№ 49
гр. Гълъбово, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Таня Д. Арнаудова
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20225550100013 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен от Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.Гълъбово, обл.Стара Загора, ул.“Средна гора“ № 6 срещу Д. Д. Р., ЕГН
**********, с адрес: с.Константиново, общ.Симеоновград, обл.Хасково,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: сумата от 21 000лв., представляваща
главница по издаден изпълнителен лист от 2012г. по гр. Д.287/2012г. по описа
на РС-Гълъбово; сумата от 20 875,28лв., представляваща законна лихва към
дата 08.07.2021г., изчислена по изп. дело № 20218720400144 по описа на ЧСИ
Д.Ц. с район на действие - СтОС; сумата от 3 384,00лв., представляваща
неолихвяема сума по посоченото изп. производство; сумата в размер на 3
573.79 лева, представляваща такси и разноски по ЗЧСИ с ДДС в полза на
Частен съдебен изпълнител Д.Ц.; сумата в размер на 298.90 лева - разноски по
изп. Дело № № 20218720400144 по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие -
СтОС, които суми се претендират по изп. дело № 20218720400144 по описа на
ЧСИ Д.Ц. с район на действие - СтОС, образувано по издаден изпълнителен
лист от 2012 г по Ч. гр. д. № 118/ 2012 г. по описа на PC Гълъбово.
По твърдения в исковата молба, на 19.07.2021г. на ищеца
Дянков била връчена покана за доброволно изпълнение изх.№
15428/08.07.2021г. по изп. д. № 144/2021г., по описа на ЧСИ Д.Ц., с рег.№ 872
и район на действие СтОС. Съгласно поканата е следвало да заплати сумата
от 21 800 лв. – главница по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 118/2012г. по описа
на РС Гълъбово, сумата от 20 785.28 лв. – законна лихва, начислена към
08.07.2021г., по изп.д. № 144/2021г., по описа на ЧСИ Д.Ц., сумата от 3 384
лв. – неолихвяема сума по същото изп.дело, сумата от 3 573.79 лв. – такси и
1
разноски по ЗЧСИ, с ДДС, в полза на ЧСИ Д.Ц., сумата от 298.90 лв. –
разноски по изп.д. № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц.. Ищецът твърди, че не
дължи посочените в поканата за доброволно изпълнение суми в общ размер
на 49 841.97 лв.
Счита, че вземането на ответника по изп.лист, издаден по ч.гр.д. №
118/2012г. по описа на ГРС, е погасено по давност, преди образуването на
изп.д. № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц.. Твърди, че въз основа на
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 118/2012г., по описа на ГРС, било
образувано изп.д. № 71/2012г. по описа на ДСИ при РС – Димитровград.
Единственото принудително изпълнително действие по това изп.дело било
запор върху дружествения дял на дружеството, което ищецът представлявал-
„СИГИ 2010“ ЕООД гр. Гълъбово, в размер на 10 лв., наложен през 2015г.
Към настоящия момент делото било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК, като изпълнителния лист по него бил върнат в оригинал, по молба на
взискателя.
През 2016г. взискателят Д.Р. подал молба до ЧСИ Г.И. за образуване на
изп.дело по същия изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 118/2012г., по описа на РС
Гълъбово. По образуваното изп.дело не били предприети никакви
принудителни действия, като с писмо изх.№ 14309/26.02.2020г. ищецът бил
уведомен, че образуваното при ЧСИ Г.И. изп.дело № 20167650402560 е
прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. По това изпълнително дело били
извършени следните действия: изпратена покана за доброволно изпълнение и
проучено имуществено състояние на длъжника, като такова не е установено.
Така, според ищеца, последното изп. действие спрямо него, в качеството
му на длъжник е било през 2015г., когато е бил наложен запор върху
дружествен дял, в размер на 10 лв. В този смисъл счита, че към 2015г. делото
е било прекратено eх lege, без да е било необходимо издаването на какъвто и
да е акт от страна на ДСИ, като от 17.09.2015г. е започнала да тече нова
давност по отношение на вземането на взискателя, която е изтекла още на
17.09.2020г
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Даниела К. поддържа исковата молба и представя и списък
на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответника, чрез упълномощения процесуален
представител адв.П.В. депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда доводи за
недопустимост на предявения иск, както и за нередовност на исковата молба,
които съдът намира за неоснователни. Отделно, оспорва твърденията за
изтекла погасителна на вземането. Счита, че с налагането на запор през 2015г.
е била прекъсната погасителната давност за принудителното събиране на
вземанията срещу длъжника и е започнала да тече нова петгодишна давност
от датата на извършването на това действие на принудително изпълнение от
съдебния изпълнител, по см. на чл. 116, б.“в“, вр. чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Твърди,
2
че по образуваното през 2016г. изп. дело по описа на ЧСИ Г.И. многократно
са били правени искания за проучване на имуществото на длъжника и
съответно са били предприети изпълнителни принудителни действия за
събиране на вземането. На 20.11.2017г. ЧСИ Г.И. е наложила запор върху
мотопед марка „Пежо Елисео 100“, като според ищеца от тази дата е
започнала да тече нова петгодишна давност, поради което при образуване на
изп. дело пред ЧСИ Д.Ц., вкл. към датата на връчване на поканата за
доброволно изпълнение/19.07.2021г./ по изп.д. № 144/2021г. по описа на
същия ЧСИ, и към датата на писмения отговор – 19.02.2022г. погасителната
давност не била изтекла. Ответникът моли съдът да отхвърли иска, като
неоснователен.
В открито съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си
представител адв. В., поддържа подадения отговор и релевира аргументи, че
предявените искове са неоснователни, с оглед събраните по делото
доказателства става ясно, погасителна давност е прекъсвана чрез различни
действия.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че по гр.д № 118/2012год , ищецът Георги Дянков е
осъден да заплати на ответника Д. Д. Р. сумата от 21 800,00лв,
представляващи задължение по два броя записи на заповед- едната за сумата
от 8 300лв, другата за сумата от 13 500лв, ведно със законната лихва, считано
от 21.02.2012 г. до окончателното изплащане на задължението.
За посочената сума е издаден изпълнителен лист на 14.03.2012 г.
Въз основа на същия е образувано изпълнително дело
№ 20125610400071/ 2012 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител
при PC Димитровград.
От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че по
изпълнително дело № 20125610400071/ 2012 г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при PC Димитровград- е извършено изпълнително
действие- налагане на Запор върху дружествен дял на дружеството, което
представлява ищеца - "СИГИ 2010" ЕООД гр. Гълъбово в размер на 10.00
лева, наложен на 11.08.2015.
През 2016 г ответника Д. Д. Р., в качеството на взискател подал молба
пред ЧСИ Г.И. за образуване на изп. дело, по изпълнителния лист от 2012 г,
издаден по ЧГД № 118/ 2012 г по описа на PC Гълъбово. Образуваното
изпълнително дело е под № 2560/2016год.
По това изп. дело не са предприети никакви принудителни изп.
действия, не е налаган запор върху дружествен дял и с писмо с изх. № 14309/
26.02.2020 г длъжника Г. Д. Г. /ищец по настоящото дело/ бил уведомен, че
образуваното при ЧСИ Г. И. изп. дело № 20167650402560 е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По това изп. дело № 2560/ 2016 г по описа на ЧСИ Г. И. са извършени
3
следните действия:
Изпратена е Покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Проучено е имущественото състояние на длъжника; Не е установено
имущество, върху което да бъде насочено принудително изпълнение.
Наред с това, изпълнително дело № 20125610400071/ 2012 г. по описа
на Държавен съдебен изпълнител при PC Димитровград, на осн. §3 от РПЗ на
ЗЧСИ, по подадена молба № 7947/17.08.2016год, от Д. Д. Р. за възлагане на
висящо изп.дело, на осн.чл. 437 ГПК било изпратено на ЧСИ-Г.И. и
прехвърлено за продължаване на изпълнението под № 2561/17.08.2016 по
описа на ЧСИ-Г.И., рег№ 765 /л.165 от и.д./.
На 27.11.2017г., от ЧСИ-И., по изпълнителното дело №
2561/17.08.2016 е наложен запор върху МПС- мотоциклет „Пежо Елисео-
100“, с рег№ Ст 2444 К, собственост на длъжника Г. Д. Г..
Към настоящия момент делото под № 2560/ 2016 г по описа на ЧСИ Г.
И. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление от
26.02.2020 г на ЧСИ Г.И. с район на действие, района на СтОС и
изпълнителният лист по него е върнат в оригинал на взискателя по негова
молба, а делото под № 2561/ 2016 г по описа на ЧСИ Г. И. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление от 22.05.2020 г на ЧСИ
Г.И. с район на действие, района на СтОС а наложените възбрани и запори по
делото са вдигнати на осн. 433, ал.3 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените обективно съединени отрицателни установителни искове
са с правно основание чл. 439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда
възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори
изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно основателността на исковете е обусловена от
наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен
момент и довели до изключване или погасяване на спорното право – предмет
на принудителното изпълнение.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С
оглед релевираните от ответника възражения, той носи тежестта да установи
осъществяването на съответните юридически факти, довели до прекъсване на
давността.
В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след осъждането му по гр.д
118/12 по описа на РС-Гълъбово и издаването на изпълнителен лист от с.с., а
именно изтекла погасителна давност на вземането, присъдено ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2012 г.
Страните не спорят, а и от обсъдените писмени доказателства се
4
установява наличието на образувани две изпълнителни производства за
принудително събиране на вземанията, предмет на иска, по които взискател е
настоящият ответник, а длъжник - ищецът. Правният спор се съсредоточава
върху приложението на института на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В теорията и съдебната
практика последователно се застъпва становището, че при т. нар.
„перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като не е
необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а издаденото от последния
постановление има само декларативен характер. Съгласно задължителните
указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода на изпълнителното
производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др.
В конкретния казус, от съществено значение е да бъде даден отговор на
въпроса, откога започва да тече нова погасителна давност за вземането,
когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.Съгласно трайната съдебна практика, новата давност
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат
да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
5
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Действително, единственото валидно изпълнително действие по
изпълнително дело № 20125610400071/ 2012 г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при PC Димитровград е с дата 17.09.2015г. и действително това
действие, както и наложения запор на 27.11.2017г., от ЧСИ-И., в/у МПС-
мотоциклет „Пежо Елисео-100“, с рег№ Ст 2444 К, собственост на длъжника
по изпълнителното дело № 2561/17.08.2016г., са извършени след като
перемпцията е настъпила, а изпълнителните дела не са прекратени и след
предложения нов способ за изпълнение от длъжника не са образувани нови
изпълнителни дела. Тези обстоятелства обаче, не правят нищожни действията
на съдебните изпълнители- когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела / РЕШЕНИЕ № 37/ 24. 02 2021 г. на ВКС, Четвърто
гражданско отделение/.
С оглед изложеното, намирам, че с действията предприети по
изпълнително дело № 20125610400071/2012 г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при PC Димитровград с дата 17.09.2015 за налагане на запор
върху дружествен дял на дружеството, което представлява ищеца - "СИГИ
2010" ЕООД гр. Гълъбово в размер на 10.00 лева и наложения запор
на 27.11.2017г. от ЧСИ-И., в/у МПС- мотоциклет „Пежо Елисео-100“, с рег№
Ст 2444 К, собственост на длъжника по изпълнителното дело №
2561/17.08.2016г., давността е била прекъсната и е започнала да тече нова
петгодишна давност считано от 27.11.2017г.
Поради изложеното, съдът намира, че иска за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 21 000лв, представляваща
главница по издаден изпълнителен лист от 2012г. по гр. Д.287/212 по описа на
РС-Гълъбово; сумата от 20 875,28лв, представляваща законна лихва към
дата 08.07.2021г., изчислена по изп. дело № 20218720400144 по описа на ЧСИ
Д.Ц. с район на действие - СтОС;сумата от 3 384,00лв, представляваща
неолихвяема сума по посоченото изп. производство; сумата в размер на 3
573.79 лева, представляваща такси и разноски по ЗЧСИ с ДДС в полза на
6
Частен съдебен изпълнител Д.Ц.; сумата в размер на 298.90 лева - разноски по
изп. Дело № № 20218720400144 по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие -
СтОС, които суми се претендират по изп. дело № 20218720400144 по описа на
ЧСИ Д.Ц. с район на действие - СтОС, образувано по издаден изпълнителен
лист от 2012 г. по Ч. гр. д. № 118/ 2012 г. по описа на PC Гълъбово се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответника не е заявил направени разноски и не е представил списък на
разноските, с оглед което разноски не му се дължат.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.Гълъбово, обл.Стара Загора, ул.“Средна гора“ № 6 срещу Д. Д. Р., ЕГН
**********, с адрес: с.Константиново, общ.Симеоновград,
обл.Хасково отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от
ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от
21 000лв, представляваща главница по издаден изпълнителен лист от 2012г по
гр. Д.287/212 по описа на РС-Гълъбово; сумата от
20 875,28лв, представляваща законна лихва към дата 08.07.2021, изчислена
по изп. дело № 20218720400144 по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие -
СтОС;сумата от 3 384,00лв, представляваща неолихвяема сума по посоченото
изп. производство; сумата в размер на 3 573.79 лева, представляваща такси и
разноски по ЗЧСИ с ДДС в полза на Частен съдебен изпълнител Д.Ц.; сумата
в размер на 298.90 лева - разноски по изп. Дело № № 20218720400144 по
описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие - СтОС, които суми се претендират по
изп. дело № 20218720400144 по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие -
СтОС, образувано по издаден изпълнителен лист от 2012 г по Ч. гр. д. № 118/
2012 г по описа на PC Гълъбово, поради изтекла давност.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
7