РЕШЕНИЕ

гр. Кърджали, 12.07.2021г.

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Кърджалийският районен съд в публичното заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от съдията гр. № 1250/2020 г. и за да се произнесе взе предвид:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86,ал.1 изр.1-во от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е съдружник в дружеството-ищец и помолил дружеството чрез управителя му Т.В. неколкократно да му отпусне заем и по всеки един  се задължил да върне предоставените му средства в период от 3 години. Твърди, че страните сключили на 29.11.2015г. такъв договор за заем в размер на 10 000,00лв., когато ответникът поискал от управителя на ищеца да му бъде отпуснат такъв заем и поел задължение да върне сумата, както и по предходните договори за заем, в тригодишен срок, т.е., на 29.11.2018г. Твърди се,че дружеството предоставило на ответника исканата сума в размер на 10000,00лв., за което бил подписан договор за заем от същата дата, а при предаването на парите бил издаден РКО № 40/29.11.2015г., подписан от страните по договора за заем. Поради обстоятелството,че ответникът не изпълнил задълженията си по предходните договори за заем, възлизащи на значителни суми в срок, изтекъл през 2017г., в края на същата година управителят на дружеството–ищец започнал да търси парите от ответника и отказал повече да му дава заеми, а последният при всяка среща заявявал, че ще върне парите, което не направил. При извършена проверка в офиса на дружеството, до който имал достъп и ответникът, било установено, че всички договори за заем, страна по който бил ответникът Х.К., липсват и единствено били налице подписаните от него РКО, съхранявани в офиса на счетоводителя на дружеството. Ответникът отказал да върне взетите пари и подписаните от него договори за заем. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок и въпреки поканата, продължава да бездейства, поради което ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска и моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираната сума, ведно с лихва и разноски. В съдебно заседание искът се поддържа от упълномощен представител, за което развива съображения, вкл. в писмени бележки. 

          Ответникът Х.Г.К. *** в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения особен представител с отговора на исковата молба намира иска за допустим, но неоснователен. Излага съображения, че договорът за заем е реален договор, но по делото липсвали данни сумата - предмет на договора, да е реално предадена от заемодателя на заемателя. Сочи,че приложеният РКО с характер на частен писмен свидетелстващ документ не можел да установи факта на полагане на подписа от ответника, нито давал основание да се приеме, действителното съществуване на облигационни отношения между ищеца и ответника. Позовава се на съдебна практика /решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Счита,че в случая липсва възникнало валидно облигационно отношение между страните по делото по договор за заем. Оспорва твърденията в ИМ, а именно, сключването на договора за заем на 29.11.2015г., предаване на сумата от 10000,00лв. на ответника и положения от ответника подпис върху РКО № 40/29.11.2015г. В съдебно заседание особеният представител оспорва иска по съображенията, изложени в отговора и моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- писмени и гласни, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Установява се по делото, че ответникът е съдружник в дружеството ищец „Джебел туризъм“ ООД, с ЕИК *********, заедно с Ю.Н.Ю., както и че управител на дружеството от 29.09.2012г. съгласно Търговски регистър е Т.Н.В..    

От приетия в копие и оригинал като доказателство по делото Разходен касов ордер № 40/29.11.2015г. се установява,че дружеството ищец е предало на ответника сумата от 10000лв. /цифром и словом/ с посочено основание заем, за което са положени подписи за „броил сумата“ и „получил сумата“. Или, документът има характер на разписка за посочената сума. 

Подписването на обсъждания РКО се оспорва от ответника чрез особения представител, който твърди, че  между страните не е сключен договор за заем, подписът върху оспорения документ - РКО  - не е на ответника и че сумата не е предадена на заемателя.

По откритото производство по оспорване автентичността на положения от ответника в качеството му на „получил сумата“ подпис се установява, че подписът - обект на експертизата, е подпис, положен от ответника Х.Г.К.. Заключението по изготвената СГЕ е изслушано и прието по делото без оспорване от страните и като пълно, обективно и компетентно изготвено съдът изцяло го кредитира. При това, оспорването истинността на  обсъждания документ, е недоказано.    

Разпитаният по делото свидетел Н.Н.А. – служител в дружеството ищец, установява,че от 2012г. работи при ищеца на автогарата в гр.Кърджали като билето-продавачка. Познава управителя и ответника, който бил съдружник в дружеството. Свидетелката заявява,че от края на м.октомври 2015г. всеки месец Х.К. идвал в офиса на фирмата на Автогара Кърджали, където тя работела и от разговорите между страните разбрала, че управителят Т.Н.В. давал на заем пари на ответника,които носел в себе си – по  10 000,00лв., 15 000лв., имало случай и на 1500лв. Пред свидетелката ответникът Х.К. броял парите, изваждал подготвени договори и подписвали някакъв по-малък лист, на които била вписана датата на вземане на парите и тригодишен срок за връщане.

При предявяване на свидетелката на РКО № 40/29.11.2015г. на свидетелката същата потвърждава, че този малък лист е подписан пред нея от Т.В. и Х.К. и същият останал в управителя на дружеството, а договорите - в чекмеджето в офиса, до който ответникът и В. имали достъп. Преди около година управителят на дружеството потърсил договорите, но не ги открили в офиса. Ответникът спрял да идва в офиса от около 2 години, докато през 2015г. идвал всеки месец. През м.октомври 2015г. управителят му наброил 10000,00лв., всеки месец идвал му давал 10 000,00 лв., веднъж 15 000 лв.,а в някои месеци - по 1500,00лв. Само листчето видях да подписват. Не съм прочела договорите. На договора пишело само дата на вземане на парите и дата на връщане след три години. Подписвали сами малкият лист. През м.ноември 2015г. ответникът Х.К. дошъл да получи пари и тогава взел голяма сума  - 10 000,00лв.

С оглед горното, съдът намира, че по делото е безспорно установено възникването на облигационна връзка между страните по силата на договор за заем, по който ищецът чрез управителя си предоставил на ответника заем 10000,00лв. за срок от 3 години, което изпълнение ответникът собственоръчно установил с подписа си за получена от юридическото лице сума. Т.е., налице е признание, че ответникът Х.К. е получил от дружеството ищец в офиса на дружеството за продажба на билети паричната сума в размер на 10 000,00лв. на 29.11.2015г., като сключеният между страните договор отново е останал на съхранение в офиса на дружеството. Поради това съдът намира,че в случая е извършвано разпореждане с парични средства, собственост на дружеството-ищец, а не с лични средства на управителя му, за което доказателство е и посоченият за издател в оспорения касов ордер. Договорката между страните за връщане на сумата в 3-годишен срок бе установена от разпитаната по делото свидетелка А., чиито показания съдът кредитира като логични и последователни като пряк очевидец на предаването на процесната сума, основанието за предаването, а именно, в заем, полагането на подписа от ответника върху разписката за предадените пари и поемането на задължението от ответника за връщането ѝ в тригодишен срок. Съставеният писмен документ има характер на разписка за получена в заем парична сума, чиято доказателствена сила не бе надлежно оборена в процеса. Така, представеният по делото разходен касов ордер като частен подписан документ има формална доказателствена сила и задължава съдът да приеме, че изявленията в документа принадлежат на лицата, които са го подписали. Установено бе, че подписът за получател на сумата, предадена в заем, е на ответника, с което се доказва авторството на документа. В случая, ответникът не опроверга изявленията като симулативни чрез обратно писмо съгласно чл.165, ал.2 от ГПК и не се позовава на такова. Възражението за недоказване на претенцията по размер, поради неустановяване на осчетоводяването ѝ, не води до извод за невъзникване на облигационна обвързаност между страните, нито за липса на движение, респ. изнасяне на имущество от касата на дружеството, тъй като изхождайки от разпоредбата на чл.182 от ГПК счетоводните книги имат за цел да обобщят информация за факти, чието осъществяване е удостоверено от други документи – първичните и по тази причина, счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи относно съдържанието им и последното следва да се преценява, с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 182 ГПК – Решение по т.д 813/2012 год., ВКС, ІІ т.о. Т.е., дори да се приеме, че първичният документ РКО №40/29.11.2015г. не е осчетоводен, този факт не опровергава доказателствената сила на документа, съставен с нарочна цел, мотивираща съставящия го, или поради нормативно основание и задължение. В случая, ответникът е положил подписа си върху автентичния РКО (разписка), с които е признал и удостоверил, че е получил суми от дружеството ищец. Освен счетоводно-организационния смисъл, разгледан по-горе, изготвянето на РКО има своя типична доказателствена цел и предназначение – да докаже, в случай на спор, размера на изтеглените от касата суми, датите и получателя им. Или, реалното предаване в заем на сумата от 10000,00лв. от ищеца-търговец на ответника е установено по безспорен начин, за което последният е положил подпис върху документ. На следващо място, възражението за неустановява на датата на възникване на заемното правоотношение не се споделя от съда, тъй като приобщеното писмено доказателство установява най-късното дата на възникване - 29.11.2015г., в каквато връзка са и свидетелските показания.       

При това положение, следва да се приеме, че ответникът е получил сумата от 10000,00лв. по възникналото помежду страните заемно правоотношение, както самият ответник е потвърдил в писмен вид в съставения писмен документ и се е задължил да върне заетата сумата в 3-годишен срок, изтекъл на 29.11.2018г., т.е., падежът на задължението е настъпил, след която дата ответникът е изпаднал в забава за връщане на паричния си дълг. При това в тежест на ответника бе да установи, че е изпълнил задължението си и при липса на изпълнение, същият изпада в забава и има качеството неизправна страна по договора, поради което дължи обезщетение за забава върху дължимата главница, считано от предявяване на иска – 27.11.2020г. до окончателното изплащане.

С оглед горното, съдът намира иска за основателен,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10000,00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.11.2020г. до окончателното ѝ изплащане.      

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника  следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, а в случая пълен размер,направени за държавна такса – 400,00лв., адвокатско възнаграждение – 1200,00лв. с ДДС и възнаграждение за особен представител  - 830,00лв., общо 2430,00лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените бюджетни разноски за възнаграждение за вещо лице по съдебно-графологичната експертиза в размер на 80,00лв. 

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността, в частност авторството, за „получил сумата“ в РКО № 40/ 29.11.2015г.

ОСЪЖДА Х.Г.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Джебел туризъм“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Мрежичко, общ.Джебел,обл.Кърджали, сумата 10 000,00 /десет хиляди/ лв., представляваща парично задължение по сключен неформален договор за заем, за който е издаден РКО № 40/29.11.2015г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2020г. – датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Х.Г.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Джебел туризъм“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Мрежичко, общ.Джебел,обл.Кърджали, направените по делото разноски в размер на 2430,00лв.  

ОСЪЖДА Х.Г.К., с ЕГН **********,***, да заплати в полза бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Кърджали направените разноски в размер на 80,00лв. 

 

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.                                                                                  

     

                                                                                                      Съдия: