РЕШЕНИЕ
№ 21194
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110130445 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК
Производството е образувано по искова молба на С. И. В., ЕГН: **********, срещу
К. С. З., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по отношение упражняване
родителските права и определяне режим на лични контакти с ненавършилото пълнолетие
дете, както и определяне на месечна издръжка по отношение на ненавършилото пълнолетие
дете.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
06.07.2013г., първи брак и за двамата, като от брака има имат родено едно дете – С. С.ов И.,
родено на 27.09.2013г., ЕГН:**********, което към датата на исковата молба (05.06.2023г.)
не е навършило пълнолетие.
Ищецът твърди, че от около шест месеца отношенията между страните са се
напрегнали. На 26.05.2023г. ищецът е напуснал семейното жилище. Ищецът С. В. няма
претенции относно издръжка от ответницата К. З., няма претенции относно ползването на
семейното жилище, както и за упражняването на родителските права върху детето С. С.ов
И.. Ищецът С. В. моли да му бъде определен режим на лични контакти с детето С. И. както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя,
за 30 /тридесет/ дни през лятото, по време, несъвпадащо с годишния платен отпуск на
майката, както и половината от зимната и лятната ваканция на детето. Ищецът С. В. твърди,
че има възможност да заплаща издръжка на детето С. И. в размер на 200.00 лв. /двеста/ лева
1
месечно. Претендира разноски.
Ответницата К. З. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак №294 от дата 06.07.2013г. (л.2) ищецът С. И. В., ЕГН: **********
и ответницата К. С. З., ЕГН: **********, са сключили граждански брак на 06.07.2013г.
Съгласно копие на удостоверение за раждане (л. 4) на 27.09.2013г. се е родил С.С.ов
И., ЕГН:**********, като негова майка е ответницата К. С. З., ЕГН: **********, а негов
баща - ищецът С. И. В., ЕГН: **********.
От показанията на свидетеля Г. М. К., дадени в открито съдебно заседание, проведено
на 05.12.2023 г., се установява, че страните имат различни виждания за живота – ищецът С.
иска да живее и прекарва повече време в с. Ваксево, а ответницата предпочита да живее в гр.
София и рядко посещава селото.
Съгласно социалния доклад основните грижи за ненавършилото пълнолетие дете С.
И. полага неговата майка – ответницата К. З.. Ответницата и детето живеят в семейното
жилище – апартамент на адрес: гр. София, ж. к. "Овча купел"...... , който се състои от
самостоятелна стая за детето, отделна стая за майката, кухня с хол, баня с тоалетна две стаи,
хол, кухня с балкон, коридор, баня и тоалетна. Ответницата разчита на свои близки и
роднини за подкрепа. Детето е емоционално привързано към майка си.
Съгласно предоставено удостоверение с изх. №3-1164 от дата 30.11.2023г. от Военно
формирование 52480, ищецът С. В. за периода м.ноември 2022г. – м.октомври 2023г. е
реализирал брутни доходи общо в размер на 24,000.34 лв. или средно по 2000 лв. на месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за
развод е основателен. Между страните не се спори, че от месец май 2023 г. съпрузите не
живеят заедно, като ищецът е напуснал семейното жилище в гр. София и е заживял
самостоятелно в с. Ваксево. Следователно съпрузите се намират в състояние на
продължителна фактическа раздяла - не живеят заедно повече от шест месеца поддържат
близки отношения и са прекъснали брачната си връзка. Нарушени са принципите на чл. 14 и
чл. 17 на СК, съгласно които отношенията между съпрузите се изграждат на основата на
взаимно уважение, общи грижи и разбирателство, които отсъстват между страните. Поради
това, съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
2
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да
бъде прекратена. Следователно, през този период от време бракът съществува само
формално, поради което и като такъв същият следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Доколкото никоя от страните не е направила искане за произнасяне за вината, съдът не
следва да се произнесе по въпроса относно вината.
Според чл. 322, ал. 2, изр. II ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл. 59, ал. 2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
По исковете с правно основание чл. 59 СК: От значение за предоставяне
упражняването на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания
случай, с оглед на това, че моралните качества на родителите са важна предпоставка за
създаване у децата на нравствени добродетели при възпитанието им. Законодателят
предоставя възможността съдът да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата, като при преценка кому да се предостави упражняването на родителските права,
следва да бъде съобразена възрастта на децата, техния пол, както и материално-битовите
условия за живот, които може да му предложи всеки от родителите.
Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелствата, че детето С.
И. има силна емоционална връзка с майката К. З. и предвид, че за детето от раздялата на
съпрузите до момента, се е грижила майката, съдът намира, че на майката К. З. следва да
бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът намира, че с
предоставянето на родителските права на майката интереса на детето ще бъде максимално
защитен. Предвид изложеното, и местоживеенето на детето следва да бъде определено при
майката.
По отношение на упражняването на родителските права върху детето, на ищеца
следва да бъде определен режим на лични отношения с детето Светослав И., както следва
определен режим на лични контакти с детето С. И. както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 18.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя, за 30 /тридесет/ дни през лятото,
по време, несъвпадащо с годишния платен отпуск на майката, както и половината от
зимната и лятната ваканция на детето.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
3
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС № 5/1970 г., т. 2), като според чл.
142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК).
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката
(чл. 142, ал. 1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал. 2 СК-2009 г., така-
ППВС № 5/1970 г., т. IV). Съобразявайки нуждите на детето Светослав И. и неговата възраст
– 10г., то има нужда от осигуряване на допълнителна финансова помощ за облекло,
пълноценна храна и развлечения, съдът намира, че във възможностите на бащата, който е
работоспособен и реализира месечни брутни трудови доходи в размер на 2000 лв., да
заплаща месечна издръжка на детето си. Поради изложеното, бащата С. В. следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. за ненавършилото пълнолетие дете
С. И., считано от влизане на решението в сила до настъпване на причина за нейното
прекратяване или изменение.
По делото безспорно се установи, че семейното жилище е апартамент № 96, находящ
се в гр. София, ж.к. Овча купел, ......./вж.социален доклад, неоспорено от страните/. Предвид
предоставеното упражняване на родителските права над малолетното дете от брака на
ответницата, съдът служебно възлага на последната ползването на семейното жилище.
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак, респ. законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. Предвид, че
ответницата К. З. не е депозирала отговор на исковата молба и не е поискала промяна на
фамилното име, а правото на име е субективно право, на основание чл. 326 ГПК съдът
следва да постанови съпругата да запази брачното си фамилно име след прекратяване на
брака.
По разноските:
Предвид непроизнасянето на съда относно вината за разстройството на брака (арг. от
чл. 49, ал. 3 от СК), държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на
50 лева се дължи от двете страни поравно. Мъжът дължи на съда и 360 лв. – държавна такса
върху размера на присъдената в полза на детето издръжка.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски следва да
се остави без уважение.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на сина си месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение.
Такава мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК,
сключен на 06.07.2013 г. в гр. София, Столична община, район Красно Село, между С. И.
В., ЕГН: ********** и К. С. З., ЕГН: **********, с Акт за граждански брак №
294/06.07.2013г. на гр. София, Столична община, район Красно село, поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1
СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете Светослав С.ов И., ЕГН:**********, на майката К. С. З.,
ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата С. И. В., ЕГН:
**********, с детето С. С.ов И., ЕГН:**********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 18.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя, за 30 /тридесет/ дни през лятото, по
време, несъвпадащо с годишния платен отпуск на майката, както и половината от зимната и
пролетна ваканция на детето.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. София,
ж. к. "Овча купел", ....., ап.96 на К. С. З., ЕГН: ********** на основание чл. 56, ал. 5, във вр.
с ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал. 2 СК детето С. С.ов И., ЕГН:**********
да живее при майка си К. С. З., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН: ********** да заплаща на С. С.ов И., ЕГН:**********,
чрез неговата майка и законен представител К. С. З., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 от ГПК, след прекратяване на брака
съпругата К. С. З., ЕГН: **********, да носи и брачното фамилно име, добавено към
предбрачното й фамилно име - З..
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН: ********** и К. С. З., ЕГН: ********** да заплатят по
сметка на СРС всеки от тях по 25.00 (двадесет и пет) лева - държавна такса при решаване на
делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. И. В., ЕГН: ********** да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 360.00 /триста и шестдесет/ лв. държавна
такса върху присъдената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. И. В., ЕГН: ********** за присъждане направените
разноски.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6