Р Е Ш Е Н И Е
№...
07.07.2021г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 16.06.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №4332 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Искът е
предявен от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД гр.София срещу К.И.Р. ***. Между ищеца и
абонатите възниква облигационно правоотношение на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ,
съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия. Поради тази причина ответницата била клиент
на топлинна енергия за имот в ………. Продажбата на топлинна енергия се
осъществявало при публично известни Общи условия, приети от КЕВР и публикувани
по установения ред. Ответницата била абонат на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и като
такава следвало да заплаща ежемесечно стойността на консумираната енергия. Съгласно
общите условия абонатите следвало да заплащат дължимите суми за топлинна
енергия в 45 дневен срок след датата на публикуване на фактурите на
интернет-страницата на продавача. При неплащане на дължимите суми в срок
абонатът изпада в забава и дължи съответната лихва. Разпределението на
топлинната енергия между клиентите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице от публичния
регистър по чл.139а от ЗЕ. Собствениците от сградата, в която ответницата
притежавала обект имали договор с „Техем сървисис“ ЕООД. Начисляването на
сумите се извършвало по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение в сградата. Ответницата не била заплатила в срок начислените суми
за топлинна енергия за периода от месец май 2016г. до месец април 2018г., за
което дължала суми в размер на 4882,21лв. – главница, представляваща задължение
за неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г.,
839,90лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.11.2019г.,
21,58лв. – суми за дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до
м.04.2018г., 4,56лв. – лихва за периода от 01.12.2016г. до 08.11.2019г.
За така
дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч.гр.дело №66299/2019г. по описа на РС-София. Съдът е
издал заповед за изпълнение, но срещу нея е подадено възражение в срок, поради
което съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило
за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на
чл.422 ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи
заплащане на сумата в размер на 4882,21лв. – главница, представляваща
задължение за неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до
м.04.2018г., 839,90лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до
08.11.2019г., 21,58лв. – суми за дялово разпределение за периода от м.05.2016г.
до м.04.2018г., 4,56лв. – лихва за периода от 01.12.2016г. до 08.11.2019г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и
съдебни разноски по ч.гр.дело №66299/2019г. по описа на РС-София, както и
направените по настоящото дело разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата на ответника за отговор. Ответницата,
в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Оспорва качеството си на потребител на топлинна
енергия. Твърди, че етажната собственост няма сключен договор с „Техем
сървисис“ ЕООД. Не били представени доказателства за взето решение от общото
събрание на етажната собственост за сключването на такъв договор и съответно
нямало основание за сключване на договор и с ищеца. При промяна в собствеността
на някои от обектите в етажната собственост следвало да има ново решение на
общото събрание на етажната собственост, което да включва и новия собственик.
Ответницата оспорва представените към исковата молба споразумения с лица от
същата етажна собственост, като счита, че те не я обвързват. Ответницата
твърди, че посоченото количество топлинна енергия не е доставено, нито
потребено от нея и не следва да бъде заплащано. Не ставало ясно от исковата
молба дали в обекта на ответницата имало монтирани разпределители и как е
отчитана топлинната енергия. Ответницата твърди, че никой не е живял в жилището,
за което е начислена топлинната енергия. Представените към исковата молба
счетоводни документи представлявали частни свидетелстващи документи, които
ползват ищцовата страна, поради което нямат материална доказателствена сила.
Отделно от това, с Решение №4777/13.04.2018г. по адм.дело №1372/2016г. по описа
на ВАС била отменена методиката за дялово разпределение, което означавало, че
начислените по тази методика суми били неправилно начислени. С Решение
№8294/26.06.2020г. по адм.дело №14350/2019г. по описа на ВАС били отменени като
незаконосъобразни редица разпоредби от Наредба №16-334 за топлоснабдяването,
издадена от министъра на икономиката и енергетиката и от Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия и сгради – етажна собственост. Не били
представени доказателства за количеството топлинна енергия, която е доставена
до обекта на ответницата.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми за периода от м.05.2016г. до м.10.2016г.,
както и за акцесорните задължения за мораторна лихва.
Твърди,
че изготвянето на изравнителните сметки е в нарушение на Наредба №16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Моли съда
да отхвърли предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.
Съдът е
конституирал в качеството на трето лице-помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Третото лице-помагач изразява становище, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. №66299/2019г.
по описа на РС-София е видно, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумите, както следва: 4882,21лв.
– главница, представляваща задължение за неплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2016г. до м.04.2018г., 839,90лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2017г. до 08.11.2019г., 21,58лв. – суми за дялово разпределение за
периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., 4,56лв. – лихва за периода от
01.12.2016г. до 08.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски.
Съдът е издал Заповед за изпълнение от 30.11.2019г., с която е уважил
заявлението на ищеца. Срещу издадената заповед е подадено в срок възражение по
чл.414 ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от
предявяване на настоящите искове.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за процесния период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвид
установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за
продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни
общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице
като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната
законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснабдения
обект, респ. то встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото дружество –
топлопреносно предприятие. В хода на производството от представеното и прието
като писмено доказателство копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда и условията на
ЗУЖВГМЖСВ, вх.рег.№17806 от 22.07.1999г., акт №46, том LXIV, дело №15777/99г.
по описа на Служба по вписвания гр.София се установи, че ответницата е собственик на
процесния имот по наследство от нейния баща ...., починал на 24.11.2019г. Ищецът претендира сума за
главница за периода до месец 04.2018г., т.е. за времето, в което наследодателят
на ответницата е имал качеството на собственик на топлоснабдения имот и
съответно на потребител/клиент на топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази
нормативна уредба между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от 14.01.2008г. и
Общите условия, публикувани във вестник
"Монитор“ – броя от 11 юли 2016г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите/клиентите, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответницата не твърди и не установява наследодателят й да е упражнил
това свое право, поради което настоящият състав намира, че същият ги е приел.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и клиента, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение
№35/21.02.2014г. по гр. д. № 3184/2013г. на ВКС, ІІІ ГО.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че за процесния период от време между страните в
процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се осъществява по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в нормите на чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба №16-ЗЗ4/06.04.2007г. за
топлоснабдяването /обн. в ДВ бр. 34/24.04.2007г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ
бр.25/20.03.2020г./. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост по силата на чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост заплащат
консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ. За
процесния период в съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите
условия сумите за топлинна енергия относно имота, за който ответницата е клиент
за топлинна енергия, са начислявани помесечно от "Топлофикация София"
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, видно от приетите като
писмени доказателства копия на Съобщение към фактура №**********/31.07.2018г.,
Съобщение към фактура №**********/31.07.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.139б, ал.1 и ал.2 от ЗЕ Клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение. Изборът по ал.1 се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост.
По делото бяха представени и приети като писмени доказателства копия на Договор от 25.10.2002г., Споразумение между ... и „Техем сървисис“ ЕООД, Споразумение от 07.09.2006г. между ... и „Техем сървисис“ ЕООД, Списък на етажните собственици с адрес: ж.к.“Дружба“ бл.100, вх.А и Б, извлечение от сметка. По искане на ответника съдът задължи на основание чл.183 ГПК ищеца и третото лице-помагач да представят най-късно в първото по делото открито съдебно заседание оригинали на Споразумение между ... и „Техем сървисис“ ЕООД, Споразумение от 07.09.2006г. между ... и „Техем сървисис“ ЕООД, Договор между „Техем сървисис“ ЕООД и ..., Списък на етажните собственици с адрес: ж.к.“Дружба“ бл.100, вх.А и Б, Договор между “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД гр.София и „Техем сървисис“ ЕООД, Протокол от Общи събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение ведно със списък, като им указа, че при непредставянето на оригиналите, съдът ще изключи представените преписи от доказателствата по делото. Третото лице-помагач представи оригинал на Договор №4803 от 25.10.2002г. По отношение на другите документи, за които ищецът и третото лице-помагач имаха задължение да ги представят, с оглед неизпълнение на задължението им, съдът с определение от о.с.з. на 03.02.2021г. изключи от доказателствата по делото преписи от Споразумение между ... и „Техем сървисис“ ЕООД, Споразумение от 07.09.2006г. между ... и „Техем сървисис“ ЕООД, Списък на етажните собственици с адрес: ж.к.“Дружба“ бл.100, вх.А и Б, Договор между “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД гр.София и „Техем сървисис“ ЕООД, Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение ведно със списък, за които не са представени оригинали от страна на ищеца и третото лице помагач. Освен това в края на представения договор е записано, че „Неразделна част от договора са приложенията: 1. Протокол от общо събрание на етажната собственост. 2. Оферта и схема за разплащане от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ. 3. Неразделна част е методиката за дялово разпределение на потребената топлоенергия.“ Такива приложения не бяха представени ведно с договора, поради което съдът приема, че договорът между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост не е представен в цялост и не може да послужи за установяване на договорните отношения между страните по договора и в частност между третото лице помагач и наследодателя на ответницата.
Доколкото фирмата за дялово разпределение не е имала валиден договор с етажната собственост, където се намира имота на наследодателя на ответницата, то същата не е можела да сключи валиден договор с ищеца за дяловото разпределение на топлинната енергия в тази етажна собственост. Поради изложеното всички първични счетоводни документи за разходваната топлоенергия и нейното дялово разпределение, касаещо етажната собственост, където се намира имота на наследодателя на ответницата, са съставени без правно основание и те не могат да удостоверят задължение на ответницата за заплащане на съответните суми.
Отделно
от това, исковата претенция се основава изключително на счетоводни записвания
на ищцовото дружество, които при условията
на чл.182 ГПК могат да имат доказателствена стойност, но само ако са
редовно извършени. Редовното водене на счетоводството от гледна точка на
първичната счетоводна документация обаче е оспорено процесуалния представител
на ответницата, което налага пълно доказване от страна на ищеца, че счетоводството
е редовно водено. Тъй като редовността на счетоводните записвания е
предпоставка за доказателствената сила на същите, страната, която се позовава
на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания
са редовни, т. е. че се основават на документация, която може да се
противопостави на противната страна. Не би могло да се поддържа, че в тежест на
последната е да докаже оспорването на редовността на счетоводните записвания,
защото самите записвания не носят подписа й. Едва след като се установи, че
счетоводните записвания се основават на документи, които носят подписа на
страната, на която се противопоставят, или пък на официални и други документи,
които я задължават, в такъв случай вече е в нейна тежест да докаже оспорването на
тези документи /в този смисъл е решение № 1991/10.08.1957 г. по гр.д.№ 3941/57,
ІV г.о. на ВС/.
В случая не може да се приеме, че
ищецът е установил по делото основанието, на което е извършено осчетоводяването
на дължимите от ответницата суми, респ. че е доказал, че счетоводните
записвания са извършени на базата на годна документация, противопоставима на
ответницата. Липсват доказателства, от които да се установява, че през исковия
период в имота на ответницата реално е
била доставена топлинна енергия от ищеца. Топлинната енергия е движима вещ по
смисъла на чл.110, ал.2 ЗС и относно доставката ѝ важат правилата на
договора за продажба. Разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗЗД обвързва възникването на
задължението на купувача за заплащане на цената с предаването на вещта от
продавача. В случая от доказателствата по делото не се установява, че през
процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира
имотът на ответницата, е работила и доставяла топлинна енергия. Не е установено
също така дали средството за измерване, монтирано в абонатната станция, е
преминало съответната проверка, респ. че топлинната енергия, доставяна в
сградата е измервана от технически изправно средство за търговско измерване.
Липсват доказателства дали в имота на ответницата е бил монтиран уред за
измерване на доставяната топлинна енергия, поради което и не
могат да бъдат направени изводи относно спазването от ищеца на Методиката за
дяловото разпределение към Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването
при изчисляване обема на дължимата топлоенергия и подгрята вода. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза общият топломер, който е
монтиран в абонатната станция и е измервал общото количество потребена топлинна
енергия е преминал последваща метрологична проверка на 14.07.2015г.,
удостоверено със Свидетелство за проверка №64014/14.07.2015г. на лицензирана
лаборатория „АС Бояна“ АД гр.София със срок на валидност 14.07.2017г. Видно от
представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: Заповед
№2050-17/27.08.2018г. на ДАМТН, Списък на лица, оправомощени за проверка на
средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях към
01.02.2021г., тази лаборатория е оправомощена да извършва последващи проверки
от 27.08.2018г., като до тази дата няма данни да е имала такива правомощия.
Т.е. не беше установено по категоричен начин, че средствата за измерване на
потребената топлинна енергия в етажната собственост, където се е намирал имотът
на наследодателя на ответницата отговарят на изискванията на Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Освен това от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че
на ответницата са начислявани и суми за топлинна енергия за гореща вода, чието
количество също няма данни как е било измерено.
При съвкупната преценка на
писмените доказателства и заключенията на вещите лица съдът стига до извод, че
предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски в
размер на 871,00лв. за адвокатско възнаграждение и 80,00лв. за командировъчни
разходи.
Разноските в заповедното
производство също следва да останат в тежест на ищеца.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б, представлявано от Александър Александров, срещу К.И.Р., ЕГН **********,***,
иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца изпълнение на
парично задължение в размер на 4882,21лв. – главница, представляваща задължение за
неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., 839,90лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.11.2019г., 21,58лв. – суми
за дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., 4,56лв. –
лихва за периода от 01.12.2016г. до 08.11.2019г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение от 30.11.2019г. по ч.гр.дело №66299/2019г. по
описа на РС-София.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б, представлявано от Александър Александров да
заплати на К.И.Р., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер
на общо 951,00лв. (деветстотин
петдесет и един лева), представляващи платеното от ответника адвокатско
възнаграждение и командировъчни разходи.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Проф.Г.Павлов“ №3,
като помагач на страната на привлеклия го ищец “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: