О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 19.12.2019 год.
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на
двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №2389 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази :
Искова
претенция за съществуване на вземането с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във
връзка с чл.422, ал.1 от ГПК с посочена цена на иска - 352,17 лева.
РС-гр.Ловеч
е сезиран с искова молба от “Теленор България”ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез пълномощника си адв.В.Г. против М.Н.Р. ***, в която изтъква, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М.Н.Р. е образувано
Ч.гр.д.№1668/2018 год., VI състав, по описа на PC-гр.Ловеч. Против
длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на
352,17 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с връчване на заповедта
за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, предявява, на основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на
сумата 130,95 лева, която сума представлява цена на потребени и незаплатени
мобилни услуги. Наред с
установителния иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно
съединяване с исковата молба предявава и осъдителен иск срещу ответника за
плащане на дължими лизингови вноски в размер на 221,22 лева.
Счита,
че е допустимо съдът да е сезиран с установителен иск по чл.422 от ГПК за сума,
по-малка от тази по заповедното производство, но на същото основание - вземане
за незаплатени далекосъобщителни услуги. Допустимо е също така, заедно с
установителния иск да бъде предявен и осъдителен иск, при условията на
обективно съединяване на искове, за чието разглеждане се прилагат общите
правила.
По повод
договор за мобилни услуги от дата 04.02.2016 год., сключен с мобилния оператор
„Теленор България"ЕАД, ответникът М.Н.Р. е абонат на дружеството доставчик
на мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения
мобилен номер 0893/610776 с избрана абонаментна програма НонСтоп 29,99 лв., с
уговорен срок на действие до 04.02.2018 год., като при възползване от
преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 12,29 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор.
Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната №*********.
Позовава
се на чл.26 от Общите условия на мобилния оператор съгласно които : «При ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми».
За потребените от абоната-ответник услуги за периода
10.03.2016 год. до 09.08.2016 год. «Теленор България»ЕАД е издал, както следва
:
1/.фактура
№**********/10.04.2016 год. за отчетения период на потребление
10.03.2016-09.04.2016 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на
43,45 лв. /с ДДС/ от които : за мобилен номер 0893/610776 - 24,99 лв. /без ДДС/
за месечен абонамент Нонстоп 29,99, Вноска за лизинг 12,29 лв., мултимедийни
съобщения (MMS) 0,98 лв. Дължимата сума е платима в срок 25.04.2016
год. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
2/.фактура
№**********/10.05.2016 год. за отчетения период на потребление
10.04.2016-09.05.2016 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на
42,93 лв. /с ДДС/, от които : за мобилен номер 0893/610776 - 24,99 лв. /без
ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29,99, Вноска за лизинг 12,29 лв., Разговори
към „Грижа за клиента" 0.04 лв. Дължимата сума е платима в срок 25.05.2016
год. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
3/.фактура
№**********/10.06.2016 год. за отчетения период на потребление
10.05.2016-09.06.2016 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на
42,28 лв. /с ДДС/, от които : за мобилен номер 0893/610776 - 24,99 лв. /без
ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29,99, Вноска за лизинг 12,29 лв. Дължимата
сума е платима в срок 25.06.2016 год. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания номер.
Ищецът
твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
128,66 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 03/2016
год., за месец 04/2016 год. и за месец 05/2016 год. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С
Кредитно известие №**********/10.07.2016 год. за извършена корекция по дълга,
като е сторнирана сумата в размер на 10 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и
дължимата лизингова вноска в размер на 12,29 лв. и е отразен незаплатения
баланс в размер на 128,66 лв., за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза в размер на сумата 130,95 лв.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 130,95 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр с чл.196, в) от ОУ
на мобилния оператор, «Теленор България»ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника М.Н.Р. за ползваните абонаменти и е издал
по абонатен номер №********* на дата 10.08.2016 год. крайна фактура №**********
с начислена обща сума за плащане в размер на 838,54 лв.
В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 486,37 лв.; фактурирана е цената,
дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 221,22 лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 130,95 лв.
Датата
на деактивация на процесния абонамент е 30.06.2016 год., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
По този
начин абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайният
срок за ползване на абонамента Нонстоп 29.99 лв., за мобилен номер 0893/610776
до 04.02.2018 год., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 04.02.2016 год.
Заявява,
че в настоящото исково производство, Операторът няма претенция по отношение на
начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в
размер на 486,37 лв., като същата не е част от предмета на иска.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл.3 (2) от всеки от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен
номер 0893/610776 : „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на «Теленор България" ЕАД». При сключване на процесният договор е
посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца.
Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези
договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 08/2016 год, когато е издадена крайната фактура
№**********/10.08.2016 год., съгласно уговорения погасителен план, както следва
:
- За
устройство SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black, взето във връзка с мобилен номер 0893/610776, се дължи
цената в размер на на 221,22 лв. след месец 8/2016 год. Съответно периодът, за
който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски е след м.08/2016 год.
до м.01/2018 год.
Като абонат
на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор
България»ЕАД, ответникът М.Н.Р. се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл.49 от Общите Условия, ищецът има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Според чл.71 : „Потребителят е длъжен да заплаща определените от «Теленор
България»ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й». Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на «Теленор България»ЕАД
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на М.Н.Р.. При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, «Теленор България»ЕАД
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т.196 в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е предвидено, че всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа
на «Теленор България»ЕАД. Съгласно чл.23, б) месеченния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план /програма/ пакет. По силата
на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В
конкретният случай ответникът М.Н.Р. е подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал е мобилен номер 0893/610776 и не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Счита,
че представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно
уговорения погасителен план, респективно същият е в неизпълнение на договора
си.
С оглед
на изложеното и на основание на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, моли съда след
като се убеди в основателността на претенцията им, да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника М.Н.Р., ЕГН-**********,
адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца «Теленор
България»ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
район „Младост", ж.к.„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 130,95 лв.
за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода
от 10.03.2016 год. до 09.08.2016 год., считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника М.Н.Р., ЕГН-********** да
заплати на ищеца „Теленор България»ЕАД, ЕИК : ********* сума в размер на 221,22
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
04.02.2016 год. за мобилен номер 0893/610776 за периода след м.08/2016 год. до
м.01/2018 год., с абонатен номер №*********.
Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо
ответника за разноските, направени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар. В условията на
евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната страна е направила
искане за присъждане на разноски, моли същите да бъдат съобразени с
разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В законният
едномесечен срок е представен отговор от адв.М., коятао е назначена от съда за
особен представител на ответника, в който счита, че предявените обективно съединени
искове са неоснователни и недоказани, тъй като видно от исковата молба е, че
ищеца е сезирал съда с установителен иск за сума по-малка от посочената в
заповедното производство, а именно 130,95 лева, представляваща цена на
потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск е предявен и
осъдителен иск срещу ответника за заплащане на дължими лизингови вноски в
размер на 221,22 лева. Позовава се на пет броя фактури, с които намира, че само
с тях не се доказва наличието на задължения за използване на далекосъобщителни
услуги в посочения размер. Напротив налице са документи за сумата от 1,02 лева,
като във фактурите са посочени и други суми, но в тях е посочено съвсем
различно основание за тези задължения. В този смисъл намира искането за заплащане
на сума в размер на 130,95 лева за периода от 10.03.2016 год. до 09.08.2016
год. за неоснователно и недоказано.
Ищцовото
дружество, в две поредни заседания, редовно призовано, не изпраща представител,
но чрез пълномощника си адв.Г. представя молба-становище вх.№10961/09.10.2019
год., в което от името на доверителя си поддържа изцяло изложеното в исковата
молба срещу ответника М.Н.Р.. С последваща молба-становище вх.№12835/20.11.2019
год. адв.Г. моли съда да уважи исковите претенции в претендирания от ищеца
размер, като присъди в полза на доверителя й и сторените по делото разноски.
Отново, както и в обстоятелствената част на исковата молба навежда твърдения,
че абонатът е в неизпълнение на договорното си задължение да заплаща цената на
избрания абонаментен пакет. Счита, че по делото ищцовото дружество е доказало и
по основание, и по размер претенцията си, докато „голото оспорване” на всички
факти, обстоятелства и представени доказателства без да се сочат алтернативна
фактическа обстановка или да бъдат представени други доказателства и направени
доказателствени искания, противоречи на чл.3 във връзка с чл.131 от ГПК.
Ответникът,
призован по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, се представлява от адв.М. - назначена
за негов особен представител, която поддържа отговора на исковата молба,
представен в срока по чл.131 от ГПК. Моли съда да приеме, че с представянето на
първичните документи не се доказва наличие на задължение за използване на
далекосъобщителни услуги и то в претендирания размер, което се потвърждава и от
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Моли съда да
отхвърли иска, с който е сезиран като неоснователен и недоказан.
Настоящият
съдебен състав като прецени
представените по делото писмени доказателства, както и доводите на страните, по
вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното :
Между
Оператора „Теленор България”ЕАД и
потребителя М.Н.Р. е сключен Договор за мобилни услуги с дата 04.02.2016
год., с абонаментен план НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути и
предпочетен номер +359*********. Потребителят се е възползвал от възможността и
е закупил от Оператора мобилен апарат
марка SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 12,29 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по Договор за
лизинг със същата дата 04.02.2016 год., копие от който е представен като
доказателство по делото.
Договорът
за мобилни услуги е сключен с първоначален срок 24 месеца, като същият влиза в
сила на 04.02.2016 год. и изтича на 04.02.2018 год. След като потребителят се е
запознал със съдържанието му и го е подписал, той се е съгласил да спазва
Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги
на Оператора, както и е изразил желението си договорът му да влезе в сила
незабавно. Изрично в договора е посочено правото на Оператора да променя
месечния абонамент веднъж годишно, индексирайки го с размера на обявения от НСИ
средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, в случай,
че същият е равен или по-голям от 1%. Индексираният месечен абонамент е основа
за извършване на индексация през следваща година като информация за
индексирания месечен абонамент се включва в първата месечна фактура на
потребителя след извършване на индексирането. Операторът не гарантира
ползването на приложения за пренос на глас, видео и текстови съобщения през интернет
среда между двама и/или повече потребители. Посоченото може да бъде предмет на
допълнително тарифиране. Предвидена е и договорна клауза, че в случай на
прекратавяне на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Във
всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата между цената
на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на
Оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на настоящия
договор по отношение на коя да е СИМ карта/номер, посочени в него и заплатената
от него при предоставянето му от Оператора цена в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг. След изтичане на първоначалния срок
настоящият договор се превръща в безсрочен при стандартните условия на израния
абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му за
всяка СИМ карта/номер, посочен в него.
Издадена
е Запис на заповед за сумата 282,67 лева между страните, с място на издаване
гр.София и дата 04.02.2016 год.
Като
доказателство по делото са представени Общи условия на „Теленор България”ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в които е
посочено начинът на определяне на цените на услугите, тяхното заплащане,
гаранционната сума, както и правата и задълженията на страните - на Оператора и
на потребителя, решаването на възникналите между тах спорове. Видно от т26 и
т27 е, че заплащането на услугите се извършва въз основа на фактура, издавана
ежемесечно на името на потребителя при ползване на услуги чрез индивидуален
договор. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всяки ден закъснение. Едно от задълженията на потребителите,
визирано в т.70 и т.71 е да спазва разпоредбите на тези Общи условия и на
индивидуалния договор, както и на всички допълнителни споразумения, молби или
други писмени документи, обвързващи Теленор и потребителя, както и да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в сроковете за плащане, посочени в т.27
от тези Общи условия.
В срока на
действието на договора за мобилни услуги от дата 04.02.2016 год., са издадени
следните фактури, приложени като доказателства по делото :
- фактура №**********/10.04.2016
год. за отчетен период 10.03.2016 год.-09.04.2016 год. за сумата 43,45 лева за месечни
и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за плащане на задълженията по
отчетния период 25.04.2016 год.;
- фактура №**********/10.05.2016
год. за отчетен период 10.04.2016 год.-09.05.2016 год. за сумата 86,38 лева за
месечни и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за плащане на задълженията
по отчетния период 25.05.2016 год.;
- фактура
№**********/10.06.2016 год. за отчетен период 10.05.2016 год.-09.06.2016 год.
за сумата 128,66 лева за месечни и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за
плащане на задълженията по отчетния период 25.06.2016 год.;
- фактура
№**********/10.07.2016 год. за отчетен период 10.06.2016 год.-09.07.2016 год.
за сумата 130,95 лева за месечни и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за
плащане на задълженията по отчетния период 25.07.2016 год.;
- фактура
№**********/10.08.2016 год. за отчетен период 10.07.2016 год.-09.08.2016 год.
за сумата 838,54 лева за месечни и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за
плащане на задълженията по отчетния период 25.08.2016 год.
От назначената
съдебно-икономическа експертиза, която съдът приема като компетентно изготвена
и безпристрасно депозирана, се установява, че във връзка с предоставяне на
мобилни услуги на ответника при ищеца е открита партида на името на М.Н.Р. с
кл.№*********, титуляр на мобилен №**********. В счетоводната систама на ищеца
по партидата на ответника през периода 10.03.2016 год.-09.08.2016 год. са
направени счетоводни записвания по всички издадени фактури на името на М.Н.Р. с
клиентски №*********, като съгласно тези записвания начислените суми за плащане
по тази партида са в размер общо на сумата 838,54 лева, включващи 81,79 лева за
мобилни услуги, 270,38 лева за лизингови вноски, 486,37 лева неустойка за
предсрочно погасяване на договор за услуги. През периода 10.04.2016 год.-09.08.2016
год. не са осчетоводени плащания от ответника за погасяване на задълженията.
Непогасените задължения според експерта са в размер общо на 352,17 лева, от
които 81,79 лева за мобилни услуги и 270,38 лева за лизингови вноски.
От
служебно изисканото и приложено Ч.гр.дело №1668/2018 год. по описа на
РС-гр.Ловеч се установява, че е издадена заповед №972/14.08.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която длъжникът М.Н.Р. ***
следва да заплати на кредитора “Теленор България”ЕАД сумата 352,17 лева
главница, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от дата 04.02.2016 го., потребени в периода от
10.03.2016 год. до 09.08.2016 год., за окито е издадена крайна фактура
№**********/10.08.2016 год., платима в срок до 25.08.2016 год., 69,68 лева
мораторна лихва за забава за периода от 26.08.2016 год. до 08.08.2018 год.,
начислена върху вземането, ведно със законната лихва върху главницата по
посочената крайна фактура, считано от 13.08.2018 год. до окончателното
заплащане на дължимата сума, както и сумата 205 лева съдебно-деловодни
разноски, от които25 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 180
лева адвокатски хонорар.
Предвид
факта, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то с разпореждане №3232/12.10.2018 год. по Ч.гр.дело №1668/2018 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, е указано на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си против длъжника в размер на посочените по-горе
суми /без съдебно-деловодните разноски/, в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Указал е на заявителя, че ако не постъпят
доказателства че е предявил иска си в посочения срок, съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение.
Препис
от разпореждане №3232/12.10.2018 год. е връчен на “Теленор България”ЕАД на
12.10.2018 год. и получен от негов пълномощник на 25.10.2018 год., видно от
разписката, приложена в заповедното производство.
Исковата
молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е подадена с вх.№12494/28.11.2018
год. Срокът по чл.415, ал.4 от ГПК е преклузивен, в който смисъл съдът счита,
че датата, до която е следвало да се предяви исковата претенция по чл.422, ал.1
е 25.10.2018 год. включително, за което
съдът съобрази изчисляването на сроковете по чл.60, ал.5 от ГПК. Тъй като
последният срок от подаване на срока е неприсъствен ден /неделя/, то съгласно
чл.60, ал.6 от ГПК, същият изтича в първия следващ присъствен ден, който в
случая от 26.11.2018 год. /понеделник/. Исковата молба е входирана в
РС-гр.Ловеч с №12494 с дата на получаване 28.11.2018 год. Именно това е и
датата на получаване на исковата молба с приложенията, представена в
заповедното производство, тъй като видно е, че иска е подаден чрез куриерска служба
на 26.11.2018 год., но документите са постъпила в съда на дата 28.11.2018 год.,
видно от подписа на служител в служба Регистратура на РС-гр.Ловеч и печата на
същия съд. Следователно исковият съд констатира наличие на забавяне от два дена
за подаване на искова претенция с правно основание чл.415, ал.1 във връзка с
чл.422, ал.1, т.2 от ГПК от страна на „Теленор България”ЕАД срещу М.Н.Р., като
за този преклузивен срок съдът следи служебно, съгласно задължителната съдебна
практика, относима към настоящият казус
в т.5а на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК.
Но
дори и да е налице неспазване на този преклузивния срок от страна на ищеца, то
според исковия съд не са налице основания за развитие на исково производство и въз
основа на още едно конститарано обстоятелство. Настоящото исково производство е
продължение на предходно проведеното заповедно производство и именно поради
тази причина е необходимо пълно съвпадение на сумите, както по размер, така и
по период по Заповед №972/14.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.дело №1668/2018 год. по описа на
РС-гр.Ловеч. В конкретният казус такова съвпадение липсва, тъй като видно от
петитума на исковата молба е, че ищецът иска съдът да се произнесе с решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на сумата 130,95 лева за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №********* за периода от
10.03.2016 год. до 09.08.2016 год., както и да се произнесе с осъдителен
диспозитив за сумата 221,22 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 04.02.2016 год. за мобилен №0893/610776 за периода след
м.август 2016 год. до м.януари 2018 год., с абонатен №*********. Суми в такъв
размер липсват в цитираната по-горе Заповед за изпълнение, а и заповедният съд
не е давал подобни указания в Разпореждане №3232/12.10.2018 год. по Ч.гр.дело
№1668/2018 год., още повече, че заповедният съд е посочил главницата от какво е
формирана /неизплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни
услуги от 04.02.2016 год., за която сума е издадена крайна фактура
№**********/10.08.2016 год., като в петитума на иска липсва конкретика относно
начина на формиране на тази сума, дори и претендирана в по-малък размер и в
този смисъл не е ясно представлява ли частично незаплатено задължение от
сключения между страните Договор за далекосъобщителни услуги от 04.02.2016 год.
или са касае за друго задължение на ответника?
Относно
осъдителната претенция за заплащане на сумата в размер на 221,22 лева съдът е
длъжен да спомене, че наведените от ищцовата страна твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба, че е допустимо заедно с
установителния иск, исковият съд да бъде сезиран и с осъдителен иск, при
условията на обективно съединяване на искове, за чието разглеждане се прилагат
общите правила, не се споделя от настоящият съдебен състав, тъй като в т.11б на
цитираното по-горе ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, са
посочени в кои хипотези в производството по иска, предявен по реда на чл.422,
респективно чл.415, ал.1 от ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца - чл.210, ал.1 от ГПК, насрещен иск - чл.211 от ГПК, инцидентен установителен иск - чл.212 от ГПК, но не и осъдителен иск.
Всички
изложени дотук съображения мотивират исковият съд да счете исковата претенция,
с която е сезиран за недопустима, което налага да прекрати производството по
гр.дело №2389/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Като
последица от настоящото определение за прекратяване и в съответствие с т.11г от
ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, исковият съд е този,
който при прекратяване на производството, трябва да обезсили и Заповед за
изпълнение №972/14.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по Ч.гр.дело №1668/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, като се прекрати
производството по Ч.гр.дело №1668/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
При
този изход на процеса, натоящият съд, разглеждащ иска, предявен по реда на
чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпределени отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство /т.11 г на ТР
№4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК/. С оглед недопустимостта
на така предявения иск разноски на ищеца не се дължат, както за настоящото
исково, така и за заповедното производство.
Ответникът
не е претендирал разноски, тъй като се представлява от назначен от съда особен
представител.
На
адв.А.М. *** следва да се изплати определеното възнаграждение в размер на
сумата 300 лева от внесения от ищеца депозет, за осъщественото процесуално
представителство наответника М.Н.Р. по гр.дело №2389/2018 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Водим
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Теленор България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез пълномощника си адв.Виолена Г. против М.Н.Р., ЕГН-********** ***, иск с
правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника М.Н.Р.,
ЕГН-**********, адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
«Теленор България»ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, район „Младост", ж.к.„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 130,95
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за
периода от 10.03.2016 год. до 09.08.2016 год., считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както
и за осъждане на ответника М.Н.Р., с горните данни да заплати на ищеца „Теленор
България»ЕАД, с горните данни сума в размер на 221,22 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 04.02.2016 год. за мобилен
номер 0893/610776 за периода след м.08/2016 год. до м.01/2018 год., с абонатен
номер №*********, като НЕДОПУСТИМ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Теленор
България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв.Виолена Г.
против М.Н.Р., ЕГН-********** *** за заплащане на сторените в настоящото исково
и в заповедното производства съдебно-деловодни разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№2389/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №972/14.08.2018 год. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която длъжникът М.Н.Р., ЕГН-********** *** следва да заплати на кредитора “Теленор България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд сумата 352,17 лева главница, представляваща неплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от дата
04.02.2016 год., потребени в периода от 10.03.2016 год. до 09.08.2016 год., за които
е издадена крайна фактура №**********/10.08.2016 год., платима в срок до
25.08.2016 год., 69,68 лева мораторна лихва за забава за периода от 26.08.2016
год. до 08.08.2018 год., начислена върху вземането, ведно със законната лихва
върху главницата по посочената крайна фактура, считано от 13.08.2018 год. до
окончателното заплащане на дължимата сума, както и сумата 205 лева
съдебно-деловодни разноски, от които 25 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч
държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар.
ПРЕКРАТЯВА производството по Ч.гр.дело
№1668/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.А.М. *** определеното възнаграждение в
размер на сумата 300 /триста/ лева от внесения от ищеца депозит, за
осъщественото процесуално представителство на ответника М.Н.Р. по гр.дело
№2389/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Определението
за прекратяване може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните пред ОС-гр.Ловеч.
Препис
от същото след влизането му в сила да се приложи по Ч.гр.дело №1668/2018 год.
по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: