Решение по гр. дело №148/2019 на Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260024

 

гр. Елена, 30.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Еленският районен съд в публичното заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               Председател: Пейо Приходков

при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 148 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

 

         Постъпила е искова молба от „Т.С.“ ЕАД гр. С., представлявано от С.П.Ч., чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Х.Т., против П.М. ***, по която е образувано гр. д. № 62538/2018 г. по описа на РС – С.. Излага се, че на 30.08.2017 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3068149 срещу П.М.М. за сумата 2189.69 лв., от които 1725.32 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г., 359.97 лв. – законна лихва за забава от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., 84.94 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г. и 19.46 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С определение, постановено по гр. дело № 60108/2017 г. по описа на СРС, 63 състав, е уважено искането на ищеца и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу част от сумите по заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено на 27.08.2018 г., съдията докладчик по цитираното дело е указал на ищцовото дружество, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

         Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът предявява иск за установяване на съществуването на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу П.М.М. за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в гр. С., ж. к. „Х.С.“, № ***, вх. А, за периода от м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г., като основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните:

         Ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., изм. ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

         Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С., приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ – одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., като и сега действащите ОУ – одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ“, чл. 33, ал. 1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал. 1; раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1; раздел VI – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

         Излага се, че с приетите Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., са регламентирани освен права, така и съответните задължения на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал. 1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача“. В предвид цитираната разпоредба, „Т.С.“ ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/проверка на сметка.

         Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № ****** е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г. и не е погасил задължението си.

         На основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТЕ-ЕС Н.И.” ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от Закона за енергетиката

         Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период – м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г. за процесния имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Н.“ ЕАД /предишно наименование „ТЕ-ЕС Н.И.“ ООД/, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, които ищецът прилага като доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

         Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата П.М.М. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сума в общ размер на 2189.69 лв., от която 1725.32 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г., 359.97 лв. – законна лихва за забава от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., 84.94 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г. и 19.46 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва от 30.08.2017 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3068149, до окончателното изплащане на сумите. Претендират се направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

         Постъпила е молба от ищеца „Т.С.” ЕАД гр. С., представлявано от С.П.Ч., чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Х.Т.. В нея се излага, че във връзка с дадени указания по делото прилага и моли да бъде приет платежен документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 43.80 лв.

         С определение № 93553/15.04.2019 г. на СРС е прекратено производството по гр. д. № 62538/2018 г. по описа на СРС и същото е изпратено делото по подсъдност на РС – Елена.

         В Районен съд – Елена делото е образувано като гр. д. № 148/2019 г. по описа на РС – Елена.

         Постъпила е молба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, представлявано от К. Г., чрез процесуалния представител Г.Ч.. Моли съда да приеме уточнението, че към момента на подаване на исковата молба законен представител на дружеството е бил С.П.Ч., а към настоящия момент законен представител на същото е К. В. Г.. Моли се исковата молба да счита предявена със следния петитум: Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П.М.М. с ЕГН **********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в общ размер на 2189.69 лв., от които 1725.32 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 07.2014 г. - м. 04.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в гр. С., ж. к. „Х.С.“ № ***, вх. А с абонатен номер ******, 359.97 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 1725.32 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., 84.94 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 07.2014 г. - м. 04.2016 г., 19.46 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 84.94 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия на стойност от 1725.32 лв. и главницата за дялово разпределение на стойност от 84.94 лв. от 30.08.2017 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3068149 до окончателното изплащане на сумите.

         Ищецът е направил искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

         Ищецът е направил искане да бъде привлечено като ТЛП „Н.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., п. к. 1680, ул. „Х.Г.” № **, представлявано от Б.И.К..

         Ответницата П.М.М., чрез пълномощника си адв. Б.Г.Г. от САК, е подала писмен отговор вх. № 3224/12.09.2019 г. на ЕлРС, подаден по пощата на 10.09.2019 г., в указания й едномесечен срок. В същия излага, че оспорва изцяло по основание и размер предявените с исковата молба искове, като счита същите за неоснователни. Съображенията за това са следните: Не е доказано наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника, по силата на което се твърди да е възникнало и процесното притезателно право. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В исковата молба липсва конкретно твърдение, няма представено и писмено доказателство, относно факта на какво основание се твърди П.М. да е в облигационни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия. Липсва заявление, документ за собственост или учредяване на ограничено вещно право на ползване или дори твърдение тя да е свързана по някакъв начин с процесния имот, което да я прави и задължена за доставената в имота топлинна енергия. Видимо е, че ответницата е с настоящ адрес ***, поради което явно и фактически не обитава процесния имот. Дори и да има протоколи от общи събрания, в която тя да е отразена като живуща на адреса, това не я прави страна по договорните отношение с топлофикацинното дружество. Видимо е, че законът въвежда конкретни изисквания за това – собственик или титуляр на право на ползване. Като няма доказано такова качество, няма и облигационна връзка. С оглед посоченото и след като не е доказано наличието и основанието на облигационната връзка между страните, не може да се приеме, че ответницата е материалноправно легитимирана, респ. не отговаря за задълженията за потребена ТЕ за процесния имот за въпросния период, а искът подлежи на отхвърляне. Изрично се възразява ответницата да е потребител на топлофикационни услуги, както се твърди в исковата молба, за процесния имот.

         Излага се, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно и какви конкретно топлофикационни услуги е ползвала ответницата за процесния период – ТЕ за сградна инсталация, за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване. След като липсва такава конкретизация, немислимо е на практика за ответницата да организира адекватно своята защита. В исковата молба липсва конкретизация и на месечна база за потребените количества, което допълнително ограничава възможността за защита. Не е ясно за кой месец каква сума се твърди да е потребявана, което прави иска неконкретизиран.

         С оглед посоченото, моли се съда да остави исковата молба без движение и да се дадат указания на ищеца да представи разбивка за претендираното потребено количество ТЕ по месеци и по пера, след което да бъде дадена възможност за становище по него и да се въведат възражения и доказателствени искания.

         Излага се, че ищецът твърди договорът да е сключен при общи условия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Към исковата молба е приложен определен текст на общи условия, от които не е ясно: Какъв е този текст – с какъв източник, одобрен ли е от КЕВР; За процесния период ли са представените общи условния? На едните такива е посочено да са от 2013 г., а на другите – от 2008 г. Тези от 2008 г. явно се твърди да са публикувани във в-к „Дневник“, но за тези от 2013 г. такава информация въобще липсва. Очевидно общите условия от 2008 г. са нерелевантни и неактуални за процесния период, но тези от 2013 г. няма каквито и да било данни да са публикувани по надлежния начин; Няма каквито и да било данни за публикуването на общите условия в най-малко в един централен и в един местен всекидневник.

         Ответницата оспорва приложения текст и датиране на общите условия. Оспорва обстоятелството, че те са надлежно разгласени по смисъла на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Моли съда при постановяване на краен съдебен акт да не взема предвид общи условия, т.е. те не обвързват страните.

         На следващо място, ответницата излага, че с исковата молба ищецът претендира суми, очевидно за услуги, предоставени от трето лице – „Н.“ ЕАД. Това е вярно за сумата от 84.94 лв. – разпределение на ТЕ за периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2016 г., както и за законната лихва от 19.46 лв. за периода 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г. Не е ясно на какво основание топлофикационното дружество претендира същите от името на дружеството за дялово разпределение, поради което и посочените искове са неоснователни.

         Освен всичко посочено ответницата излага, че неясни остават и фактите:  Минавал ли е метрологичен контрол топломерът в абонатната станция съгласно Закона за измерванията?;   Отчитани ли са реално показанията на индивидуалните разпределители в имота за процесния период – осигуряван ли е достъп или не, как са изчислявани дължимите суми?; Как е начислявана сумата за битово горещо водоснабдяване, ако се претендира такава?

         Ответницата излага, че оспорва изрично начина, по който „Н.“ ЕАД е изчислявало и разпределяло потребената ТЕ. Счита методиката му за неправилна и незаконосъобразна.

         Ответницата излага, че оспорва верността на всички представени писмени доказателства, както и техните дати. Счита, че извлечението от сметки не е годно писмено доказателство. Не е ясно от къде и каква разпечатка е, не е ясно кой е нейният автор и верни ли са отразяванията в нея.

         Относно искането за допускане на съдебно-техническа експертиза ответницата счита, че то е неоснователно и не следва да се уважава, за което излага съображения.

         Относно искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза ответницата, счита, че то е неоснователно и не следва да се уважава, за което излага съображения.

         Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от „Т.С.“ ЕАД искове срещу П.М.М. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от общо 2189.69 лева – незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „Х.С.“ № ***, вх. А, ап. **, от която главница – 1725.32 лв. за периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2016 г., лихва за забава – 359.97 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., 84.94 лв. – разпределение на ТЕ за периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2016 г., законната лихва от 19.46 лв. за периода 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., като неоснователни. Претендират се направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

         С определение от 22.10.2019 г. по гр. д. № 148/2019 г. по описа на Районен съд – Елена е конституирано като трето лице – помагач „Н.“ АД гр. С., представлявано от Б.И.К., на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД гр. С., представлявано от К. В. Г., по предявения от последния против ответницата П.М.М. иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

         Ищецът  „Т.С.“ ЕАД гр. С., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

         Ответницата П.М.М., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Същата, чрез пълномощника си адв. Б.Г.Г. от САК, е подала молба, с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие, оспорва предявените искове и поддържа подадения писмен отговор на исковата молба, както и всички наведени в него възражения и направени оспорвания.

Третото лице – помагач „Н.“ АД гр. С., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Същият е подал молба, в която излага се, че представя индивидуални детайлни справки от изготвено дялово разпределение по месеци за процесния период; документите за главен отчет на уредите и становище от „Н.” АД. В предвид, че радиаторите в имота са окомплектовани с дистанционни топлинни разпределители, не е възможно предоставянето на данните на хартиен носител. Надява се, че предоставената информация е детайлна. Към молбата си „Н.” АД прилага изложение, в което сочи, че СЕС на адрес: ж. к. „Х.С.“, бл. ***, вх. А има сключен договор за ежемесечен отчет и обработка на данни за процесния период. Сметките за потребено количество топлинна енергия за отопление и топла вода в апартамент № ** на адрес: гр. С., ж. к. „Х.С.“, бл. ***, вх. А, собственост на абонат П.М., за периода от месец юли 2014 г. до месец април 2016 г., са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. В имота има монтирани четири дистанционни топлинни разпределителя върху четирите присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатора; една щранг-лира, находяща се в баня и два надлежно узаконени водомери за топла вода. Абонатът е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация; количеството топлинна енергия, потребено от отоплителните тела и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряването на изразходените кубически метра топла вода. При направата на дялово разпределение на топлинна енергия, постъпила в абонатната станция за съответните отчетни периоди, включени в процесния, дела за отопление-имот е изчислен по показания на уредите за дялово разпределение, снети в края на конкретните месеци, а дяла за топла вода е определен по показание на водомер за топла вода и/или на база служебни данни, поради неосигурен достъп за отчет. Към молбата прилага писмени доказателства.

         Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

         Видно от приложеното ЧГрД № 60108/2017 г. по описа на Софийски районен съд, в полза на ищеца по настоящото дело „Т.С.“ ЕАД гр. С. против ответницата П.М. ***, като длъжник, е издадена Заповед от 03.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Присъдена е сумата 1810.26 лв. – общ размер на главници, представляваща сбор от сумата 1725.32 лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия и сумата 84.94 лв. – дължима за незаплатено дялово разпределение, за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Х.С.“, бл. 32 А, вх. А, ап. **, абонатен № ******, сумата 3**.43 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 1810.26 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата 1810.26 лв. – общ размер на главниците, считано от 31.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 43.** лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Ответницата е получила по надлежния ред заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК същата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Заявителят по ЧГрД № 60108/2017 г. по описа на СРС е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

         Видно от извършената служебна справка от търговския регистър, ищецът „Т.С.“ ЕАД гр. С. е вписан в последния. Същият се представлява от К. В. Г..   

         Видно от извършената служебна справка от търговския регистър, Третото лице – помагач „Н.“ АД гр. С. е вписан в последния. Същият се представлява от Б.И.К..  

         По делото са приети като доказателства извлечение от сметка за абонатен № ****** за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016; писмо № РСЛ17-ТД26-1326-(1)/25.07.2017 г. на кмета на Район „С.“ – Столична община; удостоверение без номер и дата на гл. специалист „АИО“ при Район „С.“ – Столична община; списък на живущите по апартаменти в жил. сграда на бл. ***, ж. к. „С.“; списък на живущите по апартаменти в жил. сграда на бл. ***, ж. к. „С.“; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3068149/30.08.2017 г. на СРС; договор от 19.09.2002 г.; протокол от 16.09.2002 г.; декларация рег. № 6368/18.09.2002 г. на В.В. – нотариус с рег. № 268 в регистъра на НК и район на действие РС – С.; списък от 3 листа; общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. С.; справка от ТР; договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона енергетика рег. индекс У-№ 295/20.06.2011 г. от 20.06.2011 г.; приложение 2 към договор за ДР на ТЕ 2011 г. – ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия”; справка от 14.11.2018 г. за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.; справка от ТР; общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. С.; лист с наименование на двете страници в титулната част „Дневник Понеделник 14 януари 2008” „Индустрия”; договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона енергетика рег. индекс У-№ 295/20.06.2011 г. от 20.06.2011 г.; приложение 2 към договор за ДР на ТЕ 2011 г. – ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия”; справки-отчет – 4 листа; свидетелство № 024700В/26.10.2006 г.; справка за дялово разпределение за м. юли 2014 г.; справка за дялово разпределение за м. август 2014 г.; справка за дялово разпределение за м. септември 2014 г.; справка за дялово разпределение за м. октомври 2014 г.; справка за дялово разпределение за м. ноември 2014 г.; справка за дялово разпределение за м. декември 2014 г.; справка за дялово разпределение за м. януари 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. февруари 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. март 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. април 2015 г.;  справка за дялово разпределение за м. май 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. юни 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. юли 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. август 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. септември 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. октомври 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. ноември 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. декември 2015 г.; справка за дялово разпределение за м. януари 2016 г.; справка за дялово разпределение за м. февруари 2016 г.; справка за дялово разпределение за м. март 2016 г.; справка за дялово разпределение за м. април 2016 г.

         Видно от приетото като доказателство писмо № РСЛ17-ТД26-1326-(1)/25.07.2017 г. на кмета на Район „С.“ – Столична община е, че за топлоснабдения имот – ап. **, находящ се в гр. С., ж. к. „Х.С.“ № 32 А, вх. А, в архива на районната администрация се съхранява договор от 27.09.1990 г. за продажба на апартамент **, вх. А, бл. *** с купувачи М.М.М. и И.С. М..

         Видно от приетите като доказателства справки за дялово разпределение за периода м. юли 2014 г. – м. април 2016 г. е, че за топлоснабдения имот – ап. **, находящ се в гр. С., ж. к. „Х.С.“ № 32 А, вх. А като абонат фигурира собственика И. М.М. – абонат № ******. 

         По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Ц.Л.М. по назначената съдебно-техническа експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че ежемесечните отчети по уреда за търговско плащане (общия топломер) в СЕС за процесния период м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г. (показания старо, показание ново и ТЕ за дялово разпределение) са съгласно колона 3, 4 и 9 на таблицата в Приложение 3. Вещото лице М. е посочило, че единствено на база отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответницата, съгласно изложеното в подраздел 4.1. Констативна част буква В/ е очевидно, че отговора на въпроса не може да бъде даден. Конкретен отговор на поставения въпрос експертизата може да даде след извършване на паралелни изчисления по Методиката за дялово разпределение на ТЕ в процесната СЕС и извършване на сравнителен анализ спрямо резултатите от изчисленията по дялово разпределение на ТЕ от „Н.“ АД в процесната СЕС. По обективни причини – изискани и непредставени от „Н.“ АД данни, експертизата не е в състояние да извърши паралелни изчисления по Методиката за дялово разпределение на ТЕ в процесната СЕС. В този смисъл експертизата не може да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено разпределението на ТЕ през процесния имот в имота на ответницата от страна на „Н.“ АД. Вещото лице е посочило, че съгласно материалите по делото през процесния период „Н.“ АД не е изготвяло изравнителни сметки за дялово разпределение на ТЕ в процесната СЕС. Данни за изготвяне на изравнителни сметки за дялово разпределение през процесния период от страна на „Н.“ АД не са били предоставени и хода на писмените искания до дружеството. Съгласно приложеното в материалите по делото изложение от „Н.“ АД по гр. д. № 148 изх. № И 1800/22.11.2019 г., СЕС на адрес ж. к. „Х.С.“, бл. ***, вх. А, има сключен договор за ежемесечен отчет и обработка на данни за процесния период. Вещото лице е посочило, че в контекста на извод № 10 (подраздел 4.2. Съобразителна част), начислените суми за топлинна енергия за процесния период за имота на ответницата са: по данни от „Н.“ АД – съгласно колона 12 от таблицата на Приложение 1 – 1651.49 лв.; по данни на „Т.С.“ ЕАД – съгласно колона 17 от таблицата на Приложение 2 – 1725.31 лв. Вещото лице е посочило, че отново в контекста на извод № 10 (подраздел 4.2. Съобразителна част), размерът на дължимите суми за топлинна енергия, потребена от ответницата през процесния период по месеци, общата стойност и по компоненти са: По данни на „Н.“ АД: общо дължими суми за потребена ТЕ – съгласно колона 12 от таблицата на Приложение 1 – 1651.49 лв., суми за топлинна енергия за отопление на имота – съгласно колона 5 от таблицата на Приложение 1 – 710.31 лв., суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – съгласно колона 11 от таблицата на Приложение 1 – 363.14 лв., суми за топлинна енергия за БГВ – съгласно колона 8 от таблицата на Приложение 1 – 578.04 лв., суми за мощност не са начислявани; По данни на „Т.С.“ ЕАД: общо дължими суми за потребена ТЕ – съгласно колона 17 от таблицата на Приложение 2 – 1725.31 лв., суми за топлинна енергия за отопление на имота – съгласно колона 13 от таблицата на Приложение 2 – 761.04 лв., суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – съгласно колона 12 от таблицата на Приложение 2 – 386.29 лв., суми за топлинна енергия за БГВ – съгласно колона 15 от таблицата на Приложение 2 – 577.98 лв., суми за мощност не са начислявани. Отразено е, че по обективи причини (непредставяне на необходимите данни), експертизата не е в състояние да извърши паралелни изчисления по Методиката за дялово разпределение на ТЕ в процесната СЕС. В този смисъл, експертизата обективно не може да даден отговор на въпроса дали сумите за топлинна енаргия за имота на ответницата са изчислени в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката. Вещото лице е посочило, че през процесния период „Т.С.“ ЕАД е отчислявала за своя сметка технологични разходи на топлинна енергия в абонатна станция № 170 и № 180 съгласно колони 6 и 7 от таблицата на приложение 3. Вещото лице е отразило, че общият топломер за абонатни станции № 170 и № 180, осигуряващи подаването на ТЕ в процесната СЕС, е преминал полагащите се метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията през 2013 г., 2015 г. и 2017 г., за което са били издадени свидетелства за проверка с констатации – топломера съответства на одобрения тип и подлежи на последваща проверка след две години.  

         В съдебно заседание вещото лице Ц.Л.М. поддържа изцяло заключението по извършената СТЕ. Същият излага, че няма данни в материалите по делото, както и в поисканите и представените от „Т.С.“ ЕАД и „Н.“ АД, че П.М.М. не е собственик или ползвател на топлоснабдения имот. Вещото лице посочва, че съобразно представените доказателства собственици на топлоснабдения имот с абонател № ****** са М.М.М. и И.С. М.. Същото излага, че в справките за дялово разпределение на „Н.“ АД срещу абонатния номер фигурира името на И.С. М., която е единият от собствениците на апартамента.

         По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че в счетоводството на ищеца липсват данни за извършени плащания на суми за ползвана ТЕ, касаещи процесния период от м. юли 2014 г. до м. април 2016 г. В информационната система на „Т.С.“ ЕАД гр. С. не са въвеждани изравнителни семки, изготвяни от ФДР за имота на ответницата. По причина, че в информационната система на ищеца не са въвеждани изравнителни сметки, то и суми за ТЕ не са приспадани, както и не са отчитани суми за довнасяне. Размерът на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период от м. юли 2014 г. до м. април 2016 г. са както следва: главница общо – 1725.32 лв., в т.ч. по пера: 761.05 лв. – сума за топлинна енергия за отопление, 386.29 лв. – сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,  577.98 лв. – сума за топлинна енергия за БГВ, 0.00 лв. – сума за топлинна енергия за общите части и 0.00 лв. – сума мощност. Размерът на законната лихва за забава върху главницата от 1725.32 лв. за топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г. е общо в размер на 359.** лв. Размерът на главницата за дялово разпределение за периода от м. юли 2014 г. до м. април 2016 г. е 84.94 лв. Размерът на законната лихва за забава върху главницата от 84.94 лв. за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г. е общо в размер на 19.25 лв.

         С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане, признато в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираното вземане приложими са материалноправните разпоредби на чл. **, ал. 1 от ЗЗД и на чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

         По същество съдът намира, че предявеният иск е неоснователен по следните съображения:

         В настоящото производство съдът следва да установи дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на заявлението. В производството по този иск ищецът е длъжен да изложи фактите, обуславящи наличието на правен спор с ответника и в рамките на висящото производство да докаже твърденията си, с които обосновава правния си интерес. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. Настоящият спор касае потребена, но незаплатена топлинна енергия за абонатен № ******, находящ се в гр. С., ж. к. „Х.С.“ № ***, вх. А, ап. **, за периода м. 07.2014 г. - м. 04.2016 г., а именно: 1725.32 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, 359.97 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 1725.32 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., 84.94 лв. – главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г., 19.46 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 84.94 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия на стойност от 1725.32 лв. и главницата за дялово разпределение на стойност от 84.94 лв. от 30.08.2017 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3068149 до окончателното им изплащане.

         Съгласно  чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Законът допуска клиенти на топлоснабдителното предприятие да бъдат и други лица, като в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е посочено, че битов клиент е лицето, което купува енергия за собствени битови нужди, т.е. изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не е изчерпателно. В този смисъл е т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

         Ответницата отрича да е потребител на топлофикационни услуги, т.е. между нея и ищецът да са налице договорни отношения.

         От писмо № РСЛ17-ТД26-1326-(1)/25.07.2017 г. на кмета на Район „С.“ – Столична община (на л. 10 от гр. д. № 62538/2018 г. на СРС) е видно, че топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. С., район „С.“, ж. к. „Х.С.“ № ***, ет. 15, ап. ** е собственост на М.М.М. и И.С. М. по силата на договор от 27.09.1990 г.

         От справките за дялово разпределение на „Н.“ АД гр. С. (приложени по делото), касаещи процесния период м. юли 2014 г. – м. април 2016 г. е видно, че за топлоснабдения имот – ап. **, находящ се в гр. С., район „С.“, ж. к. „Х.С.“ № ***, ет. 15, ап. **, като абонат фигурира собственика И. М.М. – абонат № ******. 

         От приложените по делото справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е видно, че ответницата, считано от 10.07.2007 г. е с настоящ адрес ***, а от справка по приложеното ЧГрД № 60108/2017 г. на СРС е видно, че същата работи в Община Елена.

         С оглед установеното следва да се приеме, че по делото липсват доказателства, които да установяват ответницата да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот и като такъв да е страна по облигационно правоотношение с ищеца. Доказателствата по делото сочат на наличие на облигационно правоотношение между ищеца и лицето И. М.М., която е единият от собствениците на топлоснабдения имот и същата фигурира като абонат под № ******. Ето защо първият е следвало на насочи претенциите към последната.

         С оглед изложеното настоящият състав приема, че по делото не са представени убедителни доказателства, удостоверяващи сключването на договор между ищеца и ответницата за предоставяне на сочената от „Т.С.“ ЕАД услуга, по който договор за П.М.М. да е възникнало задължение за заплащане на някаква цена. В този смисъл заявените претенции се явяват неоснователни и недоказани, което обуславя отхвърлянето на исковете като такива.      

         При този изход на делото на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищецът „Т.С.“ ЕАД гр. С. следва да бъде осъден да заплати адв. Б.Г.Г. от САК, ЕГН **********,  с адрес *** сумата 383.27 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. За разликата до претендирания размер от 500.00 лв. – адвокатско възнаграждение, от страна на адв. Г., претенцията е неоснователна. Претенция за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 500.00 лв. е и прекомерна, т.к. делото не с голяма правна и фактическа сложност. В тази насока е налице възражение за прекомерност от страна на ищеца. Освен изложеното, следва да се има предвид, че при присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата същото се определя от съда на основание наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което адвокатът няма право да иска и да предявява претенция за някакъв произволно избран от него размер адвокатско възнаграждение.

         С оглед изхода на делото на ищецът не се следват разноски по същото.

         Водим от изложените съображения, Районният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1680, район „К.С.“, ул. „Я.” № ***, представлявано от К. В. Г., против П.М.М. с ЕГН ********** *** (с постоянен и настоящ адрес ***), за приемане за установено, че П.М.М. с ЕГН ********** *** (с постоянен и настоящ адрес ***) дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1680, район „К.С.“, ул. „Я.” № ***, представлявано от К. В. Г., сумата 1725.32 лв. (хиляда седемстотин двадесет и пет лева и 32 стотинки) – главница, представляваща дължима на незаплатена топлинна енергия за периода м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в гр. С., ж. к. „Х.С.“ № ***, вх. А с абонатен номер ******, сумата 359.97 лв. (триста петдесет и девет лева и 97 стотинки), представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1725.32 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., сумата 84.94 лв. (осемдесет и четири лева и 94 стотинки) – главница, представляваща дължима за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 07.2014 г. – м. 04.2016 г., сумата 19.46 лв. (деветнадесет лева и 46 стотинки), представляваща законна лихва за забава върху сумата от 84.94 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата 1725.32 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия и върху сумата 84.94 лв. – главница за дялово разпределение, считано от 30.08.2017 г. до окончателното им изплащане, по заповед от 03.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 60108/2017 г. по описа на Софийския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1680, район „К.С.“, ул. „Я.” № ***, представлявано от К. В. Г., да заплати на АДВ. Б.Г.Г. от САК, ЕГН **********,  с адрес ***, сумата 383.27 лв. (триста осемдесет и три лева и 27 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение.

         Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1680, район „К.С.“, ул. „Х.Г.“ № **, представлявано от Б.И.К..

         Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: