№ 3893
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:А.СТ.Я.
при участието на секретаря А.М.М.
като разгледа докладваното от А.СТ.Я. Гражданско дело № 20201110144114
по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /ФИРМА/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника Г. Й. Й. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода
май 2016 г. – април 2017 г. на ответника топлинна енергия в собствения му недвижим имот.
Поддържа, че купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение за
периода март 2017 г. – юни 2017 г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Ето защо
претендира следните суми: 231,74 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
в периода май 2016 г. - април 2017 г., 5,05 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода март 2017 г. – юни 2017 г., заедно
със законната лихва от 14.9.2021 г. до погасяване на задълженията, 7,08 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2017 г. – 17.7.2020 г. и 1,74 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение периода 01.5.2017 г. – 17.7.2020 г. Претендира
разноски.
1
Ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител, оспорва
наличието на облигационно правоотношение, както и количеството доставена в имота
топлинна енергия. Оспорва вземането за такса за предоставяне на услугата дялово
разпределение. Счита, че вземанията са погасени по давност. Моли съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни и моли
съда да ги уважи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представения от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим
имот се установява, че от 1991 г. ответникът е титуляр на правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот. От представеното с исковата молба удостоверение за
наследници и от служебно изготвената справка в Национална база данни „Население“ се
установява, че учреденото в полза на дарителите вещно право на ползване е погасено с
тяхната смърт, настъпила преди началото на процесния период. Следователно установено е
съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на
ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.
Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от
КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната
разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
2
претендираната цена, са приети писмени доказателства – протоколи за главен отчет,
подписан от потребителя или лице, намиращо се в имота, и изравнителна сметка. Видно от
тях /както и предвид защитната позиция на ответника/ в процесния период в имота на е
доставяна точно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, която е измерена
коректно и чиято цена възлиза на претендираната сума. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За
отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 14.9.2020 г., като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 07.7.2017 г., са
погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията
за прогнозно начислени суми за периода от май 2016 г. до април 2017 г. включително са
погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.6.2017 г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла на
22.8.2020 г. /предвид спирането течението на срока/ – преди подаване на исковата молба.
Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2017 г. не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на
общата фактура /31.7.2017 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е
начислена ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ
от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От
изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
3
енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение.
Видно от представената обща фактура за 2017 г., както и от изравнителната сметка за
този период ответникът има задължение за доплащане в размер на 23.44 лева, което не е
погасено по давност. Ответникът не доказа погасяването му, поради което искът следва да
бъде уважен за посочената сума. За разликата до пълния предявен размер и за целия
предявен период искът следва да бъде отхвърлен.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия/.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. От представените отчети и изравнителни сметки се
установява, че третото лице помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния
период, като няма данни работата да не е приета.
Задължението обаче е погасено по давност – за последния месец от посочения период
задължението е станало изискуемо на 30.6.2017 г. /не се твърди да е уговорен падеж/, като
тригодишната погасителната давност за него е изтекла на 31.8.2020 г. /като е съобразено и
спирането на давността/ – преди подаване на исковата молба.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница
се погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност, както и на главница за
такса за ДР.
Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за доплащане на цена на ТЕ.
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
4
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В
ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи,
тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за 2017 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът
не твърди и не доказва да е отправил до ответника. Следователно не се доказва и
ответникът да е изпаднал в забава, поради което и искът за установяване на вземане за
мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
Макар неколкократно на ищеца да беше указано, последният не представи
доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 200 лева. Ето
защо на основание чл. 77 ГПК съдът сле3два да осъди ищеца за заплащането ѝ.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за държавна такса, за възнаграждение за
особен представител и възнаграждение за юрисконсулт. Намалени съобразно отхвърлената
част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 28,88 лева /като следва да се има
предвид, че платената държавна такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло недължима, тъй
като тези искове са изцяло неоснователни/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Й. Й., ЕГН ********** да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ********* на
5
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ 23,44 лева, представляваща сума за
доплащане на цена на топлинна енергия в имот с аб. № 247277 по обща фактура №
**********/31.7.2017 г., заедно със законната лихва от 14.9.2020 г. до погасяване на
задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 28,88 лева, представляваща разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 231,74 лева и за периода май 2016 г. – април 2017г., иска за сумата 5,05
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода март 2017 г. – юни 2017 г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата 7,08 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2017 г. – 17.7.2020 г. и за сумата 1,74 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение периода 01.5.2017 г. – 17.7.2020 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 77 ГПК на
Софийски районен съд сумата 200,00 лева, представляваща разноски за държавна такса.
Решението е постановено при участието в процеса на /ФИРМА/, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6