Присъда по дело №13846/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 303
Дата: 8 юни 2023 г. (в сила от 6 ноември 2023 г.)
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110213846
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 303
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И.
и прокурора И. Д. Д.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Наказателно дело от общ характер №
20221110213846 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. И. И. С., роден на г. в гр. , български гражданин, неженен, осъждан, със
средно образование, безработен, адрес: гр. № , вх. , ет. , ап. , ЕГН ********** за ВИНОВEН в
това, че в условията на продължавано престъпление, за периода от 16.11.2021 г. до 31.01.2022 г., в
град с две отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, не е изпълнил издадената в полза на Т. Р. К. и А И. С. заповед за
незабавна защита № 20127403/31.05.21 г. по гр. д. № 12449/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 92-ри състав, връчена му лично на 07.06.2021 г., като ги е доближил
на по- малко от 100 метра, както следва:
1. на 16.11.2021 г., около 07.30 часа в гр. на ул. „“ № , пред детска градина , се приближил и
опитал да отвори вратите на лек автомобил марка „Опел“, модел „Мока“, с per. № , докато
Т. К. и А С. били в автомобила;
2. на 31.01.2022 г., около 07.20 часа в гр. на ул. „“ № , пред детска градина „, се приближил до
Т. К. и А С. и опитал да извади А С. от лек автомобил марка „Опел“, модел „“, с per. №
като деянието е извършено повторно - след като И. И. С. е осъден с присъда от 19.04.2021
г. по нохд № 11891/2020 г., по описа на СРС, НО, 131-ви състав, влязла в сила на 05.05.2021 г. за
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1 вр. ал. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
54, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години, което да бъде
изтърпяно, при първоначален строг режим.
1
ПРИВЕЖДА в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК, наложеното на подс. С.
наказание по н.о.х.д. 11891/2020 г. по описа на СРС, а именно – „лишаване от свобода“, за срок от
една година, което да бъде изтърпяно, при първоначален общ режим.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 1 НК, от наложеното и от приведеното в изпълнение
наказания, периодите, през които подсъдимият е бил задържан по двете производства, вкл. по реда
на ЗМВР.
ОПРЕДЕЛЯ веществените доказателствени средства – 4 бр. дискове и флаш памет да
останат по делото, до унищожаването му.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, И. И. С., ЕГН ********** да заплати по сметка
на СДВР сумата от 235,76 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС - 820 лева –
деловодни разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК.
Образувано е по внесен от СРП срещу И. И. С. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно: че в
условията на продължавано престъпление, за периода от 16.11.2021 г. до 31.01.2022 г., в град
............., с две отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, не е изпълнил издадената в полза на Т. Р. К. и ...........И. С.
заповед за незабавна защита № 20127403/31.05.21 г. по гр. д. № 12449/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 92-ри състав, връчена му лично на 07.06.2021 г.,
като ги е доближил на по- малко от 100 метра, както следва:
1. на 16.11.2021 г., около 07.30 часа в гр. .........., на ул. ., пред детска г...........градина „...........“,
се приближил и опитал да отвори вратите на лек автомобил марка „Опел“, модел „Мока“, с
per. № ............ докато Т. К. и ............... С. били в автомобила;
2. на 31.01.2022 г., около 07.20 часа в гр. ............ на ул. „............пред детска градина
„Славейче“, се приближил до Т. К. и А............ С. и опитал да извади ............. С. от лек
автомобил марка „Опел“, модел „Мока“, с per. № ..............
като деянието е извършено повторно - след като И. И. С. е осъден с присъда от 19.04.2021
г. по н.о.х.д. № 11891/2020 г., по описа на СРС, НО, 131-ви състав, влязла в сила на 05.05.2021 г. за
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение, като намира
същото за доказано по несъмнен начин. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с
налагане на наказание „лишаване от свобода” над средния размер, при ефективно изтърпяване и за
привеждане в изпълнение на наказанието по н.о.х.д. № 11891/2020 г. по описа на СРС.
Защитата намира обвинението за недоказано. Подчертава декларираното негативно
отношение на част от разпитаните свидетели към подсъдимия. Навежда доводи, в насока – че
голяма част от събраните гласни доказателства имат производен характер. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда. В условията на евентуалност – в случай на постановяване
на осъдителен съдебен акт, пледира за отмерване на наказанието, при условията на чл. 55 НК.
Подс. С. поддържа казаното от защитника си. Навежда доводи за несъстоятелност на
обвинителната теза и нелогичност на инкриминираните действия. В последната си дума, моли да
бъде оправдан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. И. И. С. е роден на ...................в гр. ..........., български гражданин, неженен, осъждан,
със средно образование, безработен, адрес: гр................... № 5............ вх. .., ет. ..., ап. 12, ЕГН
**********.
Подсъдимият е неколкократно осъждан, вкл. за протИ.законно държане на наркотични
вещества (двукратно), за закана с убийство и за нарушаване на заповед за защита от домашно
насилие. Във връзка с последното, налице е приключило наказателно производството по н.о.х.д. №
11891/2020 г., по описа на СРС, НО, 131-ви състав (влязла в сила на 05.05.2021 г. осъдителна
присъда) за нарушена заповед по ЗЗДН, издадена в полза на Т. Р. К. и .............. И. С., по силата на
която присъда на подс. С. било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от девет
месеца, с тригодишен изпитателен срок. Било определено едно общо наказание, измежду
наложеното и това по н.о.х.д. 20430/2019 г. по описа на СРС, а именно – лишаване от свобода, за
срок от една година, с тригодишен изпитателен срок, считано от 05.05.2021 г.
На 31.05.2021 г. била издадена заповед за незабавна защита № 20127403 по гр. д. №
1
12449/2021 г. по описа на СРС, 92- ри състав. По силата на същата, И. И. С. следвало да не
доближава Т. Р. К. и ............... И. С. на разстояние, по-малко от 100 метра, с изключение на
времето, което му е уредено за среща с детето. Заповедта била връчена на И. С. на 07.06.2021 г.
лично от Н. Г. З. - полицейски инспектор към 05 РУ-СДВР. Освен заповедта, на подсъдимия бил
връчен и протокол за предупреждение, за това - да спазва представената му Заповед за незабавна
защита.
Независимо от това, на 16.11.2021 г. подсъдимият нарушил последната, като около 07:30 ч.
в гр. София, на ул. „Росица“ № 12, изчакал Т. К. да заведе общото им дете - ............. С. на детска
градина, като пред детска градина „Славейче“ се приближил и опитал да отвори вратите на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Мока“, с per. № ........... докато Т. К. и ........... С. били в
превозното средство. Подсъдимият първо опитал да отвори шофьорската врата, като отправил на
висок глас към К. репликата: „Отваряй вратата, на каква се правиш“, след което отишъл от другата
страна, от която бил Александър С. и, опитвайки се да отвори вратата, заявил: „отваряй вратата
искам да взема детето“.
В същото време, Т. К. първо позвънила братовчедка си – св. П. М.-Я., която успяла да чуе
думите на подсъдимия, след което и подала сигнал на спешен телефон 112.
Когато разбрал, че К. провежда разговор с диспечер на Национална система „112“, С. се
оттеглил от мястото, оттегляйки се с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, ДК № ................
негова собственост. По препоръка на диспечера, с когото разговаряла, К. направила снимки на
ситуацията.
На 31.01.2022 г., около 07:20 ч. в гр............., подсъдимият отново изчакал К. пред детска
градина „........“, като се приближил до Т. К. и ............ С. и опитал да извади .............. С. от лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Мока“, ДК № ......... с който те се придвижвали, като разкопчал
предпазния му колан. ............... С. поискал от баща си да го остави, но подсъдимият се провесил
вътре в колата и го прегърнал.
В този момент, К. застанала в близост до подсъдимия, в опит да му попречи да извади
детето от колата, в резултат на което той й казал да се маха, защото си взима детето и й нанесъл
удар с десния си лакът, в областта на ребрата, под гърдите.
Св. Р. Т. Р. - майка на К., която по това време се намирала на предна дясна седалка в
автомобила на К., също слязла от него и се намесила, изисквайки от подсидмия - да остави дъщеря
й и детето.
С. се смутил и след като видял, че Т. К. набира телефон 112, преустановил опита си да
извади ...............С. от задната дясна седалка на автомобила и напуснал мястото, качвайки се на лек
автомобил марка „Тойота“, ДК № ............., собственост на свидетеля И. А. М..

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на
подсъдимия (л. 57-гръб, л. 103, л. 105-гръб); показанията на свидетелите Т. К. (л. 59, л. 107 и
четени изцяло от л. 67 ДП и л. 81 ДП), Р. Р. (л. 84-гръб), Л. Ф. (л. 86-гръб, л. 107-гръб), Н. З. (л. 89
и четени изцяло от л. 75 ДП), И. М. (л. 90 и четени частично от л. 74 ДП), П. Я. (л. 102-гръб), Ц. П.
(л. 131-гръб), З. М. (л. 132), Р. Х. (л. 134 и четени изцяло от л. 151 ДП) и М. Я. (л. 179-гръб);
заповеди по ЗЗДН (л. 55 ДП, л. 58 ДП и л. 78 ДП); съдебно решение (л. 56 ДП); присъда (л. 60 ДП,
л. 112 ДП); молба по ЗЗДН (л. 89 ДП); медицинска документация (л. 93 ДП); разпечатки от
комуникация (л. 101 ДП); договор с охранително дружество (л. 103 ДП); договор за социална
услуга (л. 107 ДП); сигнал (л. 108 ДП); съдебна документация (л. 136 ДП); молба до фондация,
медицинска бележка и протокол (л. 147 ДП); протоколи за доброволно предаване (л. 203 ДП, л. 204
ДП); справки от мобилни оператори (л. 211 ДП, л. 212 ДП, л. 213 ДП); справка от Център за
превенция (л. 219 ДП); справки от Дирекция „Национална система 112“ (л. 220 ДП, л. 250 ДП);
справки от ОПП-СДВР (л. 222 ДП, л. 226 ДП, л. 230 ДП); справка от ЦПЗ (л. 100); справка от 06
РУ-СДВР (л. 163);протокол за оглед на ВД (л. 228); заключения на ВТЕ (л. 156 ДП, л. 163 ДП, л.
205 от делото), на СТЕ (л. 171 ДП, л. 178 ДП) и СППЕ (л. 183 ДП); веществени доказателства –
2
флаш памет (л. 158 ДП) и дискове (л. 165 ДП, л. 175 ДП, л. 179 ДП); справки за съдимост (л. 40) и
за висящи наказателни производства (л. 265 ДП).
Уместно е, според настоящия съдебен състав, пред скоби да бъдат направени някои
уточнения. На първо място, показанията на свидетелите П., М. и Х. допринасят твърде опосредено
за изясняването на предмета на спора, доколкото за свързани с професионалната им дейност –
оказване на логистично, организационно и експертно съдействие за реализиране на срещи между
родители, неупражняващи родителски права. В този смисъл и показанията им биха могли да дадат
единствено и само принципни индикации за отношенията между И. С., Т. К. и ............... С., но не и
да бъдат годна основа за еднозначни изводи. Тук е мястото да се отбележи, че в показанията и на
трите се съдържат данни, че подсъдимият е бил съинициатор на процедурата по тяхното
съдействие (подадено общо заявление и от двамата родители), както и че се е явявал на насрочени
срещи, без условия и/или нежелани усложнения. Нещо повече – предвид икономическата
обстановка в страната, въпреки символичния размер на таксата за реализирано посещение,
причините за неплащането й биха могли да се коренят както в липса на критичност (което би било
в полза на една страна в производството), така и на финансови затруднения (което би било в полза
на насрещната). В този смисъл и казаното от горепосочените трима свидетели не би могло да бъде
определящо за изхода на производството, а единственото релевантно (и абсолютно обяснимо, от
житейска гледна точка) обстоятелство, имащо пряко отношение към предмета на доказване, е
желанието на подсъдимия да реализира срещи с родното си дете.
На следващо място, налице е група свидетели (Л. Ф., Н. З., И. М., П. М. и М. Я.), които не
са очевидци на инкриминираните събития и свидетелстват или за производни свои възприятия,
касателно двете случки М. и Я.), или за цялостните отношения между Т. К. и И. С. (Ф., М., Я. и
М.), или за съпътстващи обстоятелства, имащи пряко отношение към съставомерността, но
маргинални, спрямо инкриминираните събития (З. – за факта на връчването на процесната
заповед).
Касателно последните (случките от 16.11.2021 г. и от 31.01.2022 г., описани в
обвинителния акт), се оформят две групи гласни доказателства: от една страна са обясненията на
подс. С., който твърди, че повдигнатите обвинение почиват не на реални събития, а на силно
влошени отношения със св. К. (в подкрепа на последното обстоятелство са ангажирани и
показанията на св. Ф. и св. М.), а от друга – показанията на св. К. (която, по неустановени причини,
страните наричат „пострадала“, макар да се касае за престъпление против правосъдието, в състава
на което законодателят не е предвидил настъпването на съставомерен резултат – застрашаващ или
увреждащ, т. е. формалната фигура на пострадал е несъвместима с тази правна конструкция),
намиращи опора в тези на свидетелите М., Я. и Р..
На първо място, макар предхождащата хронология (отношенията между К. и С.) да има
опосредено значение за изясняване на предмета на спора, същата не е без значение. И свидетелите
Ф. и М., и свидетелите М., Р. и Я. разказват охотно за силно влошените отношения между двете
главни действащи лица в процесната сюжетна линия. От значение, обаче, е не само наличието на
житейските усложнения между тях и влошените междуличностни отношения, но и само то им
естество. За да даде доказателствен превес на втората група гласни доказателства, съдът се
позовава не на чисто математическото й численото й превъзходство, а на особеностите на
членовете й. В своите показания, Р. (майка на подсъдимия) описва драматична картина, при която
подсъдимият бил физически, психически и емоционално тормозен от К., в резултат на което
нерядко се свивал на кълбо на дИ.а и страдал от своята безпомощност. Подобни твърдения, според
настоящия съдебен състав, носят признаци на известна алогичност, както с оглед заявения от
самия подсъдим (и подкрепен от св. М.) изявен негов спортен профил, така и с оглед данните за
системни искания за съдействие от държавни органи, от страна на св. К., във връзка с
посегателства срещу нея (жалби в СДВР, сигнали до спешен телефон 112, заявления по ЗЗДН).
Нещо повече – св. М. добросъвестно заявява, че няма детайлен поглед върху отношенията между
С. и К., а само наблюдения върху конкретни, малобройни епизоди от тях. Диаметрални спрямо тях
са показанията на другата група свидетели. Действително, св. Р. е майка на Т. К. (макар последната
да няма качеството на пострадала, би могла да бъде считана за заинтересована от един от
възможните изходи на производството, в който смисъл и нейната майка - също), но, за разлика от
3
св. Ф. (която е би била не по-малко заинтересована от диаметрален завършек на процеса), св. Р. е
била непосредствен съсед на младото семейство, в по време и след краткия период на
съжителството им, поради което и би могла да има далеч по-детайлно наблюдения върху
отношенията им. От друга страна, свидетелите М. и Я. са непосредствено съседи на К. и поради
родствената си връзка и приятелските отношения са имали още по-детайлен поглед върху
развитието на отношенията й с нейния интимен приятел – по време на връзката и след
едностранното й прекратяване, от страна на К.. В този смисъл и без подлага на съмнение
(обосновано или не) твърдението на подс. С. (подкрепено и от показанията на свидетелите Ф. и
М.) – че Т. К. е лице с особен и не-лесен характер (без, само по себе си, подобно обстоятелство да е
осъдително или дори укоримо), то съдът дава превес на доказателствата, че водещ източник на
напрежение и ескалация на напрежението е била не св. Т. К., а подс. И. С. (още повече, че това е
било нееднократно проверено в производствата по ЗЗДН и на поставения въпрос е бил даден
идентичен отговор, а в подкрепа на подобен извод няма как да не бъдат коментирани и данните от
справката за съдимост и за висящи наказателни производства).
Централно място в предмета на доказване, разбира се, заемат двете описани в
обвинителния акт деяния – събитията от 16.11.2021 г. и от 31.01.2022 г. По отношение и на двете,
обясненията на подсъдимия (с твърдения, че такива не са се състояли) са диаметрални на
показанията на св. К. (залегнали в основата на обвинителната теза). Макар за К. законодателят и
константната съдебна практика да не са предвидили възможност да участва и в допълнително
процесуално качество, освен свидетелското, същата би могла да се счита за потенциално
заинтересована от изхода на производството, поради естеството на престъплението (нарушение на
съдебна заповед, обезпечаваща нейното спокойствие и това на детето й). Също толкова
заинтересован от изхода на делото, поради специфичното си процесуално положение, е
подсъдимият – поради потенциалната опасност от попадане в пенитенциарно заведение. За да даде
превес на първото гласно доказателство, съдът се позовава не толкова на обремененото съдебно
минало на подсъдимия (с данни за извършено идентично деяние, в изпитателния срок на
осъждането по което са датиран двата процесни инцидента), а на съпътстващите доказателства.
Касателно деянието от 16.11.2022 г., източник на данни за хронологията на събитията не са
само показанията на св. К.. В подкрепа на тях са справката от МВР-Дирекция „Национална
система 112“, с данни за подаден в реално време сигнал за протИ.правните действия,
съдържанието на който е снето на хартиен носител, в рамките на изготвената СТЕ, но и
показанията на св. М., която в показанията си потвърждава, че е чула, в рамките на телефонния
разговор с братовчедка си гласа на бившия й приятел (подс. С.), изричащ съобщените от самата К.
думи. В този ред на мисли, разпознаване по глас не е провеждано, но и такова, според съда, не е
необходимо, с оглед данните за предходно познанство между свидетелката и подсъдимия и
личните контакти между тях (вкл. и при случая с изхвърлянето на маратонките й през прозореца,
за изясняването страните отделиха достойно количество процесуално време). Нещо повече – в
рамките на проведения на 11.05.2023 г. оглед на видеозаписи от камери за видеонаблюдение от
същата дата и инкриминирания час, се констатират действия на лице от мъжки пол, изцяло
кореспондиращи с описаните от св. К..
Тук е мястото да се отбележи, както абсолютно коректно сочи защитата, че според вещото
лице, обследвало записа със специална техника (огледът в съдебно заседание е извършен без
допълнителни увеличения или манипулации), лицева идентификация на лицето от мъжки пол на
записа не невъзможна, с оглед качеството му. Това, според настоящия съдебен състав, обаче, не
отнема значителна част от доказателствената му стойност: от една страна – доколкото описаните
от К. действия, дата, приблизителен час и място бележат пълно препокрИ.е с отразените в
съдебния протокол, а от друга – доколкото тя, без да е необходимо действие по разпознаване
(касае се за лице, с което тя се е намирала във фактическо съжителство и с което имат общо дете),
с категоричност сочи, като подсъдимия С.. В този смисъл и съдът намира твърдението на
подсъдимия – за недоказаност на първия случай, за необосновано.
По още по-еднопосочен начин стои въпросът с втория инкриминиран инцидент, доколкото
очевидец на същия (а и участник) е не само св. К., но и св. Р.. Последната, именно, не просто е
имала възможност непосредствено да възприеме действията и отправените от подсъдимия
4
реплики, но е направила и опит (макар и безуспешен) за намеса в ситуацията, с цел –
предотвратяване ескалацията на напрежението.
Действително, видно от справката от ОПП-СДВР, подсъдимият не е бил собственик на
лекия автомобил, използван за достигане до местопрестъплението и за последващото оттегляне от
него. В тази връзка, св. М. добросъвестно заявява, че периодично предоставя автомобили за
ползване на С., вкл. и такъв, който по марка и модел бележи пълно препокрИ.е с описания от св. К.
(индивидузлизиращи белези за който тя не би могла да знае, освен ако събитията са се развили
именно по описания от нея начин). Действително, св. М. декларира, че предоставяните на С.
автомобили били връщани за уикенда и после отново вземани, но, доколкото датата 31.01.2022 г. е
работен ден – понеделник, то и не се касае за показания, протИ.стоящи на обвинителната теза.
Предвид изложеното, съдът се разграничава от твърденията на подсъдимия – че случаите,
описани в обвинителния акт, не са реални събития с негово участие, а са инсценировка, плод на
внушенията на св. М. и неверни твърдения на св. К., насочена единствено към влошаване на
репутацията му.
Данни за съдебното минало на подс. С. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни производства (за неплащане
на издръжка, за изнудвания, за извършване на финансови сделки без лиценз, за нарушаване на
заповед по ЗЗДН и за грабеж).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. С. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, налице е подлежащ на незабавно изпълнение съдебен акт – заповед за
незабавна защита по ЗЗДН, издаден от компетентен орган и надлежно връчен на адресата си, както
и действия, попадащи в обхвата на забраната на заповедта (без да е нужно емпирично измерване
или ангажиране на експертен ресурс, опитът за отваряне на вратите на автомобил, в който
защитените лица се намират, неминуемо предполага дистанция, по-малката от визираните в
заповедта 100 метра).
Същевременно, двете деяния са извършени, в условията на продължавано престъпление: с
две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление (по чл. 234,
ал. 1), извършени през непродължителен период от време (в рамките на по-малко от три месеца, с
оглед постановката на ТР 52-88 ОСНК и ТР 3-71 ОСНК), при една и съща обстановка (опит за
нерегламентиран контакт с едни и същи защитени лица, на едно и също място и със сходни
изпълнителни деяния) и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна, наличието на надлежно връчване предполага – на въпроса с
интелектуалния момент да бъде даден подчертано утвърдителен отговор, а касателно волевия
такъв – поредицата от целенасочени действия (дебнене, словесно увещаване, неколкократни опити
за отваряне на врата, опит за изваждане на лице от автомобил) и броят на деянията, включени в
състава на продължаваното престъпление (две) не позволяват да бъде застъпена теза, различна от
наличието на пряк, предварителен умисъл.
Едновременно с това, случаят не би могъл да се квалифицира като малозначителен
(законодателят не е предвидил привилегирован състав за това престъпление, свързан с
маловажност, поради което и излагането аргументи в тази насока би граничело с разхищение на
процесуален ресурс). Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката
на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията.
Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената
5
система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства
следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение,
степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие,
отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ
относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред
обстоятелствата, които изключват обществената опасност и протИ.правността на престъплението.
Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са
именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно
дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно - без
действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните
условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или
пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от
състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали
един случай е малозначителен, съдът изхожда единствено от преценката за формалната
съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства.
В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 237 от 04.05.1971 г. по н.
д. № 192/1971 Г., I н. о. на ВС, за това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е
налице или да е явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д. № 367/1991
г., II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно
поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност
е явно незначителна. Според Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 г., II н. о. на ВС.
Съгласно Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно
минало на подсъдимата, много добрите характеристични данни от местоработата й и проявената от
нея висока финансова и трудова дисциплина имат значение за определяне конкретната обществена
опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието. сами по себе си те не са достатъчни да
обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. №
502/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на
всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия
може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени
качества на дееца. В Решение № 195 от 25.05.2010 г. по н. д. № 93/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС е
закрепено разбирането, че сам по себе си обаче предметът на престъплението по размер не може да
изключи приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се
извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично
проявление. Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС,
от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат,
както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за
определено засягане на този обект. В този ред на мисли могат да се посочат още редица решения
на Върховния съд и Върховния касационен съд, което, на този етап, се явява ненужно.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно
– да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за
което е повдигнато обвинение на подс. С.. Действително това престъпление не е резултатно, но
вредите не бива да се разглеждат в тесния смисъл, а в широк такъв (включително и за
спокойствието и сигурността на защитените лица, от една страна и за авторитета на правосъдието,
от друга). Доколкото се касае за престъпление, извършено с две отделни изпълнителни деяния (т.
е. носещо признаците на упоритост), в светлата част на денонощието, в работен ден и пред детско
заведение (т. е. отличаващо се с дързост и арогантност) и датирано в изпитателния срок на
предходно осъждане за същото деяние (т. е. при пълна липса на критичност), то и случаят
надхвърля изискуемия се по закон минимум на обществената опасност, за да се квалифицира, като
6
престъпление.
С всички изложени по-горе аргументи, настоящият съдебен състав приема категорично, че
извършените от С. деяния са класически случаи на престъплението по чл. 296 НК и покриват
всички съставомерни признаци на цитираното престъпно деяние, осъществени, при условията на
продължавано престъпление.

По вида и размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата
част на този кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК законодателят
е предвидил наказание от една до пет години лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието съдът намира, че е относителен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства над смекчаващите, като повторността не следва да се
цени като отегчаващо отговорността обстоятелство, с оглед забраната на чл. 56 НК. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства няма как да не бъдат отчетени обремененото съдебно
минало на подсъдимия; броят на деянията (две) и извършването им в изпитателен срок на
предходно осъждане (и то – едва половин година, след влизането в сила на осъдителния съдебен
акт по н.о.х.д. 11891/2020 г, по описа на СРС), както и лошите характеристични данни, изводими
от справката за висящи наказателни производства и изнесените от свидетели данни за системно и
демонстративно следене на св. К., а като смекчаващи – че макар и да търпят сериозен укор от
законова и морална гледна точка, действията на подсъдимия и при двете деяния не са били
обвързани с отправяне на заплахи или упражняване на физическо насилие (ударът с лакът при
второто, с оглед неговата еднократност, би могъл да се дължи и на динамиката на събитията, при
намесата на К.), продължили са в относително кратки времеви отрязъци и са били преустановени,
непосредствено след констатирането на извършено обаждане към спешен телефон 112.
Позоваването, от страна на защитата, на „младата възраст“ на подсъдимия е довод, който
не би могъл да бъде споделен. От една страна, това е така, доколкото влиза в колизия с
конституционната забрана за дискриминация и, доведено до край, би означавало – за идентични
деяния две лица да получат различни санкции, само въз основа на възрастта си (извън хипотезите
на възраст малко над пълнолетието, когато преценката и контролът стандартно за леко занижени, а
вероятността за въздействие – сериозно завишена). От друга страна, възрастта на подсъдимия към
инкриминираните деяния – над 40 години, предполага завършен процес на социално съзряване и
изградено правосъзнание и емоционално-волеви контрол, които да позволят тезата на защитата да
бъде споделена.
С изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав намира, че наказание
„лишаване от свобода”, за срок от три години (т. е. около средния размер), се явява както
справедлИ., така съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и
същото е годно и достатъчно да постигне целите на чл. 36, ал. 1 НК.
Доколкото са налице данни, че това не е първо осъждане за С., наложеното наказание, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно, при първоначален строг
режим.
Доколкото деянието, предмет на настоящото производство, е извършено в изпитателния
тригодишен срок на осъждането по н.о.х.д. 11891/2020 г. на СРС (определено общо наказание
измежду наложените по н.о.х.д. 11891/2020 г. на СРС и по н.о.х.д. 20430/2019 г. на СРС),
наложеното наказание следва да бъде приведено в изпълнение и също да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.

По веществените доказателствени средства
Наличните по преписката флаш-памет и дискове са изготвени, за целите на процеса и
7
следва да останат по делото, до унищожаването му.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски, в размер на 235,76 лева от досъдебна фаза и
тези от съдебна фаза, следва да бъдат възложени, в тежест на подсъдимия. Пропускът на съда да се
произнесе по разноските от 11.05.2023 г., във връзка с назначената повторна ВТЕ, следва да бъде
отстранен, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
8
Съобщи за изтекли лични данни