№ 283
гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201604 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба ЗП М. А. З.А от с.Братаница,
обл.Пазарджик, ЕГН *** против НП № 13-002225 от 19.10.2020 год. на
директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание
чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, в
качеството му на земеделски производител и работодател, е наложена
глоба в размер на 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуването НП,
чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
съображения за нейната основателност, като пледира отмяна на НП.
Претендира присъждане на разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага
съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на
1
разноски.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят ЗП М. З.а е санкционирана за това, че в качеството
си на земеделски производител и работодател, на 18.06.2020г., около
10:00 часа, при извършена проверка от служители на Д „ИТ”-Пазарджик
в стопанисван от ЗП обект: „Нива с картофи“, находяща се в землището
на с.Братаница, обл.Пазарджик, било установено, че не е уредила като
трудови отношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като
не била сключила трудов договор в писмена форма с лицето Т. А. П., ЕГН
***. То било заварено да престира труд в обекта като общ работник –
вадел картоф и бил с изцапани работни дрехи. В хода на проверката освен
това лице били заварени още 6 такива, които престирали труд за ЗП и
също вадели картофи, без преди това и с тях да е бил сключен трудов
договор.
Заварените да престират труд лица, включително и Т. П., подписали
декларации по чл.402 от КТ, в които декларирали, че работят за
земеделския производител. Специално П. посочил, че работи за „М.“ от 3
дни и получава възнаграждение в размер на 30 лева. Неговата декларация
била попълнена от св.Ф.А., т.к. лицето било с изцапани ръце, а отделно от
това било и неграмотно. Св. А. записал в декларацията това, което му
било казано от П., след което последният се подписал. Декларациите и на
останалите лица били попълнени от служителите на Д „ИТ“-Пазарджик,
т.к. всички били с изцапани ръце от ваденето на картофите.
На място в деня на проверката служителите на Д „ИТ“-Пазарджик
попитали ЗП М. А. дали има сключени трудови договори с лицата, като тя
заявила, че има, но не ги носи в себе си, а ще ги представи по-късно в
дирекцията. Поради тази причина й била връчена призовка с указания да
предостави въпросните трудови договори, респ. данни за начина, по който
е уредила отношенията си с наети от нея лица, предоставящи й работната
2
си сила за извършваната селскостопанска дейност.
На 30.06.2020 г. в ДИТ-Пазарджик от сина на жалбоподателката –
св. Я.З., били представени писмени трудови договори с наетите от ЗП М.
З.а работници, сключени на основание чл.114а ал.1 от КТ. Такъв договор
обаче не бил представен за Т. П.. При извършения преглед на
документация на ЗП и направената справка в информационната система
на ИА ГИТ- Регистър за уведомления за трудови договори, било
установено, че не било подадено уведомление за сключен между ЗП и П.
трудов договор към момента на извършване на проверката от
инспекторите на ДИТ- Пазарджик. Установено било също, че бланките на
всички представени трудови договори за останалите шест лица, заварени
да работят в деня на проверката, сключени по реда на чл.114а от КТ, били
генерирани от РЗОТД на 23.06.2020 г., т.е. няколко дни след извършване
на проверката в обекта на ЗП.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ. За направените констатации от проверката бил съставен
Протокол за извършена проверка № ПР2016198/27.07.2020 г.
На жалбоподателката била изпратена покана за съставяне на АУАН
във връзка с констатираното нарушение, която й била връчена лично на
21.07.2020 г. (виж покана и известие за доставяне на л.56-57 от делото).
На указаната в поканата дата - 27.07.2020 г., жалбоподателката не се
явила до края на работния ден, което било декларирано от свидетелите
С.А. и Ф.А. - гл. инспектори в ДИТ (л.17). С оглед на направените
констатации против жалбоподателката за извършеното нарушение св. А.
съставила АУАН № 13-002225/27.07.2020 г. в отсъствие на нарушитея, на
основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Срещу жалбоподателката били съставени
и други актове за същото нарушение по отношение на останалите
установени лица престиращи труд в нейна полза. Така съставените
АУАН, в т.ч. и процесния, били изпратени по пощата и връчени лично на
З.а по реда на чл.416 ал.3 от КТ на 31.07.2020 г. (виж известие за
доставяне на л.10).
Против съставените актове жалбоподателката подала писмено
3
възражение на 04.08.2020, в което било посочено, че не било извършено
нарушението по КТ, т.к. хората към момента на проверката не работели и
закусвали (л. 11).
Това възражение не било уважено от наказващия орган и на
19.10.2020 г. въз основа на съставения АУАН било атакуваното НП. То
било връчено лично на санкционираното лице по пощата на 21.10.2020 г.
(виж известие за доставяне на л.7), а жалбата против НП била подадена от
наказаното лице чрез наказващия орган до съда на 27.10.2020 г., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима като подаден в срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
св.А., св.А. и св. Я.З., частично от тези на свидетелите Й. К., Т. П., П. И. и
обясненията на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
категорично стана ясно, че в деня на фактическата проверка в обекта на
земеделския производител, горепосоченото лице – Т. П. е престирало труд
като общ работник /вадел картофи/, без преди това с него да е бил
сключен трудов договор в писмена форма. За престирания труд на лицето
е било предвидено да се плати възнаграждение в деня на полагане на
труда – 30 лева за ден. Установява се, че наетото лице е имало работно
място – проверения обект „Нива с картофи” на ЗП.
С оглед на всичко казано до тук и при положение, че според
настоящата въззивна инстанция не остава съмнение, че между страните
фактически е било възникнало трудово правоотношение, то правилно е
била ангажирана отговорността на З.а по 414 ал.3 от КТ за нарушение с
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда
глоба или имуществена санкция за всеки работодател, който наруши
4
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Втората
императивно разписва, че трудовият договор се сключва в писмена
форма, а третата – че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения.
Не е нарушена и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при
описанието на нарушението в НП, нито тази на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН по
отношение на АУАН. Както се посочи описанието на нарушението е
пълно и ясно. Посочена е дата на нарушението - 18.06.2020 г., време -
10:00 часа, място - нива с картофи в землището на с. Братаница, посочено
е качеството на жалбоподателката - работодател по смисъла на §1 т.1 от
ДР на КТ, както и изпълнителното деяние на нарушението - не са уредени
като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е
сключен писмен трудов договор с лицето Т. П., който е престирал труд в
полза на жалбоподателката като общ работник - вадил картофи. В този
смисъл направеното възражение в жалбата, че е нарушена горецитираната
норма, е неоснователно.
Неоснователно е възражението, наведено в с.з. отпълномощника на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение,
накърняващ оправото на защита, т.к. АУАН не бил връчен лично срещу
подпис на нарушителя. Както бе посочено по-горе, актът е бил съставен в
отсъствие на нарушителя, при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, след като
преди това същият е бил надлежно поканен за съставяненто му, но не се
явил без да има за това уважителин причини. Нормата на чл.416 ал.3,
изр.1 от КТ разписва, че актът за установяване на административно
нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо
с обратна разписка. Изискването на връчванетона акта лично срещу
подпис може да бъде изпълнено само ако лицет осе е явило пред
компетентния орган за неговото съставяне. Когато обоче то не се яви,
няма как да му се връчи лично срещу подпис, а актосъставителят няма
задължение /нито по ЗАНН нито по КТ/ да го призовава втори път за
връчване на акта. Ето защо правилно актът е бил връчен налицето чрез
изпращането му, по пощата. Не може да има съмнение, че актът е връчен
5
лично на нарушителя на 31.07.2020г., т.к. за това е оформено надлежно
известие за доставяне /л.10/, а на 04.08.2020г. нарушителят е подал
възражение срещу съставения акт, включително и срещу другите
съставени актове за заварените да престират труд други лица.
Неоснователни са и възраженията направени в жалбата, с които с
етвърди, че вмененото нарушение не било извършено, т.к. в деня на
проверката заварените в нивата на ЗП лица не престирали труд, а
закусвали.
Тези твърдения се извеждат от обясненията на нарушителя и
показанията на свидетелите Й. К., Т. П. и П. И..
Обобщено казано нарушителят и свидетелите К. и П. твърдят, че
отишли на нивата около 08:00 часа с намерението да вадят картофи, но
тъй като св.И., който наричат „конярът“, не дошъл на нивата, за да разоре,
не се пристъпило към ваденето на картофа. Твърдят, че когато
проверяващите дошли на проверка около 10:00 часа всички били на
нивата, но закусвали и никой до този момент не бил работил. Аналогично
на техните твърдения, показания дава и „конярът“ - св. И..
Съдът обаче на дяде вяра на тези твърдения, т.к. на първо място
съзря в тях драстимчни несъответствия и житейска налогичност.
На мвторо място – тези твърдения се опровергаха от показанията на
свидетелите А. и А., които еднопосочно и категорично заявиха, че по
повод на друга извършвана от тях проверка са забелязали отдалече в
нивата на жалбоподателката бус и разпръснати хора. Тъй като и друг път
са извършвали проверки и са прави предупреждения на З.а, решили да
извършат проверка. Докато приближавали мястото видели, че хората
работели вътре в нивата, като били наведени и вадели картофи. Когато
пристигнали при тях, работниците спрели работа и седнали да почиват и
закусват. И двамата свидетели са категорични, че всички работници, в
това число и св. Т. П. били облечени с работни дрехи, които били
изцапани от работата и че и ръцете им били мръсни. Поради тази причина
и декларациите за всеки един от тях били попълвани от св. А. или св.А.,
като лицата сами посочвали имената си, ЕГН или дата на раждане, какво и
6
при кого работят, какво им е възнаграждението. Св. А. бе категоричен, че
имало изваден икартофи в касетки, като по негова преценка картофите
били окол 500-600 килограма. Той посочи и това, че лично е попълнил
съдържанието на декларацията, подписана от св.Т. П., като вписал в нея
това, което последният му казал, т.е. от кога, за кого работи и какво
възнаграждение ще получи за труд аси. Посочи също, че декларацията му
е била прочетена и П. е подписал. Последното обстоятелство се отрече от
Т. П., но съдът даде вяра именно на св.А., защото няма никаква логика
св.П. да подпише декларацията ако преди това не е бил запознат и не е
бил съгласен със съдаржанието й.
От показаният ана св.Адсова пък стана ясно, че пред нея
жалбоподателката не е отрекла, че заварените хора работят за нея и вадят
картоф. Напротив, след въпрос на св.А., жалбоподателката заявила, че
имала сключени еднодневни договори с тях, но били в дома й, като ще ги
представи по-късно. Действиетлно такива били представени по-късно – на
30.06.20г. от сина на жалбоподателката – св.Я.З., но сред представените
договори липсвал такъв за Т. П.. Отделно от това било установено, че
представените за другите лица еднодневни трудови договори били
антидатирани, т.к. били закупени от ЗП няколко дни след проверката.
Наивно би било да се повярва на твърдението на жалбоподателката,
че тя представила въпросните еднодневни трудови дозала да го направи и
да ги оформи със задна дата. В това няма никаква логика, т.к. ЗП М. З.а
упражнява своята дейност от много години и не веднъж е била обект на
проверка от ДИТ-Пазарджик, при което нямва как д ане е наясно, че ако
представи антидатирани договори, т.е. закупени по-късно от датата, на
която се сочи че са били сключин с работницита, то ще е несъмнено, че
към посочената дата работниците са пологали труд без договори. Отделно
от това, ако е вярно, че А. е накарала З.а да й представи антидатирани
договори за деня на проверката – 18.06.20г., то е неясно защо тя е
съставила и представила и други такива за дните 12.06.20г. и 15.06.20г.
/виж договори на л.34-51/. Очевидно е – защото лицата са вадели картофи
не само на 18.06.20г., но и в посочените други две дати.
Отделно от това обясненията на нарушителят и показаният ана
7
свидетелите К., П. и И. съдържат в себе си вътрешни противоречия,
поради които съдът не ги кредитира. Според И. той трябвало да отиде с
коня си на нивата около 07:30 часа, за да разоре насажденията с картоф,
след коет ода си тръгне, а към 08:30 часа щели да дойдат работниците и да
започне ваденето. Сутринта обаче той установил, че конят му не се
чувствал добре и затова не отишъл на нивата. И. сочи, че преди девет часа
жалбоподателкат аму се обадила по телефона, т.к. били на нивата, но той
й казал, че няма да дойде, защото конят ме у болен.
При това положение и ако е вярно казаното от И., че след като М.
З.а е разбрала в девет без нещо сутринта, че „конярът“ няма да дойде на
нивата и няма да се вади картоф, то няма логика работниците, които са
отишли на нивата около 08:00-08:30 часа, да останат там до 10:00 часа,
когато са дошли проверяващите. Те обаче са се намирали там именно,
защото са вадели картоф. Ето защо е нелогично твърдението на
жалбоподателката и свидетелите К. и П., че стояли и чакали на нивата
около два часа, за да дойде лице с кон, което да изоре картофите, при
положение, че според И. още преди девет часа М. Стоянова е била
информирана от него, че няма да пристигне с коня си.
При това положение, няма съмнение, че жалбоподателката като
работодател е уговорила елементите на трудово правоотношение с Т. П.,
респ. е била наясно, че го наема да полага труд в нейна полза за
конкретната работа (вадене на картоф) и за нейна сметка, без да е
сключила писмен трудов договор с него.
Предвид посоченото по-горе е несъмнено, че жалбоподателката в
качеството си на работодател е била наясно, че е следвало да има
предварително закупени еднодневни договори и да оформи и подпише
същите със съответния работник, преди последният да започне да
престира труд.
Предвид изложеното до тук, с оглед кредитираните от съда писмени
и гласни доказателства, безспорно се установява, че на процесната дата-
18.06.2020 г. св. П. е бил заварен да полага труд в полза на земеделски
производител М. З.а. Деянието по вмененото нарушение се изразява в
приемане на работа и е осъществено от момента, в който работникът, на
8
договореното работно място, в договореното време, е започнал да
престира труда си чрез фактически действия по изпълнение на
съответните задачи- вадене на картоф.
Следва да се посочи също, че характерът на осъществяваната работа
не е определящ елемент за трудовите отношения. Те остават трудови дори
и с оглед на обстоятелството, че не е необходимо такава работа да бъде
извършвана ежедневно, а само при необходимост. Затова и от 2016 г. е
било въведено и изискването за еднодневни трудови договори по смисъла
на чл.114а ал.1 от КТ- за краткотрайна сезонна работа между регистриран
земеделски производител и работник.
В този смисъл правилно е било вменено, предвид и дефинитивната
норма на §1 т.1 от ДР на КТ, нарушението по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2
от КТ.
Имайки предвид изложеното, при налагане на административно
наказание, следва да се съблюдава принципа на пропорционалност между
деянието (нарушението), последиците от същото и предвидената санкция,
предвид преследваната, съгласно чл.12 от ЗАНН цел и с оглед защита на
регулираните обществени отношения. В случая това са обществените
отношения, които са свързани с гарантиране на правата на двете страни по
еднодневния трудов договор и особено на работника, който се приема
като по-уязвимата страна в тази връзка. Съгласно трайната практика на
Съда на Европейския съюз, държавите-членки имат законен интерес да
вземат подходящите мерки за защита на правата на работника/служителя,
да се създадат гаранции за спазване на неговите трудови и осигурителни
права. Предвид спецификата на регулираните обществени отношения
законодателят от 2016 г. е въвел договорите по чл.114а от КТ- за
краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски
производител и работник да се сключва еднодневен договор. При
закупуването им работодателят заплаща дължимите вноски за обществено
осигуряване, който обаче си ги приспада при заплащане на трудовото
9
възнаграждение. Спецификите на договорите по чл.114а от КТ се свеждат
до това, че те не се регистрират в НАП (чл. 114а ал. 6 вр. чл.62 ал.3 от
КТ), не се връчва на работника длъжностна характеристика (чл.114а ал.6
вр. чл.127 ал.1 т.4 от КТ), не се зачита този ден за трудов стаж (чл.114а
ал.1 от КТ). С тези договори обаче са запазени основните права на
работниците- лично и на ръка се получава трудовото възнаграждение
(чл.114а ал.5 от КТ); подлежат на осигуряване за инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и
професионална болест; осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване за тях се внасят авансово (върху не по-малко от минималния
месечен размер на осигурителния доход по чл.6 ал.2 т.3 КСО); имат право
на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради
трудова злополука и професионална болест на тези работници се
изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90
календарни дни; доходът от такъв трудов договор се взема предвид при
изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст
(времето, през което сключилите еднодневни трудови договори са
работили при пълното законоустановено за тях работно време, се зачита
за осигурителен стаж при пенсиониране); подлежат на здравно
осигуряване, като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от
работодателите, заедно с вноските за социално осигуряване. Всичко това
се установява от законодателната уредба на тези права на работниците по
еднодневни трудови договори, съгласно предвиденото в чл.114а и сл. от
КТ и §26 и §27 от ЗР на ЗИДКТ, отнасящи се до промените в КСО и ЗЗО.
Гарантирано за работниците по еднодневни трудови договори е и правото
на обезщетение при безработица, съгласно предвиденото в ЗНЗ и КСО.
Всичко това разкрива значимостта на обществените отношения,
регулирани с посочените норми относно договора по чл.114а от КТ, чиято
цел е да гарантира, както възможността на лицата, които се занимават със
растениевъдство и за които наемането на работна сила е пряко свързано с
кампанийността на определени дейности, така и правата на наетите за
това лица, които практически често получават само дневното си
възнаграждение. Спецификата на регулираните обществени отношения,
която конкретно се преценява в настоящия казус, като се има предвид че
10
освен настоящето деяние има още 5 подобни случая, сочи наличие на 6
лица, с които не са били сключени еднодневни трудови договори на
18.06.2020 г. и чийто интереси са били накърнени или застрашени. Това
дава основание да се направи изводът, че неблагоприятните за
нарушителя мерки с издадените общо 6 бр. НП изобщо не са „явно
неподходящи по отношение на преследваната цел“. Трудовото
законодателство в светлината на коментирания контекст не е било неясно
и непредвидимо за жалбоподателката в качеството й на работодател.
С конкретното обжалвано НП, както и с останалите 5 броя е била
наложена глоба в размер на 1 600 лева. Този размер е малко над
предвидения в закона минимум, като АНО е отчел значително
накърнените обществени отношения и права на общо шест работника.
Този размер на санкцията се явява справедлив и съответен на тежестта на
извършеното, независимо че нарушението е било извършено за първи път.
Съдът счита, че случаят не би могъл да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ, не само поради изложените
по-горе съображения, но и поради законодателната забрана по ал.2 на
същата норма- да се счита за маловажно нарушение от процесния вид. Не
може да се приеме, че настоящият случай е маловажен и по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в случая е неприложима
предвид специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ и последната
изключва приложимостта й. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. Съгласно същото
разпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав,
приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично
упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да бъдат налице
предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тази случаи
административнонаказателната отговорност не отпада, а се налага отново
парична санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след
приемането на това ТР, в разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея
2, според която не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3
и чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се
приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на
института на маловажния случай за посочените нарушения, както и
11
приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същите. В тези
случаи работодателят не може да се освободи от
административнонаказателна отговорност и следва да му се наложи,
предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание.
Поради всичко изложено до тук, ще следва НП да бъде потвърдено.
При този изход на делото искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя не може да бъде уважено.
Основателно е своевременно направеното, на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София, доколкото тя има
статут на юридическо лице със самостоятелен бюджет, а Дирекция
„Инспекция по труда“- Пазарджик, чийто директор е издал процесното
НП е структурирано към същата агенция. С оглед разпоредбата на чл.63
ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа в три съдебни заседания,
с разпит на шест свидетели и събиране на допълнителни писмени
доказателства, катос оглед прокараната линия на защита, същото се
открои с фактическа сложност, поради което следва да бъде определено и
присъдено юрисконсултско възнаграждение в максимални размер от 120
лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-002225 от 19.10.2020 год. на
директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на ЗП М. А. З.А от
12
с.Братаница, обл.Пазарджик, ЕГН ***, на основание чл.414 ал.3 от
КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена глоба в
размер на 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/.
ОСЪЖДА М. А. З.А, с ЕГН ***, с адрес с. Братаница, обл.
Пазарджик, ул. „34-та“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, представлявана от
изпълнителен директор, разноски в размер на 120.00 лева (сто и
двадесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13