№ 366
гр. Перник, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20231720101425 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявения от Б. Г., В. И., Г. Г. и И. Г. срещу Е.
Г., Р. И., И. И., П. Г. и Й. Г. конститутивен иск за делба.
Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на:
1. ВТОРИ ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, кухня, антре и баня-тоалетна със
застроена площ от 80.00 кв.м., обособен като самостоятелно жилище от масивна
триетажна жилищна сграда находяща се в ***************, построена върху
********** в кв.1 по ПРЗ на *************с площ от 1008 кв.м. а по скица 1026 кв.м.
при граници по скица:- от юг-улица, от запад-парцел **********, от север парцел
********** и парцел **********, от изток парцел ********** и парцел ********** в
едно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж при дялове:
- 10/60 за Б. И. Г.:
- 15/60 за В. Б. И.;
- 20/60 за Г. О. Г.;
- 5/60 за И. О. Г.;
- 2/60 за Е. З. Г.;
- 2/60 за Р. П. И.;
- 2/60 за И. П. И.;
- 2/60 за Й. П. Г.;
- 2/60 за П. П. Г.;
2. ПЪРВИ ЕТАЖ, състоящ се от кухня, спалня, детска стая, хол, коридор и
санитарен възел със застроена площ от 80,00 кв.м., обособен като самостоятелно
жилище от масивна триетажна жилищна сграда находяща се в ***************
построена върху ********** в кв.1 по ПРЗ на **********, с площ от 1008 кв.м.а по
скица 1026 кв.м. при граници по скица-.-от юг-улица, от за¬пад-парцел **********, от
1
север парцел ********** и парцел **********, от из¬ток парцел **********9 и
парцел ********** в едно със съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на стоеж при дялове:
- 16/24 за Р. П. И.;
- 4/24 за В. Б. И.;
- 2/24 за Г. О. Г.;
- 2/24 за И. О. Г.;
3. ГАРАЖНА КЛЕТКА-БЛИЗНАК със застроена площ от 36 кв.м. изградена в
********** в кв.1 по ПРЗ на ********** при граници на имота:- улица ОТ **********
**********.УПИ **********,********** и УПИ **********9 заедно със съответното
право на стоеж при дялове:
- 10/60 за Б. И. Г.;
- 5/60 за Г. О. Г.;
- 5/60 за И. О. Г.;
- 8/60 за Е. З. Г.;
- 8/60 за Р. П. И.;
- 8/60 за И. П. И.;
- 8/60 за Й. П. Г.;
- 8/60 за П. П. Г.;
С допълнително представена молба пояснява, че ВТОРИ ЕТАЖ е построен по
време на брака между И. Г. З. и С. Г. З., поради което този имот е бил СИО. В тази
насока било и приетото в решение, постановено по гр.д. № 8916/2017 г. по описа на
Районен съд Перник, потвърдено с решение, постановено по в.гр.д. № 697/2018 г. по
описа на Окръжен съд Перник.
Твърди, че С. Г. З. е починала на ********, с което СИО е прекратена, като на
основание чл. 14, ал. 7 СК (**********) отм., преживелият съпруг не наследява
починалия, поради което ½ идеална част от ВТОРИ ЕТАЖ, собственост на С. З. се
наследява единствено децата - Б. И. Г., Г. О. Г. и И. О. Г..
С дарение от ********** И. Г. З. се разпоредил с притежаваната от него идеална
част от този имот в полза на Б. И. Г. и Е. Т..
Относно ПЪРВИ ЕТАЖ се твърди, че с нотариален акт от ********** И. Г. З.
се е разпоредил с притежаваната от него ½ идеална част в полза на сина си П. И. Г..
Останалата ½ идеална част била наследена от Е. Т., Б. Г. и П. Г., като последния с
нотариален акт от **********. е прехвърлил притежаваните от него 16/24 идеални
части на сина си – Р. П.. Б. Г. притежавал 4/24 идеални части, а останалите 4/24 били
собственост на наследниците на Е. Т. – Г. Г. и И. Г. – по 2/24 за всеки един от тях.
Относно ГАРАЖНА КЛЕТКА-БЛИЗНАК пояснява, че тя е била собственост
на И. Г. З., тъй като е построена след смъртта на съпругата му. Твърди, че с нотариален
акт от ********** И. Г. З. се е разпоредил с притежаваната от него ½ идеална част от
гаража в полза на сина си П. И. Г., а той от своя страна с нотариален акт от
**********. е прехвърлил притежаваните от него 1/2 идеални части на сина си – Р. П.
И.. Останалата ½ идеална част от гаража била наследена от Е. Т., Б. Г. и П. Г..
С оглед на изложеното молят съда да допусне делба на трите имота при
посочените в исковата молба дялове за всеки един от съделителите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Е. З. Г., Р.
П. И. и И. П. И..
2
Не оспорват твърденията на ищците относно учредяването правото на строеж,
построяването на къщата и наследственото правоприемство при действието на СК от
********** Твърдят обаче, че наследниците на С. З. – П. Г., Е. Т. и Б. Г. не се
легитимират като собственици на по 1/6 от ПЪРВИ ЕТАЖ. Твърдят, че след
продажбата от **********, с която И. Г. З. продава притежаваната от него ½ идеална
част в полза на сина си П. И. Г., той и съпругата му – Е. З. започват да владеят целия
ПЪРВИ ЕТАЖ (междувременно Е. Т. се премества в друго населено място). На
********** била отправена нотариална покана, с която заявили желанието си да
владеят целия имот. На **** било сключено споразумение, съгласно което П. И. Г. и Е.
З. от една страни и Б. Г. и Г. Г. от друга са подписали протокол – Акт, том 1,
********** на нотариус М. М., с който Б. Г. заявил, че ще ползва първи етаж докато
баща му е жив.
Твърдят че притежаваната от Е. Т. 1/6 идеална част е придобита по давност с
начало на периода от **********. и към същата дата пред **** П. И. Г. и Е. З. се
легитимират като собственици на 7/12 – придобити по давност и покупко продажба, а
П. И. Г. е собственик на още 1/12 по наследство от С. З..
Твърдят, че притежаваната от Б. Г. 1/6 идеална част е придобита по давност с
начало на периода от **** и към същата дата пред 2021 г. Така Е. З. се легитимира
като собственик на 5/12 от ПЪРВИЯ ЕТАЖ. След продажбата на собствените си
идеални части и по давност, купувача – Р. И. бил станал собственик на 7/12 идеални
части.
Ето защо счита, че ПЪРВИЯ ЕТАЖ следва да се допусне до делба при дялове
от 7/12 идеални части за Р. И. и 5/12 идеални части за Е. З..
По отношение на ВТОРИ ЕТАЖ счита, че ищците Б. Г. и И. Г. не притежават
дял в собствеността. Обосновава правния си извод с твърдението, че с нотариален акт
за дарение от ********** И. З. е дарил целият втори етаж на Б. Г. и Е. Т., при което те
са го придобили при равни квоти от по 1/2.
С нотариален акт от ****.**** Б. Г. продал на сина си В. И. собствената си ½
идеална част от този етаж, а Е. Т. е продала нейната ½ на своя син – Г. Г., като
продавачите са си запазили правото на ползване. С решение, постановено по гр.д. №
8916/2017 г. по описа на Районен съд Перник, тук посочените разпоредителни сделки
са непротивопоставими на П. И. Г. до размер от 1/6 идеална част от имота, тъй като
той е наследил тази квота от майка си и тя не е принадлежала на продавачите, поради
което Б. Г. и Е. Т. са продали общо 5/6 идеални части, а не цялото право. Към
настоящия момент те не притежават дял в собствеността от втория етаж, а
съсобственици са В. И. и Г. Г. с по 5/12 всеки един от тях. След смъртта на П. И. Г.,
неговата 1/6 идеална част е придобита от неговите наследници – Е. Г., Р. И., И. И., Й.
И., П. Г. – по 1/30 всеки един от тях.
По отношение на ГАРАЖНА КЛЕТКА-БЛИЗНАК приема, че същият не
следва да се допуска до делба. Твърди, че сградата на гаражите попада в два отделни
парцела с различни собственици – парцел VIII на общия наследодател на страните – И.
З. и парцел IX – собственост на трето лице – П. М. К.в. Позовавайки се на приети
експертизи по други дела, сочи, че гаражът е построен върху границата на два имота,
поради което собственост на И. З. е частта попадаща в неговия парцел – ½ идеална
част (източната), а не целия гараж.
На ********** И. З. продава на сина си П. И. Г. ½ от гаражната клетка, като
било записано, че купувача става собственик на целия гараж от 18 кв.м., като
действителната площ била 36 кв.м., но това включва и ½ на третото за спора лице.
Към датата на покупката П. Г. е бил сключил граждански брак, поради което
покупката е СИО с Е. З.. В резултат на посочената продажба гаражът не бил част от
3
наследството на И. З., тъй като същият се разпоредил с него преди смъртта си.
Впоследствие П. Г. продал собствения си ½ гараж на своя син – Р. И..
Твърди се, че гаражът е придобит по давност от Р. И. и Е. З.
С оглед на изложеното моли съда да допусне до делба единствено двата етажа,
при квоти, посочени в отговора.
Направено е искане за присъждане на разноски във връзка с прекратяващо
производството определение на съда, но то е отменено, поради което съдът не дължи
произнасяне по разноските на този етап от производството.
Ответниците П. и Й. Г.и не са депозирали отговор в срок.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с упълномощени
представители, като поддържат изразените становища и възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
РС Перник е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет
на доказване в тази фаза на делбения процес са съществуването и основанието за
възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването
на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя,
предявил иска.
Индивидуализацията на делбените имоти следва от представените по делото
актове за собственост, разрешения за строеж (Разрешение за строеж ***************
за строеж на сграда площ 80 кв.м. и Разрешение за строеж ********** за строежа на
гаражи-близнаци), типовдоговор за отстъпване право на строеж върху държавна земя
от 1965 г., преписи от съдебни актове, скици и СТЕ. От същите се установява, че
първият и вторият етаж от триетажната сграда и гаражната клетка-близнак са
самостоятелни обекти на правото на собственост по смисъла на ЗУТ, както и
актуалното им състояние.
От обсъдените доказателства се установява, че по време на брака си със С. Г. З.
общият наследодател на съделителите – И. Г. З., завършил строителството по типов
проект на двуетажна жилищна сграда в общински парцел VIII в кв. 37 в **********,
поради което по силата на чл. 13, ал. 1 от СК от ********** /отм./ сградата е била в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. От удостоверение за наследници
************** се установява, че С. Г. З. е починала на ********, като нейни
наследници по закон са съпругът й И. Г. З. (поч. на ****), както и децата й П. И. Г., Е.
И. Т. и Б. И. Г.. Със смъртта на С. З. СИО е прекратена на осн. чл. 14, ал. 1 СК от
**********, като по арг. чл. 14, ал. 7 от СК от ********** /отм./ преживелият съпруг
И. З., който наследява с децата, не получава дял от общото имущество от частта на
починалата С. З., а наследници при равни квоти на двуетажната жилищна сграда са
единствено нейните трима низходящи – П. И. Г., Е. И. Т. и Б. И. Г..
По този начин към ******** собственици на двуетажната жилищна сграда са
били наследодателят на страните И. З. (притежаващ ½ ид.ч. от същата по силата на
прекратената СИО на осн. чл. 13, ал. 1 СК от **********, отм.), както и П. И. Г., Е. И.
Т. и Б. И. Г. – всеки от тримата притежаващ по 1/6 ид.ч. (по 1/3 ид.ч. по наследство на
½ ид.ч., притежавана от С. З. по арг. чл. 14, ал. 7 СК от **********, отм.).
От удостоверение за наследници ********** се установява, че И. Г. З. е починал
4
на ****, като негови наследници по закон са децата му Е. И. Т., Б. И. Г. и П. И. Г.. П. Г.
е починал на ********** а негови наследници по закон са съпругата му Е. З. Г. и
петимата му синове П. П. Г., Й. П. Г., И. П. И. и Р. П. И. (като синът му Ю. П. И. е
починал преди наследодателя си на ******** и няма низходящи).
От разпита на свидетелите К. В. К. и Н. Б. Г., допуснати на отв. Е. Г., Р. И. и И.
И., безпротиворечиво се установява, че в поземления имот са изградени няколко
сгради – триетажна къща, построена от И. З. (първоначално на два етажа, а после е
достроен трети), гараж откъм улицата, два гаража отзад, както и пристройки. Гаражът
откъм улицата съществува отдавна, като свид. Г. твърди, че е виждал как П. копае на
това място, но не знае дали има мазе, а свид. К. няма спомен кой е правил мазе там.
Свидетелите нямат спомени за времето на изграждане на пристройките, като според
свид. К. „**********“ е достроявал бани отзад към къщата. Гаражите и другите
постройки съществуват отдавна, като свид. Г. не знае дали има допълнителни
постройки зад къщата, но свид. К. споменава „още една къщичка или барака в единия
ъгъл на двора“. Съдът кредитира обсъдените свидетелски показания като логични и
кореспондиращи на останалите доказателствени източници.
От заключението на СТЕ, кредитирано от настоящия състав като изготвено
компетентно и безпристрастно, се установява, че в поземления имот се намират
няколко масивни постройки с различно предназначение. Основната масивна жилищна
сграда е триетажна, с по 80 м² застроена площ на всеки етаж, като към нея са
извършени пристройки, включващи санитарни възли на междинните площадки на
стълбището, които заемат допълнителни 6 м² на етаж, или общо 18 м². Зад къщата е
изградено едноетажно котелно помещение с площ 14 м², което е пряко свързано с
основната сграда и има вход от север. В имота има и второстепенна жилищна сграда
със застроена площ от 30 м², под която са изградени две приземни помещения. Едното
е складово, с площ 18 м² и вход от север, а другото, с площ 15 м² и вход от изток, е
било използвано за отглеждане на животни. В имота е разположена и гаражна клетка-
близнак с площ 24 м², изградена на нивото на улицата. Под нея, поради денивелацията
на терена, е обособена стая с площ 18 м², достъпна от изток, която е функционално
свързана с гаража (тъй като плочата му е с отвор за канал, който позволява ремонт на
паркирани в гаража МПС). Конструкцията е масивна, с тухлени стени и
стоманобетонни плочи. Сградата е измазана отвътре и отвън, но мазилката е в лошо
състояние поради течове. Общата разгъната застроена площ е 42 м². Съгласно
заключението на СТЕ гаражът (заедно с помещението под него със ЗП 18 кв.м.) е
допълващо застрояване към основната триетажна масивна жилищна сграда. Котелното
помещение също е допълващо застрояване към триетажната сграда. Изградените
допълнително санитарни възли са обслужващи етажите - пряко и функционално
свързани със жилищната площ на къщата.
По отношение собствеността върху първия етаж.
От нотариален акт от ********** г. се установява, че на ********** И. Г. З. е
продал на сина си П. И. Г. части от имоти, изградени в УПИ, съставляващ парцел
********** в кв. 1 по плана за регулация и застрояване на **********, утвърден със
заповед от 05.03.1999 г., находящ се в землището на **********, *************, а
именно – ½ ид.ч. от първи етаж със ЗП 80 кв.м., ½ ид.ч. от трети етаж със ЗП 80 кв.м. –
и двата етажа част от построената в УПИ триетажна жилищна сграда, както и ½ ид.ч.
от второстепенна сграда със ЗП 30 кв.м., ½ от второстепенна сграда със ЗП 78 кв.м. и
½ ид.ч. от гаражна клетка със ЗП 36 кв.м.
По делото не се спори, а от удостоверение за граждански брак от ********** /л.
128/, се установява, че към момента на придобивната сделка П. Г. се е намирал в
граждански брак със съделителката Е. З. Г., поради което процесната ½ ид.ч. е в режим
5
на бездялова СИО. По този начин П. Г. и Е. Г. се легитимират като собственици на ½
ид.ч. от първия етаж в режим на СИО, 1/6 ид.ч. е лична собственост на П. И. Г. по
силата на наследствено правоприемство от С. З. от ****, а останалата общо 1/3 ид.ч. от
първия етаж е притежавана от Е. И. Т. и Б. И. Г. (по 1/6 ид.ч. всеки).
Видно от нотариален акт от ********** г. П. И. Г. е продал на Р. П. И. ½ ид.ч. от
**********, заедно с 16/24 ид.ч. от първия етаж (бел., равняващо се на 2/3 ид.ч.) и ½
ид.ч. от третия етаж от триетажната масивна жилищна сграда, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата, както и ½ ид.ч. от второстепенна жилищна
сграда с площ 30 кв.м., ½ ид.ч. от второстепенна жилищна сграда, включваща и два
гаража със ЗП 78 кв.м. и ½ ид.ч. от масивен гараж със ЗП 18 кв.м. и ½ ид.ч. от
пристройка към гараж, съставляваща стая с площ 16 кв.м., заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, в което са построени сградите.
Няма твърдения и данни съпругата на П. Г. – съделителката Е. Г., да е оспорила
сделката в сроковете по чл. 24, ал. 4 СК, поради което същата е породила
вещнотранслативен ефект. Ето защо след тази поредица от сделки и предвид липсата
на данни за оспорване на продажбата от **********. по реда и сроковете на чл. 24, ал.
4 СК, Р. П. И. притежава 16/24 ид.ч. (2/3 ид.ч.) от първия етаж, ведно с двете
пристройки (котелно и санитарен възел), а останалата 1/3 ид.ч. (или 8/24 ид.ч.) са
придобити от Е. И. Т. и Б. И. Г..
В тази връзка следва да бъде обсъдено релевираното с писмения отговор
правоизключващо възражение за изтекла придобивна давност в полза на П. Г. и Е.
З. за първия етаж от къщата. Поддържа се, че още през **** преди продажбата Е. Т. се
премества в друго населено място, а владението, включително по отношение
идеалните части на останалите съсобственици, било установено след продажбата през
2004 г.
Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си. Ако е налице правно основание за упражняване на фактическа
власт върху недвижим имот към момента на установяването й /напр. допускане от
собственика/, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. За да промени
държането във владение, държателят трябва да е налице промяна в намерението
/interversio possessionis/ за своене на имота, която открито и недвусмислено да
демонстрира спрямо собственика /така Решение № 291 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 859/2009 г., II г. о., Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г.,
Решение № 12 от 19.02.**** на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г. и др. /. Наследяването,
като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към
неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата
власт. При наследствено правоприемство, владението преминава по право към всички
наследници, независимо дали само един от тях остава да ползва имота, дали се
познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали в наследството.
В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на
чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира
приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да
докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял
частите на сънаследниците. Промяната на намерението предполага външна изява не
просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които не могат да се
тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите сънаследници, и
които са от естество да бъдат възприети по този начин от всички, за да се приеме, че
съсобствениците, които не са дезинтересирали от имота, обективно също са могли да
узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата си. Докато
останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от
6
тях да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по
несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им противопостави владението
си.
В настоящия случай по делото е представена нотариална покана от
********** чрез пълномощник адв. Р. З. до Б. И. Г. и Е. И. Т., с която П. И. Г. и Е. З. Г.
заявяват, че са изключителни собственици върху УПИ, върху целия трети етаж от
жилищната сграда, както и върху второстепенните сгради и гаражна клетка; признават
правата на Б. Г. и Е. Т. единствено върху втория етаж и правото им на преминаване
през двора, приканват ги да освободят гаражите, третия етаж и двора и ги канят в
кантората на нотариус В. Д. на ****. Върху поканата е удостоверено, че е представена
за връчване на нотариус В. Д. на **********, но не е удостоверена дата на връчване,
не са представени доказателства за проведена среща между страните в кантората на
нотариуса, липсват изявления по отношение на първия етаж.
От констативен протокол от 27.09.2010 г., изготвен от нотариус М. М., подписан
от явилите се лица и от нотариуса, се установява, че на посочената дата след
представяне на препис от нотариална покана от 13.09.2010 г., в кантората на нотариус
М. са се явили П. Г. и Е. З. – представлявани от адв. Р. З. от една страна, и Б. Г. и Е. Т.
от друга страна. В протокола е отразено, че страните са се споразумели, че Б. Г. и Е. Т.
„ще прекратят ползването на **********, масивна триетажна сграда (състояща се
от три етажа, като от първи етаж притежаваме 5/8 идеални части, а трети
етаж е изцяло наша собственост), както и три гаража и две второстепенни сгради
– жилищни, считано от дата **** г.“. Липсва уточнение на кого от явилите се лица е
изявлението „като от първи етаж притежаваме 5/8 ид.ч.“, но дори да се приеме, че
изявлението е на П. Г. и Е. З., то се отнася до идеални части от първия етаж, а не до
целия първи етаж, поради което не може да се приеме, че е изразено намерение за
своене частите на останалите съсобственици.
Видно от констативен протокол от **** г. на нотариус М. М., нотариусът е
констатирал, че „нотариалната покана в частта за освобождаване на двата гаража
и парцела е изпълнена“. В протокола, подписан от явилите се лица и от нотариуса,
страните са се споразумели за начина на ползване на първия етаж и двата гаража,
докато е жив И. З. (бащата на П. Г. и Б. Г.) – че Б. Г. ще продължи да ползва първия
етаж от къщата, а двата гаража ще се ползват съвместно от П. и Е. Г.и.
След смъртта на И. З., П. Г. и Е. Г. отново са изпратили до Б. Г. и Е. Т.
нотариална покана акт ******** от ****2014 г., с която заявяват, че са собственици на
УПИ, на 5/8 ид.ч. от първия етаж, на целия трети етаж от сградата, както и на двете
второстепенни сгради (едната жилищна с площ 30 кв.м., а другата – включваща два
гаража с обща площ 78 кв.м.), както и на гаража с площ 18 кв.м. Позовават се на
споразумението от **** г., като с оглед смъртта на И. З. (починал на ****) приканват
Б. Г. и Е. Т. да освободят първия етаж от сградата и двата гаража в 7-дневен срок и
искат заплащане на обезщетение за насаждения, които се твърди, че са били
унищожени. Няма данни за датата на връчване на нотариалната покана. Видно от
приемо-предавателен протокол от ******** Б. И. Г. и Е. И. Т. са предали на Е. З. Г. и
П. И. Г. владението на част от първи етаж от масивната триетажна сграда, както и на
двата гаража.
Представени са постановления за отказ от образуване на досъдебно
производство по сигнали, депозирани до полицейските органи взаимно между Е. З. Г.
и П. И. Г. Б. И. Г. и Е. И. Т. по повод имуществените им отношения, унищожаване,
повреждане и недопускане ползването на части от имота.
Съдът намира, че в изпратените нотариални покани изявлението на П. Г. и Е. З.
относно собствеността върху първия етаж се отнася до 5/8 идеални части от същия, а
7
не до целия първи етаж, поради което не може да се приеме, че чрез обсъдените
нотариални покани е изразено недвусмислено намерение за своене на целия първи
етаж, включително и спрямо частите на останалите съсобственици. Същевременно
показанията на свидетелите, допуснати на отв. Е. Г., Р. И. и И. И., се съсредоточават
върху описанието на сградите и техния строеж, но не съдържат информация кой
реално е обитавал и поддържал имота във времето, съответно от същите не се
извличат данни относно упражнявано владение в периода след 2004 г., каквото се
твърди в писмения отговор.
Осъществените от отв. Е. Г., П. Г. и Р. И. действия по самостоятелно ползване на
първия етаж след смъртта на наследодателя И. З., не обуславят извод за
манифестиране за своене, доведено до знанието на останалите съсобственици /така
Решение № 41 от 26.02.2016 г., гр. д. № 4951/2015 г. на ВКС, І ГО/, още повече, както
бе обсъдено – нотариалните покани съдържат изявление за правото им на собственост
върху идеални част от първия етаж, а не върху целия първи етаж. Същевременно
заживяването на Е. Т. през **** в друго населено място, каквото се твърди в исковата
молба, не би могло да се тълкува само по себе си като манифестиране на намерение за
владение от страна на останалите съсобственици или като отказ от права от страна от
нейна страна. Обитаването на първия етаж е проявление на признатото на всеки
съсобственик право да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение /чл.
31, ал. 1 ЗС/, като обстоятелството, че вещта е ползвана само някой от
съсобствениците, поражда облигационни отношения помежду им съгласно чл. 30, ал. 3
от ЗС, но не отрича правата на останалите и в този смисъл се установява явно,
недвусмислено и необезпокоявано завладяване на тези права.
При горните данни, не се установяват при условията на необходимото пълно и
главно доказване твърденията за обръщане на държането на П. Г. и Е. Г. във владение и
демонстрирането по отношение на първия етаж, спрямо идеалните части на
останалите съсобственици. Липсата на такова доказване е решаващо за изхода на
спора, като при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест
съдът приема недоказания факт за неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Както бе установено, Р. П. И. притежава 16/24 ид.ч. (2/3 ид.ч.) от първия етаж, а
останалата 1/3 ид.ч. (или 8/24 ид.ч.) са придобити от Е. И. Т. и Б. И. Г., като съдът
намира, че не е доказано пълно и главно правоизключващото възражение за изтекла
придобивна давност. Видно от удостоверение за наследници ************* Е. Т. е
починала на **********, като нейни наследници по закон са съделителите Г. О. Г. и И.
О. Г., като всеки получава дял от имуществото при равни права. Следователно
собственици на първия етаж са Р. П. И., притежаващ 4/6 ид.ч. (или 8/12 ид.ч.), Б. И.
Г. – 1/6 ид.ч. (или 2/12 ид.ч.), Г. О. Г. – 1/12 ид.ч. и И. О. Г. – 1/12 ид.ч.
По отношение собствеността върху втория етаж.
От нотариален акт от ********** се установява, че на посочената дата И. Г. З. е
дарил на децата си Е. И. Т. и Б. И. Г. втория етаж от масивната жилищна сграда,
построена върху парцел VIII-общински, в кв. 37 по плана на **********. Както бе
изложено, по силата на чл. 14, ал. 7 СК от ********** /отм./, когато преживелият
съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на
починалия съпруг от общото имущество. Ето защо продажбата е произвела действие
единствено за притежаваните от И. Г. З. вещни права върху втория етаж, а именно – за
½ ид.ч. от същия, поради което по силата на обсъдената покупко-продажба Е. Т. и Б. Г.
са станали собственици на по ¼ ид.ч. от същия.
По този начин след продажбената сделка с предмет втория етаж от **********
собственици на втория етаж са П. И. Г. – 2/12 ид.ч. (или 1/6 ид.ч. от наследството на С.
З.), както и Е. И. Т. – 5/12 ид.ч. (1/6 ид.ч. от наследственото правоприемство и ¼ ид.ч.
8
от дарението) и Б. И. Г. – 5/12 ид.ч. (1/6 ид.ч. от наследственото правоприемство и ¼
ид.ч. от дарението), поради развитите съображения за вещния ефект и обема на
правата, притежавани на праводателя им по продажбата.
По силата на нот.акт от ****.**** Б. И. Г. е продал на сина си В. Б. И.
„собствената си ½ ид.ч.“ от втория етаж от триетажната масивна жилищна сграда,
находяща се в ********** в землището на **********, **********. По силата на
същия нотариален акт Е. И. Т. е продала на сина си Г. О. Г. „собствената си ½ ид.ч.“
от втория етаж от триетажната жилищна сграда. И двамата продавачи по сделките са
запазили вещно право на ползване върху втория етаж, обособен като самостоятелен
обект и предмет на продажбата. При буквалното тълкуване, включително с оглед
запазеното от двамата прехвърлители пожизнено вещно право на ползване върху
втория етаж (**********I от нотариалния акт) се установява, че волята на Б. И. и Е. Т.
е била насочена да се разпоредят изцяло с правата, притежавани върху имота.
Аналогично на изложените по-горе съображения, тези продажбени сделки имат вещен
ефект до размера на правата, действително притежавани от Б. Г. и Е. Т. (по 5/12 ид.ч.),
съответно всеки от настоящите съделители В. И. и Г. Г. е придобил по 5/12 ид.ч. от
втория етаж, а не по ½ ид.ч. от същия.
С влязло в сила на 20.06.2019 г. съдебно решение, постановено по гр. д. №
8916/2017 г. на Районен съд Перник спрямо вещните ползватели и прехвърлители Б. И.
Г. и Е. И. Т. е признато за установено че настоящите съделители Е. З. Г., П. П. Г., Й. П.
Г., И. П. И. и Р. П. И. (наследници на П. И. Г., поч. на **********) са собственици на
общо 1/6 ид.ч. от втория етаж на масивната сграда, по силата на наследствено
правоприемство на общия им наследодател П. Г. от С. Г. З., поч. на ********, т.е.
преди продажбата от **********
При тази поредица от прехвърлителни сделки и наследствени правоприемства
към настоящия момент собственици на втория етаж от сградата са В. И. и Г. Г.
(частни правоприемници на Б. Г. и Е. Т.) – всеки от които са придобили по дарение по
5/12 ид.ч. от втория етаж (равняващи се на 25/60 ид.ч.), както и наследниците на П.
И. Г. – съделителите Е. З. Г., П. П. Г., Й. П. Г., И. П. И. и Р. П. И., притежаващи общо
1/6 ид.ч., т.е. всеки един от тях притежава по 2/60 ид.ч. от втория етаж и
пристроения санитарен възел.
По отношение на гаражната клетка-близнак.
От заключението на СТЕ се установява актуалното състояние на гаражната
клетка-близнак, обозначена на скицата с т. **** в зелен цвят в югозападната част, на
границата на поземления имот. Същата е с площ 24 м², изградена на нивото на
улицата. Под нея, поради денивелацията на терена, е обособена стая с площ 18 м²,
достъпна от изток, която е функционално свързана с гаража (тъй като плочата му е с
отвор за канал, който позволява ремонт на паркирани в гаража МПС). Конструкцията е
масивна, с тухлени стени и стоманобетонни плочи. Сградата е измазана отвътре и
отвън, но мазилката е в лошо състояние поради течове. Общата разгъната застроена
площ е 42 м². Според вещото лице гаражът (заедно с помещението под него ЗП 18
кв.м.) е допълващо застрояване към основната триетажна масивна жилищна сграда в
**********.
Легална дефиниция на понятието „обект“ е дадена в § 5 от ПР на ЗУТ т. 39 -
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по
Закона за кадастъра и имотния регистър. Такива обекти са жилищни и
административни сгради, жилища, гаражи, ателиета, офиси и др. Щом като всеки от
тях може да се притежава в отделна собственост, то и при делбата следва да се
третира като обект, който е допустимо да се обособи в самостоятелен дял с цел
9
спазване на принципа на чл. 69 ЗН. Гараж, който се намира в жилищна сграда с
множество самостоятелни обекти може да бъде разпределян чрез жребие или по реда
на чл. 292 ГПК (отм.), съответно чл. 353 от действащия ГПК. Само когато се намира в
дворно място, застроено с основна жилищна или вилна сграда и представлява
допълващо застрояване по смисъла на чл. 43, ал. 3 ЗУТ в делбата той следва да се
третира като обслужващ жилището и не може да се разпределя в самостоятелен дял
или за уравнение на дяловете. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
Решение № 269 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2010 г. По въпроса, че
гаражът е обект със самостоятелно предназначение, може да бъде самостоятелен обект
на собственост, поради което може да бъде разпределян в самостоятелен дял при
извършване на делбата е налице съдебна практика, обективирана и в Решение № 249
от 10.02.**** на ВКС по гр. д. № 3511/2013 г., I г. о., Решение № 1346 от ****.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 4726/2007 г., II г. о. Решение № 236 от 31.V.1996 г. по гр. д. № 60/96
г., I г. о.
В процесния случай гаражът е разположен в поземлен имот, в който е изградена
масивна сграда, състояща се от три самостоятелни обекта, доколкото всеки от трите
етажа на сградата има характеристиките на такъв. Ето защо, независимо от
принципното заключение на в.л., че гаражът поначало е допълващо застрояване, с
оглед броя на самостоятелните обекти в триетажната масивна сграда и с оглед
разрешенията, отразени в цитираната съдебна практика, настоящият състав намира, че
процесната гаражна клетка-близнак е годен обект на делба.
Съгласно относимата редакция на чл. 130, ал. 3 ЗТСУ (ред. ДВ., бр. 87 от ****),
аналогична и на редакцията на разпоредбата, изменена с ДВ, бр. 36 от 1979 г.,
гражданите, които по силата на отстъпено право на строеж върху държавна земя са
построили жилища, вилни сгради, гаражи, паркинги или други обекти, придобиват
собствеността на обекта.
Видно от разрешение за строеж **********, на общия наследодател И. Г. З.,
както и на трето лице – П. М. К.в, е разрешено построяването на гаражи-близнаци в
********** върху 37 кв.м., в кв. 37, в парцели № **********. Строителството на
гаражните клетки е свързано застрояване при което сградите и постройките се
разполагат допрени една до друга – чл. 106, ал. 5, т. 2 ЗТСУ /отм./, на границата на
общински парцел IX (ползван от П. К.; ********** съгласно скицата на в.л.) и
общински парцел VIII (ползван от И. З., процесния ********** съгласно скицата на
в.л.), видно от скицата на л. 116. Гаражът близнак е отразен в югозападната част на
парцел VIII на скицата от **** /л. 117/. Видно от скицата на вещото лице на л. 207
масивният гараж, изобразен графично с т. **** в зелен цвят в ********** е отделен
обект от масивната жилищна сграда, намираща се на границата със съседния имот
(обозначена като МЖ на скицата на границата, в югоизточната част на съседния УПИ
**********).
С оглед обстоятелството, че съпругата на И. З. е починала през ****, в контекста
на свидетелските показания и липсата на спор между страните съдът приема, че
правото на строеж на гаражната клетка-близнак е било реализирано след смъртта на С.
З., поради което обектът е лична собственост на И. З..
По изложените съображения съдът намира, че по силата на чл. 130, ал. 3 ЗТСУ
след завършването на строежа на гаражните клетки близнаци – свързано застрояване,
всеки от двамата – И. Г. З., както и на трето лице – П. М. К.в, е придобил в
собственост съответната гаражна клетка близнак, намираща се в съответния ползван
от него имот и не споделя съображенията в писмения отговор, че една гаражна клетка
попада в два отделни парцела и само ½ ид.ч. от същата е била собственост на И. З..
Както бе установено, с нотариалния акт от ********** И. Г. З. е продал на сина
10
си П. И. Г. части от имоти, изградени в ********** в кв. 1, сред които ½ ид.ч. от
гаражна клетка със ЗП 36 кв.м. Към посочената дата П. И. се е намирал в брак с Е. Г.,
поради което прехвърлената идеална част е в режим на СИО. С нотариален акт от
**********. П. И. Г. е продал на сина си Р. П. И. идеални части от сгради в
**********, сред които ½ ид.ч. от масивен гараж със ЗП 18 кв.м. и ½ ид.ч. от
пристройка към гараж, съставляваща стая с площ 16 кв.м. Предвид липсата на данни
сделката да е била оспорена в сроковете по чл. 24, ал. 4 СК от съделителката Е. Г. като
съпруга на П. Г., същата е породила вещен ефект. С оглед заключението на вещото
лице за актуалното състояние на гаражната клетка (с площ 24 м², изградена на нивото
на улицата, с обособена под нея функционално свързана стая с площ 18 м², т.е. обща
РЗП 42 кв.м.), както и с оглед идентитета на останалите вещни права, прехвърлени със
сделките от **** (между И. З. към П. Г.) и и **********. (между П. Г. и Р. И.) съдът
намира, че волята на всеки от прехвърлителите е била да се разпореди с ½ ид.ч. от
гаражната клетка близнак.
Ето защо след тази поредица от сделки и предвид липсата на данни за оспорване
на продажбата от **********. по реда и сроковете на чл. 24, ал. 4 СК, Р. П. И.
притежава ½ ид.ч. от гаражната клетка близнак. В тази връзка следва да бъде обсъдено
релевираното с писмения отговор в условията на евентуалност правоизключващо
възражение за придобивна давност, изтекла в полза на П. Г. и Е. З..
С нотариалната покана от ********** /без данни за връчване/ П. И. Г. и Е. З. Г.
са приканили Б. И. Г. и Е. И. Т. да освободят гаражите, третия етаж и двора. В
констативен протокол от 27.09.2010 г., изготвен от нотариус М. М., подписан и от
явилите се лица, е отразено, че страните са се споразумели, че Б. Г. и Е. Т. „ще
прекратят ползването на **********, масивна триетажна сграда (състояща се от
три етажа, като от първи етаж притежаваме 5/8 идеални части, а трети етаж е
изцяло наша собственост), както и три гаража и две второстепенни сгради –
жилищни, считано от дата **** г.“. Същевременно от видно от констативен
протокол от **** г., нотариусът е констатирал, че „нотариалната покана в частта за
освобождаване на двата гаража и парцела е изпълнена“. В протокола, подписан от
явилите се лица и от нотариуса, страните са се споразумели за начина на ползване на
първия етаж и двата гаража, докато е жив И. З. (бащата на П. Г. и Б. Г.) – че Б. Г.
ще продължи да ползва първия етаж от къщата, а двата гаража ще се ползват
съвместно от П. и Е. Г.и. В констативния протокол от **** г. липсват изявления по
отношение на гаражната клетка-близнак.
С нотариалната покана от ******** П. Г. и Е. Г. заявяват, че са собственици на
5/8 ид.ч. от първия етаж, целия трети етаж, на двата гаража с обща площ 78 кв.м.,
както и на отделния гараж от 18 кв.м., същевременно поканват Б. Г. и Е. Т. да
освободят първия етаж и двата гаража в 7-дневен срок – като в частта за
освобождаване не се споменава третият гараж от 18 кв.м. Видно от приемо-
предавателния протокол от ******** Б. Г. и Е. Т. са предали владението върху първия
етаж и двата гаража (като отново не се споменава третият гараж).
При тълкуване съдържанието на констативния протокол от ******** съвкупно с
текста на нотариалната покана от ******** се установява, че нотариалната покана
изброява изрично три гаража, но при предаването се посочват само два, поради което
съобразявайки опитните правила и правилата на формалната логика, се формира
извод, че владението върху гаража с площ 18 кв.м. не е било предавано нито през 2010
г., нито пред **** и правата върху него са извън обхвата на изявленията на обсъдените
документи.
Аналогично на съображенията по отношение собствеността на първия етаж от
жилищната сграда, съдът намира, че не се установяват при условията на необходимото
11
пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на владението по
отношение на гаражната клетка близнак. По арг. чл. 154, ал. 1 ГПК и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест съдът приема за
неосъществил се недоказаният факт са придобивна давност, изтекла в полза на П. Г. и
Е. Г..
Както бе установено, Р. И. е придобил чрез покупко-продажба ½ ид.ч. от
гаражната клетка-близнак. След смъртта на И. З. останалата притежавана от него ½
ид.ч. се разпределя при равни квоти между децата му – Е. Т., Б. Г. и П. Г. (т.е. всеки от
тях получава по наследство 1/6 ид.ч.). След смъртта на Е. Т. на **** притежаваната от
нея 1/6 ид.ч. от гаража е придобита при равни квоти от наследниците й Г. О. Г. и И. О.
Г., т.е. всеки от тях притежава по 1/12 ид.ч. от гаража.
След смъртта на П. Г. притежаваната от него (по наследство от И. З.) 1/6 ид.ч. от
гаража се наследява при равни квоти от петимата му наследници Е. З. Г., П. П. Г., Й. П.
Г., И. П. И. и Р. П. И. (т.е. всеки придобива по 1/30 ид.ч.)
Следователно собственици на гаража са Р. И. - 32/60 ид.ч. (30/60 ид.ч. чрез
продажба и 2/60 ид.ч. по наследство), Б. Г. 10/60 ид.ч., Г. О. Г. 5/60, И. О. Г. 5/60 ид.ч.,
а всеки от останалите съделители – Е. З. Г., П. П. Г., Й. П. Г., И. П. И. – по 2/60 ид.ч.
По изложените съображения следва да се допусне съдебна делба на процесните
имоти, между съответните съделители, съобразно установените по делото дялове.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС делба между Б. И. Г., ЕГН
**********, В. Б. И., ЕГН **********, Г. О. Г., ЕГН ********** и И. О. Г., ЕГН
**********, Е. З. Г., ЕГН **********, Р. П. И., ЕГН **********, И. П. И., ЕГН
**********, П. П. Г., ЕГН ********** и Й. П. Г., ЕГН ********** на следните
съсобствени недвижими имоти, при следните квоти:
1. ПЪРВИ ЕТАЖ, състоящ се от кухня, спалня, детска стая, хол, коридор и
санитарен възел със застроена площ от 80,00 кв.м., ведно с пристроения
санитарен възел на междинната площадка на стълбищата със ЗП от 6 кв.м. и
пристроеното котелно помещение със ЗП от 14 кв.м. съгласно скица към СТЕ (л.
207 от делото), обособен като самостоятелно жилище от масивна триетажна
жилищна сграда находяща се в *************** построена върху ********** в
кв.1 по ПРЗ на ************* с площ от 1008 кв.м.а по скица 1026 кв.м. при
граници по скица-.-от юг-улица, от запад-парцел **********, от север парцел
********** и парцел **********, от изток парцел **********9 и парцел
********** в едно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на стоеж, при квоти:
- за Р. П. И. – 8/12 ид.ч.
- за В. Б. И. - 2/12 ид.ч.
- за Г. О. Г. – 1/12 ид.ч.
- за И. О. Г. – 1/12 ид.ч.
2. ВТОРИ ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, кухня, антре и баня-тоалетна със
застроена площ от 80.00 кв.м., ведно с пристроения санитарен възел на междинната
площадка на стълбищата със ЗП от 6 кв.м. съгласно скица към СТЕ (л. 207 от делото),
обособен като самостоятелно жилище от масивна триетажна жилищна сграда
находяща се в ***************, построена върху ********** в кв.1 по ПРЗ на
12
*************с площ от 1008 кв.м. а по скица 1026 кв.м. при граници по скица:- от
юг-улица, от запад-парцел **********, от север парцел ********** и парцел
**********, от изток парцел ********** и парцел ********** в едно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти:
за В. Б. И. – 25/60 ид.ч.
за Г. О. Г. – 25/60 ид.ч.
за Е. З. Г. – 2/60 ид.ч.
за П. П. Г. – 2/60 ид.ч.
за Й. П. Г. – 2/60 ид.ч.
за И. П. И. – 2/60 ид.ч.
за Р. П. И. – 2/60 ид.ч.
3. ГАРАЖНА КЛЕТКА-БЛИЗНАК със застроена площ от 36 кв.м., изградена в
югозападната част на ********** в кв.1 по ПРЗ на ********** при граници на имота:-
улица ОТ ********** **********.УПИ **********,********** и УПИ **********9,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж, при квоти:
За Р. П. И. – 32/60 ид.ч.
За Б. И. Г. – 10/60 ид.ч.
За Г. О. Г. – 5/60 ид.ч.
За И. О. Г. – 5/60 ид.ч.
За Е. З. Г. – 2/60 ид.ч.
За П. П. Г.– 2/60 ид.ч.
За Й. П. Г. – 2/60 ид.ч.
За И. П. И. – 2/60 ид.ч.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13