (ап.77), вместо да се отчита от „нейния“ електромер № ***, е
отчитана от електромера на ищеца с № *****. Този факт не се оспорва от
въззивника, който излага изцяло правни възражения в жалбата си.
Въззивният съд приема, че в случая не се
касае за корекция на сметката на ищеца за периода 15.02.2016г. – 31.12.2018г.,
а за дължимост на цената на реално потребена в обекта на ищеца ел. енергия,
която поради размяна в свързването на двата електромера, отчитащи консумацията
на ел. енергия в ап.76 и ап.77, не е била отчетена като задължение на ищеца в
рамките на отчетния период 15.02.2016г.
– 31.12.2018г. Ето защо и доколкото според СТЕ, допълнително дължимата от ищеца
сума от 883.09 съответства на реално потребената в
обекта му и незаплатена ел. енергия и е правилно остойностена съобразно цените
за процесния период, същата се явява дължима от него. Следва да се отбележи, че
в момента на уведомяването му от ЕВН с писмо изх.№8085559 от 29.01.2019г., от
ищеца е претендирана само главница, съответстваща на стойността на неплатената
консумирана ел. енергия, което сочи, че ответното дружество е целяло да получи
единствено остатъка от реално дължимата цена на доставената енергия за
процесния период, без да се начисляват мораторни лихви върху същата, с оглед
обстоятелството, че погрешното свързване на двата електромера не може да се
вмени във вина на потребителя.
С оглед горното, предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан, до какъмто правилен извод е стигнал и районният съд.
Доколкото въззивният съд споделя напълно мотивите на първоинстанционното
решение, препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът ще бъде
осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.12.2019г., постановено по гр.д. №
2876/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********,*** да заплати на „Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. “***, сумата от 100 лв
юрисконсултско възнагреждение за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.