РЕШЕНИЕ
№ 732
гр. Враца, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420100406 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Л. П. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** срещу
„Кеш Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6.
В исковата молба се твърди, че между „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД като кредитор и
ответника П. П. като кредитополучател е сключен рамков договор за потребителски кредит
тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г.
Въз основа на искане от 25.08.2021 г. по рамковия договор ищецът усвоил кредит в
размер на 300,00 лева при годишен лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на
разходите 50 %. В договора било посочено, че кредитополучателят следва да представи едно
от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лева или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от ответника банка или
поръчителство от одобрено от ответника дружество. Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора, усвояването на суми се заявява от кредитополучателя чрез подаване на искане на
място в търговски обект на дистрибутора или посредством наличните канали за
дистанционна комуникация – ел. поща, уеб-сайт, мобилни приложения, IM съобщения,
кратки текстови съобщения или обаждане на кол център. В същия ден – на 20.05.2021 г.
1
ищецът сключил Договор за възлагане на поръчителство с посоченото от заемодателя лице –
„Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК *********. В договора било посочено, че ще породи
действие, ако в 5-дневен срок от одобреното искане за усвояване на сума по кредитната
линия кредитополучателят не осигури едно от уговорените в договора за кредит
обезпечения. Уговорено било, че кредитополучателят ще заплаща на поръчителя
възнаграждение в размер според размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение,
редовност на кредитополучателя при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността и лоялността на клиента, като конкретните размери и съответните
условия са посочени в погасителен план към договора. Възнаграждението за поръчителя
следвало да се заплати по банкова сметка на посредника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД или в
търговските обекти на това дружество. За усвоената сума от 300,00 лева възнаграждението
за поръчител било 76,00 лева, разсрочено на месечни вноски. Заявява, че на 27.09.2021 г.
погасил предсрочно и изцяло сумата по искането от 25.08.2021 г. за кредит в размер на
376,00 лева, в т. ч. главница, лихва и възнаграждение за поръчителство.
Въз основа на искане от 04.10.2021 г. по рамковия договор ищецът усвоил кредит в
размер на 300,00 лева при годишен лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на
разходите 50 %. В договора било посочено, че кредитополучателят следва да представи едно
от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лева или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от ответника банка или
поръчителство от одобрено от ответника дружество. Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора, усвояването на суми се заявява от кредитополучателя чрез подаване на искане на
място в търговски обект на дистрибутора или посредством наличните канали за
дистанционна комуникация – ел. поща, уеб-сайт, мобилни приложения, IM съобщения,
кратки текстови съобщения или обаждане на кол център. В същия ден – на 20.05.2021 г.
ищецът сключил договор за възлагане на поръчителство с посоченото от заемодателя лице –
„Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК *********. В договора било посочено, че ще породи
действие, ако в 5-дневен срок от одобреното искане за усвояване на сума по кредитната
линия кредитополучателят не осигури едно от уговорените в договора за кредит
обезпечение. Уговорено било, че кредитополучателят ще заплаща на поръчителя
възнаграждение в размер според размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение,
редовност на кредитополучателя при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността и лоялността на клиента, като конкретните размери и съответните
условия са посочени в погасителен план към договора. Възнаграждението за поръчителя
следвало да се заплати по банкова сметка на посредника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД или в
търговските обекти на това дружество. За усвоената сума от 300,00 лева възнаграждението
за поръчител било 76,00 лева, разсрочено на месечни вноски. Заявява, че на 03.11.2021 г.
погасил предсрочно и изцяло сумата по искането от 25.08.2021 г. за кредит в размер на
376,00 лева, в т. ч. главница, лихва и възнаграждение за поръчителство.
Навеждат се твърдения, че процесните две кредитни правоотношения са нищожни, тъй
2
като: не е спазена предвидената от закона форма при сключването им; не е спазена
процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът не е предоставил на потребителя
изискуемата преддоговорна информация, не е получил неговото валидно съгласие за
сключване на договорите, както и за условията, при които може да се откаже от тях; освен
това разменените електронни съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, а
електронните документи се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена процедурата
по удостоверяване на техния действителен автор (например да са подписани с
квалифициран електронен подпис); нарушено е изискването договорите да са написани по
ясен и разбираем начин, като всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, не по – малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора; нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен общият
размер на кредита като съществен елемент от неговото съдържание; посочването на двете
суми от по 300,00 лева по двете кредитни правоотношения е формално и липсва посочване
на начина, по който ще бъдат изплатени сумата (в брой или по банкова сметка) нарушен е
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен годишният процент на разходите
по кредита (ГПР) като съществен елемент от неговото съдържание, както и общо дължимата
от потребителя сума по определения в приложение № 1 към ЗПК начин; ГПР е посочен
единствено като процент, без да са описани основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване, а липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои
компоненти са включени в него и как се формира определеният в договора ГПР от 50,00 % е
в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 2 и 4 от ЗПК; не става ясно каква част от ГПР е фиксираният лихвен процент от 36,00 %;
в съдържанието на ГПР не са включени всички останали разходи, в това число и
възнаграждението по сключения договор за поръчителство; в договорите размерът на ГПР е
грешно посочен, като действителният размер от 308,00 % е над максимално установения
праг на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК; сключеният с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор
за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечение на заема и имат за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, предвид, че са сключени с
дружество, избрано и посочено от заемодателя, за което ищецът е заплатил такса, равняваща
се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на
задълженията по договора от негова страна; клаузата за обезпечаване на заема с
поръчителство е в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО,
транспонирана в ЗПК, цел, тъй като дружеството – заемодател не е изпълнило задължението
си преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването му, а вместо това му е вменило
задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да
заплаща възнаграждение, вследствие което се е увеличил размерът на дълга му; клаузата за
обезпечаване на заема с поръчителство е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143
от ЗЗП – не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата
на страните; не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, не позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сключване на договора, както и не е
3
индивидуално уговорена; целта на сключване на договора за поръчителство с трето лице е
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че
таксите се дължат на трето лице, а не на кредитора, впоследствие обаче тези такси се
заплащат именно на заемодателя; не е предоставена възможност потребителят да посочи
избран от него поръчител, а сключването на договор с „Кредит Гаранция“ ЕООД е
абсолютна предпоставка потребителят да бъде одобрен за получаване на кредита;
възнаграждението за поръчителя следва да е включено в ГПР, тъй като представлява
печалба за кредитора, който не е прехвърлил двете платени суми от по 76,00 лева на
„Кредит Гаранция“ ЕООД, като ако тези суми бяха включени в ГПР, последният щеше да
възлиза на 216,00 %; прилагането на друг размер на ГПР, извън договорения между
страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“; клаузата за възнаградителна
лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като нищожността на тази уговорка
води до нищожност на целия договор; Налице е несъответствие между посочения в
преддоговорната информация фиксиран годишен лихвен % и посочения в сключения
договор; Не е посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, условията за упражняването
му; нищожността на процесния договор за кредит води до нищожност и на свързания с него
договор за гаранция.
Искането към съда е да осъди ответника (съгласно уточнителна молба с вх. №
3724/14.03.2022 г.) да заплати на ищеца следните суми: сумата 74,71 лева, недължимо
платена по искане за кредит от 25.08.2021 г. въз основа на договор за потребителски кредит
тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г. между страните (разликата между
усвоената по договора главница в размер на 300,00 лева и общо платената по договора сума
374,71 лева) и сумата 76,00 лева, недължимо платена по искане за кредит от 04.10.2021 г. въз
основа на договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-
244969/08.04.2021 г. между страните (разликата между усвоената по договора главница в
размер на 300,00 лева и общо платената по договора сума 376,00 лева), с които суми
ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като са дадени от ищеца при начална липса на
основание, ведно със законната лихва върху двете главници от 03.02.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД е постъпил писмен
отговор, с който предявените искове са оспорени като неоснователни и недоказани.
Твърди се, че „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД не извършва посредничество и не приема
плащания от името на „Кредит Гаранция“ ЕООД. Ответникът не поддържа търговски
обекти, а посочената в договора за поръчителство банкова сметка не е на ответника.
Оспорват се твърденията за недействителност на кредитните правоотношения, като се
поддържа, че същите отговарят на изискванията на ЗПК, ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ,
ЗЕТ. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира се присъждането на разноски.
4
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От представените по делото доказателства се установява, че между „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД-заемодател и ищеца П. П.-заемател бил сключен договор за кредитна линия
№ 3-1-10272-244969 от 08.04.2021 г., съгласно който „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
предоставил на ищеца потребителски кредит тип „кредитна линия“, по който
кредитополучателят имал право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично
възстановени суми до размера на кредитния лимит. Уговорен е кредитен лимит от 1 500,00
лева и лихвен процент по кредита в размер на 36 %. В чл. 1, ал. 2 от договора страните се
съгласили заемът да бъде обезпечен, като в петдневен срок от всяко одобрено искане за
усвояване на сума кредитополучателят следвало да осигури поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно
възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лева, да осигури одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител или да осигури неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от кредитора банка, съгласно публикуван на интернет-страницата на кредитора
списък. По искане на ищеца с № ********* от 25.08.2021 г. на същия бил отпуснат кредит в
размер на 300,00 лева, като съгласно погасителния план кредитът следвало да бъде върнат
на една вноска, която е в размер на 309,00 лева, с падеж 24.09.2021 г. Отново по искане на
ищеца с № ********* от 04.10.2021 г. на същия бил отпуснат втори кредит в размер на
300,00 лева, като съгласно погасителния план кредитът следвало да бъде върнат на една
вноска, която е в размер на 308,71 лева, с падеж 04.11.2021 г.
Със сключването на договор за кредитна линия № 3-1-10272-244969 от 08.04.2021 г.
ищецът дал изричното си съгласие цялата комуникация между страните по договора във
връзка със сключването и изпълнението на договора, да се извършва в писмена форма, чрез
електронни волеизявления като електронна поща, чрез уеб-сайт, мобилни приложения, IM
съобщения кратки текстови съобщения (SMS, USSD) или включително такива, които са
автоматично генерирани и/или изпращани от системата на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и
обаждане на център за обаждания.
По делото не е представен договор от 25.08.2021 г. за възлагане на поръчителство
между ищеца и третото за делото лице – „Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК *********, нито
договор от 25.08.2021 г. за възлагане на поръчителство между ищеца и третото за делото
лице – „Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК *********, за сключването на които са наведени
твърдения с исковата молба, но тяхното наличие е изводимо от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза (същата е работила с кредитните досиета по двете процесни
усвоявания по договора за кредитна линия), а също и от издадения от „Кеш кредит“ ЕАД с
ЕИК ********* касов бон (л. 13 от делото), като „Кеш кредит“ ЕАД е свързано лице с
ответника по делото, видно от съдържанието на Търговския регистър.
Съдът с определението си от 10.08.2022 г. допусна съдебно-счетоводна експертиза за
отговор на задачите, поставени с исковата молба.
С влязло в законна сила протоколно определение от 29.09.2022 г. по настоящото дело
5
съдът наложи на основание чл. 92а, във връзка с чл. 91, ал. 2 от ГПК на ответника „Кеш
Кредит Мобайл” ЕАД глоба в размер на 100,00 лева, платима в полза на бюджета на съдебна
власт, по сметка на Врачански районен съд, като прие, че е налице неизпълнение на
задължението на ответника да осъществи необходимото съдействие на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, чрез предоставяне на цялата налична при него счетоводна документация,
свързана с договор за потребителски кредит тип кредитна линия с № 3-1-10272-244969 от
08.04.2021 г. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че още с отговора на исковата
молба се твърди, че по договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ с № 3-1-
10272-244969 от 08.04.2021 г. са усвоявани суми и за всяко усвояване е сключен отделен
погасителен план, т.е. житейски абсурдно е при ответното дружество да липсва счетоводна
документация относно евентуалните погасявания по отделните усвоявания. Неизпълнението
на задължението на ответника да осъществи необходимото съдействие на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, която е явно и е потвърдено с изходящо от него и изготвено на
07.09.2022 г. писмо, подписано от Цветелина Метанова, е наложило отлагането на делото,
при липсата на нови доказателствени искания на страните.
С определение от 08.11.2022 г. съдът отхвърли подадената от ответника „Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД молба с вх. № 16200/02.11.2022 г. на Врачански районен съд за отмяна на
наложена глоба в размер на 100,00 лева, като прие, че тезата на „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД
страда от многобройни логически и фактически вътрешни противоречия и не може да бъде
възприета от съда. Съдът счете, че още с отговора на исковата молба се твърди, че по
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ с № 3-1-10272-244969 от 08.04.2021
г. са усвоявани суми и за всяко усвояване е сключен отделен погасителен план, т.е.
житейски абсурдно е при ответното дружество да липсва счетоводна документация относно
евентуалните погасявания по отделните усвоявания. Неизпълнението на задължението на
ответника да осъществи необходимото съдействие на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
която е явно и е потвърдено с изходящо от него и изготвено на 07.09.2022 г. писмо,
подписано от Цветелина Метанова, е станало единствена причина за отлагане на делото.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в
което вещото лице е установило, че по искане за кредит от 25.08.2021 г. въз основа на
договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г.
ищецът е погасил сумите, като е платил 376,00 лева, а годишният процент на разходите
възлиза на 76,10 лева. По искане за кредит от 04.10.2021 г. въз основа на договор за
потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г. ищецът е
погасил сумите, като е платил 376,00 лева, а годишният процент на разходите възлиза на
74,21 лева.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като правилно,
обективно и пълно, като прилага и разпоредбата на чл. 161 от ГПК, предвид констатацията
за създадени от ответника пречки за събиране на доказателства, за което съдът е наложил с
влязло в законна сила определение от 29.09.2022 г. по настоящото дело на основание чл.
92а, във връзка с чл. 91, ал. 2 от ГПК на ответника „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД глоба в
6
размер на 100,00 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже заплащането на
претендираните с исковата молба суми по искане от 25.08.2021 г. и искане от 04.10.2021 г., и
двете по договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-
244969/08.04.2021 г., при начална липса на основание (липса на договорни отношения),
включително че договорите за кредит са неподписани и че са нарушени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е налице пълна/частична нищожност на същите
договори и на договорите за гаранция като предпоставка за липса на основание за заплащане
на процесните суми.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване. Тя е по – особена по вид с оглед на последиците, посочени в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
При сключване на процесните договори за кредит: искане от 25.08.2021 г. и искане от
04.10.2021 г., и двете по договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-
10272-244969/08.04.2021 г., е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК форма.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, като
законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран. Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит
представлява електронно изявление, записано на предвиден в ЗЕДЕУУ носител с
възможност да бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен електронен формуляр за
подаване на заявка за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор
представляват електронен документ. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. страните могат да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен.
Съдът намира, че с оглед изявлението на потребителя в договор за кредитна линия №
3-1-10272-244969 от 08.04.2021 г., че е съгласен цялата комуникация между страните по
7
договора във връзка със сключването и изпълнението на договора, да се извършва в писмена
форма, чрез електронни волеизявления като електронна поща, чрез уеб-сайт, мобилни
приложения, IM съобщения кратки текстови съобщения (SMS, USSD) или включително
такива, които са автоматично генерирани и/или изпращани от системата на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД и обаждане на център за обаждания, се налага извод, че процесният договор
за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ
във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на
Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато
това е уговорено между страните, какъвто е настоящият случай. Следователно договорът за
потребителски кредит е сключен и подписан при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Съдържанието на искане от 25.08.2021 г. и искане от 04.10.2021 г., и двете по договор
за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г., отговарят
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 от ЗПК – съдържат дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на годишния лихвен
процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на
договора да са изготвени, разпечатани подписани на шрифт с размер, не по-малък от 12.
Двете искания по договора за кредитна линия обаче не отговарят на част от изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. В договор
за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г. е посочен
годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност, а
в чл. 1, т. 7 in fine от договора е посочено, че годишният процент на разходите е изчислен в
съответствие с приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при отчитане на цитираните по-горе
общи параметри и при следните допълнителни допускания: приема се, кредитът се
предоставя за срок от една година, считано от датата на първоначалното му усвояване и че
окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата,
лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява от кредитополучателя на
равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното му
усвояване; в случаите, когато главницата следва да бъде погасена изцяло с еднократно
плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и
погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя, настъпват в
рамките на период от една година; лихвата и другите плащания се начисляват в
съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите,
предвидени в договора за кредит; в случай че за ограничен период от време или за
ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни разходи, се приема, че
лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора, са тези с най-високи
стойности, т.е. препраща към уговорките по чл. 4 от договора, включително към
възможността за сключване от страна на кредитополучателя на сключване на договор за
8
поръчителство с одобрено от заемодателя дружество-поръчител, каквито договори
действително са сключени във връзка и с двете искания за усвоявания по договора за кредит
тип „кредитна линия“, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от
касовия бон, приложен на л. 13 от делото, издаден от „Кеш кредит“ ЕАД с ЕИК *********,
който е свързано лице с ответника по делото, видно от съдържанието на Търговския
регистър.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че договореното
възнаграждение на поръчителя и по двата договора за поръчителство е в размер на около 1/4
идеална част от главницата по отпуснатите кредити (съгласно двете искания), което сочи на
извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и следователно за наличието на неравноправна по
смисъла на закона клауза, действието на която не следва да бъде зачетена от съда в
настоящото производство.
Следва също да се има предвид, че от извършена от съда служебна справка в
Търговския регистър се установява, че към момента на сключване на договора за кредит и
договора за поръчителство едноличен собственик на капитала на „Кеш Кредит Мобайл”
ЕАД с ЕИК ********* е „Кеш кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, че съгласно
извършеното от ответника с молба с вх. № 13947/28.09.2022 г. съдебно признание,
подкрепено от останалите доказателства по делото, сумите с основание „такса гаранция“ са
изплатени на „Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК *********, че съгласно касовия бон,
приложен на л. 13 от делото, издаден от „Кеш кредит“ ЕАД с ЕИК ********* (свързано с
ответника лице) също се установява, че сумите с основание „такса гаранция“ са изплатени
на „Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК *********, че „Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК
********* е с едноличен собственик на капитала „София венчър груп“ АД с ЕИК
*********, както и че „София венчър груп“ АД с ЕИК ********* е с едноличен собственик
на капитала „Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК *********, т.е. всички така изброените
търговски дружества са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК).
Необходимо е също да се посочи, че съгласно приложеното на л. 70 от делото
удостоверение (което съдът цени като съдебно признание от ответника, подкрепено и от
останалите доказателства) интернет домейнът „Регистър.БГ“ считано от 13.02.2020 г. (дата,
предхождаща датата на сключване на договор за кредит „кредитна линия“ и двете процесни
усвоявания по него) правото на ползване и управление върху същия домейн принадлежи на
„Кеш кредит“ ЕАД с ЕИК *********, който е свързано лице с всяко от следващите
дружества: „Кеш кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, „Кредит гаранция“ ЕООД с
ЕИК *********, „София венчър груп“ АД с ЕИК ********* и ответника „Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД с ЕИК *********. Нещо повече, дори тези обстоятелства да не се
установяваха от съдържанието на Търговския регистър, то съдът намира, че същите
обстоятелства следва да се считат установени по делото на основание разпоредбата на чл.
161 от ГПК, за приложението и за последиците на която съдът е предупредил ответника
9
„Кеш Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК ********* с протоколно определение от 29.09.2022 г.,
препис от което е връчен на ответника чрез пълномощник на 02.11.2022 г.
Следва също да се има предвид, че основен предмет на дейност на „Кредит гаранция“
ЕООД с ЕИК ********* е сключването на гаранционни сделки, каквато е тази по договора
за предоставяне на поръчителство. Следва и да се посочи, че печалбата на „Кредит
гаранция“ ЕООД с ЕИК ********* от извършената от него търговска дейност като
поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик „София венчър груп“ АД с ЕИК
*********, чиито едноличен собственик на капитала е „Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК
*********, както и че едноличен собственик на капитала на ответника „Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД с ЕИК ********* е „Кеш кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, а
едноличен собственик на капитала на „Кеш кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* е
ответникът „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК *********.
Признанието на ответника, че сумите с основание „такса гаранция“ са изплатени на
„Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК ********* на практика е признание, че чрез
горепосочените свързани лица печалбата по договорите за поръчителство в крайна сметка е
за сметка на ответника „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК *********, т.е. с договорите за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като
печалба на ответника „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК *********, т.е. ответникът „Кеш
Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК ********* е материално пасивно легитимиран да отговаря и за
сумите, изплатени като „такса гаранция“ по двете процесни усвоявания. С договорите за
поръчителство не се цели действително обезпечаване на исканията за отпускане на кредит
(договорите за кредит), сключен „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК *********, доколкото
при изплащането на задължението на потребителя от страна на „Кредит гаранция“ ЕООД с
ЕИК ********* кредиторът ще плати вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ГПК,
което от своя страна води отново да извод за наличие на значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
На последно място, в конкретния случай договорът за предоставяне на поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. В тази
връзка съдът приема, че макар всеки един от договорите – двете искания (договори за
кредит) и двата договора за предоставяне на поръчителство, формално да представляват
самостоятелни договори, налице е договорна обвързаност между кредитора и поръчителя,
което е видно както от уговорката за сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител (чл. 4 от
договора за кредит тип „кредитна линия“), а също и от съдържанието на Търговския
10
регистър, от който се установява, че към датата на сключване на всички договори „Кеш
Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК *********, „Кеш кредит България“ ЕООД с ЕИК *********,
„Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК ********* и „София венчър груп“ АД с ЕИК ********* са
„свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК).
Дългът по кредитните правоотношения по искане от 25.08.2021 г. и искане от
04.10.2021 г., и двете по договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-
10272-244969/08.04.2021 г. с така уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат
като едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното
задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита.
Същевременно при включването на възнаграждението на поръчителя по договора за
поръчителство, в качеството му на възнаграждение за кредитора по договора за кредит, в
размера на ГПР, същият очевидно нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва. В същия смисъл е заключението на
съдебно-счетоводната експертиза: по искане за кредит от 04.10.2021 г. въз основа на договор
за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г. годишният
процент на разходите възлиза на 74,21 лева, а по искане за кредит от 04.10.2021 г. въз основа
на договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г.
годишният процент на разходите възлиза на 74,21 лева.
Следва също да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът приема, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски паричен
кредит „кредитна линия“ е недействителен, ведно с усвояванията по него, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
Его защо по искане от 25.08.2021 г. и искане от 04.10.2021 г., и двете по договор за
потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г. ищецът е
дължал връщане на чистата стойност на кредита (два пъти по 300,00 лева), а не и лихви,
такси комисионни и други разходи, като същевременно всички платени по процесните
усвоявания суми в крайна сметка представляват печалба на ответника „Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД с ЕИК *********.
Гореизложеното налага извод за пълна основателност на така предявените искове.
11
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква само за ищеца, който претендира
такива съгласно списък по чл. 80 от ГПК, а именно 100,00 лева – държавна такса, 350,00
лева, – възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАд., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда
другата страна да го заплати. За настоящата съдебна инстанция предвид материалния
интерес следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в редакцията й към датата на
сключване на договора за правна помощ). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 450,00 лева – разноски за държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза. Ответникът следва също да бъде осъден да заплати на адв. Искрен Николов
сумата 300,00 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК съдът посочва, че плащането на сумите,
признати за недължимо платени, следва да се извърши по следната посочена от ищеца
банкова сметка: IBAN: **** **** **** **** **; BIC: ********, с титуляр: „Хай Скуул
Ентъртейнмънт“ ООД. Разноските за адвокатски хонорар в полза на адв. И. П. Н. следва да
се извърши по следната посочена от него банкова сметка: IBAN: **** **** **** **** **;
BIC: ********, титуляр: И. П. Н..
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД „Кеш Кредит Мобайл”
ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Света Троица“, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 да заплати на П. Л. П. с ЕГН ********** и адрес
гр. ***** сумата 74,71 лева, недължимо платена по искане за кредит от 25.08.2021 г. въз
основа на договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-
244969/08.04.2021 г. между страните (разликата между усвоената по договора главница в
размер на 300,00 лева и общо платената по договора сума 374,71 лева) и сумата 76,00 лева,
недължимо платена по искане за кредит от 04.10.2021 г. въз основа на договор за
потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-10272-244969/08.04.2021 г. между
страните (разликата между усвоената по договора главница в размер на 300,00 лева и общо
платената по договора сума 376,00 лева), с които суми ответникът се е обогатил
неоснователно, тъй като са дадени от ищеца при начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху двете главници от 03.02.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 да заплати на П. Л. П. с ЕГН ********** и адрес гр. *****
12
сумата 450,00 лева – направени по делото разноски за държавна такса и депозит за съдебно-
счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от „Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Света
Троица“, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 да заплати на адв. И. П.Н. с адрес на
упражняване на дейността гр. ****** сумата 300,00 лева – възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
13