РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Враца, 15.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20221400900039 по описа за 2022 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл.
52 ЗЗД и за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата В. И. Т., ЕГН ********** от ***, обл. Враца, чрез адв. Я. Д.
- САК, твърди, че на 20.12.2019 г. около 09:45 ч. в ***, на кръстовището между ул. „Янко
Сакъзов“ и ул. „Александър Стамболийски“ е реализирано пътнотранспортно произ‐
шествие /ПТП/ с участието на лек автомобил „Волво В 70“ с peг. № ВР *** СА и нейно
участие, като пешеходец, настъпило по вина на водача на лекия автомобил, при следния
механизъм - при управлението на лекия автомобил по ул. „Янко Сакъзов“ водачът му не е
проявил предпазливост и внимателност към уязвимите участници в движението, в ре‐
зултат на което не е пропуснал и е отнел предимството на пешеходеца В. Т., пресичащ на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1, като го блъска и поваля на
платното за движение, вследствие на което е пострадала. Поддържа, че в резултат на
настъпилото ПТП е получила следните посттравматични увреждания: травма на главата с
мозъчно сътресение и загуба на съзнание, фрактура на палеца на дясното стъпало, фрактура
на второ ребро вдясно, травма на шията с коренчева увреда на Ц7 (седми шиен прешлен),
контузии на леви подбедрица, глезенна става и ходило с отоци и кръвонасядания, контузии
на десни коляно, подбедрица и глезенна става с отоци и кръвонасядания, контузия на горен
ляв клепач с оток и кръвонасядане и с впоследствие появили се свободно подвижни
мътнини (кристални отлагания) в стъкловидното тяло на лявото око, повишена кръвна
захар и отключен захарен диабет, умерено-тежък депресивен синдром. Посочва, че
непосредствено след настъпилото ПТП е транспортирана от екип на ЦСМП и приета по
спешност в Хирургично отделение към „МБАЛ - Мездра“ ЕООД с оплаквания от силно
1
главоболие, гадене, повръщане, световъртеж и обща отпадналост, както и болков синдром в
различни части на тялото. По време на болничния престой са й направени комплексни
изследвания - ПКК, рентгенографии, КАТ и др., както и проведени консултации с лекари
специалисти, назначена й е медикаментозна терапия по схема и е изписана на 27.12.2019 г.
за продължаваща домашна терапия с предписано медикаментозно лечение, както и с
препоръки за спазване на ХДР; издадена й е Епикриза от ИЗ № 4204/20.12.2019. Твърди, че
непосредствено след инцидента й е извършен личния преглед от д-р Р. А. - съдебен лекар и е
издадено Съдебномедицинско удостоверение № 354/2019 г., в което са констатирани
уврежданията й. Впоследствие са й извършени преглед от офталмолог, за който е издаден
Амбулаторен лист № 38/09.01.2020 г., преглед от невролог, за който е издаден Амбулаторен
лист № 92/13.01.2020 г., допълнителен преглед, за който е издаден Амбулаторен лист №
264/29.01.2020 г. и преглед от ендокринолог, за който е издаден Амбулаторен лист №
1997/04.02.2020 г. Изтъква, че на 29.02.2020 г. отново е хоспитализирана в Неврологично
отделение към „МБАЛ-Мездра“ ЕООД, за което е издадена епикриза и е изписана на
05.03.2020 г. Последвали са прегледи от психиатър, назначена й е медикаментозна терапия
по схема, което е отразено в етапна епикриза и Амбулаторен лист № 000571/13.10.2020 г.
Твърди, че е ползвала отпуск по болест 74 календарни дни, за който са й издадени Болничен
лист № Е20198934935/15.01.2020 г., № Е20199293610/29.01.2020 г. и №
Е20200578877/05.03.2020 г. за временна неработоспособност. Поддържа, че вследствие на
преживяното ПТП е изпитала интензивни и негативни изживявания, свързани със силна
уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение,
като водещ симптом бил силната болка в главата, десния крак и другите травмирани части
на тялото. Подробно описва своите оплаквания от всяка една от получените
посттравматични увреждания, изпитваните затруднения в ежедневието й, както и периода
на проявлението им. Наред с това твърди, че вследствие на ПТП е претърпяла и
имуществени вреди, съставляващи направени разходи за освидетелстване и издаване на
СМУ на стойност 30.00 лв., за което й е издадена Фактура № **********/30.12.2019 г. от
„МБАЛ Христо Ботев“ АД – Враца и фискален бон. Изтъква, че за нарушенията, извършени
от водача на лек автомобил „Волво В 70“ с peг. № ВР *** СА, довели до настъпване на
гореописаното ПТП, е съставен АУАН № GA6415/20.12.2019 г. на осн. чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, по описа на ОД на МВР - Враца, сектор "Пътна полиция“, РУП - ***. Поддържа, че
към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил „Волво
В 70“ с peг. № ВР *** СА е застрахована в ответното дружество - ЗАД „ОЗК - Застрахова‐
не“ АД със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна
полица № 23/19001280623 с период на застрахователното покритие от 09.05.2019 г. до
08.05.2020 г. Посочва, че е предявила Претенция по реда на чл. 380 КЗ към ответното
застрахователно дружество с вх. № 99-14851/11.10.2021 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, по повод на която е заведена щета №
0411-165-0008-2021, че с Писмо с изх. № 99-15671/19.11.2021 г. застрахователят определил
застрахователно обезщетение от 3 530.00 лв., от които 3 500.00 лв. за неимуществени вреди
и 30.00 лв. - имуществени вреди с предложение за подписване на извънсъдебно
споразумение, което не е приела. От друга страна твърди, че с това предложение
ответникът извънсъдебно и конклудентно признава основанието на настоящите
осъдителни искове, поради което счита, че с изтичане на законоустановения 3-месечен
срок за окончателно произнасяне по претенцията й от 11.10.2021 г. ответникът е изпаднал в
забава и дължи законна лихва, считано от 12.01.2022 г. Моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата 26 000.00 лева /частичен иск от 30 000 лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от
20.12.2019 г.; сумата 30.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи направени разходи за освидетелстване и настъпили в резултат на ПТП от
20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на
2
исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и сторените съдебни разноски,
включително и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК:
***, гр. ***, чрез юрк. Т. Т., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва
изцяло по основание и размер предявените искове. Оспорва вината на водача Й. В. Й., като
твърди, че не е установено той да е станал причина за настъпилото ПТП; оспорва механизма
на възникване на ПТП, както и причинната връзка между процесния пътен инцидент и
получаването на твърдените от ищцата увреждания; оспорва настъпването на твърдените от
ищцата вреди, като вид и характер, техния интензитет и продължителност. Счита, че
възникналите при пострадалата усложнения са в следствие на наличните й придружаващи
заболявания и наднорменото й тегло, както и че същите са допринесли за удължаване на
периода на възстановяването й. Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, като счита, че последната с действията си е допринесла за настъпването на
процесния пътен инцидент. В тази връзка оспорва твърдението на ищцата, че е пресичала
пътното платно на пешеходна пътека и твърди, че тя ненужно е удължила пътя си по
платното за движение, като не е пресякла по най-бързия възможен начин и така е
допринесла за настъпването на инцидента. Счита, че пострадалата е нарушила чл. 113 ЗДвП
- навлязла е внезапно на пътното платно и ненужно е удължила времето за пресичане.
Оспорва и размера на иска за неимуществени вреди като завишен, с оглед степента и
характера на получените телесни увреждания; счита, че исканото от ищцата обезщетение не
съответства на степента и характера на получените травми, както и предвид наличието на
съпричиняване. Оспорва и иска за имуществени вреди - дължимостта на сумата по Фактура
№ ********** от 30.12.2019 г. за издаване на медицинско удостоверение, като счита, че
застрахователят по гражданска отговорност не следва да заплаща обезщетение за услуги,
свързани с издаване на медицинската документация на ищцата и че този разход не е бил
необходим и целесъобразен с оглед лечението на пострадалата. Оспорва претенцията по
акцесорния иск за лихва по период и размер, по аргумент за неоснователност на главния иск.
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и евентуално като завишени по размер
и да му присъди направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
размер на адвокатското такова.
Допълнителна искова молба, респ. отговор на такава, не са подадени.
В съдебните заседания ищцата, чрез пълномощника си, поддържа изложеното в
исковата молба. В писмено становище по делото ответникът оспорва исковете и прави
възражение относно размера на адвокатския хонорар, претендиран от ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска
и допълнителна съдебно-медицинска експертизи, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи, че на
20.12.2019 г., около 09:45 ч. в ***, на кръстовището между ул. „Янко Сакъзов“ и ул.
„Александър Стамболийски“, е реализирано ПТП, при което лек автомобил „Волво В 70“ с
peг. № ВР *** СА, управляван от водача Й. В. Й. от гр.Мездра, блъснал преминаващата по
пешеходната пътека В. И. Т., ЕГН ********** от ***.
Произшествието е посетено от Н. М. – мл. автоконтрольор при РУ на МВР,
гр.Мездра, който е съставил Протокол за ПТП № 1612688 от 20.12.2019 г., в който са
описани времето, мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и пострадалата, обстоятелствата и причините, при които е
3
възникнало ПТП и конкретният резултат от него и др. В протокола е описан следния
механизъм на ПТП: водачът на лек автомобил „Волво В 70“ с peг. № ВР *** СА Й. В. Й.
(участник 1) не е предпазлив и внимателен към уязвимите участници в движението, какъвто
е В. И. Т. (участник 2) – пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка М 8.1, и реализира ПТП с материални щети, като блъска участник 2. В
протокола е начертана скица на ПТП и е посочено, че за извършеното нарушение е издаден
АУАН № GA6415/20.12.2019 г. Същият е приложен по делото на л.76 и в него също е
описан механизма на ПТП: водачът на лек автомобил „Волво В 70“ с peг. № ВР *** СА Й.
В. Й. не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението
(пешеходец) и реализира ПТП с материални щети, като блъска пресичащата на пешеходна
пътека тип Зебра, обозначена с пътна маркировка М 8.1, В. И. Т. от гр.Мездра, с което
виновно е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на водача и същият го е
подписал без възражения. Въз основа на издадения акт, за извършеното нарушение на
виновния водач Й. В. Й. е издадено Наказателно постановление № 19-0300-000430 от
30.12.2019 г. на ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено
административно наказание.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-следствена
връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е назначена съдебно-
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В. Т. П.. На база на
приложените по делото доказателства и тези по административната преписка, образувана
във връзка с процесното ПТП, вещото лице е дало заключение за вероятния механизъм на
произшествието: На 20.12.2019 година, около 09,45 часа в *** при облачно време и
нормална видимост по платното за движение на ул. „Янко Сакъзов“ се е движил лек
автомобил „Волво В 70” с per. № ВР***СА, управляван от Й. В. Й. от *** на дясното
(посока изхода на Мездра за Роман) кръстовище в посока към лявото (посока изхода на
Мездра за Враца) кръстовище с двете локални платна на ул. „Александър Стамболийски“,
разделени едно от друго с тревна ивица с ширина от 28 метра. В същото време пешеходката
В. И. Т. от *** е предприела пресичане на ул. „Янко Сакъзов“ с лявото кръстовище с ул.
„Александър Стамболийски“ в района на пешеходна пътека с хоризонтална маркировка тип
М8.1 (Зебра). Водачът на лекият автомобил „Волво В 70” е имал техническа възможност да
възприеме пешеходката, като опасност за движението, когато е бил в района на дясното
кръстовище на локалното платно на ул. „Александър Стамболийски“ с ул. „Янко Сакъзов“,
когато е бил на разстояние около 35 метра от пешеходната пътека, по която се е движела
пешеходката В. Т.. Той не е спрял и не е осигурил предимство на пешеходката, а продължил
движението си със скорост от около 43 км/ч и достигайки мястото на удара - дясната
половина на платното за движение на ул. „Янко Сакъзов“ в района на лявото кръстовище, е
блъснал с предната си броня дясната страна на пешеходката. В резултат на удара
пешеходката е паднала и се установила на платното за движение, а автомобилът се
установил след пешеходната пътека. В резултат на станалото ПТП пешеходката е получила
нараняванията, описани в медицинските документи. Причината за настъпване на процесното
ПТП, според заключението, е че водачът на лекия автомобил Й. Й. при пресичане на
кръстовището не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към пешеходеца, като не е
осигурил предимство и го е блъснал на пешеходната пътека. От заключението се установява
също, че пешеходецът не е попаднал в опасната зона на спиране на лекия автомобил и
водачът на последния е могъл да предотврати настъпването на ПТП с аварийно спиране.
Според заключението видимостта на мястото на ПТП е била добра, макар времето да е било
облачно; в зоната на произшествието не е имало дървета или други предмети, които да
4
ограничават пряката видимост на водача на лекия автомобил в момента на предприемане на
пресичане на кръстовището; няма данни в делото да е имало други МПС, които да са
попречили на видимостта на водача на лекия автомобил и пешеходката. От техническа
гледна точка водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме пешеходката, защото е имал
пряка видимост към нея; пешеходката В. Т. също е имала възможност да възприеме
идващия лек автомобил и е могла да предотврати удара с него, ако е спряла на средата на
платното за движение и изчакала той да премине преди нея, т.е. да му осигури предимство
при маневрата пресичане на кръстовището. Според заключението пешеходката В. Т. (на 56
години) не е изскочила внезапно на пътното платно, тъй като мястото на тротоара, от който
е слязла и предприела пресичането на платното за движение по пешеходната пътека, е
напълно открито от всички страни, а водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да я възприеме своевременно, като опасност за движението си.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е оспорено от
страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими
към предмета на делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно извършването на твърдяното в исковата молба
деяние - настъпването на процесното ПТП на 20.12.2019 г., както и относно съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
23/19001280623 с период на застрахователното покритие от 09.05.2019 г. до 08.05.2020 г.,
сключена при ответното застрахователно дружество, с която се покрива отговорността на
водача на лек автомобил марка „Волво В 70“ с peг. № ВР *** СА - Й. В. Й., поради което, на
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил на
страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
Установи се също и не е спорно, че с молба-претенция вх. № ЦУ 99-14851/11.10.2021
г., на основание чл. 380 от КЗ, В. И. Т. е предявила пред ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД,
гр.*** претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й от
процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, по повод на която е заведена щета
№ 0411-165-0008-2021. С писмо изх. № 99-15671/19.11.2021 г. ищцата е уведомена, че
застрахователят е определил застрахователно обезщетение от 3 530.00 лв., от които 3 500.00
лв. за неимуществени вреди и 30.00 лв. - имуществени вреди, като й е предложил
подписване на извънсъдебно споразумение, което последната не е приела.
За установяване на причинените на ищцата травматични и неврологични
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение по делото са представени
писмени доказателства (ИЗ №4204 от ХО при „МБАЛ Мездра” ЕООД, съдебно-медицинско
удостоверение, резултати от клинични и образни изследвания, епикризи, амбулаторни
листа, рецепти, болнични листа, ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Хр. Ботев” АД, гр.Враца и др.),
назначена е и изпълнена съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава и са
събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след ПТП В. И. Т. е
била на лечение в ХО при „МБАЛ Мездра” ЕООД от 20.12.2019 г. до 27.12.2019 г., с
диагноза: счупване на 2-ро дясно ребро, счупване на крайната фаланга на палеца на дясно
ходило; навяхване на шията. Като придружаващи заболявания са отразени мембранозен
хроничен глумеролонефрит, 2-ра - 3-та степен артериална хипертония, състояние след
оперативно отстраняване на жлъчния мехур - 2011 г., състояние след конизация на
маточната шийка - 2014 г., затлъстяване 2-ра - 3-та степен, варици на долните крайници. В
5
анамнезата е отразено, че е постъпила след пътен инцидент, като е била блъсната в дясно
странично; без ясен спомен за случилото се след това; оплаквала се е от главоболие, гадене,
повръщане, световъртеж, обща отпадналост; при приемането е била контактна и
ориентирана, в увредено общо състояние, заемала пасивно положение в леглото; не е имала
вратна ригидност, с нормална зенична реакция; имала е болка при пипане в дясна гръдна
половина, без данни за подкожен емфизем и двустранно везикуларно дишане отслабено в
дясно; без неврологична симптоматика. От направените рьографии на дясна гръдна
половина от 20.12.2019 г. - без данни за счупване на графираните десни ребра; от КАТ на
главен мозък от 20.12.2019 г. - без данни за счупвания на костите на черепната кутия, без
травматични промени в мозъчния паренхим и обвивките на мозъка; от рьография на дясно
рамо, дясна гръдна половина и палеца на дясно стъпало от 23.12.2019 г. - рентгенови данни
за костен откъс от началната фаланга на палеца на дясно стъпало; без травматични промени
на графираната дясна раменна кост и рентгенови данни за счупване на второ ребро в дясно
визуализиращо се на рентгенограмата на дясна раменна кост; от КАТ на главен мозък -
запазен мозъчен паренхим, вкалцяване в хипофизната жлеза и във вентрикулариите
хороидни плексуси; от КАТ на шийния отдел на гръбначния стълб - дегенеративни промени
от спондилоартроза с хипертрофирани интервертебрални стави, стеснени предимно десни
латерални неврофораменни и спондилоза с вкалцявания в предния спинален лигамент -
надлъжен; изгладена шийна лурдоза. От рьография на лява подбедрица от 27.12.2019г. - без
травматични промени на графираните кости на подбедрицата. Извършен е консулт с
невролог и е назначена терапия. Изписана след приключване на лечението без общомозъчна
неврологична симптоматика. Респираторно и хемодинамично стабилна, дадени препоръки
за ХДР.
В Съдебно-медицинско удостоверение № 354/30.12.2019 г., издадено от д-р Р. А. -
съдебен лекар, е отразено, че В. И. Т. има отоци и кръвонасядания на лява подбедрица, в
глезенната става и вътрешния ръб на ходилото, на дясно коляно, на дясно рамо, на първи
пръст на долен десен крайник, на лява очна цепка и в областта на горния клепач.
От Епикриза от НО при МБАЛ Мездра ЕООД е видно, че Т. е била за лечение от
29.02.2020 г. до 05.03.2020 г. с диагноза: увреждане на шийните коренчета и нерви. От
направените рьографии от 28.02.2020 г. на шийни прешлени - данни за деформираща
цервикоартроза с изгладена шийна ордроза. Ръбови остеофити по телата и запазени
междудискални пространства.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-медицинска
експертиза, което съдът приема като професионално и компетентно, изготвено след
изследване на материалите по делото, се установи, че в резултат на извършеното ПТП В. И.
Т. е получила: частично счупване на базалната фаланга на първи пръст на долен десен
крайник; счупване на второ дясно ребро; оток и кръвонасядане на горен ляв клепач; оток и
кръвонасядания на долен ляв крайник; кръвонасядане на долен десен крайник; оток и
кръвонасядане на първи пръст на дясно ходило, които увреждания са и причинили временно
разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период около 4 седмици при
липса на усложнение и нормален оздравителен процес, като последствията от травмите са
благоприятни. Според вещото лице ищцата е изпитвала болки с интензитет характерен за
този вид травми, като приема на обезболяващи медикаменти зависи от прага на поносимост
към болка. От заключението се установява също, че в конкретния случай няма медицински
данни за загуба на съзнание от пострадалата в резултат на мозъчно сътресение, още повече,
че такава диагноза не е поставяна при първоначалния й прием в хирургично отделение, а
поставянето й в много по-късен етап не е обосновано от медицинска гледна точка, още
повече само на анамнестични данни от пострадалата. Няма медицински данни за изпадане на
състояние в безсъзнание от пострадалата. Според заключението при първоначалното
рентгеново изследване на гръдния кош не е установено счупване на ребро на ищцата, а това
е установено на по-късен етап при изследване на друга анатомична структура. Същото е
6
довело до изпитване на болка при дихателни ескурзии, движения и други, като болковия
синдром се е засилвал при кашляне и кихане. От заключението се установява също, че не е
налице травма на шията с коренчева увреда в областта на шиен прешлен, а е налице
коренчева увреда на шийни коречета и нерви, дължащи се на дегенеративно ставно
заболяване в областта на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяващо се в артрозни
промени с хипертрофирани интервертебрални стави със стеснени отвори на нервите,
спондилоза с вкалцявания на предния надлъжен спинален лигамент, изгладена шийна
лордоза и наличие на ръбови остеофити (шипове) по телата. Контузията на шията, според
експертизата, може да обостри най-вече болковия синдром, дължащ се на посочените по-
горе заболявания. Според вещото лице счупването на базалната фаланга на първи пръст на
ДДК е частично, като същото не е затруднило и ограничило движенията на крайника с
практическа стойност за по-продължителен период от време, като оздравителния период за
такова счупване е от порядъка на 25 дни. Не е било необходимо ищцата да спазва специален
двигателен режим, като крайникът не е бил и имобилизиран; това увреждане не е довело до
трайно затруднение на движенията на долен десен крайник. Според заключението, срокът, за
който ищцата не е могла да използва функционално и пълноценно десния си крак, е бил от
порядъка на 20-тина дни и не е необходимо полагане за в бъдеще на щадящ режим от към
физическа активност и натоварвания. От заключението се установява, че не е било
необходимо специална помощ и съдействие на ищцата за извършване на дейности от
ежедневието и предвид получените травматични увреждания, че пълният възстановителен
период е от порядъка на 4 седмици и че е възможно при промяна на метеорологичните и
атмосферните условия и при интензивно физическо натоварване, периодично да се появява
болков синдром в засегнатите зони. В заключението са посочени и придружаващите
заболявания на ищцата, които са отразени в медицинската документация: артериална
хипертония 2-3 степен; хроничен глумеролонефрит; затлъстяване 2-3 степен; нарушаване на
вестибуларната функция, варикоза на долни крайници; състояние след оперативно
отстраняване на жлъчен мехур и след конизация на шийката на матката. Наднорменото
тегло и придружаващите заболявания, според вещото лице, не са оказали влияние върху
продължителността на оздравителния период. В заключението е отразено също, че
направеният разход, отразен във фактурата е за Съдебно медицинско удостоверение, който е
относим към получените при процесното ПТП увреждания.
От заключението по допълнителната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещо лице невролог, се установи, че в резултат на претърпяното ПТП В. И. Т. е претърпяла
леко мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание, възстановителния период на
което е до един месец.
За установяване на преживените от ищцата болки, страдания и неудобства в резултат
на извършеното ПТП, по делото са разпитани като свидетели В. К. П. и Д. И. Н. –близки на
ищцата.
Свидетелката Д. Н. твърди в показанията си, че два дни след произшествието се
свързала с ищцата по телефона, а тя с няколко думи й казала, че не е добре и не може да
стане от леглото, тъй като й се вие свят. Свидетелката посетила ищцата в хирургичното
отделение и видяла, че не изглеждала добре - краката й били подути. Когато ищцата се
повъзстановила, през м.януари 2020 г. се чули с нея по телефона. Ищцата й споделила, че
търси жена, която да гледа нейната майка, тъй като не могла да полага грижи за нея. По-
късно от съпруга й свидетелката разбрала, че ищцата отново е постъпила в болницата в ***,
но не разбрала защо; предполага, че е заради световъртежа. И към момента, от време на
7
време свидетелката се чува по телефона с ищцата, но твърди, че В. вече не е същата, не е
вече така лъчезарна както била, казвала, че й е лошо и й се вие свят; разговорите и срещите
им са много кратки. Миналата година, преди ищцата да тръгне за чужбина при децата си,
свидетелката искала да се видят, но тя й казала, че "вече не е човек". Свидетелката твърди,
че В. вече не куца и краката й не са подути, но непрекъснато говори за главоболието си,
често я боли главата. През 2020 г. свидетелката закарала ищцата до болницата, за да си
направи изследвания и тогава тя й споделила, че може би е отключила диабет. Според
свидетелката ищцата вече нямала темперамента, който имала преди, била подтисната,
променила се след инцидента.
Свидетелката В. П. твърди, че след инцидента през 2019 г. се чували предимно по
телефона с ищцата и тя постоянно се оплаквала, че има главоболие; не била добре и
физически, затова не се виждали, а разговаряли по телефона. През м.март 2020 г.
свидетелката за пръв път видяла ищцата след инцидента; тогава тя все още куцала и трудно
ходила; основно имала главоболие и й се виел свят; била на легло и имала някаква травма,
освен крака. Свидетелката установява, че ищцата доста трудно се справяла с домакинските
задължения и съпругът й доста й помагал във всичко. Свидетелката твърди, че след това В.
пак влизала в болницата заради проблемите с главоболието и неврологични проблеми.
Свидетелката е забелязала промяна у ищцата след ПТП - не била вече този позитивен човек,
който е била преди; когато се чували по телефона и разговаряли забелязала, че ищцата не
говори много и като че ли бърза да приключи разговора, не е много позитивна.
Свидетелката установи също, че към момента ищцата най-често се оплаква от главоболие и
че при пресичане на улица тя спира, оглежда се, притеснява се.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и
преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия доказателствен материал, при което
следва да бъдат ценени при постановяването на решението.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна страна, съдът
намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и
чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена молба-
претенция от ищцата от 11.10.2021 г. и определено от застрахователя застрахователно
обезщетение от 19.11.2021 г., с чиито размер увреденото лице не е съгласно. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на
8
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2. противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените
имуществени и неимуществени вреди и 4. наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината, съгласно установената с нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД законова презумпция, се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
От Протокола за ПТП № 1612688/20.12.2019 г., съставеният АУАН №
GA6415/20.12.2019 г. и издаденото Наказателно постановление № 19-0300-000430 от
30.12.2019 г. на ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“, по делото безспорно се
установи настъпването на пътнотранспортно произшествие на 20.12.2019 г., около 9, 45 часа
в ***, на кръстовището между ул. „Янко Сакъзов“ и ул. „Александър Стамболийски“,
причинено виновно от водача на лек автомобил „Волво В 70“ с peг. № ВР *** СА Й. В. Й. от
гр.Мездра, който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил имуществени
и неимуществени вреди на ищцата-пешеходец. От посочените писмени доказателства се
установява и механизма на ПТП: водачът на лек автомобил „Волво В 70“ с peг. № ВР ***
СА Й. В. Й. не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към уязвим участник в
движението - пресичащия на пешеходна пътека тип Зебра, обозначена с пътна маркировка М
8.1, пешеходец В. И. Т., като я блъска, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ.
Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на
протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е
спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на мястото на
инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и
професионална преценка на ситуацията. Като такъв той се ползва не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.
1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него
и пред него действия /извод, относим към протоколи за ПТП, съставени от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП, очертани в чл. 125 от ЗДвП – т.
нар. "констативен протокол за ПТП" и "протокол за ПТП при материални щети" – чл. 6 и чл.
7 от Наредба № I-167 от 24.10.2012 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС/. В тази хипотеза
съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
9
определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участниците в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировка на мястото на
произшествието и др. И в този случай обаче, протоколът за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличието или липсата
на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това
излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на
протокола факт. В обобщение следва да се посочи, че протоколът за ПТП, съставен при
посещение на място от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и като такъв
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява изявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът пострадал по прекия иск
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специалния знания, които
съдът не притежава.
В случая представеният протокол за ПТП № 1612688/20.12.2019 г. е съставен от
длъжностно лице – мл. автоконтрольор, служител на РУМВР ***, след посещение на място
и съдържа преки възприятия на длъжностното лице, в т. ч. мястото и времето на ПТП,
местоположението на автомобила и пешеходеца след катастрофата и видимите щети по тях.
В случая не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната
компетентност на неговия съставител или реда, по който е съставен протокола. Ответникът е
оспорил единствено описания в протокола механизъм на ПТП.
Настоящият съдебен състав приема, че верността на констатациите в протокола за
ПТП е потвърдена от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-автотехническа
експертиза, в която е установен механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът
приема за установен механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и вредоносните последици.
От протокола за ПТП, съставеният АУАН и издаденото Наказателно постановление с
обвързваща съда доказателствена сила се установява и виновното и противоправно деяние
на водача на лек автомобил „Волво В 70“ с peг. № ВР *** СА Й. В. Й., с което виновно е
нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението - пешеходци. Субективният елемент от състава на гражданския деликт -
вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да проведе
обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива не са
представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на виновния за
10
произшествието водач е застрахована при ответника и събитието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински документи,
заключения по медицинската експертиза и гласни доказателства) дават основание за извод,
че при процесното ПТП ищцата е получила телесни увреждания, а именно: частично
счупване на базалната фаланга на първи пръст на долен десен крайник; счупване на второ
дясно ребро; оток и кръвонасядане на горен ляв клепач; оток и кръвонасядания на долен ляв
крайник; кръвонасядане на долен десен крайник; оток и кръвонасядане на първи пръст на
дясно ходило, леко мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание, и е претърпяла
болки, страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика като неимуществени
вреди. Същите са в пряка причинна връзка с произшествието и поведението на водача на
застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищцата е пострадала именно при
посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано по безспорен
начин основанието за възникване на прякото право на ищцата по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
справедливо обезщетяване на претърпените при застрахователното събитие болки и
страдания по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, броя, произхода, вида, характера и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и
явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на увреждането,
11
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.".
В процесния случай ищцата В. И. Т. е получила частично счупване на базалната
фаланга на първи пръст на долен десен крайник; счупване на второ дясно ребро; оток и
кръвонасядане на горен ляв клепач; оток и кръвонасядания на долен ляв крайник;
кръвонасядане на долен десен крайник; оток и кръвонасядане на първи пръст на дясно
ходило, леко мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание, които увреждания са и
причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период
около 4 седмици, а за мозъчното сътресение - до един месец. За лечение на посочените
увреждания ищцата е провела медикаментозно лечение. Ищцата е била хоспитализирана в
ХО при „МБАЛ Мездра” ЕООД от 20.12.2019 г. до 27.12.2019 г. В периода от 15.01.2020г.
до 28.03.2020г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност, за което са и
издадени Болничен лист № Е20198934935/15.01.2020 г., № Е20199293610/29.01.2020 г. и №
Е20200578877/05.03.2020 г. Оздравителният период по отношение на посочените
увреждания е приключил и е налице пълно възстановяване на функцията на крайниците.
Като взе предвид тези доказани от ищцата В. И. Т. вреди, краткотрайната
хоспитализация на ищцата, обстоятелството, че същата е напълно възстановена, възрастта й
- 56 години към момента на настъпване на ПТП, както и претърпените от нея неудобства и
затруднения в битовото обслужване през оздравителния период; също и преживения стрес
от травмиращото събитие, при съобразяване и на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла
на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер 10 000
лева. Този размер на обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за
сметка на застрахователя.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на претърпените от
ищцата имуществени вреди в размер 30, 00 лева. В подкрепа на твърденията за извършени
разходи ищцата е представила фактура № 107785/30.12.2019 г. с фискален бон, издадена от
МБАЛ „Христо Ботев" АД град Враца, за платена такса за издаване на съдебно-медицинско
удостоверение на стойност 30.00 лв. Посочената сума е заплатена от ищцата В. И. Т..
Установи се също така, от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, че
посоченият в платежните документи разход е във връзка с причинените на ищцата травми от
настъпилото ПТП, като извършването на същия е било необходимо. С оглед изложеното,
застрахователят дължи на ищцата обезщетение за причинените от процесното ПТП
имуществени вреди.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД пострадалият трябва
обективно със свои действия или бездействия да е допринесъл за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил с поведението си неговото настъпване, т.е. вредоносните
12
последици не са резултат само и единствено от неправомерното поведение на деликвента, а
са обусловени наред с него и от конкретно установен принос на пострадалия. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на пълно и главно доказване от ответника, който с позоваване на него цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Категорична е
касационната практика, че за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде
установена по несъмнен начин пряката причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът-застраховател е
посочил като принос на пострадалата за настъпване на вредите единствено нейното
поведение като пешеходец – ненужно е удължила пътя си по платното за движение, като не
е пресякла по най-бързия възможен начин; нарушила е чл. 113 ЗДвП - навлязла е внезапно
на пътното платно и ненужно е удължила времето за пресичане.
Съдът счита, че тези възражения не са доказани в хода на съдебното производство.
На първо място, ищцата е пресичала пътното платно на място, което е било
сигнализирано като пешеходна пътека с хоризонтална маркировка тип Зебра, поради което е
имала правата на пешеходец при преминаване по пешеходна пътека. На следващо място,
според относимите към настоящия случай предписания на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, като им е забранено да навлизат внезапно
на платното за движение. По делото не са събрани доказателства, които по категоричен и
несъмнен начин да установяват извършено нарушение от ищцата на посочените правила. От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи, че пострадалата
пешеходка се е движила по пешеходната пътека със спокоен ход, че при стъпването й на
пешеходната пътека в нейното й начало лекият автомобил се е намирал на 35,00 м. и се е
движил със скорост от 43,00 км/ч., така че пешеходката не е попадала в опасната зона на
спиране на автомобила. Констатацията на вещото лице, че пешеходката е могла да избегне
удара като спре на пешеходната пътека и пропусне преминаването на автомобила пред нея
сама по себе си не води до извод за нарушение от нейна страна на посочените норми от
ЗДвП. Не на последно място следва да бъде съобразена нормата на чл. 116 ЗДвП, според
която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата и към престарелите хора, и тази на чл.119 ЗДвП, която
изрично регламентира задължение на водача на нерелсово пътно превозно средство при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре (ал.1). Приложими в
случая са и постановките на т. 6, б."а" от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК
на ВКС, според които законодателят въвежда задължение на водача на ППС да осигури
13
предимство на пешеходците, когато те са стъпили на пешеходна пътека или преминават по
нея. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза в момента на удара
ищцата В. Т. се е намирала на средата на платното за движение - т.е. вече е преминавала по
пешеходната пътека, поради което е имала предимство за преминаване, което водачът на
лекия автомобил не й е осигурил. Посоченият факт изключва възможността за внезапно
навлизане на пострадалата на платното за движение.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице действия на пешеходеца, вкл.
нарушаване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които да доведат до съпричиняване на
вредоносния резултат, поради което и възражението на ответника се явява неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди е
частично основателен и следва да се уважи, като се осъди ответното дружество ЗАД “ОЗК -
Застраховане” АД, гр.*** да заплати на ищцата В. И. Т. обезщетение за неимуществени
вреди 10 000 лева. За горницата над уважения размер до предявения размер на обезщетение
за неимуществени вреди от 26 000 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът за имуществени вреди е изцяло основателен и следва да се уважи в предявения
размер, като се осъди ответното дружество ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр.*** да заплати
на ищцата В. И. Т. обезщетение за имуществени вреди 30, 00 лева.
Обезщетенията следва да се присъдят ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.01.2022г. до
окончателното им изплащане, както е поискано с исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищцата е направила разноски по делото за държавна такса от 1090, 00 лв. и за
възнаграждение на вещите лица по назначените съдебни експертизи в общ размер 730, 00
лв., или общо разноски 1820,00 лв. съгласно приложения по делото списък по чл.80 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски
по съразмерност в размер 701, 29 лева.
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер 1310,00 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК (л.206) по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
Видно е от приложения договор за правна защита и съдействие от 07.09.2021 г., сключен
между адв. Я. Д. Д. от САК и ищцата, че са уговорени безплатно процесуално
представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1 от Закон за
адвокатурата /ЗА/. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска
помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът
има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на
14
самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое
право, той следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание
някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1 от
ЗА е налице.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението следва да
бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза
на сумата 857,00 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищцата адв. Я. Д. Д.
от САК.
Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение от 300, 00 лв. и
за възнаграждение на вещите лица по назначените съдебни експертизи в общ размер 350, 00
лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото
разноски по съразмерност в размер 399, 54 лв. Внесената от ответника сума за
възнаграждение и разноски на свидетел, не е изплащана на свидетеля, поради което ищцата
не следва да поема тези разноски.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А. Л. и Р. Д., ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обл. Враца, ***, сумата 10 000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 30, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени й в резултат на
ПТП на 20.12.2019 г. в ***, на кръстовището между ул. „Янко Сакъзов“ и ул. „Александър
Стамболийски“ от лек автомобил „Волво В 70“ с peг. № ВР *** СА, управляван от водача Й.
В. Й. от гр.Мездра, дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица № 23/19001280623 с период на
застрахователното покритие от 09.05.2019 г. до 08.05.2020 г., ведно със законната лихва за
забава върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
31.01.2022г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 10 000, 00 лв. до пълния претендиран
размер от 26 000,00 лв. (частичен иск от 30 000,00 лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** ***”, ***, представлявано от А. Л. и Р.
Д., ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обл. Враца, ***, сумата 701, 29
15
лв., представляваща направените по делото разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** ***”, ***, представлявано от А. Л. и Р.
Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. Д. Д., ЛН ***, от САК, с адрес: гр.***, ***, сумата 857,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на В. И. Т., ЕГН ********** - ищца по т.д. № 39/2022г. на Окръжен съд - Враца,
съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обл. Враца, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, *** ***”, ***, представлявано от А. Л. и Р. Д., разноски по
съразмерност в размер 399, 54 лв. за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - *** в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16