Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на
дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Стоян Колев
при секретаря СВЕТЛАНА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2220 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Борофарма“ ЕООД с ЕИК *********, адрес за
кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК: *********, представлявано от Х.И.К.-Г. -
управител, против ревизионен акт № Р-03000319003543-091-001 от 20.02.2020г.,
издаден от Е. С. Х.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Х.
М. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията
потвърден с решение на Директора на Дирекция „Обжалване и Данъчно-осигурителна
практика“ - Варна при ЦУ на НАП № 107 от 21.07.2020 г., в частта с който на
дружеството са определени допълнителни задължения към 20.02.2020 г. ДДС за д.п.
от 05.01.2019 г. до 20.02.2019 г. в размер на 53 333,53 лева и лихва върху
установения допълнителен данък в размер на 5 271,21 лева.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на ревизионния акт по съображения за неправилно установени
факти и обстоятелства и неправилно приложение на материалния закон. Излага
твърдения, че органът по приходите е
приложил формално разпоредбите на ЗДДС, касаещи възможността за провеждане на
ревизионно производство по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ДОПК. Сочи,
че ЗВР е издадена незаконосъобразно за определяне на обхвата на ревизията по
ЗДДС, без да бъде посочено изрично, че ревизията е по реда на чл. 102 ЗДДС.
Релевира наличието на нарушения свързани с правилата за връчване, събиране и
анализиране на доказателствата, които са довели до неправилен извод, че са
налице предпоставките за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ДОПК. В
тази връзка сочи, че некоректно връчване на ЗВР, както и всички последващи
документи, като ИПДПОЗЛ, Уведомление по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, твърдейки, че процесиите документи не са
изпратени на деклариран имейл адрес на дружеството. Смята, че в тежест на
органите по приходите е да установят по безспорен начин наличието на изрично
изброените в закона предпоставки и тогава да пристъпят към извършване на
ревизия по особения ред, което в оспорвания ревизионен акт не е извършено.
Оспорва определената е РА данъчна основа по ЗДДС.
Посочва, че при определянето й екипа ревизори е отнел правото му на
пропорционално прилагане на данъчен кредит, като са му вменени единствено
задължения въз основа на необективно определената данъчна основа.
Счита, че не е извършен анализ на продажбите по
ЕКАФП, а механично е прието, че същите са с характер на облагаеми доставки.
Смята, че това твърдение на ревизиращият екип не е законосъобразно, с оглед на
извършваната дейност от дружеството - търговия на дребно с лекарства и други
фармацевтични стоки. По изложените съображения иска отмяна на
ревизионния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. Н., който
поддържа жалбата на наведените в нея основания.
Ответната страна - Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, оспорва
жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна по съображенията,
изложени Решение № 107 от 21.07.2020г. на Директора на дирекция “ОДОП” - Варна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице адресат на
оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, в срока по
чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред, поради което се явява допустима за разглеждане.
Ревизията на „Борофарма“ ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-ОЗОООЗ19003543-020-001/10.06.2019 г.. изменяна със Заповеди
Р-0З000З19003543-020-002/10.10.2019 г. с обхват данък върху добавената стойност
/ДДС/ за периода от 05.01.2019г. до 20.02.2019г.. Фактическите и правни изводи на органа по приходи са обективирани в
ревизионен доклад (РД) № Р-0З000З 19003543-092-001/23.12.2019 г., връчен по
електронен път на задълженото лице на 24.01.2020г. Срещу РД е подадено
възражение и е издаден обжалвания РА № Р-03000319003543-091-001 от 20.02.2020г.,
с който са потвърдени извършените процесуални действия, мотивите и правните
основания, въз основа на които, на дружеството са определени допълнителни
задължения към 20.02.2020 г. ДДС за д.п. от 05.01.2019 г. до 20.02.2019 г..
РА е връчен по електронен път на 04.03.2020 г. и е обжалван по
административен ред.
С Решение № 107 от 21.07.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ -
Варна, жалбата на „Борофарма“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-03000319003543-091-001
от 20.02.2020г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Е. С. Х.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Х. М. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията е била отхвърлена. Решението
на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна е връчено по електронен път на 18.09.2020
г., като жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК на 01.10.2020 г.
Представените на оптичен носител доказателства за валидност на
електронните подписи на участвалите в ревизионното производство длъжностни лица
не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че обжалваният ревизионен акт
е издаден от компетентни органи, с форма и съдържание, съответстващи на
императивно определените с нормата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК.
При извършване на служебната проверката по чл. 160 ал. 2 ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите,
възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл.
119 ал. 2 ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена
ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени
фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните
вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на
изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на
законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите
за възлагане на ревизия, за спирането и възобновяването ѝ, РД и РА са
подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл.
13 ал. 3 ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ. При извършената
от съда служебна проверка не бяха установени допуснати от органите по приходите
съществени нарушения на административно производствените правила, които да
обосноват отмяната на РА на това основание.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния казус, съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите
констатации на органите на проходна администрация по отношение на
горепосочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта,
която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния.
Съображенията за това са следните:
Спорът между страните се концентрира върху
въпросите, дали са били налице основанията на чл. 122, ал.1, т. 4, 5 и 6 ДОПК
за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, съответно дали е била
приложима хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС и дали разпоредбата на
чл. 102, ал. 4 ЗДДС е приложена в съответствие с принципите на данъчен
неутралитет и пропорционалност заложени в Директива 2006/112 за общата система
на ДДС.
След преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Със заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №
ДДС 0000-0051866/07.02.2019 г. жалбоподателят е заявил електронен адрес за
кореспонденция *********@***.**; (л. 1 от преписката).
Ревизиращите са установили, че основната
дейност на „Борофарма“ ЕООД през ревизирания период е търговия на дребно с
лекарства и други фармацевтични стоки. Дейността се извършва в три наети
обекта: аптека, находяща се в *********с наемодател „Рейнфлор България“ ЕООД;
аптека, находяща се в ********* с наемодател „ПИБ“ АД и аптека, находяща се в *********с
наемодател „Рила Боровец“ АД.
Констатациите в РД № Р-0З000З
19003543-092-001/23.12.2019 г., издаден на основание чл. 117 от ДОПК сочат, че дружеството има
регистрирани устройства за отчитане на продажби в брой (стр. 2 от РД). Ревизията
на „Борофарма“ ЕООД обхваща периода от 05.01.2019 г. до 20.02.2019 г. по- ЗДДС
и е извършена, по реда на чл. 122 от ДОПК, поради констатирани обстоятелства по
чл. 122, ал. 1 ДОПК, а именно липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред
чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК; по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК -
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци,
липсват или са повредени до степен негодни за ползване и по чл. 122, ал. 1,
т. 6 ДОПК - данните и сведенията,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат
получени, тъй като лицето не е намерено на адреса за кореспонденция.
В хода на производството, органите по
приходите са предприели действия по връчване на документите на декларирания
електронен адрес за кореспонденция *********@***.**. Доказателства за
предприетите от страна на органите по приходите процесуални действие са
приложени с ревизионната преписка: Заповед за възлагане на ревизия - № Р-ОЗОООЗ
19003543-020-001 / 10.06.2019 г. е изпратена на 18.06.2019г. (л.7); Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия - № Р-ОЗОООЗ
19003543-020-002/10.10.2019 г. е изпратена на 21.10.2019г. (л.12); Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице - № Р-
03000319003543- 040-002 / 02.09.2019 г.; Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК
- № Р- 03000319003543-113-001 / 02.09.2019 г. и Уведомление по чл. 17, ал. 1,
т.2 от ДОПК - № Р- 03000319003543-139-001 / 02.09.2019 г. и Декларация за
имуществено състояние за ЮЛ са изпратени на 02.09.2019г. (л. 21).
С оглед връчване на свързаната с ревизионното
производство документация са извършени посещения на декларирания от дружеството
адрес. При посещенията на място са съставени Протокол КД-73 №
1439591/25.10.2019 г. (л.20) и Протокол № 1439594/07.11.2019 г. (л.20);
Ревизионен доклад - №
Р-ОЗОООЗ19003543-092-001 /23.12.2019 г. е изпратен на електронния адрес на
23.12.2019г. (л. 80-197).
Органите по приходите са извършили две
посещения на декларирания адрес за кореспонденция документирано в Протокол № КД-*********/08.01.2020
г. и Протокол № 1439651/17.01.2020 г.
На 20.01.2020 г. до електронен адрес:
*********@***.** е изпратено и Съобщение за връчване по чл. 32 ДОПК № Р-
03000319003543-С32-004/20.01.2020 г. Същото е публикувано и поставено на 20.01.2020г.
в ТД на НАП Варна. По-късно РД е връчен на 24.01.2020 г. на упълномощено лице, като
на същата дата съобщението е свалено; Ревизионен акт - № Р- 03000319003543-091-001/20.02.2020
г. е изпратен на 20.02.2020 г. 14:01., връчен електронно на 04.03.2020 г.
Във връзка с разпределената доказателствена
тежест, по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението
си вещото лице установява, че вещото лице е поискало достъп до счетоводната
документация на жалбоподателя, както и такъв в документацията на ответника,
касаеща дейността на жалбоподателя. Жалбоподателят не предоставил достъп на
вещото лице до поисканите информация и документи. Искането си вещото лице е
изпратило на 28.02.2021 г. на официалния ел. адрес на дружеството - *********@***.**.
Потърсен е и контакт с управителя на обявения телефон, но не била осъществена
връзка.
От информационните масиви на ответника - НАП
е предоставена информация от файлове със списъци на получените Z отчети,
изпращани от ФУ на дружеството, регистрирани на търговските обекти, в които то
е осъществявало дейност в периода 18.10.2018 г. - 31.01.2019 г. В масивите се
съдържат данни за следните фискални устройства:
ED302928 - рег.№ 3996287 - № на ФП 44302928 -
въведен в експлоатация на 27.12.2018 на
ТО Аптека с адрес *********и прехвърлен на 16.01.2019 г. на ТО Аптека с адрес *********; DT555118 - рег.№ 3990689 - № на
ФП 2555118 - въведен в експлоатация на 10.01.2019 на ТО Аптека с адрес *********;
DT352003 - рег.№ 3988782 - № на ФП 2706786- въведен в експлоатация на 04.01.2019 на ТО Аптека с адрес *********; ED302928 -
рег.№ 3985979 - № на ФП 44302928 - въведен в експлоатация на 27.12.2018 на ТО
Аптека с адрес *********и прехвърлен на 16.01.2019 г. на ТО Аптека с адрес *********
След извършените справки и анализ на предоставената
в делото и в отговор на молба за достъп до информация документация, вещото лице
прави следните констатации:
1. „Борофарма“ ЕООД с ЕИК ********* е
регистрирано в Агенцията по вписвания на 18.10.2018 г. Дружеството започва
търговска дейност с издаването на фактура за доставка с № **********/29.10.2018
г. към контрагент „Трифарм“ ООД (стр.115 от преписката). Фактурата е на
стойност 812.07 и с плащане по банков път. Платена е на 29.10.2018 г. (банково
извлечение - стр. 139 от преписката).
2. Представените
данни от документите в АД 2220/2020 и допълнително предоставените данни от
информационния масив на НАП са обобщени в Справка за регистрираните данни от Z
отчетите за ФУ. От Справката е видно, че дружеството - жалбоподател е
реализирало следните обороти за периода от 18.10.2018 г до 31.01.2019 г.:
- м. Октомври
2018 г. - 812.07 лв.;
- м.
Ноември 2018 г. - 0.00 лв.;
- м. Декември
2018 г. - 16 462.59 лв.;
- м. Януари
2019 г. - 179 843.84 лв.
Общ оборот за периода от 18.10.2018 г. до 31.01.2019
г . - 197 118.50 лв. Дружеството - жалбоподател формира оборот, надвишаващ
регламентирания в чл. 96 ал. 1 ЗДДС, изречение първо размер - 50 000 лв. за
периода от 18.10.2018 г. до 31.01.2019 г. - 4 месеца.
3. Оборотът
по месеци и с натрупване е както следва:
Месец Оборот за месеца Оборот с натрупване
м. Октомври 2018 г. 812.07 лв. 812.07 лв.
м. Ноември 2018 г. 0.00 лв. 812.07 лв.
м. Декември 2018 г. 16 462.59 лв. 17 274.66 лв.
м. Януари 2019 г. 179 843.84 лв. 197 118.50 лв.
4. Дружеството
- жалбоподател достига оборот от 50 хил. лв. през м. Януари 2019 г.
5. От
представените от информационния масив на НАП данни и допълнително обобщени от
вещото лице установява, че „Борофарма“ ЕООД достига оборот за регистрация по
ЗДДС по смисъла на чл. 96 ал. 1 изречение второ с натрупване в рамките на два
последователни месеца Декември 2018 г. и Януари 2019 г. в размер 51 615.54 лв.
на 05.01.2019 г.
Въз основа на изложените факти, съдът прави следните правни изводи за
съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби:
Жалбоподателят спори на първо място, че в
нарушение на процесуалните правила е извършено връчване на ЗВР, както и всички
последващи документи, като ИПДПОЗЛ, Уведомление по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ДОПК,
както и на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Основава възраженията си,
застъпвайки тезата, че посочените документи не са изпратени на декларирания от
него адрес за ел. поща на дружеството - *********@***.**, като органите по приходите са извършили само бланкетни
действия за връчване на документи по реда на чл. 32 ДОПК.
Не е спорно между страните, че със заявление
за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС.0000-0051866/07.02.2019 г. жалбоподателят е
заявил електронен адрес за кореспонденция *********@***.**. Установено бе от съдържащия се
в ревизионната преписка доказателствен материал, че на посочения електронен
адрес за кореспонденция са били изпращани Заповед за възлагане на ревизия - №
Р-ОЗОООЗ 19003543-020-001/10.06.2019 г. - на 18.06.2019г, Заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия - № Р-ОЗОООЗ 19003543-020-002/10.10.2019 г. -
на 21.10.2019г, а Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице - № Р- 03000319003543- 040-002/02.09.2019 г, Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК - № Р-
03000319003543-113-001/02.09.2019 г. и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК
- № Р- 03000319003543-139-001/02.09.2019 г, както и Декларация за имуществено
състояние за ЮЛ са изпратени на 02.09.2019г. Ревизионен доклад - №
Р-ОЗОООЗ19003543-092-001 /23.12.2019 г. също е изпратен на електронния адрес на
23.12.2019г. На 20.01.2020 г. до електронен адрес: *********@***.** е изпратено
и Съобщение за връчване по чл. 32 ДОПК № Р- 03000319003543-С32-004/20.01.2020
г..
С оглед връчване на свързаната с ревизионното
производство документация са извършени посещения на декларирания от дружеството
адрес. При посещенията на място са съставени Протокол КД-73 №
1439591/25.10.2019 г. и Протокол № 1439594/07.11.2019 г, както и две посещения
на декларирания адрес за кореспонденция документирано в Протокол №
КД-*********/08.01.2020 г. и Протокол № 1439651/17.01.2020 г.
Предвид изложеното съдът счита РА за издаден при
спазване на процесуалните правила и основните принципи на данъчното
производство, посочени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От приобщените по делото
доказателства се установява, че органите по приходите са уведомили
жалбоподателя, че основата за облагане с ДДС ще бъде определена по реда на чл.
122 от ДОПК. Изискали са документи и писмени обяснения от ревизираното лице и
от трети лица, които са приобщени по съответния ред по ДОПК. Извършили са
анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на
относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. На ревизираното лице е
дадена възможност да упражни надлежно правото си на защита в хода на
административното обжалване, с оглед на което не са налице допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна
на обжалвания ревизионен акт.
Основният спор между страните се
концентрира върху това налице ли са основания за прилагане на особения ред по чл. 122 ДОПК.
Съгласно чл. 124, ал.
2 ДОПК в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.
1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Следователно в тежест на органите по приходите е да установят наличието на
основанията по чл. 122, ал.
1 ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да
установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да пристъпят към облагане по аналогия,
органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал.
1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ДОПК. От събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, както и от изслушаната по делото ССЕ се установява безспорно, че
както на органите по приходите, така и на самото вещо лице не е предоставен
достъп до счетоводната документация на дружеството, при което органите на
приходите не са разполагали с възможност за установяване на основата за данъчно
облагане. От страна на ревизираното лице не са представени каквито и да е
документи, от които да бъде установена основата за облагане с данъци. Въпреки
многократните опити на органите по приходите да бъде открит законния
представител на жалбоподателя, нито той, нито друго упълномощено лице са били намирани
на адреса за кореспонденция по чл. 28 ДОПК, а съобщенията и книжата свързани с
ревизионното производство са били изпращани на електронната поща на дружеството
и връчвани по реда на чл. 32 ДОПК. Изрично с уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК е констатирана липсата на част от изисканите по реда на ДОПК документи и
са поискани писмени обяснения, каквито от страна на дружеството не са изложени.
Поради това поведение на жалбоподателя данните и
сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци не са
получени от ревизиращите. Всичко това говори ясно и недвусмислено за наличие на
обстоятелствата предвидени в чл. 122, ал. 1. т. 4, 5 и 6 ДОПК за извършване на
ревизия по особения ред. Ето защо съдът намира за законосъобразен извода на
органите по приходите, че тези обстоятелства правят невъзможно аналитичното
проследяване на стопанските операции и поставят под съмнение вярното и точното
отразяване на имущественото състояние на предприятието. Тези констатации се
потвърждават и от изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, при
изготвянето на която на вещото също не е бил предоставен достъп до счетоводната
документация на жалбоподателя. С оглед на това правилно и законосъобразно
органите по приходите са пристъпили към облагане по аналогия.
Наличието на тези обстоятелствата по
чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6
ДОПК е достатъчно за прилагане на особения ред
на данъчно облагане, с оглед на което фактическите констатации в РА се ползват
с доказателствената сила по чл. 124, ал.
2 ДОПК.
Особеният ред за извършване на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК е приложим във всеки случай, когато
данъчната основа не може да бъде определена по реда на материалния данъчен
закон. В тези случаи в резултат от проявлението на някой от фактите, описани в чл. 122, ал.
1 ДОПК, е налице противоправно развитие на
данъчното правоотношение. Ревизираното лице само се е поставило в невъзможност
да бъдат определени данъчните му задължения по общия ред поради непредставяне
на изисканите документи, с оглед на което законодателят позволява на органите
по приходите да определят основата за облагане съобразно наличните счетоводни
данни, с които разполагат. Ето защо правилно и законосъобразно органите по
приходите са приели за доказани и основанията по чл. 122, ал.
1 ДОПК, наложили провеждането на ревизията по
особения ред.
Жалбоподателят оспорва процесния РА и с довод
за неправилно прилагане на съдържащата
се в чл. 102, ал. 4 ЗДДС разпоредба. Сочи, че РА е издаден в противоречие с
принципите заложени в Директива 2006/112/ЕО за общата система на ДДС, съгласно
даденото тълкуване в практиката на СЕС и по-конкретно с принципа на пропорционалност.
Предвид констатирания облагаем оборот над
50000 лв. на 05.01.2019 г. органите по приходите са заключили, че е налице
хипотезата на чл. 96, ал. 1 изречение второ от ЗДДС (в същия смисъл са и
констатациите на вещото лице по допуснатата и приета по делата ССЕ). Считано от
01.01.2018 г. разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС предвижда в
хипотезата си, че при достигане на облагаем оборот от 50000 лв. или повече за
период от два последователни месеца, включително текущия, задължение за данъчно
задълженото лице да подаде заявление за регистрация по същия закон в 7-дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът. С процесния РА е установено, че
дружеството е следвало да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС на основание
чл. 96, ал. 1. изречение второ ЗДДС до 14.01.2019 г. Задълженото лице е подало
Заявление за регистрация вх. № ДДС.0000-0051866/07.02.2019г., т. е. 24 - дни
по-късно и регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС №
030421900430876/19.02.2019 г., връчен на 21.02.2019 г.. Именно поради
констатираното закъснение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС
органите по приходите са приложили нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС.
Въз основа на дневните финансови отчети и
Справки за регистрирани данни от Z отчети на фискалните устройства на
дружеството, органите по приходите са констатирани, че „Борофарма“ ЕООД е
реализирало облагаем оборот за периода от 29.12.2018 г. до 20.02.2019 г. след
извършен анализ на релевантните обстоятелства (л. 4 и 5 от РД), по реда на чл.
122 ДОПК е установен облагаемия оборот
на „Борофарма“ по търговски обект, дни и месеци (таблицата на стр. 8 и 9 от РД).
При определяне на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК органите по приходите са
взели в предвид оборота по месеци, изчислен за м. 01.2019 г. (листи 114-115 и
167 от преписката) при извършената проверка, приключила с Акт за регистрация по
ЗДДС № 030421900430876/19.02.2019 г., а за периода 01.02 и 20.02.2019г. данните
от оборота, налични в информационните масиви на НАП - ПП ФУДВ. Прието е. че за
задълженото лице е приложима разпоредбата на чл. 96. ал. 4 изречение второ ЗДДС. Установен е общ облагаем оборот за периода от 01.12.2018г. до
05.01.2019г. в размер на 51615.54 лв.
На основание чл. 67 ЗДДС във вр. с чл. 102,
аз. 4 от ЗДДС и чл. 53, аз 2 от ППЗДДС е определена данъчната основа и
съответстващия данък за ревизираните периоди. Съобразно съдържащите се в ИМ на
НАП - ПП ФУДВ е определен размера на продажбите, е които е надхвърлен
облагаемият оборот от 50000лв. на 05.01.2019 г. - 1615.54 лв. За периода от
05.01.2019 г. - 31.01.2019 г. е определен данък общо в размер на 24336.74 лв. а
за периода от 01.02.2019 г. - 20.02.2019 г. (датата на регистрацията по ЗДДС)
данък в размер на 28997.06 лв.
Върху главницата за периода от 05.01.2019 г.
- 31.01.2019 г. в размер на 24336.74 лв. е начислена лихва в размер на
2508,21лв.. а за определената главница за периода от 01.02 - 20.02.2019г. в
размер на 28997.06лв. е определена лихва в размер на 2763,00лв.
Съответно ревизиращите органи са начислили
данък в общ размер 53333,53 лева лв. за извършените облагаеми доставки, предвид
реализирания общ оборот от фискалните устройства на дружеството и лихви в общ размер
на 5271,21 лева (таблицата на стр. 12 на РД и стр. 3 на РА).
Спорът
между страните по делото касае приложението на материалния закон, респ. начина
на определяне на облагаемия оборот на търговеца след като е установено наличие
на основание за задължителна регистрация по ЗДДС и е подадено такова заявление
и регистрацията е въз основа на него на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, а не
служебно по чл. 102 ЗДДС. С решение № 8 от 30.06.2020г по к. д. 14/2019 г. КС
се е произнесъл като е отхвърлил искането на ВАдвС за установяване на
противоконституционност на чл. 102, ал. 4 ЗДДС, като в мотивите е посочил, че
твърденията на вносителя за несъответствие на оспорената разпоредба с правото
на ЕС не е в компетентността на КС, макар че не е установил противоречие. В
становището си по к. д. 14/2019 г. ВАС е посочил, че разпоредбата на чл. 102,
ал. 4 ЗДДС, сама по себе си, не нарушава принципа на данъчен неутралитет и
същата не противоречи на Общностното право. Същото становище е застъпено и в
Решение № 13292 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2020 г., VIII о.
Според оспорващата страна, така определения
размер на данъка е в противоречие с принципа на пропорционалност, заложен в
Директива 2006/112 за общата система на ДДС.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя
за неправилност на обжалвания РА. Доколкото по делото се установи по
категоричен начин, че към 05.01.2019 г. дружеството е реализирало облагаем
оборот над 50 000 лева, то за него е възникнало задължение по чл. 96, ал. 1,
изр. второ ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.01.2019 г.
вкл. Приложеното към писмените бележки решение по адм. дело № 2161/2020 г. по
описа на Върховния административен съд не е относимо към настоящия спор, тъй
като касае друга фактическа обстановка. От съдържанието на посоченото решение се
установява, че в разглеждания в него случай заявлението за регистрация по ЗДДС
е подадено от жалбоподателя само три дни след изтичане срока по чл. 96, ал. 1,
изр. второ ЗДДС, поради което е прието, че е налице нарушение на принципа на
пропорционалност. В настоящия случай се касае за 24-дневно закъснение, т. е.
налице е дълъг период от време на бездействие от страна на ревизираното лице. В
този смисъл - Решение № 2086 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9660/2020 г.,
I о., докладчик съдията В.П..
По отношение на конкретния размер на
определения с РА ДДС за отделните периоди съдът намира същия за правилен и
съответстващ на събраните по делото писмени доказателства в това число и
приетата по делото ССЕ, според заключението на която оборотът на дружеството за
периода 01.12.2018 – 05.01.2019 г. съгласно дневните финансови отчети е в
размер на 51615,54 лева, която съвпада с тази, посочена в РА.
В случая констатациите на органите по
приходите са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния
закон. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че РА е законосъобразен, а
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което да кореспондира
с размера по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, в редакцията (бр. 68 от 2020 г.), според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при обжалван материален интерес 58604,74лв.,
дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 830 лв. + 3 % за
горницата над 10 000,00 лв., или 2288,14 лв. (две хиляди двеста осемдесет
и осем лева и 14 ст.).
Водим от горното, Варненският
административен съд, ХХІ-ви състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Борофарма“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в *********, представлявано
от Х.И.К.-Г. - управител, против ревизионен акт № Р-03000319003543-091-001 от
20.02.2020г., издаден от Е. С. Х.на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и М. Х. М. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията потвърден с решение на Директора на Дирекция „Обжалване и
Данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП № 107 от 21.07.2020 г., в
частта с който на дружеството са определени допълнителни задължения към
20.02.2020 г. ДДС за д.п. от 05.01.2019 г. до 20.02.2019 г. в размер на 53
333,53 лева и лихва върху установения допълнителен данък в размер на 5 271,21
лева.
ОСЪЖДА „Борофарма“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в *********, представлявано
от Х.И.К.-Г. - управител да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна“ практика - Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2288,14 лв. (две хиляди двеста осемдесет и осем лева
и 14 ст.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: