РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 08.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	АТАНАС Н. НИКОЛОВ АНДРЕЙ Г.

в присъствието на прокурора Нина Янева,

и при участието на секретаря Татяна Асенова,

като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно наказателно дело от общ характер № 470 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на протест на Софийската районна прокуратура срещу присъда от 06.04.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 20602/2012 г. на Софийския районен съд, 101. състав, с която подсъдимите Д.И.В. и С.П.Г. са признати за невиновни в това, че на 02.05.2012 г. в двора на „С.М.“ ЕАД с адрес София, ул. „********, чрез изхвърлянето на 216 кг алуминиев фосфид, пакетиран в хартиени опаковки, в метален контейнер за отпадъци, при което под влияние на влагата алуминиевият фосфид се разлага и отделя силно отровен газ фосфин, допуснали да се замърси въздуха и с това го прави опасен за хората, и са били оправдани по обвинението в престъпление по чл. 352, ал. 1 НК.

В протеста се излагат оплаквания за неправилност на постановената присъда, тъй като в хода на съдебното следствие били събрани достатъчно доказателства, които водят до извод за виновно извършване от подсъдимите на инкриминираното деяние. Излагат се доводи, че е установено, че именно подсъдимите са извършвали процеса фумигация, както и че служители на службите по пожарна и аварийна безопасност са установили концентрация на вредни вещества над допустимите норми. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че доказателствата по делото не установявали, че са изследвани коректни проби. Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд, че са налице процесуални нарушения при огледа в „С.М.“ ЕАД, поради което и установеното в протокола представлява негодно доказателствено средство. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимите да бъдат осъдени.

Срещу протеста не са постъпили писмени възражения от другите страни по делото.

В откритото съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, като отбелязва, че са положени усилия за доказване на престъпление.

Защитницата на подсъдимия В. – адв. Р., посочва, че протестът на прокуратурата се основава единствено на възражения срещу доказателствения анализ на първоинстанционния съд, които според нея са неоснователни, тъй като е извършен пълен и задълбочен доказателствен анализ и е достигнат извод, че липсват категорични доказателства за осъществено изпускане на отровен газ. Приема се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд относно годността на доказателствените средства и проведените действия по разследване, съответно – на съставените въз основа на тях протоколи. Акцентира се върху това, че помените лица не са присъствали при извършване на огледа на доказателствата и изземане на проби от контейнера, откъдето се твърди да е изпускан отровен газ. Сочи се, че показанията на свидетеля М.В. не следва да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав, тъй като същият се е възползвал от привилегията си да не свидетелства срещу брат си- подсъдимия В.. Излагат се доводи, че другите свидетели, замервали концентрация на газ – Д., Л.и Г., не твърдят уредите им да са били калибрирани за отчитане на инкриминирания отровен газ – фосфин. Поради изложеното се твърди, че не може по категоричен начин да се установи замърсяване на въздуха от действие или бездействие на подсъдимите и заради това се иска оправдаването им.

Подсъдимият В. поддържа в съдебното заседание тезата на защитницата си.

Защитницата на подсъдимата Г. – адвокат А., поддържа тезата на останалите страни за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като отново посочва, че са спазени изискванията за пълно, всестранно и обективно разследване на фактите по делото.  Твърди се, че първоинстанционният съд в пълнота е извършил доказателствен анализ и убедително е установил негодността на протокола за оглед да докаже инкриминираното разпространение на отровен газ. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е отказал да кредитира замерванията на иззети по-късно в склад в с. Железница проби, тъй като същите са били иззети от смесени вещества, част от които не са свързани с дейността на подсъдимите. Поради това защитата поддържа, че няма категорично доказателства, които да обосноват осъдителна присъда и подсъдимите правилно са оправдани.

Подсъдимата Г. поддържа аргументите на адвоката си.

В последната си дума и двамата подсъдими молят съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Първоинстанционният съд в мотивите към присъдата си е изложил, че липсват еднозначни доказателства относно това в поставения от подсъдимия контейнер в двора на мелницата на „С.М.“ до Сточна гара в София да е измерена надвишава нормите концентрация на газ „фосфин“, който е отровно вещество, което може да увреди здравето на хората. Акцентирано е върху негодността на няколко доказателствени източника – на първо място, протокол за оглед на местопроизшествието, който според Софийския районен съд е съставен в нарушение на процесуалните правила, тъй като огледът е осъществен след разместване на намерените веществени доказателства; на второ място, показанията на редица свидетели-служители на службите за гражданска защита, които твърдят, че носен от тях апарат е измерил опасна концентрация на фосфин във въздуха, тъй като не е установено дали този апарат е бил снабден с детектор именно на този газ, и накрая – протокол от химическа експертиза на проби, иззети на 03.05.2012 г. от склад в с. Железница, като е посочено, че не е ясно дали източникът на тези проби е вещество, иззето от контейнера в двора на мелницата на „С.М.“ или от намерените разпръснати извън този обект торби, които се установяват по делото. Като е намерил, че в нито един от трите случая не се установява верига от неоспорими доказателства, които да доказват изземване на годна проба и замерването на концентрацията на фосфин в нея, първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства в подкрепа на обвинителната теза и на основание чл. 303 НПК е оправдал подсъдимите.

С оглед на рамките на обвинението и събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.И.В. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, не е женен, завършил е средно образование, не е осъждан, работи като организатор на дейностите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация при „Б.1“ ЕООД. Същият е с ЕГН **********, и с адрес: ***.

Подсъдимата С.П.Г. е родена на *** г. в гр. Добрич. Тя е българка, български гражданин, завършила е висше образование, не е омъжена, работи като управител на „Б.1“ ЕООД. Същата е с ЕГН **********, и с адрес: ***

Двамата подсъдими участвали в управлението и текущата дейност на дружеството „Б.1“ ЕООД, което се занимава с дейности по фумигация – обеззаразяване на земеделски култури чрез опушването им с газове, които са отровни за човека и вредителите. Това е дейност, подлежаща на държавен контрол, за която дружеството „Б.1“ ЕООД има издадено разрешение № 1146/01.08.2011 г. (срок до 01.08.2016 г.) от заместник изпълнителния директор на БАБХ. Към 2012 г. и двамата подсъдими са имали правоспособност и разрешителни за извършване на фумигация – подсъдимият Д.В. има свидетелство за правоспособност № 20/28.02.2005 г., издадено от Лесотехническия университет в София, а подсъдимата С.Г. – с № 47/21.11.2011 г. от Института за защита на растенията в гр. Костинброд.

През 2012 г. дружеството „Б.1“ ЕООД сключило договор със „С.М.“ ЕАД за фумигация на обект на последното дружество чрез опушване на негови сгради (блок „мелница“, блок „силоз за брашно“ и частично – клетки в силоз за брашно, помещение за пакетаж на трици) и дезинсекция на външните стени. За дезинсекцията се използват различни препарати, съдържащ алуминиев фосфид, като един от предлаганите на пазара с най-подробни указания за употреба е „Phostoxin“ на производителя Degesch, внесен в България от „Д.“ ООД.

Процесът на фумигация, дефиниран в Наредба № 112/13.10.2006 г. за специфичните изисквания при извършване на фумигация и обезпаразитяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители на министъра на земеделието и храните, представлява „метод за унищожаване на вредители, основан на използване на газове в херметично затворени пространства“. За провежданата от „Б.1“ ЕООД фумигация се предвиждал следния процес – изолиране на помещенията, в които ще се пусне фумигиращия газ; поставяне от лица в защитни костюми и с противогазни маски на пелети с алуминиев фосфид, опаковани в специални пликове, който при разтваряне във въздуха да се превърне в дифосфин (P₂H₄) – силно токсичен газ с неприятна миризма, който убива вредните за растенията микроорганизми и вредители; оставане на поставените торбички в херметизираните помещения за три денонощия при температура на въздуха 20 градуса по Целзий или пет денонощия при температура – 15 – 20 градуса по Целзий, при което започва реакция по разтваряне на алуминиевия фосфид, която отначало е бавна, после се забързва и накрая отново се забавя до пълна реакция (разтваряне) на алуминиевия фосфид; изнасяне на торбичките с използвания алуминиев фосфид отново от лица с лични предпазни средства и проветряване на обгазяваните помещения до възстановяване на нормалната атмосфера в тях.

Тъй като активното вещество (фумигант) е било поставено в торбички за по-добра реакция, при извършване на процеса е възможно да останат и нереагирали пелети. За да се избегне това технологичният процес изисква и дезактивиране на реагиралите пелети алуминиев фосфид според описанието на производителя на пелетите фумигант – това става чрез потапяне на пелетите с алуминиев фосфид във воден разтвор на пенливо вещество и разбъркването на получената смес. Според инструкциите за употреба на препарата „Phostoxin“ се използва 2 %-ен разтвор (4 чаши препарат в 113, 56 литра вода), като за всяко количество матирал се използват минимум 37, 85 литра дезактивиращ воден разтвор на пенливо вещество. Процесът протича до пълното дезактивиране на всички пелети чрез накисването им в разтвора.  Остатъчният прах представлява неопасен отпадък, но следва да бъде предаден за допълнителна обработка, тъй като съдържа вещества, които не се срещат в природата. Недезактивираният алуминиев фосфид представлява опасен отпадък, който при контакт с влага се отделя фосфин, който е токсичен и може спонтанно да се запали при контакт с въздуха.

 Според описанието на производителя листове полиетилен с дебелина 4 мм са достатъчни за да изолират опасния фосфин от околната среда.

„Б.1“ ЕООД извършвало фумигация в помещенията на „С.М.“ ЕАД няколко пъти годишно, като извън процесния случай при извършваните фумигации не са били отчитани недостатъци или изтичане на газ. Преди обгазяването през април – май 2012 г. между двете дружества протекли редица преговори и проверки, за да може да се определи подходящ период за фумигация, като било преценено от свидетелката П.П.и подсъдимите, че най-подходящ за фумигация е периодът от 29.04.2012 г. до 01.05.2012 г., тъй като обхваща три неработни дни. Било уговорено при фумигацията да се използва преперат „Делиция – газтоксин (пелети)“ със съдържание на активно действащо вещество – алуминиев фосфид – 56,8 %, произведено от „Делиция Фрайберг“ – Германия, за който има разрешение за използването му от министерството на земеделието и горите от 2003 г. Дружеството „Б.1“ ЕООД разполагало към 26.04.2012 г. със 106 кг от този препарат.

На 27.04.2012 г. подсъдимият Д.В., заедно със шестима правоспособни обгазители, сред които и свидетелите К.и Г., и двама помощници, пристигнал около 6:00 ч. в имота на „С.М.“ ЕАД на ул. „********, в района на Сточна гара в София, като започнал и процесът по фумигация. В имота се намирали сградите, които следвало да бъдат обгазени, като вътре в тях нямало зърнени продукти, а работниците не били на работа поради почивния ден.

Подсъдимият Д.В. направил измервания на температурата в помещенията (20 – 22 градуса по Целзий) и влажността (60 – 70 %). Било преценено, че фумигацията трябва да приключи в 16:00 ч. на първи май 2012 г., за което подсъдимият В. уведомил свидетелката П.и технолог-мелничар – неизвестно лице с първо име Н..

Работниците затворили всички врати и прозорци на помещенията, които предстояло да бъдат третирани, като ги херметизирали с полиетилен и полиетиленова пяна. Те определили местата, на които ще поставят торбичките с пелети с активно вещество и ги поставили, като били облечени в защитни костюми и с противогази. Общо били поставени 1760 пелета, разпределени в пакетчета, с общо количество от 88 килограма. След изпълнението на тази процедура – около обяд на 27.04.2012 г., те запечатали вратите със знаци, съобщаващи че в помещението има отровен газ, а върху тях бил изписан и телефон номер за контакт с „Б.1“ ЕООД и дата и час, до които не следва да се влиза в помещенията – 13:00 ч. на 01.05.2012 г.. За фумигацията бил съставен протокол с отбелязване на вложеното количество вещество.

Подсъдимият Д.В. и служителите му извършвали и дейности по дезинсекция в други части на мелничния комбинат до вечерта на 28.04.2012 г., когато напуснали София и заминали за Добрич.

Поставените в мелничните помещения пелети отделяли фумигиращ газ за периода от около 13:00 ч. на 27.04.2012 г. до около 13:00 ч. на 01.05.2012 г., като за този период от 3 г препарат се освобождава около 1 г фосфорводород.

На 01.06.2012 г около обяд екипът технолози и обгазители, в който влизали подсъдимият Д.В. и свидетелите К.и Г., дошли отново в обгазяваната мелница на „С.М.“ ЕАД, за да приключат процеса по фумигация и да изнесат остатъчните продукти. На място присъствала и подсъдимата С. Василева.

Посочените по-горе лица влезли в помещенията със защитно облекло и противогази. Процесът започнал с проветряване на обгазените помещения, за да бъдат отведени отровните газове от тях. Пакетите с активно вещество били извадени, като обгазителите следвали схемата, по която поставяли пакетите на 27.04.2012 г. Подсъдимият Д.В. преброил пакетите и установил, че събраното количество е 59 кг, което съответства на нормата на изпарение – 1 г изпарено вещество на 3 г заложен препарат.

След изваждането на пакетите подсъдимият Д.В. инструктирал намиращия се на място служител на „С.М.“ ЕАД – свидетеля А., да пусне вентилацията в обгазяваните помещения, за да може те да бъдат годни да посрещнат работници на следващия ден, като вентилирането продължило 4 часа. Свидетелят А. изпълнил указанията, след което по указания на подсъдимия му посочил площадка с пясък и вода в дъното на имота – близо до зърнения силоз.

Тъй като в остатъците от активното вещество, представляващи сиво-бял прах, се съдържал нереагирал фосфорводород с концентрация 0,2 %, който макар и вреден представлява нискоопасен отпадък, подсъдимият Д.В. според обичайната процедура, която прилагал в такива случая, разпоредил да започне активна дезактивация на останалите пелети (59 кг) по мокрия метод. За целта в приготвен предварително варел служителите на „Б.1“ ЕООД налели 100 литра вода, в която разтворили 2 кг прах за пране. В разтвора поставили половината от извадените пелети и започнали да бъркат с приготвен предварително прът с наковани метални гвоздеи. При поставяне в разтвора пелетите първо издавали характерен съскащ шум и шуптели, като обгазителите били инструктирани да бъркат разтвора до пълно прекратяване на шуптенето – индикация, че е настъпила пълна дезактивация и няма опасни елементи в пелетите. Процедурата била повторена два пъти.

Остатъчните вещества били разстлани с колички върху мокър пясък, поставен върху бетонния под на площадката, като те били бъркани с лопати до получаване на хомогенна смес.Подсъдимият В. измерил с притежаван от него уред за тестване на концентрация на газ, който подлежал на калибриране на 6 месеца, дали е останала концентрация на фосфорводород, като уредът отчел 0 частици на милион (ppm) при допустима норма 0, 01 частици на милион.

За поставяне на остатъците от дезактивацията подсъдимият Д.В. и служителите му използвали предоставен им от свидетеля А. стандартен метален контейнер за боклук, който следвало да остане в имота на „С.М.“ ЕАД на ул. „********, в София до извозването му от дружество за преработка на отпадъци, тъй като такива вещества не можели да се изхвърлят в контейнерите за битово сметосъбиране. Подсъдимият изпробвал дали в контейнера има пробойни, като го напълнил с вода. След това наредил на служителите си да поставят в него сместа от пясък и дезактивирани остатъци, и да увият контейнера в полиетиленово фолио. Контейнерът бил оставен в дъното на имота на „С.М.“ ЕАД на разстояние 100 м от силоза за зърно, като свидетелят А. уверил подсъдимия Д.В., че мястото се охранява и охранителите ще преминават при обичайните си обиколки в имота около контейнера на безопасно разстояние, за което ги инструктирал.

Около 22:30 ч. служителите на „Б.1“ ЕООД, включително подсъдимите, напуснали имота на ул. „********. На следващия ден рано сутринта подсъдимите се срещнали с технолог на „С.М.“ ЕАД за замерване на концентрацията на газ във фумигираните помещения, като при проверка със съответен уред била отчетена концентрация на фосфорводород 0 частици на милион при норма – 0,1 на милион. Свидетелката П.П.се уверила в резултатите от измерванията и подписала протокол, че концентрацията на фосфорводород е в рамките на нормата. Подсъдимите си тръгнали, а мелничният комбинат започнал нормалния си работен процес.

Контейнерът с остатъците от фумигацията останал в двора на имота на „С.М.“ ЕАД на описаното място на около 100 м от силоза за зърно, като се очаквало да бъде извозен на следващия понеделник от дружество за третиране на отпадъци, с което „Б.1“ ЕООД имало договор.

На 03.05.2012 г. около 17:50 ч. на ул. „Хайдушка песен“ в кв. „Хаджи Димитър“ – на няколкостотин метра от мелничния комбинат на ул. „******** – свидетелят З.Я.забелязал близо до асфалта до авторемотните работилници разпръснати пакети с надпис „отрова“, завързани на два наниза със сезал. Тъй като през този ден прогнозата била за гръмотевична буря, той се притеснил, че от пакетите могат да се разпръснат отровни вещества в околната среда и сигнализирал на спешен телефон 112.  При пристигане на място органите на МВР решили да потърсят съдействие от Българската армия. На мястото бил изпратен свидетелят Д.Д.– главен еколог на Българската армия, установил на място, че опасните отпадъци са в пет пакета и съдържат фосфин. Тъй като знаел, че фосфинът е отровен и при контакт с влага се взривява, той организирал спешното натоварване на пакетите в автомобил, който потеглил към склад на МВР в с. Железница. по пътя, близо до Телевизионната кула в София, пакетите попаднали в контакт с падащ дъжд и настъпил взрив. С друг автомобил те били транспортирани до склад на МВР в с. Железница, Столична община.

По указание на свидетеля Я., който работел по-рано в службите за гражданска защита, органите на МВР започнали да проверяват за близки до мястото на намиране на петте торбички предприятия, които работят с фосфин. На 04.05.2012 г. в 11:00 ч. екип на МВР пристигнал пред сградата на „С.М.“ ЕАД на ул. „********, в София, и на желанието им да говорят с ръководството се отзовала свидетелката П.П.– координатор „системи по качеството“ в дружеството. Тя се обадила на подсъдимата П., която ѝ обяснила, че остатъците от фумигацията още се намират на територията на мелничния комбинат. Последвали няколко разговора между полицейските органи и подсъдимата П..

Около 14.00 часа на 04.05.2012 г. полицейските служители решили да проверят къде се намират остатъците от използваното при фумигацията активно вещество. Те били заведени от свидетеля А. до площадката, която същият вече бил посочил на служителите на „Б.1“ ЕООД по-рано като място, където да оставят обезвредените отпадъци. Когато пристигнали там, свидетелят А. и полицейските служители видели опакования в полиетиленово стреч фолио контейнер, от който излизали изпарения, както и две разхождащи се наблизо жени с бяло работно облекло, без специални защитни средства.

Полицейските служители повикали екип на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (СДПБЗН) – свидетелите М.Г., С.Д.и Л.Л., които пристигнали на място скоро след 14:00 часа. Свидетелите Д.и Л.се приближили до контейнера с маски, които да изолират достъпа на атмосферен въздух до тях. Тези свидетели разполагали и с многоканален газ анализатор „Мултиварн II“, за който по делото няма данни дали е калибриран за замерване на газ фосфин, за което се изисква присъединяване на допълнителен сензор. Апаратът не отчитал нищо около затворения контейнер.

По указание на полицейските служители контейнерът бил докаран с подвижна машина под навес, тъй като на 04.05.2012 г. валял дъжд и според специалистите имало опасност, ако се съдържа фосфин, същият да се намокри и да предизвика взрив. Свидетелите Д.и Л.разкъсали защитното полиетиленово фолио, в което контейнерът бил увит, а при разкъсването му се включили аларми, за които по делото не е установено от какъв газ се предизвикват. В контейнера бил намерен бял прах, примесен с пръст. Служителите на СДПБЗН не записали замерванията на техния уред, а на място пристигнал брата на подсъдимия – М.В., който предприел действия в помощ на разследващите.

От мелничния комбинат били иззети проби, като по делото не съществуват годни доказателства за начина и мястото на изземането (при затворен или отворен контейнер, от какъв материал и т.н.) и съхраняването им. Същите били замерени за наличие на фосфин в склада в с. Железница, където се намирали и останалите от разсипаното на 03.05.2012 г. извън имота на „С.М.“ ЕАД количества фосфин, като при замерването се отчела концентрация 4 частици на милион (ppm) – над пределно допустимата по закон от 0,04 частици на милион.

По време на действията в мелничния комбинат същият продължавал нормално работата си, като не е установено работници или други лица да са се оплакали от здравословни проблеми във връзка с вдишване на газове.

Гореописаната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция прие въз основа на следните събрани по делото доказателства:

– устни – показанията на свидетелите П.П.(на лист 104 – 106 от първоинстанционното дело); Д.Д.(на лист 106 от първоинстанционното дело и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК – на лист 5 от досъдебното производство); С.Д.(на лист 108 – 109 от първоинстанционното дело); М.Г. (на лист 119 – 121 от първоинстанционното дело и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК – от лист 26 – 27 от досъдебното производство); П. А. (на лист 122 – 123 от първоинстанционното дело); М. К.(на лист 150 от първоинстанционното дело); Г.Г. (на лист 151 – 152 от първоинстанционното дело); Х. Ш. (на лист 151 – 152 от първоинстанционното дело); Л. Л.(на лист 275 – 276 от първоинстанционното дело); Л.Л. (на лист 294 – 296 от първоинстанционното дело и на лист 31 – 33 от делото), както и обясненията на подсъдимия В., дадени пред първата инстанция (на лист 276 – 279 от първоинстанционното дело, както и на лист 280 и 296 от първоинстанционното дело);

– писмени – справки за съдимост (на лист 16 и 18 от първоинстанционното дело); протоколи за оглед на местопроизшествие на ул. „Хайдушка песен“ (на лист 6 – 9 от досъдебното производство); протокол за оглед на склад в с. Железница (на лист 56 от досъдебното производство); информационни листове за безопасност (на лист 59 – 78 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване на оптичен носител (на лист 162 от досъдебното производство); разрешение за фумигация на „Б.1“ ЕООД (на лист 183 от досъдебното производство); свидетелства за правоспособност на обгазители на двамата подсъдими (на лист 188 – 189 от досъдебното производство) и на „Буагроконтрол 1“ ЕООД (на лист 183 от досъдебното производство); трудов договор на Д.И.В. от 02.02.2012 г. (на лист 242 – 243 от досъдебното производство), както и длъжностни характеристики на двамата подсъдими; телефонограма за получен сигнал от СДПБЗН (на лист 136 от първоинстанционното дело); писмо от „Дрегер Сейфти България“ ЕООД относно тръбичките за тестване на газ (на лист 139 от първоинстанционното дело); удостоверения за разрешение за пускане на пазара на фумигант „Делиция газтоксин (пелети)“ №№ 1 и 24/03.02.2003 г. (на лист 172 – 175 от първоинстанционното дело); правила за фумигация на GAFTA (на лист 181 – 184 от първоинстанционното дело); ръководство за употреба на Phosphine 0,1/а (на лист 184 – 186 от първоинстанционното дело); приложените към СХЕ документи;

– заключенията на приетите по делото – химическа експертиза (на лист 194 – 205 от първоинстанционното дело); съдебносчетоводна експертиза (на лист 146 – 148 от първоинстанционното дело); физико-химична експертиза (на лист 173 – 175 от досъдебното производство).

Настоящият съдебен състав намира, че при анализа на доказателствата първоинстанционният съд е посочил задълбочени аргументи при оценката на отделните доказателствени източници, като е посочил основните линии на противоречие в доказателствения материал и основанията си да изключи от него определени протоколи, съставени не според изискванията на НПК. Достигнатите от първоинстанционния съд изводи в тази си част са напълно правилни и се подкрепят от настоящия съдебен състав, който за прегледност намира за необходимо да изложи част от изводите на Софийския районен съд, които подкрепя, и да допълни анализа с оглед на проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е доказано, че подсъдимите В. и Г. са участвали в процедура по фумигация, проведена в сградите на „С.М.“ ЕАД в периода 27.04.2012 г. – 01.05.2012 г. Страните също не спорят по отношение на този факт, който се установява и от показанията на свидетелите Л., П., А., М. К.и Г. Г.. Техните показания са логични и безпротиворечиви, сочат за това как подсъдимите се пристигнали в мелничния комбинат и с каква цел, за дейността им като източник на повишена опасност, за използваните вещества за фумигация и характера им на отрова.

Настоящият съдебен състав се присъединява и към оценката на първоинстанционния съд относно обясненията на подсъдимия за начина на използване на фумигиращия газ и стъпките на фумигацията. В тази си част обясненията се подкрепят напълно от показанията на свидетелите К.и Г., като макар и същите да са обвързани с подсъдимия, тъй като се намират в служебни отношения, съдът не намира основания да не се довери на показанията им. Те излагат еднопосочен разказ за събитията, липсват противоречия в показанията им, а и същите се подкрепят от казаното от незаинтересования спрямо подсъдимия В. свидетел А., който  е присъствал в началната и крайната фаза на фумигационния процес.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, няма основание да се подлагат на съмнение и обясненията на подсъдимия В. относно това как са дезактивирани палетите с отровно вещество чрез разбъркването им с прах за пране и вода. Обясненията на подсъдимия в тази част се подкрепят пряко единствено от свидетелите К.и Г., като съществуват и независими източници на информация за резултата от извършените действия, а именно сведенията на свидетелите М.Г., С.Д.и П.А., които посочват, че на 04.05.2012 г. са видели в двора на мелничния комбинат увит в полиетиленово фолио контейнер. Подсъдимият и свидетелите К.и Г. посочват, че именно в такъв съд те са поставили дезактивираните отпадъци. Всичко това дава основание на съда да приеме, че е извършена дезактивация на опасните вещества.

Съдът напълно кредитира и заключенията на изслушаните в хода на делото две химически експертизи, които подробно и документално обосновано обясняват характера на процеса фумигация и основните му стъпки, както и начините за опазване на хората от вредното влияние на фумигантите, и методите за замерване на съдържание на фосфин.

В посочената по-горе част за фактите, случили се до 02.05.2012 г. доказателствената съвкупност е последователна и не сочи съществени противоречия. Не се оспорват и от никоя от страните и изводите на първоинстанционния съд относно намирането на пакети с отровно вещество в близост до мелничния комбинат, разхвърляни в близост до реката до ул. „Хайдушка песен“. Наличието на такива разхвърляни вещества се потвърждава от незаинтересованите свидетели Д.и Я., които излагат безпротиворечив разказ относно място и вида на намереното вещество и реакцията на компетентните органи. Последното се потвърждава и от показанията на свидетеля Л., които са кредитирани и от първоинстанционния съд.

Наличие на противоречия в доказателствената маса се установява единствено относно начина на откриване на пълния с остатъците от фумигиращи продукти контейнер в мелничния комбинат на „С.М.“ ЕАД и установяването на концентрацията на фосфин в тези остатъци.

За наличие на отровно вещество би могло да се съди от следните доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие на ул. „******** от 04.05.2012 г.(на лист 23 – 24 от досъдебното производство) ведно с протоколите за измерване на концентрация на фосфин в проби, иззети със същия протокол; гласните доказателства на брата на подсъдимия – свидетеля М.В., който твърди, че е усетил остра задушлива миризма на фосфин, както и от показанията на свидетелите М.Г. и С.Д., които заявяват, че носеният от тях уред за отчитане на опасни газове във въздуха е отчел опасни концентрации на отровен газ, поради което се е включила алармата му.

Настоящият съдебен състав споделя изводи на първоинстанционния съд, че и трите доказателствени източника са негодни да установят факта на изпускане на газ фосфин от оставения от екипа на подсъдимите контейнер.

Въззивният съд споделя изводите на Софийския районен съд, че протоколът за оглед от 04.05.2012 г. е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 156, ал. 3 НПК –че първо се извършва статичен оглед на намерените вещи (без разместването им), а едва след това е допустимо придвижване и преместване на определени доказателства, които се изследват чрез огледа. В случая свидетелите М.Г., С.Д.и П.А. посочват, че те са заварили контейнер, увит в полиетиленово фолио, а свидетелите Ш.и Л. – поемни лица, присъствали при огледа, са видели един вече отпечатан контейнер. Тук следва да се отбележи и известното противоречие между показанията на свидетеля Г., от една страна, и на тези на свидетелите Д.и А. от друга, относно това дали е било налично фолио и върху капака на контейнера. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Д.и А., които от една страна се подкрепят взаимно, а от друга са по-достоверни с оглед яснотата на спомените на свидетелите, тъй като свидетелят Г. обяснява, че е наблюдавал ситуацията от по-далечно разстояние и не е възприел някои детайли. и двете поемни лица обаче нямат спомен пред тях да са вземани проби от веществото в контейнера, което дискредитира описаното в протокола за оглед, че изследваните по-късно проби са иззети именно от вътрешността на огледания контейнер. Свидетелят Ш.не пресъздава в разпита си пред първата инстанция да е виждал вземане на проби, а само замерване с портативен уред. Свидетелката Л. пък посочва, че е видяла единствено свидетеля М.И. – брат на подсъдимия, да работи с веществото от контейнера, като същата сочи в разпита си пред първата инстанция, че той отново е ползвал измервателен уред, а не е запечатал част от намереното вещество. Всичко това дава основание на съда да не кредитира протокола за оглед от 04.05.2012 г., тъй като същият е бил съставен в нарушение на императивните правила на НПК за извършване на оглед в досъдебната фаза на процеса – в присъствието на поемни лица и първоначално – без преместване на оглежданите обекти.

Приобщените на лист 56 – 58, 106 – 107 и 164 – 165 от досъдебното производство протоколи за замерване на съдържание на газ фосфин също не са кредитирани от първоинстанционния съд, като изводите му се приемат изцяло и от настоящия съдебен състав. Тези протоколи от замервания са съставени при замерване на въздуха в склада на МВР в с. Железница и на двете проби, иззети с протокола за оглед от 04.05.2012 г. (лист 23 – 24 от досъдебното производство). Както вече беше констатирано, двете последни проби, иззети с протокола за оглед, не са събрани при спазване на правилата на НПК относно начина на провеждане на процесуално-следственото действие оглед, поради което същите не носят информация дали замерването е извършено от вещество, което действително е замерено в намерения в двора на “С.М.“ ЕООД контейнер преди намесата на други лица. Следва да бъде подкрепен и изводът на първоинстанционния съд, че няма данни дали пробите от мелничния комбинат са били замерени в изолирана среда спрямо тези от намерените на 03.05.2012 г. разпръснати на открито торбички с фосфин – в протокола за оглед на склад в с. Железница (на лист 56 – 57 от досъдебното производство) изрично е посочено, че в склада, в който са замерени пробите, е било налично и част от разпиляното извън мелничния комбинат вещество. Поради наличието на смесване не може да се изключи и възможността замерванията да са били повлияни от пробите, която води до несигурност дали замерената концентрация е именно от материала от затворения контейнер, с който може да се свърже поведението на подсъдимите по делото, или от вещество, намерено на друго място.

Изложените разсъждения се отнасят в пълна степен и за протокола за изземване на представителни проби на лист 166 от първоинстанционното дело, който съдържа данни за запазване на част от веществото, иззето с негодния протокол за оглед от 04.05.2012 г.

Показанията на свидетелите Г. и Д.за замерване от тях на опасни вещества не се кредитират от съда, тъй като по делото няма убедителни доказателства, които да показват, че използвания от тях уред „мултиварн“ е бил калибриран за отчитане на фосфин, а според изслушаната от първата инстанция физико-химическа експертиза за това е било необходимо специално приспособление. Поради това дори и да се приеме, че във въздуха около контейнера е имало някакви опасни за хората вещества, те не могат по никакъв начин да се свържат с дейността но подсъдимите, работили с газ фосфин, а още по-малко и с инкриминираните в обвинителния акт конкретни количества и механизъм на замърсяване на въздуха. Поради това и този доказателствен източник не е годен да докаже безсъмнено разпространението на газ фосфин във въздуха.

На последно място, показанията на брата на подсъдимия – свидетелят М.В., който твърди наличие на остра миризма на фосфин във въздуха, също не могат да се ползват от съда, доколкото пред въззивната инстанция този свидетел се възползва от правото си да откаже да дава показания поради роднинска връзка с подсъдимия В. (чл. 119 НПК).

От друга страна показанията на свидетелите П., А. и Л. оборват тезата на обвинението за изпуснати във въздуха опасни субстанции, доколкото същите свидетелстват,че мелничният комбинат е работел нормално и не е имало оплаквания на нито един от работниците от здравословно естество за периода 02. – 04.05.2012 г. Според изслушаните в хода на делото химична и физико-химична експертиза фосфинът е газ с остра миризма, която няма как да не е била усетена от никого от присъстващите в близост до контейнера, поради което следва да се приеме, че по делото са налице индиции за липса на отровни вещества.

Същевременно от показанията на свидетелите К.и Г., както и от обясненията на подсъдимия В., се установява, че са били спазени технологичните изисквания за фумигация, както те са описани в изслушаната пред първоинстанционния съд физико-химична експертиза. Настоящият съдебен състав се присъединява към извода на първоинстанционния съд, че тези свидетели дават подробни и точни показания за извършените от тях действия, като подробно описват стъпките на проведената процедура – как е било извършено изнасяне на торбичките с отровни вещества, дезактивирането им и съхраняването на обезопасения отпадък в контейнер, който бил увит с полиетиленово фолио. Показанията на тези свидетели се подкрепят косвено и от казаното от свидетеля А..

Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд относно достоверността на заключенията на вещите лица по изслушаните химическа, физико-химическа и счетоводна експертиза. Същите се базират на посочени в заключенията документални източници, които са приобщени по делото, а евентуалните недостатъци на първата химическа експертиза по делото са били уточнени с допълнителната физико-химическа експертиза. Вещите лица посочват по какъв начин са формирали изводите си от наличната изходна информация и възпроизвеждат логичен път на разсъждения, поради което съдът напълно ги кредитира.

Изслушаната видеотехническа експертиза не дава достатъчна релевантна по делото информация – на записа са заснети чували и по дата и място същият отговоря на периода на фумигация, извършена от подсъдимите. От това, което е заснето, обаче не може да се направи извод за количеството заснето вещество, вида му и отношението му към предмета на фумигация. Вещото лице е посочило, че записът не позволява идентификация на лица, който извод се кредитира от съда с оглед видимо ниското качество на изображенията, заснети в тъмната част на денонощието. Поради това посоченият запис, приобщен по делото чрез експертиза, не дава допълнителна информация спрямо получената от гласните източници на доказателства, и не следва да бъде предмет на по-задълбочено изследване.

Съдът не намира за относими към дейността по установяване на фактическата обстановка по делото останалите приобщени писмени доказателства – дипломи за завършено средно и висше образование на подсъдимите, представени на чужд език, сертификати за преминати обучения, документи за здравословното състояние на подсъдимите и роднините им, характеристики на подсъдимите, актове за раждане на децата на подсъдимите и решение за развод на подсъдимия В., съдебни удостоверения за водени дела между „Б.“ ЕООД и подсъдимия В., документи за правоспособност на свидетеля М.В. и самолетни билети.  

Доколкото изводът на съда е за липса на вина у подсъдимите, то тези доказателства не следва и да се разглеждат с оглед на предмета на доказване по чл. 102, т. 2 и 3 НПК.

Съдът не намира за относимо към предмета на делото и представеното на лист 187 – 194 от първоинстанционното дело ръководство относно фумигацията, доколкото не може да се установи източникът на същото и да се прецени дали достоверно отразява характеристиките на процеса на фумигацията. За тези изводи съдът се позовава единствено на изслушаната пред първата инстанция физико-химична експертиза.

Неотносим към оказването на вината на подсъдимите и протоколът за дезактивация на фосфинов отпадък на лист 181 от досъдебното производство, като същият носи само данни за извършените от МВР действия със съхранявания в склада в с. Железница отпадък, който представлява смесено вещество от различни източници.

С оглед на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Повдигнатото на двамата подсъдими обвинение е за допускане на замърсяване на въздуха по начин, който го прави опасен за човека – престъпление по чл. 352, ал. 1 НК.

За да бъде постановена осъдителна присъда по това обвинение, следва от обективна страна да се установи, че конкретни дей9ствия или бездействия на подсъдимите са довели до изпускането на отровно вещество във въздуха поради неспазване на правилата за работа с него.

По делото няма категорични доказателства, че контейнерът, в който подсъдимите са наредили да се оставят отпадъци от дейността им по фумигация, въобще е изпускал отровни газове. Източниците на информация за опасна концентрация на газ фосфин, както беше вече посочено, са негодни да установят такава. Поради това при липса на доказано изпускане на отровно вещество във въздуха, няма как да се приеме, че поведението на подсъдимите е довело до някакви общественоопасни последици. Не се установява изискваният от разпоредбата на чл. 352, ал. 1 НК престъпен резултат, поради което и липсва съставомерно деяние на подсъдимите.

Поради това правилно първоинстанционният съд ги е оправдал по повдигнатото им обвинение.

Следва да бъде отговорено на въпроса и дали поведението на двамата подсъдими може да се окачестви като опит за извършване на престъпление по чл. 352, ал. 1 НК, като в този случай чл. 18, ал. 1 НК не изисква във въздуха де е било изпуснато количество отровен газ. Това обаче изисква установяване на пряк умисъл у подсъдимите за извършване именно на дейност по изпускане на отровен газ. Взетите от тях предпазни мерки обаче говорят за липса на какъвто и да е умисъл в тази насока – напротив, дори и ако беше настъпило замърсяване на въздуха, при доказаното по делото правомерно извършване на фумигация от лицензирани лица и при спазване на различни защитни мерки, деянието би следвало да се квалифицира като непредпазливо. Поради това е невъзможно осъждане на подсъдимите и за опит за извършване на престъпление по чл. 352, ал. 1 НК.

Настоящият съдебен състав констатира, че инкриминираното в обвинителния акт поведение на подсъдимите не осъществява състава на нито едно друго престъпление, поради което правилно и същите са били оправдани от Софийския районен съд.

При така изложените мотиви следва да се приеме, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и същата следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти въззивен наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.04.2017 г. по наказателно дело от общ характер № 20602/2012 г. на Софийския районен съд, 101. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.