НОХД № 2110/2015 г. по описа на Районен съд Пазарджик

           

МОТИВИ:

           

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия С.К.К. -  роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин,  осъждан,  женен, със средно образование, безработен, с ЕГН: ********** за това, че на 02.10.2015 г. в гр. Септември, област Пазарджик на ул. „Христо Ботев” в близост до сградата на В и К е управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел” модел „Корса” с ДК № РА ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.96 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 988/05.10.2015 г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено при условията на чл.66 НК.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск и няма конституиран частен ищец. Няма конституиран частен обвинител.

Защитата пледира да бъде постановена оправдателна присъда спрямо подсъдимия, с която подсъдимият да се оправдае изцяло по повдигнатото обвинение спрямо него, тъй като в процесния ден К. е действал при условията на крайна необходимост.

Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като дава обяснения, че е управлявал автомобила на посочената дата, тъй като е нямало кой друг да посрещне на гарата в гр. Септември болната му от рак жена, след изписването й от болницата в гр. София, като в същото време не знаел, че тя ще бъде изписана процесния ден и вече бил употребил алкохол преди това.

В дадената му последна дума подсъдимият заявява, че осъзнава в каква ситуация се намира и предоставя на съда как да реши делото. 

 

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.К. заедно с неговата съпруга С.К. живеят в къща извън регулацията на гр. Ветрен. Съпругата на подсъдимия страда от онкологично заболяване на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума. Заради заболяването си същата периодично е приемана за лечение в Клиника Коремна хирургия на СБАЛ по онкология София. На 02.10.2015 г. тя се намирала отново в тази Клиника за извършване на манипулации и трябвало да бъде изписана. К. се свързала по телефона със свидетелката А.К.С. – нейна кумица – да и помогне. С. отишла в болницата около 9,00 ч. К. била изписана от болницата около 12,00 ч. Тъй като нито един таксиметров шофьор не искал да ги закара до гарата в гр. София, заради състоянието на К., двете се качили на метрото и пристигнали на гарата в гр. София. С. звъняла няколко пъти на подсъдимия, включително и когато били на гарата в гр. София и му обяснила, че състоянието на съпругата му е много тежко и следва да я чака на гарата в гр. Септември при пристигането на влака, за да я прибере в дома им в гр. Ветрен. Влакът потеглил от София в 13,30 ч. и пристигнал в гр. Септември около 15,30 ч. Междувременно подсъдимият К. с лекия си автомобил марка „Опел” модел „Корса” с ДК № РА **** се придвижил до гарата в гр. Септември. Той посрещнал съпругата си, свалил я от влака и я завел до тоалетната на кафето, за да си смени превръзките от операцията. Помогнал на съпругата си, след което двамата седнали на заведението. К. поискала да изпие едно кафе, а подсъдимият си поръчал бира. След като консумирали напитките, двамата станали и тръгнали да си вървят. Качили се в автомобила на подсъдимия и потеглили, като подсъдимият управлявал. По това време неизвестно лице се обадило в РУ МВР Септември и подало сигнал, че лице се качило да управлява лек автомобил след употреба на алкохол на гарата в гр. Септември. На място е изпратен автопатрул при РУ МВР Септември, в който бил и свидетелят Й.В.Б.. Полицаите настигнали автомобила на подсъдимия на ул. „Христо Ботев” в близост до сградата на В и К, където подали сигнал и го спрели за проверка. Установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия, като последният им заявил, че не носи никакви документи в себе си. Подсъдимият обяснил на полицаите, че на жена му са правили операция и трябва да я прибере в дома им. Тъй като следвало да отведат подсъдимия в РУ МВР Септември за установяване на самоличността му, след като установили, че лъха на алкохол, полицаите разговаряли със съпругата му, след което се свързали с ОДЧ на МВР Септември. От там пък установили роднини на К., обадили им се и последните прибрали съпругата на подсъдимия в дома им. Междувременно подсъдимият бил отведен в РУ МВР Септември, където свидетелят А. К. С. извършил проба за алкохол на К., която отчела 1.89 промила. На подсъдимия бил издаден ТМИ и закаран да даде кръв. По делото е изготвена съдебно-химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимият К.. От заключението й е видно, че в пробите от кръв на обвиняемия се е доказало наличие на етилов алкохол, с концентрация 1,96 на хиляда. Видно от приложената по делото справка от РУ МВР Пазарджик, подсъдимият К. е правоспособен водач на МПС, от категориите В, М и АМ, притежава СУМПС № ********* от 15.02.2007 г. и има налагани наказания за нарушения на ЗДвП.

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите А.К.С., Й.В.Б. и А. Костадинов С., обясненията на самия подсъдим, заключението на химическата експертиза на вещото лице Х.А., както и от писмените такива –АУАН с № 772 от 02.10.2015 г., талон за медицинско изследване № 0403064, протокол за медицинско изследване, Удостоверение № 007970/15.10.2015 г. издадено от доктор Д. Г., Експертно решение №  3080  от 17 юли 2015 г.  за трудоустрояването на подсъдимия, искане за микробиологично изследване за туберкулоза на подсъдимия, 2 броя епикризи от клиника „Коремна хирургия” при „Специализирана болница за активно лечение по  онкология” ЕАД гр. София, служебна бележка  от Кметство Ветрен, Удостоверение  № 119/23.11.2015 г. от доктор Димитър Гачев, справка съдимост и характеристична справка на подсъдимия, ДСМПИС. Тя не се оспорва и от защитата по отношение на факта, че в процесния ден подсъдимият е употребил алкохол преди да се качи да управлява автомобила си. Защитата не оспорва и резултата от химическата експертиза.

Събраните по делото горепосочени доказателства са без противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.К.С., Й.В.Б. и А. Костадинов С., които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни, логични и взаимнодопълващи се. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от тях и са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани доказателства по делото, включително и от обясненията, дадени от самия подсъдим С.К. пред съда. Същият не само не отрича, че е бил употребил алкохол през деня, но и допълва картината, като заявява, че още преди да тръгне към гарата на гр. Септември, в дома си във Ветрен е изпил една бира, а след това на гарата още една. Съдът приема, че химическата експертиза е отговорила в своето заключение конкретно и точно на поставения въпрос. Заключението на химическата експертиза дава точното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия в процесния ден.

 

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

С действията си подсъдимият С.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият  С.К.К. *** в близост до сградата на В и К е управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел” модел „Корса” с ДК № РА ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.96 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 988/05.10.2015 г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Съдът намира за безспорно установени всички елементи на престъпния състав.

Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.  Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият вече е бил изпил определено количество алкохол преди да се качи в автомобила си да управлява от Ветрен до Септември, след което отново е употребил алкохол на гарата в гр. Септември и въпреки това пак се е качил да управлява в обратната посока от Септември към Ветрен. Във волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното превозно средство.

Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в незачитането на установения в страната правов ред. В светлината на събраните доказателства, съдът намира категорично, че деянието не е извършено от подсъдимия при условията на крайна необходимост. Видно от показанията на свидетелката С. подсъдимият още пред обяд на процесната дата е бил уведомен, че съпругата му ще бъде изписана от болницата в гр. София и ще се наложи да я посрещне на гарата около 15,30 ч., за да я транспортира до дома им и въпреки това самият той признава, че е употребил алкохол, като е изпил една бира. Дори и да приемем, че тази една бира е била изпита преди още подсъдимият да е знаел, че ще се наложи да прибира съпругата си, то пак е налице обстоятелството, че на самата ЖП гара в град Септември, подсъдимият отново е пил бира, когато вече е бил съвсем наясно, че именно той ще шофира към град Ветрен. Защитната позиция на подсъдимия, че е нямало кой друг да прибере съпругата му от гарата, пък се опровергава от показанията на свидетеля Б., че след обаждане от ОДЧ на РУ МВР Септември, са се отзовали роднини, които са прибрали К. в дома й, след като подсъдимия е бил отведен в районното управление. Очевидно е, че е имало възможност подсъдимият да не употребява алкохол преди да шофира или след като е употребил и се е налагало да транспортира съпругата си, да се свържи с евентуални близки да управляват автомобила вместо него – от С. той е знаел най-късно около обяд, че съпругата му ще пристигне с влака около 15,30 ч. в гр. Септември, но не го е сторил, въпреки че е имал достатъчно време за такава реакция. А дори и да не е имало възможност да се свърже с роднини, остава отворен въпросът защо е употребил алкохол отново на гарата в град Септември – обстоятелство, заради което и неизвестно лице е подало сигнала в полицията. Самият подсъдим заяви, че е бил жаден, но е ясно, че е можел да утоли тази си жажда с други питиета, а не с алкохол, пък дори и да е с ниска концентрация, като бирата. Всички тези разсъждения, водят до единствения възможен извод, а той е, че дори и да приемем, че е била налице непосредствена опасност за живота на съпругата на подсъдимия, той е могъл да я избегне по друг начин, а не като шофира лично автомобила си след употреба на алкохол. От заключението на химическата експертиза пък е видно, че е налице една висока концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която от отговорите на вещото лице в съдебно заседание стана ясно, че няма как да бъде повлияна от приемани лекарства от подсъдимия, което пък навежда на извода, че е вероятно К. да е изпил и по-голямо количество алкохол от двете бири, за които сам си признава. Но дали този резултат, а именно 1.96 на хиляда, се дължи на приети някакви лекарства, съдържащи алкохол, или на изпито по-голямо количество алкохол, е ирелевантно, дотолкова, доколкото категорично е доказаната самата концентрация като стойност от химическата експертиза, а законодателят е въвел като съставомерен признак за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК концентрацията на алкохол в кръвта на дееца да е над 1.2 на хиляда, какъвто безспорно е и конкретният случай.

 

По наказанието:   

            При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото определяне.

            Съдът прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи.

            Съдът прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимия, който, макар и осъждан за деяние по чл.339, ал.1 от НК и да има наложени наказания по ЗДвП, все пак е с много добри характеристични данни и в напреднала възраст.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като отчете като отегчаващо обстоятелство наличието на предходно осъждане, като настоящото деяние се явява извършено в определения му изпитателен срок, както и наложените наказания по ЗДвП. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се окачестви и сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид напредналата възраст на подсъдимия, здравословното му състояние, семейното положение – тежкото състояние на съпругата му, за която се грижи само той и добрите характеристични данни.

Наказанието, което се предвижда за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Размерът на наказанието следва да бъде определен отчитайки  отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи на подсъдимия С.К.К. наказание за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК лишаване от свобода в размер на три месеца. Съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като счита, че в случая са налице, както многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изброени по-горе, които да обуславят прилагането му – много добри характеристични данни, напреднала възраст и здравословно състояние, така и изключително такова, а именно здравословното състояние на съпругата на подсъдимия, за която се грижи само той. За съжаление на настоящия състав на съда, наказателният закон не му позволява да наложи друго наказание, различно от наказанието лишаване от свобода. Съдът донякъде се солидаризира с мнението на защитата, че едно наказание лишаване от свобода по делото се явява законосъобразно с оглед разпоредбите на НК, но в никакъв случай не е подходящо в конкретния случай от морална и човешка гледна точка, защото разделя подсъдимия от онкоболната му съпруга. Именно и затова съдът счита, че следва да го наложи в минимален размер от три месеца. Така определеното наказание ще изпълните изцяло целите, визирани в чл.36,ал.1 НК. С налагането му подсъдимият К. ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Незаконосъобразно се иска от прокурора съдът да приложи разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като лицето вече е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от обща характер в размер на една година лишаване от свобода, постановено по НХОД № 723 от 2014 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила на 17.04.2014 г.

Съдът намира, че на основание чл.55, ал.3 от НК не следва да налага на подсъдимия по-лекото предвидено от закона наказание глоба.

Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК съдът следва да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Съдът намира, че това следва да стане за период от една година, считано от 02.10.2015 г. Така преценения период на лишаване от право на управление е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.

Настоящото деяние е извършено в изпитателния срок от три години на наложеното наказание в размер на една година лишаване от свобода, постановено по НХОД № 723 от 2014 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила на 17.04.2014 г. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е обвързан да постанови подсъдимият да изтърпи отложеното наказание, тъй като в изпитателния срок е извършил умишлено престъпление – процесното деяние, наказано с лишаване от свобода. Отново трябва да се отбележи, че съдът следва да изпълни закона, такъв какъвто е, макар и да не е вътрешно изцяло убеден, че това е целесъобразно, морално и човешки в конкретния случай.

На основание чл.61, т.3 ЗИНЗС двете наказанията лишаване от свобода в общ размер на една година и три месеца следва да бъдат изтърпени от подсъдимия в затворническо общежитие от открит тип.

С оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът следва да осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размер на 25 лева за изготвена химическа експертиза, сумата от 8 лева пътни, платени на вещото лице, както и сумата от 5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.

                        

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: