Определение по дело №2086/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 239
Дата: 23 януари 2020 г.
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20193101002086
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№………/…...01.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                  Ц. ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

възз.търг.дело2086 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №52509/17.07.2019г. от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу решение №2914/28.06.2019г. по гр.д. №18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с която е осъдена „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 3 278, 35 лв. /три хиляди двеста седемдесет и осем лева и тридесет и пет ст./, представляваща платена на 13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени притеснения, стрес и неудобства за времето от 07.10.2014г. до 13.09.2017г., вследствие на едностранното увеличения на лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е формирал неправилен извод за нищожност на т.12 от договора за кредит, мотивирайки се с признание на банката, че не са индивидуално договорени, при липса на установяване на тяхната неравноправност. Твърди се, че в настоящото производство съдът не е сезиран за прогласяване нищожност на клаузи от договора за кредит, като и при предходно воденото производство между страните кл.12 не е прогласена за нищожна. Излага се в жалбата, че съдът е формирал неправилен извод за основателност на иска за обезщетение на неимуществени вреди, основавайки се изцяло на свидетелските показания на заинтересовани от изхода на делото лица.

Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлени изцяло предявените искове, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Ц.Г.В. е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че поради служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи е без значение дали е налице конкретно сезиране за нищожност на договорни клаузи в настоящото производство, както и че не са налице обстоятелства, от които да се предполага твърдяната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.

Постъпила е и въззивна жалба №54248/24.07.2019г. от Ц.Г.В., чрез пълн. адв. Волева, САК срещу решение №2914/28.06.2019г. по гр.д. №18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София искове за заплащане на сумата от 6 114, 53 лв. /шест хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и три ст./, представляваща платена за периода от 07.10.2014г. до 08.02.2018г. при начална липса на основание възнаградителна лихва по договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г. и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 494, 25 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и пет ст./, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 114, 53 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът е формирал неправилен извод за осъществено извънсъдебно прихващане при липса на предпоставките по чл.103 от ЗЗД.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „БАНКА ДСК” ЕАД е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че прихващането на насрещни еднородни задължения е извършено при наличие на всички законоустановени предпоставки, като кредитополучателя е уведомен надлежно.

Постъпила е и частна жалба №66850/16.09.2018г. срещу определение от 29.08.2019г., с което съдът е оставил без уважение молбата на Ц.Г.В., чрез пълн. адв. Волева, САК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Твърди се, че изводът на съда за ниска фактическа и правна сложност на делото е необоснован с оглед на продължителността на производството и извършените проц.действия.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „БАНКА ДСК” ЕАД е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото производство, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, спазени са и останалите изисквания за редовност на същата съобразно разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба вх. №52509/17.07.2019г. от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу решение №2914/28.06.2019г. по гр.д. №18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с която е осъдена „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 3 278,35 лв. /три хиляди двеста седемдесет и осем лева и тридесет и пет ст./, представляваща платена на 13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени притеснения, стрес и неудобства за времето от 07.10.2014г. до 13.09.2017г., вследствие на едностранното увеличения на лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба вх. №54248/24.07.2019г. от Ц.Г.В., чрез пълн. адв. Волева, САК срещу решение №2914/28.06.2019г. по гр.д. №18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София искове за заплащане на сумата от 6 114, 53 лв. /шест хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и три ст./, представляваща платена за периода от 07.10.2014г. до 08.02.2018г. при начална липса на основание възнаградителна лихва по договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г. и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 494, 25 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и пет ст./, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 114, 53 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна частна жалба №66850/16.09.2018г. срещу определение от 29.08.2019г., с което съдът е оставил без уважение молбата на Ц.Г.В., чрез пълн. адв. Волева, САК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 11.03.2020г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивниците се изпратят и преписи от отговорите.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: