Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 31.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Адриана Хаджипеткова разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 815/2017 г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Ч...“ ЕАД против Р.А.П. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания: за сумата
от 5849.54 лв., представляваща цена
за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от ………..2014 г. до ………..2017
г., ведно със законната лихва считано от ……...2017 г. – датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното ѝ изплащане и за сумата
от 726.81 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от ……….2015 г. до ……...2017 г., , за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 466/2017 г. по описа на РС –
Ихтиман.
Ищецът твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството на последния на
купувач на електрическа енергия, въз основа на договор за продажба при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 98а ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника електрическа енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 10-дневен срок след като вземанията са станали изискуеми. Съгласно
действащото законодателство ищцовото дружество претендира и лихва за забава,
считано от ……….2015 г. до ……….2017 г., подробно конкретизирана по периоди и
размер на л. 3 от исковата молба.
Претендира се разноски.
Ответникът е депозирал
отговор, в който оспорва дължимостта на претендираната сума за главница, тъй
като имотът е използван от 96-годишната му майка, която е лежащо болна и се
отоплява чрез дървена печка.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен
съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявени са искове по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащането.
Продажбата на електрическа енергия
на потребители е сделка при общи условия по смисъла на чл. 298 ТЗ.
Предпоставките по чл.98/ отм.- ДВ бр.55 от 2007 г. /ЗЕ, при които ОУ стават
задължителни за потребителите на електрическа енергия, съществено се отклоняват
от общите правила за търговските сделки при общи условия. Съгласно разпоредбата
на чл.98, ал. 4 ЗЕ, предпоставка за влизане в сила на ОУ е публикуването им
най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след
първото публикуване, без да е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Възможността за потребителите да заявят несъгласие с ОУ и
свързаното с това право за предлагане на специални условия, различни от
публикуваните ОУ, съответно възможността за снабдителя на електрическа енергия
да приеме специалните условия, което се отразява в допълнителни писмени
споразумения, се реализират в рамките на 30 дневен срок, но след влизане в сила
на ОУ.
Следователно за наличие на
облигационно отношение – договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия на краен битов потребител единственото, което ищецът следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, е влизане в сила на общите условия,
тъй като с влизането им в сила те обвързват потребителя.
Независимо от твърденията на ищеца
за влизане в сила на общите условия и публикуването им в редица издания на
периодичния печат, това обстоятелство не може да се приеме на безспорно
доказано. Това обуславя неоснователността на твърденията за приложимост на
представените по делото ОУ към договора за продажба на електрическа енергия на
ответника. Липсата на надлежни писмени доказателствени средства за публично
известяване на потребителите на ел.енергия за общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия и изтичането на съответния законов срок след
публикуването им по посочения от законодателя ред, води до извод за
неоснователното позоваване на клаузи от общите условия, като източник на
претендираното вземане. Това е достатъчно за да приеме, че ищцовото дружестово е
изцяло недължимо на посоченото основание, което води до неоснователност на
предявения положителен установителен иск (вж. в този смисъл Решение №
104/05.07.2010 г. по т.д. № 885/2009 г. на ВКС, 2-ро т.о. на ВКС, Решение №
44/23.03.2012 г. по т.д. № 513/2010 г. 2-ро т.о., ТК на ВКС, Определение № 83
от 12.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 541/2008 г., II т.о., ТК, Определение № 90
от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6381/2014 г., III г. о., ГК и Решение № 434
от 23.10.2013 г. по в. гр. д. № 441/2013 г. на ОС – София).
Трябва да се отбележи, че порвоинстанционният
съд не е имал задължение да указва с доклада си, че ищецът не сочи
доказателства за наличието на договорни правоотношения, тъй като преди
обявяване на проекто-доклада за окончателен с молба от ………….2018 г. ищцовото
дружество е депозирало доказателства във връзка с наличието на договорни
взаимоотношения на страните, които обаче не доказват наличие влизането сила на
общите условия.
С оглед извода на съда по
отношение на главното вземане неоснователен е и акцесорният иск за законна
лихва.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ч...“ ЕАД, ЕИК ..., против Р.А.П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 5849.54 лв., представляваща цена за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 10.12.2014 г. до
08.04.2017 г., ведно със законната лихва считано от 29.05.2017 г. – датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за сумата от 726.81 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 12.02.2015 г. до 18.05.2017 г., , за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 466/2017 г. по описа на РС –
Ихтиман.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: