Р Е
Ш Е Н
И Е №
08.10.2019г, гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от районния
съдия Ани Харизанова гр.д.№570 по описа на съда за 2019г.и за да се произнесе,
взе предвид следното:
В исковата си молба против
„ПИБ“АД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д. Ц.“№37
ищецът С.Д.К. с ЕГН ********** *** твърди, че на 12.11.2012г между А. А. Д. с
ЕГН ********** като кредитополучател и ответника е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който праводател на ответника се е задължил
да предостави на кредитополучателя сумата от 2 300 евро за рефинансиране
на задължения по договор за стандартен потребителски кредит от 20.10.2009г. От
своя страна кредитополучателя се е задължил да върне заемната сума в срок до
15.11.2020г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 15.95% за първата
година и за следващите при плаващ лихвен процент , но не по-малко от 15.95%.
Уговорено е плащанията да бъдат извършени на 96 броя месечни вноски, включващи
главница и възнаградителна лихва съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит. При забава на плащанията съгласно разпоредбата на чл.6 от
договора е уговорена неустойка за забава. В разпоредбата на чл.30 от общите
условия на договора страните са уговорили автоматична предсрочна изискуемост ,
съгласно която при забава в плащанията от 150 дни на 151-вия ден кредитът става
изцяло предсрочно изискуем. В специфичните уговорки в разпоредбата на чл.13.1 е
уговорено ,че при неплащане от 60 дни на
61-вия ден кредитът става предсрочно изискуем. Твърди си, че ищецът е подписал
договор за поръчителство от 12.11.2012г., по силата на който е поел задължение
да отговаря като поръчител и в условията на солидарност за поетите с договора
задължения. Твърди се, че поради
предявени към ищеца като поръчител претенции от кредитната институция и в
защита на правата си същият е предявил отрицателен установителен иск, че не
дължи възнаградителни и наказателни лихви както следва : сумата от
2 743.39лв./ 1 402.67евро/ представляваща възнаградителна лихва за
времето от 12.11.2012г до 21.06.2017г. по договор за потребителски кредит,
сключен между А. Д. и „МКБ Ю.“АД с договор от 12.11.2012г и договор за
поръчителство от 12.11.2012г. , сумата от 793.71 лв./ 405.82 евро/
представляваща наказателна лихва по същия договор за времето от 12.11.2012г. до
21.06.2017г. Твърди се, че с решение №710 от 04.06.2018г по гр.д.№2452 от
2017г. по описа на РС-Пазарджик, потвърдено
с окончателно решение по възз.гр.д.№567/2018г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик, предявените искове са били уважени поради изтекъл шестмесечен
преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД по
отношение на вземанията, посочени по-горе – възнаградителни и наказателни
лихви, начислени до 21.06.2017г. Твърди се, че с цел доброволно уреждане на
спора по отношение на всички вземания по договора за кредит ищецът
изпратил до ответника писмо, получено от него с вх.№07-7279 от
12.12.2018г., с което го поканил счетоводно да бъде заличен ищеца като
поръчител и да се коригират данните за
задлъжнялост на ищеца в Централния кредитен регистър към БНБ. Твърди си, че до
настоящия момент отговор на това писмо не е получен.Липсата на каквато и да е
информация от страна на кредитната институция за това дали ще претендира от
ищеца изпълнение на необхванатите от силата на пресъдено нещо вземания,
обосновава правния интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен
иск за установяване на недължимост на сумата в общ размер на 2 564.03 евро , представляваща
главница за периода от 13.11.2012г до 15.07.2018г по договор за потребителски
кредит, сключен между А. Д. и „МКБ Ю.“АД
на 12.11.2012г и договор за поръчителство към него от 12.11.2012г.
Твърди се, че ищецът не дължи главница по договора в размер на 2564.03 евро
поради отпадането му на отговорността му като поръчител с изтичане на
шестмесечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД от датата
на падежа на всяка една вноска по
договора за кредит , които вноски са
анюитетни и включват в себе си както възнаградителна лихва , така и главница.
Твърди се, че съгласно погасителния план към договора за кредит главницата по
кредита за периода от 13.11.2012г до 15.07.2018г. възлиза на 2 564.03евро,
която сума е недължима, тъй като кредитната институция не е предявила иск
против длъжника в срок от шест месеца от датата на всяка погасителна вноска,
включваща главница с падежи на вноските от 15.12.2012г до 15.07.2018г.,
включително. Твърди се, че към настоящия момент ответникът нито е обявил
предсрочната изискуемост на кредита, нито е предявил съдебна претенция против
длъжника и поръчителя, поради което
отговорността на ищеца като поръчител по горевизирания договор за кредите е
отпаднала на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД. Моли се съда да постанови решение,
с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сумата в общ размер на 2 564.03 евро/ 5014.81лв.-левова
равностойност/, представляваща главница за периода от 13.11.2012г до
15.07.2018г. по договор за потребителски кредит, сключен между А. А. Д. с ЕГН **********
и „МКБ Ю.“АД на 12.11.2012г и договор за
поръчителство към него, сключен на 12.11.2012г. Претендират се сторените по
делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК
от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск.
Твърди се, че съгласно сключения на 12.11.2012г между „ПИБ“АД като универсален правоприемник на „Ю.“ЕАД от
една страна и А. А. Д. с ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател от
друга договор за кредит №354-424 банката
е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 2 300 евро.
Съгласно т.8 във вр.с т.8.1 от договора за кредит годишния процент на разходите
по кредита е в размер на 16.81 %, а общо дължимата от клиента на падежа сума е
в размер на 4 073.48 евро. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно
т.10 от договора е 15.11.2020г. В т.9.1.1 договора за кредит изрично е
предвидено сключването на договор за поръчителство между ищеца в качеството му
на поръчител и банката. Съгласно посочената разпоредба договорът за
поръчителство е неразделна част от договора за кредит. Отделно от това ищецът е подписал договора за кредит
в качеството на поръчител. Ищецът в качеството на поръчител се е задължил да
отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на кредитополучателя за
главница, лихви , такси , комисионни и разноски , произтичащи от отпуснатия на
кредитополучателя банков кредит, съгласно договора за кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително лихви и
разноски. Твърди се, че банката не е упражнила правото си да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем, поради което за ищеца в качеството му на поръчител
не тече шестмесечния срок съгласно
разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД за всяка отделна погасителна вноска по
договора за кредит, нито по отношение на вземането за главница, нито за вземанията за
лихви , тъй като вземането за главница по договора за кредит не е периодично по
своята правна природа, което да обоснове наличие на отделен срок по чл.147,
ал.1 от ЗЗД. По отношение на договора за кредит нито задължението на
банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума , нито задължението на
длъжника за връщането и е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части/ чл.66 от ЗЗД/. Разпоредбата на чл.147 от ЗЗД е
неприложима по отношение на отделната погасителна вноска, тъй като основната
идея на договора за кредит е кредитополучателя да получи заемната сума, която
да бъде връщана на отделни месечни
плащания. В процесният договор за кредит изрично е предвиден краен падеж за издължаване на всички
вземания/ в това число вземания за главница и лихва/ на който и банката се е
позовала. На посочената дата, цялата
неплатена сума по главница става изискуема, без да е необходимо допълнително
изявление. Така наречените падежи / крайна дата/ за отделните погасителни
вноски не представляват падеж на цялото задължение за главница.Моли се съда да
отхвърли иска като неоснователен.Претендират се разноски. Сочат се
доказателства.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск чрез неговото намаляване като
същият се счита предявен за сумата от 2 214.60 евро. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените
по делото писмени бележки.
В съдебно заседание
ответното дружество чрез пълномощника си
поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като съобрази доводите на страните и
след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
Между страните няма спор, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 12.11.2012г
между „МКБ Ю.“АД с ЕИК *********, чиито правоприемник е ответника и А. А. Д. с
ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който „МКБ Ю.“АД в
качеството на кредитор е предоставил на А. Д. в качеството на
кредитополучател сумата от 2 300
евро. Съгласно т.7.6 от договора годишния процент на разходите е 16.81 %.
Кредитополучателят се е задължил до 15.11.2010г да върне на кредитора общо
сумата от 4073.48 евро, включваща главница, лихви и такси съгласно изчислено
ГПР. Вземанията на банката по този кредит / в т.ч. главница,
лихви , комисионни и др.разноски/ са обезпечени с поръчителството от С.Д.К. с
ЕГН **********/ ищеца по настоящото дело/ съгласно договор за поръчителство
№354-425/12.11.2012г. Този договор за поръчителство като писмено доказателство
е приложен по делото и от същи е видно, че на 12.11.2012г между банката
–кредитор и ищеца С.К. в качеството му на поръчител е подписано писмено
съглашение със следния предмет: поръчителят се задължава за отговаря за изпълнение на цялото задължение на
главния длъжник А. Д.- кредитополучател по договор за потребителски кредит
№354-424/12.11.2012г. в размер на 2 300 евро, ведно с лихви, наказателни
лихви, такси, комисионни и разноски.
Съгласно чл.10.1 от договора за потребителски кредит кредитът се
издължала на 96 броя месечни погасителни вноски , считано от 15.12.2012г. до
15.11.2020г., съгласно приложение 1, съставляващо неразделна част от договора.
Приложението е погасителния план към договора, в който са описани падежа на всяка погасителна вноска- 15- то число на
съответния месец, съответно месечната погасителна вноска, а именно -
42.88лв. като отделно е посочена от тази
вноска каква част е главница и каква част лихва.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от
страните. Вещото лице заключава, че размерът на задължението за главница по
процесния договор за кредит от 12.11.2012г за периода от 13.11.2012г до
15.07.2018г е в общ размер от
2 214.60 евро, в т.ч. редовна главница -993.74 евро, просрочена главница
-1220.86евро. Вещото лице е установило, че процесния кредит в размер от
2 300 евро е усвоен на 13.11.2012г.
В съдебно заседание като безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че процесния кредит не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Безспорно се установи наличието на
сключен на 12.11.2012г.договор за
потребителски кредит между праводателя на ответната банка в качеството на
кредитор и А. А. Д. с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, който договор е обезпечен с договор за
поръчителство от същата дата , страна по който е ищеца в качеството му на
поръчител. С договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от
длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение. Длъжникът
и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да
претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от
дължимото.
Безспорно се установи, че дължимата
главница по процесния договор за кредит за периода от 13.11.2012г до
15.07.2018г в общ размер на 2 214.60 евро не е платена от длъжника
Джамбазов. Сумата от 2 214.60 евро
съставлява сбор от главниците по
всяка месечна погасителна вноска с
настъпил падеж за исковия период от 13.11.2012г. до 15.07.2018г. Безспорен е факта, че кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем от банката- кредитор. Твърдението на ищеца за недължимост на процесната сума, черпи правна опора в защитната
разпоредба на чл.147 , ал.1 от ЗЗД, която вменява на кредитора задължение да
предяви иск срещу задължените лица в шестмесечен срок от настъпване на падежа с
оглед запазване отговорността на поръчителя като в противен случай
отговорността на поръчителя отпада поради бездействието на кредитора в този
шестмесечен срок, който срок е преклузивен. Разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД
е императивна и не допуска договаряне на нещо различно от това, което е
разписано в нея.При това положение е без правно значение дали поръчителят се е
съгласил да отговаря и след изтичане на шестмесечния срок и без да е предявен
иск от кредитора.Установи се след анализ на клаузите на процесните договор за
кредит и договор за поръчителство, че поръчителят/ ищецът в настоящото
производство/ се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя пред
банката за цялото задължение до окончателното му погасяване , включително и
когато кредитът бъде обявен за предсрочно и изцяло изискуем. Факт е , че
кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Не се установи кредиторът да
е предявил иск срещу главния длъжник за процесното вземане.
Поставя се въпроса при необявена
предсрочна изискуемост на кредита когато е уговорено погасяването на главното
задължение да става на отделни погасителни вноски/ какъвто е настоящия случай/
,погасяването на всяка от тези вноски представлява ли погасяване на част от
главното задължение, по отношение на всяка една от тях при непогасяването и след падежа и започва ли
да тече шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД по отношение на
поръчителя или за начало на този срок е
нужно да настъпи и падежът на последната погасителна вноска , респективно
целият дълг да стане изискуем, в каквато насока са възраженията на ответника ,
инвокирани в писмения отговор и поддържани
в хода на съдебно дирене. Отговор на този въпрос е даден в решение №83 от 26.05.2017г
по търг.дело №50394/2016г по описа на ВКС, съгласно което при необявена
предсрочна изискуемост срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече по
отношение на всяка една вноска от датата на падежа и. Прието е , че когато
между страните по договорната връзка е постигнато съгласие главното задължение
да се погасява на отделни погасителни вноски , с различни, последователни
падежи несъмнено погасяването на всяка една от тези вноски води до погашение на
съответната част от главното задължение като неизпълнението на която и да било
вноска на уговорения падеж открива възможността на кредитора да поиска от съда
защита на своето материално субективно право , предявявайки иск за изпълнение
срещу главния длъжник за плащане на съответната изискуема вноска . От падежа на
съответната погасителна вноска следва да започва да тече и шестмесечния
преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, за който срок съдът следи служебно /
съгласно т.4,б“б“ от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г/. Ето защо ако кредиторът бездейства в рамките на този срок с
изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на същата
тази вноска. В този смисъл е и решение №139/05.11.2014г по т.д.№57/2012г на
ВКС, според което вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение от банката кредитор по реда на
чл.418, ал.1 във вр.с чл.147, т.2 от ГПК , не е изискуемо независимо, че
кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от
кредита. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията ,представляващи
вноски по кредита и други акцесорни
вземания/ неустойки, лихви /, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение.
Възприемайки цитираната по-горе
съдебна практика, настоящият съдебен състав счита, че за начало на срока по
чл.147, ал.1 от ЗЗД не е необходимо да настъпи падежа и на последната
погасителна вноска по кредита ,респективно не е необходимо целият дълг да е
станал изискуем, за да започне да тече шестмесечния преклузивен срок по чл.147,
ал.1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили.
Предвид изложеното и при условие, че ответната банка не е обявила
предсрочната изискуемост на кредита, нито е предявила съдебна претенция против
длъжника и поръчителя , отговорността на поръчителя/ ищеца по делото/за
заплащане на главница размер на
2 214.60 евро за периода от
13.11.2012г до 15.07.2017г е отпаднала на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Предявеният иск се явява основателен
и като такъв следва да бъде уважен като следва да се приеме по отношение на
ответника , че ищецът не дължи сумата в общ размер от 2 214.60 евро,
представляваща главница за периода от 13.11.2012г до 15.07.2018г. по договор за
потребителски кредит №354-424, сключен на 12.11.2012г. между „МКБ Ю.“АД и А. А.
Д.с ЕГН ********** и договор за поръчителства към него, сключен на 12.11.2012г.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 1025.56 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че С.Д.К. с ЕГН ********** *** не дължи на в „ПИБ“АД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление
град С., бул.“Д. Ц.“№37 сумата от 2 214.60 евро, представляваща главница
за периода от 13.11.2012г до 15.07.2018г по договор за потребителски кредит
№№354-424, сключен на 12.11.2012г между „МКБ Ю.“АД и А. А. Д. с ЕГН **********
и договор за поръчителство към него, сключен на 12.11.2012г.
ОСЪЖДА „ПИБ“АД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление
град С., бул.“Д. Ц.“№37 да заплати на С.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1025.56лв. разноски по делото.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: