№ 206
гр. Русе , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500381 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. ИВ. СТ., ЕГН: **********, с
адрес гр. Р., ул. "М.л.", № **, вх. *, ет. *, срещу Решение № 260352/20.04.2021
г. по гр.д. № 5831/2019 г. на РС – Русе, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя искове против "ВСВ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК: *********, за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за месеците август 2016 г.
– ноември 2016 г. в размер на 2 350 лв.; командировъчни плащания за
месеците август 2016 г. – ноември 2016 г. в размер на 4 200 евро и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.08.2016-
31.11.2016 г. в размер на 150 лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е съгласен с констатацията
на районния съд, че претендираните от него трудови възнаграждения,
командировъчни и обезщетения били платени. Истинността на ведомостите
за изплатени трудови възнаграждения за месеците от август до ноември 2016
г. били оспорени от жалбоподателя, за което е била назначена съдебна
почеркова експертиза. Същата приела, че подписите били изпълнени от
1
жалбоподателя, въпреки че положените във ведомостите подписи били
видимо различни от подписите, дадени в сравнителния материал, поради
което същата не следвало да бъде възприемана по смисъла на чл. 202 ГПК.
Относно неизплатените командировъчни за периода август-ноември 2016 г.
съдебната счетоводна експертиза по делото установила, че за процесния
период били дължими 3 185 евро командировъчни, и дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 180 лв. Вещото лице
самоволно направило прихващане на сумите по РКО от 22.08.2016 г. за
сумата от 7 000 евро и РКО от 21.11.2016 г. за сумата от 2 350 евро с
вземането на жалбоподателя за командировъчни и обезщетението по чл. 224,
ал. 1 КТ, като по този начин приело, че такива не му се дължат.
Представените от ответника разходни касови ордери били неотносими, тъй
като касаели други отношения между страните, защото ищецът работил и на
други обекти на ответника. Моли за отмяната на обжалваното решение и за
постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна "ВСВ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Христо Станишев“ № 26-
28, чрез адв. Ю.Д. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Кирил
Старцев“ № 3, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор, с
който счита жалбата за неоснователна. Между страните е налице трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор №
5/01.08.2016 г., с който жалбоподателят е приел да изпълнява задълженията на
технически ръководител на строителен обект в Р Германия срещу
възнаграждение в размер на 600 лв. месечно и правото да получи
командировъчни. Възраженията срещу експертизата били неоснователни, тъй
като заключението било на утвърден експерт, който бил категоричен в
заключението си. Възраженията срещу съдебната счетоводна експертиза също
били неоснователни, като експертизата не е била оспорена при приемането .
При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд не са били
представени доказателства за предходни трудови правоотношения, каквито
твърдения били наведени във въззивната жалба. По никакъв начин
издадените РКО от 22.08.2016 г. и от 21.11.2016 г. не можели да бъдат
свързани с предходни делови отношения между страните, за които отношения
липсвали събрани други доказателства. В съдебно заседание ищецът навел
2
твърденията, че получените по РКО суми били за да се разплати с „Т инвест“
ЕООД, което дружество се представлявало и управлявало от съпругата му,
като в подкрепа на това представил и фактури, издадени от това дружество.
Разплащането по тези фактури не съвпадало по дата с издаването на РКО, а
също така станало по банков път, което се потвърждавало от представената
аналитична ведомост. Освен това с неоспорването на тези РКО
жалбоподателят е признал получаването на процесните суми. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждането на разноски за
производството.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалбата се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Между страните не е спорно, че са били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 5/01.08.2016 г., с който жалбоподателят е приел
да изпълнява задълженията на технически ръководител на строителен обект в
Р Германия срещу възнаграждение в размер на 600 лв. месечно и правото да
получи командировъчни. За командироването е била издадена Заповед за
командировка № 1/02.08.2016 г. Трудовото правоотношение било прекратено
със Заповед № 27/15.12.2016 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
датата на заповедта. Работодателят издал два разходни касови ордера на
22.08.2016 г. за сумата от 7 000 евро и на 21.11.2016 г. за сумата от 2 350
евро, с основание за плащането „аванс“. Като получател на сумите е бил
посочен ищецът Н.С., а ордерите носят неговия подпис, чиято автентичност
не е била оспорена. В отговор на представените ордери ищецът е представил
Фактура **********/02.03.2016 г. на стойност 2 400 лв. и Фактура №
**********/28.11.2016 г. на стойност 4 278,12 лв. както и други документи
като протоколи за извършени строителни работи, като за получател е
посочено ответното дружество "ВСВ ИНВЕСТ" ЕООД, а за доставчик – „Т –
3
ИНВЕСТ“ ЕООД. Предмет на заплащането е било извършени СМР, като във
фактурите е отразено, че заплащането ще бъде по банков път.
По делото е назначена съдебна счетоводна експертиза, която е дала
заключение, че брутното трудово възнаграждение за процесния период –
01.08.2016 – 30.11.2016 г., което ищецът имал да получава, е 1 881,36 лв.
Експертизата е установила, че във ведомостите за заплати са налице
положени подписи за ищеца за това, че е получил чистата сума на
възнаграждението, следователно същата не се дължи. Размерът на дължимите
за периода 09.2016-11.2016 г. (в заключението е допусната очевидна
фактическа грешка, като вместо м. 10 и 11.2016 е посочена година 2017) е в
размер на 6 229,32 лв. За периода 01.08.2016-3011.2016 г. ищецът имал право
да ползва 7 работни дни платен годишен отпуск, поради което обезщетението
за неползван платен отпуск в брутен размер било 199,99 лв., а в нетен –
180,00 лв. Общата изплатена сума на ищеца обаче по двата аванса с РКО
възлизала на 18 287,01 лв., поради което вещото лице е приело, че на ищеца
не се дължат нито командировъчни, нито обезщетение за неползван платен
годишен отпуск.
Ищецът е оспорил по реда на чл. 193 ГПК своя подпис върху
ведомостите за заплати за периода 01.08.2016 – 30.11.2016 г., но назначената
по делото графическа експертиза, която правилно е била преценена от
районния съд като компетентна и не будеща съмнение относно нейната
правилност, е дала категорично заключение, че положените подписи са
изпълнени от ищеца. Единствено съмнение за собственоръчното полагане на
подписа от страна на ищеца експертът е изразил само по отношение на
ведомостта за м. декември 2016 г., който месец обаче не попада в процесния
период, следователно този извод на вещото лице е ирелевантен за спора.
Предвид тази фактическа обстановка изводът на районния съд за
недължимост на трудовото възнаграждение и командировъчните плащания за
периода 01.08.2016 – 30.11.2016 г. се явява правилен. По делото безспорно е
било установено наличието на трудово правоотношение между страните и
неговото съдържание. Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение
се изплаща лично на работника или служителя по ведомост, каквито
ведомости се установи, че са налични и носят подписа на ищеца, предвид
неоснователността на оспорването на неговата автентичност в
4
производството по чл. 193 ГПК. Основните съображения, които
жалбоподателят е развил против заключението на вещото лице, са, че имало
различие в начина на изписване на подписа на буквата „Н“ досежно наклона
на изписването при ведомостите и при сравнителния материал. Вещото
лице обаче е обяснило в съдебно заседание, че наклонът зависи от условията
на полагане и не е постоянен белег на почерка като устойчивостта и
индивидуалността. Поради тези съображения въззивният съд също цени
експертизата като компетентна и изчерпателна, а щом е доказано авторството
на положените за ищеца С. подписи във ведомостите за заплати за периода
01.08.2016 – 30.11.2016 г., то работодателят е изпълнил задълженията си по
чл. 128, т. 1 и 2 КТ да начисли във ведомост трудовото възнаграждение на
работника или служителя и да заплати уговореното такова в срок.
По отношение на дължимите командировъчни плащания вещото лице
по изготвената съдебна счетоводна експертиза е дало отговор, че за периода
м. септември – м. ноември 2016 г. се дължат общо 3 185 евро или 6 229,32 лв.
Предвид представените от въззиваемия РКО от 22.08.2016 г. за сумата от
7 000 евро и РКО от 21.11.2016 г. за сумата от 2 350 евро, където като
основание е посочено „аванс“, както и предвид наведените възражения в
отговора на исковата молба, че дължимите суми за командировъчни разходи
са били предварително преведени, то и този иск се явява неоснователен.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че сумите по разходните
касови ордери са били преведени във връзка с предходни трудови или други
правоотношения между страните или между въззиваемия работодател и трето
лице. В представените фактури **********/02.03.2016 г. и №
**********/28.11.2016 г. е посочено, че плащането по тях ще се извърши по
банков път съгласно посочена сметка, докато разходните касови ордери, като
частни писмени документи, удостоверяват факта на получаването в брой на
посочените в тях суми. Същите носят подписа на жалбоподателя, който не е
оспорен, следователно формалната им доказателствена сила като частни
писмени документи по смисъла на чл. 180 ГПК не е оспорена и обвързва съда.
На следващо място датите на издаване на фактурите не съвпадат с датите на
съставяне на ордерите, като първата фактура е издадена дори и преди
възникването на трудови отношения между страните, което е още един
аргумент за неоснователността на застъпената от жалбоподателя теза за
5
дължимост на командировъчните плащания.
Колкото до иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ обаче, настоящият въззивен състав
намира извода на районния съд за неправилен. Районният съд е приел, че с
изплащането на аванса с двата разходни касови ордера надвишава размера на
полагащите се на жалбоподателя пари за командировка, поради което, както и
вещото лице е посочило в заключението си, обезщетение в нетен размер от
180 лв. за неизползван платен годишен отпуск не се дължи. Този извод е
неправилен, доколкото работодателят не може да обезщети предварително
един работник или служител за това, че няма да може да ползва своя платен
годишен отпуск преди прекратяването на трудовото правоотношение. Докато
полученият аванс, предвид и направените възражения от страна на
работодателя, че същият е служил за предварително заплащане на
командировъчните разходи, може да бъде използван за покриване на бъдещи
плащания от работодателя към работника по самото трудово
правоотношение, не такова е положението с обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, защото то не произтича от трудовото
правоотношение, а възниква и става изискуемо едва след неговото
прекратяване. С други думи, не може да се погаси вземане, което към него
момент не е било все още възникнало, а още по-малко и изискуемо. Ответната
страна не е поискала прихващане на платеното в повече с дължимото от нея
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което районният
съд неправилно е преценил, че и това вземане на ищеца към работодателя е
погасено. Вещото лице е дало заключение, че нетният размер на
обезщетението се явява 180 лв., но ищецът е претендирал само 150 лв., а
съдът няма правомощието да се произнесе свръх петитум.
Поради тези съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която районният съд е отхвърлил иска по чл. 224, ал. 1
КТ за заплащане на сумата от 150 лв. обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, а вместо него да бъде постановено ново, с което този иск да
бъде уважен изцяло. Решението в останалата част следва да се потвърди като
правилно.
Предвид изхода на спора настоящият съд следва да се произнесе по
въпроса за разноските както за първата, така и за втората инстанция. Ищецът
6
е представил договор за правна защита и съдействие пред първата инстанция,
по силата на който е получил безплатна правна помощ от адв. М. С. на
основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Материалният интерес по делото съобразно
исковете се равнява на 8 190,86 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за МРАВ минималното адвокатско възнаграждение в този
случай възлиза на 747 лв., но предвид уважаването само на иска в размер на
150 лв. на адв. М. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 13,43 лв. За ответника, предвид направените от него разноски за
адвокат в размер на 300 лв. и отхвърлянето на иска в останалата му част,
следва да се присъдят разноски в размер на 294,60 лв. Ответникът следва да
бъде осъден и да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса в размер
на 50 лв. за уважения иск по чл. 224, ал. 1 КТ., тъй като ищецът е освободен
от внасянето на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. Във въззивната инстанция
жалбоподателят е поискал присъждането на разноски, без да е представил
доказателства за направени такива, следователно нему не се дължи
присъждането им. Въззиваемият е представил доказателства за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 400 лв., но предвид частичната основателност
на въззивната жалба за въззивната инстанция следва да му бъдат присъдени
само 392,81 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемият следва
да бъде осъден и да заплати държавна такса за въззивно обжалване в полза на
бюджета на съда в размер на 25 лв., предвид обстоятелството, че
жалбоподателят не дължи внасянето на такава, а жалбата му е основателна по
отношение на иска по чл. 224, ал. 1 КТ.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260352/20.04.2021 г. по гр.д. № 5831/2019 г. на
РС – Русе, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Н. ИВ. СТ., ЕГН:
**********, с адрес гр. Р., ул. "М.л.", № **, вх. *, ет. *, против "ВСВ
ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Христо Станишев“ № 26-28, иск за заплащане на сумата от 150
лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода
01.08.2016-31.11.2016 г., както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА "ВСВ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Христо Станишев“ № 26-28, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. СТ., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул. "М.л.", № **,
вх. *, ет. *, сумата от 150 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода 01.08.2016-31.11.2016 г., ведно със законната лихва
считано от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "ВСВ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. М.М.С., с личен номер на адвоката **********, с адрес на кантората в гр.
Русе, ул. "Константин Величков" 17, офис. 3, сумата от 13,43 лв. – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
ОСЪЖДА Н. ИВ. СТ., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ВСВ
ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 687,41 лв. – разноски за двете
инстанции.
ОСЪЖДА "ВСВ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ
ЗАПЛАТИ по сметката на Окръжен съд – Русе в „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД – IBAN: BG55 RZBB 9155 3120 0646 10 сумата от 75 лв. – държавна
такса върху уважения иск и уважената част от въззивната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260352/20.04.2021 г. по гр.д. №
5831/2019 г. на РС – Русе в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8