№ 2534
гр. София, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110120233 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. Р. К. срещу „Банка
ДСК“АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност сумата от 1000 лева, представляваща част от главницата в размер на 59
260,80 лева, за която бил издаден изпълнителен лист от 23.12.2009г. по ч.гр.д. № 54495/2009
г. по описа на СРС, 35-ти състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20107860400526 по описа на Ч. М..
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2010г. било образувано изп. дело №
20107860400526 по описа на Ч. М. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.12.2009г.
по ч.гр.д. 54495/2009г. по описа на СРС, 35-ти състав за следните суми: 59 260,80 лева
главница, ведно със законната лихва считано от 04.12.2009г. до окончателно изплащане на
вземането, 10 694,50 лева – лихва за забава за периода от 02.04.2009г. до 03.12.2009г., 1399,11
лева – държавна такса, и 1 849 лева, юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че процесното
вземане било прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Ф.Б.“ ЕООД, което дружество
било заличено и негов правоприемник бил „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, което дружество също било
заличено и него правоприемник бик настоящият ответник – „Банка ДСК“ АД. Излага, че по
изпълнителното дело били извършени следните действия на следните дати: 22.03.2010г.
наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника; 02.05.2012г. депозирана молба от
„ОТП Ф.Б.“ ЕООД за конституирането му като взискател; за периода от 2010г. до началото
на 2017г. били извършени няколко по ред неуспешни публични продани на възбранения по
делото имот, като същият бил продаден на последната такава, завършила на 16.01.2017г.; на
24.04.2017г. била депозирана молба, с която било поискано налагане на запори. Сочи, че
1
след 24.04.2017г. не били подавани молби от взискателя и не били извършвани действия по
изпълнителното дело. С оглед изложеното аргументира, че на 24.04.2019г. била настъпила
перемпция, а на 24.06.2022г. изтекла давността за вземанията. Поддържа, че извършените
действия след настъпилата перемпция по делото били ирелевантни. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че е издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано
изпълнително производство, както и че вземането по листа било прехвърлено на „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД, чийто правоприемник се явява той /ответникът/. Не оспорва също и че в хода на
изпълнителното производство била реализирана публична продан, като сочи, че вследствие
на нея било извършено разпределение на сумата от 42 189,69 лева. Оспорва иска като
недопустим в частта за изплатена към взискателя сума в размер на 42 189,69 лв. и подробно
аргументира, че за ищеца липсва правен интерес от водене на производството. Развива
съображения в насока, че давността досежно процесното вземане не е изтекла. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че за за процесните суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист
от 23.12.2009г. по ч.гр.д. № 54495/2009г. по описа на СРС, 35-ти състав, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 20107860400526 по описа на Ч. М.; че вземанията, за
които е издаден процесният изпълнителен лист били прехвърлени на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД по
силата на Договор за цесия, чийто правоприемник се явява ответникът – „Банка ДСК“ АД.
Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от приетия
изпълнителен лист, издаден на 23.12.2009г. по ч.гр.д. № 54495/2009г. по описа на СРС, I ГО,
35-ти състав, по силата на който З. Р. К. и Веселин Иванов Кирилов са осъдени да заплатят
солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 59 260,80 лева – просрочена главница по договор
за банков кредит, заедно със законната лихва считано от 04.12.2009г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 10 694,50 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 02.04.2009г. до 03.12.2009г. и сумите 1399,11 лева, представляваща разноски за
държавна такса и 1849 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Договорът за
2
цесия от 29.12.2011г., по силата на който „Банка ДСК“ АД е прехвърлила вземанията си по
изпълнителния лист на „ОТП Ф.Б.“ ЕООД /впоследствие преобразувано в ЕАД/, е
представен в кориците на изпълнителното дело, а от публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че
на 25.05.2023г. е вписано преобразуване на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД чрез вливането му в „Банка
ДСК“ АД.
Също така видно от приетата по делото справка за размера на дълга с изх. №
6625/21.10.2024г., след извършените действия по изпълнение и преведените вследствие на
тях суми, ищцата З. Р. К. продължава да дължи на ответника „Банка ДСК“ АД главница в
размер на 59 260,80 лева. Следователно главницата, част от която е предмет на настоящото
дело, не е погасена чрез принудително изпълнение и релевираното от ответника възражение
в тази насока е неоснователно.
На следващо място, както е изяснено в съдебната практика /Решение № 60282 от
19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК
и Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/, длъжникът има правен интерес от установяване,
че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено
по давност.
При наличието на подлежащо на принудително изпълнение вземане, за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата
молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна давност.
При това положение в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тази насока съдът намира следното.
Видно от съдържанието на изпълнителния лист, същият е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Видно от приложената към
изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение с разписка към нея, препис от
заповедта за изпълнение е връчен на ищцата на 13.05.2010г. и доколкото не се твърди и не се
установява ищцата да е възразила срещу нея, заповедта за изпълнение е влязла в сила на
28.05.2010г. с изтичане на приложимия към този момент двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2
ГПК. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането
е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
3
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл са и Решение № 60282
от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на
ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г.
о., ГК.
В конкретния случай, при приложение на горните правила, се установява следното.
От приобщения препис от изп.д. № 20107860400526 по описа на Ч. М. се установява,
че производството по делото е образувано по молба от 12.03.2010г. на „Банка ДСК“ ЕАД
срещу ищцата З. Р. К. и Веселин Иванов Кирилов. Поискано е налагане на запор върху
банковите сметки на длъжниците, възбрана на недвижими имоти, запор върху трудово
възнаграждение и едновременно с това е възложено на съдебния изпълнител да определя
способа за изпълнение.
Както беше посочено, заповедта за изпълнение е връчена на ищцата на 13.05.2010г. и е
влязла в сила на 28.05.2010г.
На 17.06.2010г. е извършен опис на недвижимо имущество, а именно празно дворно
място, находящо се в гр. София, ул. „Дряновски манастир“ № 52А, с площ от 300 кв.м.,
представляваща УПИ IV-43 от кв. 403Д по плана на гр. София, м. „Левски“ – бул.
„Ботевградско шосе“. Насрочена е публична продан на имота, която е следвало да приключи
на 12.08.2010г. С протокол от 13.08.2010г. публичната продан е обявена за нестанала.
С молба от 26.08.2010г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискал извършване на нова
публична продан на имота. Същата разгласена, извършена е оценка на имота и проданта е
следвало да приключи на 08.11.2010г. С протокол от 09.11.2010г. проданта е обявена за
нестанала.
С молба от 22.12.2010г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискал извършване на нова
публична продан на имота. Същата разгласена, извършена е оценка на имота и проданта е
следвало да приключи на 25.04.2011г. С протокол от 27.04.2011г. проданта е обявена за
нестанала.
С молба от 02.05.2012г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като
взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, представен по делото.
С молба от 02.08.2013г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде извършена
4
нова публична продан на имота. Същата разгласена, извършена е оценка на имота и
проданта е следвало да приключи на 15.11.2013г. С протокол от 18.11.2013г. проданта е
обявена за нестанала.
С молба от 26.11.2013г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде извършена
нова публична продан на имота. Същата разгласена, извършена е оценка на имота и
проданта е следвало да приключи на 13.02.2014г, а впоследствие е отложена за 09.06.2015г..
С протокол от 10.06.2014г. проданта е обявена за нестанала.
С молба от 11.06.2014г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде извършена
нова публична продан на имота. Същата разгласена, извършена е оценка на имота и
проданта е следвало да приключи на 04.03.2015г. С протокол от 05.03.2015г. проданта е
обявена за нестанала.
С молба от 25.04.2015г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде извършена
нова публична продан на имота. Същата разгласена, извършена е оценка на имота и
проданта е следвало да приключи на 15.06.2015г. С протокол от 16.06.2015г. проданта е
обявена за нестанала.
С молба от 29.06.2015г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде извършена
нова публична продан на имота. Същата разгласена, извършена е оценка на имота и
проданта е следвало да приключи на 14.09.2015г. С протокол от 15.09.2015г. проданта е
обявена за нестанала.
С молба от 21.10.2015г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде извършена
нова публична продан на имота. Същата разгласена, извършена е оценка на имота и
проданта е следвало да приключи на 17.12.2015г. С протокол от 18.12.2015г. проданта е
обявена за нестанала.
С молба от 12.02.2016г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде извършена
нова публична продан на имота.
С молба от 20.09.2016г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде наложен запор
върху вземанията на длъжниците по банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ и „Първа
Инвестиционна Банка“. Запорите са наложени на 12.10.2016г.
Нова публична продан е разгласена, извършена е оценка на имота и проданта е
следвало да приключи на 16.01.2017г. В рамките на срока е постъпило наддавателно
предложение от Александър Чавдаров Янкулов и е внесен депозитът за участие. С протокол
от 17.01.2017г. за купувач на имота е обявен Александър Чавдаров Янкулов, който е внесъл
продажната цена от 45 612 лева в законоустановения срок. С постановление за възлагане на
недвижим имот от 20.01.2017г. имотът е възложен на купувача. Постановлението е влязло в
сила на 25.03.2017г. и е вписано в службата по вписванията на 29.03.2017г.
С молба от 24.04.2017г. взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал да бъде наложен запор
върху вземанията на длъжниците по банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ и „Първа
Инвестиционна Банка“. Молбата не е изпълнена от съдебния изпълнител, нито е върната от
него.
5
С молба от 08.04.2024г. ищцата е поискала изпълнителното дело да бъде прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и с постановление от 08.04.2024г. съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на посоченото основание. Съобщение с препис от
постановлението е изпратен на „Банка ДСК“ ЕАД на 16.04.2024г., като няма данни за
неговото получаване и за влизане в сила на постановлението.
Видно от гореизложената хронология, за периода от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /28.05.2010г./ до 24.04.2017г. последователно всяка
година са били искани и предприемани действия по изпълнение – производства по публична
продан на недвижим имот и запори върху вземания по банкови сметки на ищцата.
Последното поискано изпълнително действие по делото датира от 24.04.2017г., считано от
която дата изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК на 24.04.2019г. Тъй като прекратяването на делото е настъпило след
постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, постановката на т. 10 от него се прилага и погасителната давност е започнала да тече
от датата на последното валидно поискано изпълнително действие – 24.04.2017г. Считано от
тази дата, петгодишният давностен срок е изтекъл на 02.07.2022г. като се вземе предвид
спирането на давността за периода от 69 дни от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание чл.
3, т. 2 от ЗМДВИП поради обявеното в страната извънредно положение.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не твърди, нито представя
доказателства за други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността за
периода от 24.04.2017г. до 02.07.2022г., такива не се съдържат и в кориците на
изпълнителното дело.
Предвид гореизложеното, процесното вземане за главница, част от което е предмет на
настоящия иск, е погасено по давност на 02.07.2022г., поради което предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, платено изцяло в брой, или общо 450 лева. Релевираното от ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговореният и
платен размер от 400 лева съответства напълно на извършените от представителя
процесуални действия, на средната /обичайна за този вид дела/ фактическа и правна
сложност на делото, както и с материалния интерес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че З. Р. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Г.Д.“ № 238, вх. К, ет. 4, ап. 172, не дължи на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *******, със
6
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „М.“ № 19, поради изтекла погасителна
давност сумата от 1000 лева, представляваща част от главница по договор за банков кредит
в размер на 59 260,80 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 23.12.2009г. по ч.гр.д. №
54495/2009 г. по описа на СРС, 35-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20107860400526 по описа на Ч. М..
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „М.“ № 19, да заплати на З. Р. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Г.Д.“ № 238, вх. К, ет. 4, ап. 172, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7