Р Е Ш Е Н И Е
Гр. В.П., 18.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – В.П. в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Соня С.
При секретаря Гергана Савова като разгледа докладваното от съдия С.
гр. дело № 115 по описа за 2021
година на Районен съд – В.П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство за съдебна делба във фазата на
извършването.
С влязло в сила Решение № 260013/ 04.03.2022 год. по делото е допусната
делба на следния недвижим имот:
Поземлен
имот с идентификатор 58222.495.471, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. В.П., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД 18-44/ 09.07.2010 год.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-27-113/ 27.03.2013 год. на Началника на СГКК-Ш., с административен адрес:
гр. В.П., ул. „Ц.Ц.“ № 25, с площ 823 кв.метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
метра, при съседи: 58222.495.2124, 58222.495.474, 58222.495.473, 58222.495.472,
58222.495.2118, 58222.495.470, ведно с попадащите в имота: сграда с
идентификатор 58222.495.471.1, със застроена площ 54 кв.метра, брой надземни
етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с
идентификатор 58222.495.471.2, със застроена площ 37 кв.метра, брой надземни
етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
58222.495.471.3, със застроена площ 18 кв.метра, брой надземни етажи: 1, с
предназначение: постройка за допълващо застрояване; сграда с идентификатор
58222.495.471.4, със застроена площ 47 кв.метра, брой надземни етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 58222.495.471.5,
със застроена площ 24 кв.метра, брой надземни етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда, ПРИ КВОТИ:
1/2 ид.части за К.М.Е. и 1/2 ид.част за Е.Т.Х..
Със същото
решение са допуснати до делба следните движими
вещи, намиращи се в помещенията, ползвани от Х.Ш.Е., ЕГН: **********, починал на 29.11.2021 год. и придобити в режим
на съпружеска имуществена общност,
прекратена с развод: 1. Един климатик марка „Осака“; 2. Една автоматична
пералня марка „И.“; 3. Един фризер марка „Б.“; 4. Един хладилник с камера марка
„И.“; 5. Една микровълнова печка марка „Електролукс“; 6. Един цветен телевизор
марка „Шарп“; 7. Една готварска печка с дърва, ПРИ
КВОТИ: 1/2
ид.части за К.М.Е., 1/4 ид.част за Е.Т.Х. и 1/4
ид.част за Е.Т.Ш..
В
преклузивния срок по чл.
346 от ГПК съделителите Е.Т.Х. и Е.Т.Ш. са предявили против К.М.Е.
искове по сметки, които са приети за съвместно разглеждане от съда. Твърди се, че в съсобствения имот са направени следните подобрения: 1.
Пристройка към къщата за занаятчийска работилница, представляваща сграда с
идентификатор 58222.495.471.3. Ищците сочат, че за сградата е издадено разрешение за строеж № 17 от
10.05.2000 год. , като строителството на сградата е започнало след издаването
му и е завършено през средата на 2002 год. Излага се, че за строителството са
вложени следните материали - за основи,
под и носещи колони - тухлена зидария на
стени, покрив от метална конструкция, покрит с ентернитови плоскости, изградено
е и отводняване на покрива, сградата е оборудвана с тезгях и машини за
обработка на ламарини и метал, като общата стойност на труд и материали ищците
са оценили на 2400 лева. 2. Оранжерия, изградена от метална конструкция и
остъкляване, построена по думи на ищците през 2011 год., на обща стойност на
труд и материали в размер на 700 лева. 3. Бетонна пътека, изградена на етапи от
2003 год. до 2005 год. от входната врата на двора до входната площадка на
лятната кухня чрез подравняване, каменна настилка, залята с арматура и бетон,
покрита с бетонови плочки, на обща стойност на труд и материали в размер на
1000 лева.
Ищците
обосновават претенциите си по сметки с доводи, че посочените подобрения са направени по време на брака между ответницата и Х.Ш.Е.
(дядо на ищците), като същите са извършени с лични средства и труд на Х.Е., със
знанието ни съгласието на ответницата. Изложено е, че вложените средства са с
произход от спестени пари от личен труд от занаятчийска дейност на Х.Е. –
тенекеджийски и железарски услуги, от продажба на недвижим имот индивидуална
собственост на общия наследодател преди сключването му на брака с ответницата,
както и от лични спестявания на същия.
Ответницата
К.М.Е. оспорва претенциите на ищците както по основание, така и по размер.
Инвокира възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност, която
обхващала всички вземания за претендираните подобрения. Касателно
пристройката към къщата, представляваща занаятчийска работилница, акцентира, че
същата е построена по време на брака между страните, а приносът за изграждането
й е общ, независимо на чие име е издадено разрешението за строеж. По отношение
на бетонната пътека ответницата акцентира, че част от плочките и бетонната
плоча са съществували преди закупуването на къщата от ответницата и
първоначалния ищец Х.Е., починал в хода на производството. По
същество моли съда да отхвърли исковете по сметки.
В
преклузивния срок по чл.
349, ал. 4 от ГПК съделителката
К.М.Е. е направила искане по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за възлагане на недвижимия имот с
идентификатор 58222.495.471, ведно с построените в него сгради.
Претенцията си за възлагане на делбения имот съделителката
обосновава с твърдението, че при откриване на наследството тя е живяла в него и не притежава друго жилище.
В
хода на откритото съдебно заседание съделителят Е.Т.Х., редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си
представител, който поддържа претенцията по сметките. Съделителката Е.Т.Ш. се явява лично и заедно с процесуалния си представител като също поддържа
претенцията по сметките.
Съделителката
К.М.Е.,
редовно призована, също се
явява лично и заедно с процесуалния си представител, оспорва
претендираните от ищците суми по реда на чл. 346 от ГПК. Изразява
становище относно способа за прекратяване на съсобствеността във втората фаза
на делбата, като обективира искане процесният недвижим имот
да бъде възложен на нея.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството
е за съдебна делба във фазата на извършването й.
Видно от приложеното удостоверение за декларирани данни на ответницата,
изд. от Община В.П., същата е притежава право на собственост единствено върху
процесния недвижим имот.
По делото е представена служебна бележка изх. № 10/08.03.2021 год., изд.
Общинска служба по земеделие – град В.П., от която става ясно, че към датата на
извършване на справката на ответницата не се водят земеделски земи и гори. От
представената актуална служебна бележка изх. №4/13.01.2022 год., изд. от
Общинска служба по земеделие – гр. В.П. се установява, че ответницата ни
притежава земеделски земи в землищата от община В.П..
Относно
поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност, както и каква е стойността
на извършените подобрения, по делото във втората фаза на делбата са допуснати и
проведени 2 съдебно-техническа експертизи.
От
заключението на първата СТЕ се установява, че пазарната стойност на имота към 28.06.2022 год. възлиза на 29000 лева.
Вещото лице е посочило, че процесният имот не подлежи на фактическа делба, като е посочило, че не могат да се обособят две самостоятелни жилища. В
съдебно заседание експертът допълни, че не е възможно и самостоятелно
обособяване на дворното място, тъй като макар, че по площ то съответства на
изискванията за разделяне, доколкото лицето му е 14 метра, то не би могло да
бъде разделено на 2 отделни имота, тъй като съгласно разпоредбите на ЗУТ на
територията на всяко УПИ трябва да има лице най-малко 15 метра към улица. Дори
и при съобразяване на допустимото отклонение от 20%, т.е. минималното лице бъде
12 метра към улица, не биха могли да се образуват 2 самостоятелни имота,
съобразно изискванията на ЗУТ.
По делото
е назначена допълнителна СТЕ, вещото лице по която е достигнало до извод, че реалната пазарна цена на делбения имот към датата
на съдебното заседание е в размер на 33100 лева, като вещото лице е взело
предвид местонахождението на имота, квадратурата на дворното място,
обстоятелството, че в имота има постройка със стопанско предназначение, наличието
на лозе в северната част на двора със засадени лози и овощни дръвчета.
Експертът е констатирал, че описаните от ищците подобрения съответстват на
откритите на място и съществуват към настоящия момент. Вещото лице е приело, че
оранжерията е преместваем обект, не е трайно прикрепен към земята, а стойността
й към настоящия момент е незначителна, най-малкото защото гаранционният й срок
е изтекъл преди повече от година. Посочило е, че оранжерии със сходни размери,
но в много по-добро състояние биха могли да се закупят втора употреба за 290
лева -330 лева. Касателно занаятчийската работилница експертът е приел, че
възстановителната й стойност възлиза на около 6000 лева към настоящия момент,
като само трудът възлиза на 842,58 лева. Относно бетонната пътека вещото лице е
констатирало, че е налице разлика между използваните тротоарни плочки – част от
тях са с размери 30/30/4,5 см., като по данни на ответницата те са се намирали
в имота при закупуването му, друга част са новоизградени сиви тротоарни плочки
с размери 40/40/5 см. – 35 броя. Площта на пътеката, покрита с новоизградените
тротоарни плочки е 5,6 метра, а стойността на подобрението към направата му е
възлизала на 474,51 лева (349,35 лева е стойността на вложените материали, а
125,16 лева е трудът). След изчислено овехтяване, стойността възлиза на 435,33
лева. Вещото лице е счело, че увеличената стойност на имота възлиза на 1921,80
лева, която сума се включва в изчислената реална пазарна стойност в размер на
33100 лева.
По делото
са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ответната
страна свидетели – свид. Хатче А. и свид. Гюлнур А. (дъщеря на ответницата). И
двете свидетелки категорично заявяват, че всички ремонти и подобрения в имота
са били извършени от съпрузите по време на брака им с техни общи усилия и с
техни общи средства.
Излагат, че още при закупуване на имота е имало пътека с
плочки в двора от портата до входната врата на къщата. К. и Х. сменили само
счупените плочки със здрави такива, но те не били чисто нови. Свид. А. допълва,
че работилницата е била изградена от майка й (ответницата) и Х., като
използвали тухлите от една стара съборена къща, находяща се до техния имот.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При извършването на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение
по допускането й, което има сила на присъдено нещо относно делбените имоти,
съделителите и квотите им в съсобствеността – арг. от чл.
344, ал. 1 ГПК.
Основен
принцип в делбата е всеки съделител при възможност да получи дял в натура /чл. 69, ал. 2 ЗН/, като
при избора на способ за извършване на делбата от най-съществено значение са
обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса,
видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите
права, както и становището им досежно начина на нейното извършване.
Способите за прекратяване на съсобствеността са изрично предвидени в ГПК
и са следните: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези
по чл. 349 ГПК, теглене на жребий по чл. 352 ГПК, разпределение по чл. 353 ГПК и публична продан по чл. 348 ГПК. При определяне на способа за извършване на делбата се изхожда от
принципа, заложен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в
натура, а евентуалното неравенство на дяловете се изравнява с пари. Изборът на
способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до
делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на
допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В
конкретния случай до делба е допуснат един недвижим
имот – дворно място, ведно с построените в него сгради, както
и движими вещи, находящи се в този имот. Видно от заключението на първоначално назначената съдебно-техническата експертиза,
прието от съда като компетентно и обективно дадено, допуснатият до делба
недвижим имот е неподеляем съобразно броя на съделителите, квотите им и
действащата нормативна уредба. Според същото заключение пазарната стойност на делбения имот възлиза
на 29000
лева. Съгласно заключението на допълнителната СТЕ реалната
пазарна цена на делбения имот към датата на съдебното заседание е в размер на
33100 лева. Доколкото вещото лице по назначената допълнителна СТЕ е взело
предвид местонахождението на имота, квадратурата на дворното място,
обстоятелството, че в имота има постройка със стопанско предназначение,
наличието на лозе в северната част на двора със засадени лози и овощни
дръвчета, съдът кредитира именно неговото заключение досежно пазарната цена на процесния
недвижим имот.
Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се
касае до неподеляем имот (какъвто е настоящият случай), е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до
неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона,
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от
съделителите – чл. 349 ГПК. В случая неподеляемият делбен имот е жилищен
такъв и е депозирано свроевременно искане с пр. осн. чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК от ответницата, по което съдът дължи произнасяне.
По претенцията с пр. осн. чл. 349 от ГПК:
Нормата на чл. 349, ал. 1 от ГПК гласи, че ако
неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият
съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане
може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с
други имоти или с пари. Съгласно
разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Съдът като прецени депозираната от К.М.Е. възлагателна претенция, намира същата за основателна, поради следното:
Няма разногласие между страните, а и от ангажираните писмени доказателства
се установи, че процесният недвижим имот е бил придобит от К.М.Е. и Х.Ш.Е. по
време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. Не е спорно също
така, че бракът между страните е прекратен с развод, при което двамата са станали
обикновени съсобственици на имота при равни квоти – по ½ ид.част.
С влязлото в сила съдебно решение за допускане на делбата се прие, че
ищецът Е.Т.Х. е придобил от наследодателя си Х.Ш.Е. ( негов дядо) неговата ½
ид.част от процесния недвижим имот по
силата на нотариален
акт за нотариално завещание № 1, том 1, рег. № 3816, дело № 2 от 20.08.2014
год., като представеното нотариално завещание не беше
оспорено нито от Е.Т.Ш., нито от ответницата К.М.Е..
От
назначената СТЕ безспорно се установи, че процесният имот е неподеляем.
Не е спорно, че имотът е жилищен по предназначение,т.е. служи за
задоволяване на жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ за
самостоятелно жилище (§5, т.30 ДР на ЗУТ).
Няма спор между страните, че К.М.Е. и Х.Ш.Е. нямат ненавършили пълнолетие
лица, поради и което разгледаната в ал. 1 на чл. 349 от ГПК хипотеза не намира
приложение в настоящия случай. Приложима е обаче ал. 2 на горецитираната разпоредба,
доколкото се доказа от ангажираните от ответната страна писмени доказателства
по делото (а и не са релевирани твърдения за противното), че ответницата е
живяла в имота при откриване на наследството, включително живее и до настоящия
момент в него. Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в т. 7 и т. 9 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС по
законовото изискване в разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), сега чл.
349, ал. 2 от ГПК, претендиращият възлагане съделител следва да е наследник,
който е живял в имота при откриване на наследството, т. е. към момента на
смъртта на наследодателя, което условие е изпълнено. Освен това ответницата не притежава друго жилище, което доказва и жилищната й нужда.
Предвид
изложеното, претенцията на К.М.Е. за възлагане на
делбения имот се явява основателна и като такава следва да се уважи – безспорно
процесният имот е неподеляемо жилище,
много преди откриване на наследството на Ш.Е., К.Е.
е живяла в него трайно и постоянно и не притежава
друго жилище.
Нормата на
чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако делбеният имот бъде възложен само на
един от съделителите, дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот
или с пари. Доколкото няма друго имущество, което да подлежи на делба, следва
да се определи паричната равностойност на дела на останалите съделители, на
които имотът не е възложен – в случая само на Е.Т.Х.. От
заключението на вещото лице по назначената допълнителна СТЕ се
установява, че пазарната стойност на имота възлиза на 33100
лева, а стойността на 1/2 ид. част от имота е 16550
лева. Това е и сумата, която К.Е. следва да заплати на
другия съделител Е.Т.Х. за уравняване на дела му.
По
претенциите с пр. осн. чл. 346 от ГПК:
В т.нар.
„производство по сметки“ съделителите
предявяват искания за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във
връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения,
свързани с управлението, стопанисването и използването на имотите, предмет на
делбата.
В случая ищците са заявили, че техният наследодател - дядо им Ш.Е. е
направил подобрения в съсобствения имот, който е бил придобит от него и бившата
му съпруга К.Е. (ответницата) в режим на СИО, които подобрения са били
извършени с негови лични средства и негов труд.
На първо място, доколкото ищцата Е.Т.Ш. няма качеството съделител по
отношение на делбения недвижим имот, съдът намира, че предявената от нея
претенция по сметките относно направени в този имот подобрения е недопустима,
поради липса на правен интерес и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството в тази част следва да бъде прекратено.
Претенцията, депозирана от Е.Т.Х. е допустима при наличие
на правен интерес от предявяването й, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Следва да
се отбележи, че за да е налице подобрение, е необходимо фактически да е била
увеличена стойността на имота, т.е. да са направени полезни разноски (макар да
не са били необходими) - ППВС № 6/74 г., т.6, решение №
517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV г.о. Критерият, въз основа на който се преценява дали
е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване
към имота, т.е. изследва се възможно ли е да бъде подобрението да бъде отделено
без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота./, ППВС № 6/74 г., т.8. Трайно е прикрепването не само когато отделянето
би довело до физическо увреждане на главната вещ, но и когато би нарушило
нейното функциониране. (Решение
№180/18.10.2013 г. по гр.д. № 2317/2013 г., ВКС, ІІ г.о.).
Предвид гореизложеното и
като взе предвид констатациите на вещото лице по назначената по делото
допълнителна СТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от настоящия съдебен
състав, съдът намира, че претендираното в пункт втори от молба вх. № 260353/
04.07.2022 год. (л. 123 от делото) подобрение (оранжерия, изградена от метална конструкция и остъкляване, построена по
думи на ищците през 2011 год., на обща стойност на труд и материали в размер на
700 лева) всъщност няма качеството на такова, тъй като е преместваем обект, не е трайно прикрепен към
земята. Ето защо същото не подлежи на заплащане, а претенцията в тази част следва
да се отхвърли само на това основание.
Установената на място в имота и описана в пункт 1 от посочената по-горе молба пристройка към къщата за занаятчийска работилница има характер на подобрение, доколкото чрез нея фактически е била увеличена стойността на имота (съгласно заключението на допълнителната СТЕ). Същото се отнася и за бетонната
пътека от входната врата на двора до входната площадка на лятната кухня, като
относно стойността на вложените материали и труд съдът се доверява на
заключението на вещото лице по назначената допълнителна СТЕ. Вещото лице при
посещението си на място е констатирало, че е налице разлика между
използваните тротоарни плочки – част от тях са с размери 30/30/4,5 см., като по
данни на ответницата те са се намирали в имота при закупуването му, друга част
са новоизградени сиви тротоарни плочки с размери 40/40/5 см. – 35 броя. Предвид изложеното, съдът се доверява частично на
показанията на разпитаните по делото свидетели – в частта, в която твърдят, че още при закупуване на имота е имало пътека с плочки в двора от портата до
входната врата на къщата, а К. и Х. сменили само счупените плочки със здрави
такива. Показанията на свидетелката А. следва да бъдат игнорирани, обаче, в частта, в която твърди, че
подменените здрави плочки не били нови, а били взети от „отпадъците“. Касае се
за 35 броя плочки. Житейски нелогично е толкова много здрави и еднакви по вид
плочки (както е констатирало вещото лице при огледа на имота) да бъдат открити
в „строителните отпадъци“, каквото твърдение навежда свидетелката. Нещо повече,
свид. А. не споделя подобна информация, въпреки че към датата на закупуване на
имота е била най-близко до ответницата (нейна майка) и нейния бивш покоен вече
съпруг.
Безспорно се установи, че посочените 2 подобрения
са направени по време на брака между К. и Х.Е. (същият е прекратен едва пред
2020 год.), поради което за вложеното в имота намира
приложение презумпцията за съвместен принос. Съдебната практика е последователна относно това,
че когато фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и
икономически връзки между съпрузите е изключен какъвто и да било принос в
придобиванията на единия съпруг на това имущество от другия (ТР № 35/1971 г. на
ВС Решение № 43/05.04.2013 г. по гр. д. № 802/2012 г. ІІ гр. о.) Това се отнася
и за подобренията, извършени от единия съпруг в имот - съпружеска имуществена
общност по време на фактическата раздяла, защото чрез тях се запазва, съхранява
или увеличава стойността на съсобствената вещ. Когато за извършените
подобрения, или разноски в имота – съпружеска имуществена общност след трайна
фактическа раздяла (която изключва приноса на другия) или след развода е платил
само единия съпруг, другия се обогатява за негова сметка, защото се увеличава
стойността на имота. Затова той може по реда на чл. 346 ГПК да претендира
съответната на квотата на другия съпруг част от стойността на подобренията и
необходимите разноски. Настоящият случай, обаче, не е такъв - не се ангажираха
доказателства, че бившите съпрузи са били разделени преди развода - през
времето, когато са извършвани подобренията. Такива твърдения не са и
релевирани. Недоказани останаха твърденията на
ищците, че подобренията били извършени единствено с лични
средства и труд на Х.Е., че вложените средства са с произход от спестени пари
от личен труд от занаятчийска дейност на Х.Е. – тенекеджийски и железарски
услуги, от продажба на недвижим имот индивидуална собственост на последния
преди сключването му на брака с ответницата, както и от лични спестявания на
същия. Не бяха ангажирани никакви доказателства, установяващи твърденията на
ищците в тази насока, поради което съдът приема, че приносът за подобренията в делбения имот не може
да бъде изключен – същите са извършени от двамата съпрузи
съвместно с техни общи средства.
Затова претенцията с пр. осн. чл. 346 от ГПК за сумата от 4100 лева следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Касателно претенцията са подялба на допуснатите до делба
движими вещи:
Страните не изложиха становище досежно начина, по който
искат допуснатите по делба движими вещи да бъдат поделени между тях.
Доказателства относно стойността на част от вещите при
закупуването им се представиха от ищеца с отговора на исковата молба в първата
фаза на делото. Видно от приложените фактури Пералнята е била закупена за
сумата от 440 лева, хладилникът – за 380 лева, фризерът – за 489 лева,
климатикът – за 499,90 лева. Относно останалите движими вещи няма данни за
какви суми са били придобити от бившите съпрузи, не бяха направени и
доказателствени искания от страните за установяване на стойността им, поради
което съдът определи размера им на осн. чл. 162 от ГПК по своя преценка след
като извърши справка в Интернет с различни сайтове за продажба на техника и сайтове за покупко-продажба на
готварски печки на твърдо гориво втора употреба, както следва: за микровълновата печка – 200 лева, за
телевизора – 100 лева, за готварската печка – 300 лева
Въпреки броя на движимите вещи,
надхвърлящ броя на съделителите, съдът намира, че делбата им чрез теглене на
жребий би била много неудобна и би породила значителни имуществени спорове
между тях. Този извод следва от обстоятелството, че всички вещи, допуснати до делба (1. Един климатик марка „Осака“; 2. Една автоматична пералня марка „И.“; 3.
Един фризер марка „Б.“; 4. Един хладилник с камера марка „И.“; 5. Една
микровълнова печка марка „Електролукс“; 6. Един цветен телевизор марка „Шарп“;
7. Една готварска печка с дърва) се намират в
имота, който ще бъде възложен на ответницата, от
естеството на вещите, предназначени да обслужват тази сграда в годен за живеене
вид, както и от факта, че ответницата е ползвала тези вещи много години, докато е траел бракът й с Х.Е. и продължава
да ги ползва и към настоящия момент. Предвид изложеното,
съдът намира, че най-справедливо би било
делбата на движимите вещи да се извърши по
следния начин: допуснатите до делба движими вещи да се разпределят в дял на
ответницата, а последната следва да заплати на ищците сумата от по 602,25 лева
на всеки от тях за уравняване на дяловете им.
По
разноските:
Разноските
в производството по допускане и извършване на делбата (без тези за адвокат, които остават за сметка на всеки от съделителите) следва да се понесат съобразно пазарната стойност на дяловете
на съделителите (чл. 355, изр. 1 ГПК), в
съответствие с определените с решението по първата фаза квоти. Доколкото искане за присъждането им не е направено в производството, съдът
не следва да се произнася по този въпрос
Даденото
от вещото лице заключение за пазарната оценка на допуснатия до
делба недвижим имот има значение единствено с оглед размера
на дължимите по чл. 355 ГПК държавни
такси - чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК В случая
съделителите не са оспорили даденото от вещото лице по допълнителната СТЕ заключение, поради което дължимите по делото
държавни такси следва да определят на база това заключение.
Паричната
оценка на дела на ищеца Е.Т.Х. възлиза на 16550 лева + 602,25 лева за движимите вещи, т. е. държавната такса е в размер на
686,09 лева.
Съделителката Е.Т.Ш. (само касателно допуснатите до
делба движими вещи) дължи заплащането на държавна такса в размер на 50 лева.
Паричната
оценка на дела на ответника К.М.Е. възлиза на 16550 лева + 1204,50 лева за движимите вещи, т. е. следващата се държавна
такса е в размер на по 710,18 лева.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.
РЕШИ:
ИЗВЪРШВА съдебна делба между К.М.Е., ЕГН: **********, с пост.
адрес: *** и Е.Т.Х., ЕГН: **********, с пост. адрес: *** на допуснатия до делба недвижим имот, както следва:
ВЪЗЛАГА В
ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на К.М.Е., ЕГН: **********, с пост.
адрес: *** следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 58222.495.471, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., обл. Ш.,
одобрени със Заповед № РД 18-44/ 09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-27-113/ 27.03.2013 год. на
Началника на СГКК-Ш., с административен адрес: гр. В.П., ул. „Ц.Ц.“ №
25, с площ 823 кв.метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
метра, при съседи: 58222.495.2124, 58222.495.474, 58222.495.473, 58222.495.472,
58222.495.2118, 58222.495.470, ведно с попадащите в имота: сграда с идентификатор
58222.495.471.1, със застроена площ 54 кв.метра, брой надземни етажи: 1, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор
58222.495.471.2, със застроена площ 37 кв.метра, брой надземни етажи: 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
58222.495.471.3, със застроена площ 18 кв.метра, брой надземни етажи: 1, с
предназначение: постройка за допълващо
застрояване; сграда с идентификатор 58222.495.471.4, със застроена площ 47
кв.метра, брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда;
сграда с идентификатор 58222.495.471.5, със застроена площ 24 кв.метра, брой
надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА К.М.Е.,
ЕГН: ********** в
6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение ДА ЗАПЛАТИ
на Е.Т.Х., ЕГН: ********** сумата от 16550 лева, ведно със законната
лихва от влизане в сила на решението, за уравнение на дела му, на основание чл. 349, ал.5 ГПК.
УКАЗВА на К.М.Е., ЕГН: **********, че ще стане собственик
на имота след като изплати в срока по чл. 349, ал.
5 ГПК определеното парично уравнение, заедно със законната
лихва, на основание чл. 349, ал.
6 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената по реда на чл. 346 от ГПК от Е.Т.Ш.,
ЕГН: ********** срещу К.М.Е., ЕГН: ********** искова
претенция за заплащане на извършени от Х.Ш.Е., ЕГН: **********
(починал в хода на делото) подобрения в имот с
идентификатор 58222.495.471, като процесуално
недопустима, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл. 346 от ГПК от Е.Т.Х.,
ЕГН: ********** искова претенция за осъждане на К.М.Е., ЕГН: ********** да му
заплати сумата от 4100 лева, представляваща
стойността на извършените подобрения в съсобствения имот с идентификатор 58222.495.471 от наследодателя му Х.Ш.Е., ЕГН: ********** (починал
в хода на делото), изразяващи се в направата на: 1. Пристройка към къщата за занаятчийска работилница, представляваща сграда
с идентификатор 58222.495.471.3 на стойност 2400 лева; 2. Оранжерия
на стойност 700 лева. 3. Бетонна пътека от входната врата
на двора до входната площадка на лятната кухня на стойност 1000 лева.
ИЗВЪРШВА съдебна делба между Е.Т.Ш., ЕГН: **********, с пост.
адрес: ***, Е.Т.Х., ЕГН: **********, с пост. адрес: *** и К.М.Е., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, на допуснатите до делба движими вещи, както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, по
реда на чл. 353 от ГПК, на К.М.Е., ЕГН: ********** следните движими вещи: 1. Един климатик марка „Осака“; 2. Една автоматична
пералня марка „И.“; 3. Един фризер марка „Б.“; 4. Един хладилник с камера марка
„И.“; 5. Една микровълнова печка марка „Електролукс“; 6. Един цветен телевизор
марка „Шарп“; 7. Една готварска печка с дърва.
ОСЪЖДА К.М.Е., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на съделителите Е.Т.Ш., ЕГН: ********** и Е.Т.Х., ЕГН: ********** суми за уравнение на дяловете им от движимите вещи в размер на по 602,25 лева на всеки един от тях, ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото
решение до плащането.
ОСЪЖДА Е.Т.Х.,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
В.П. държавна такса върху стойността на дела си в размер на 686,09 лева, на осн. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
ОСЪЖДА Е.Т.Ш.,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – В.П. държавна такса върху
стойността на дела си от движимите вещи в размер на 50 лева, на осн. чл. 8 от
Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
ОСЪЖДА К.М.Е.,
ЕГН: **********ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – В.П. държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 710,18 лева, на осн. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Решението, в частта, в която е
оставена без разглеждане депозираната от Е.Т.Ш. претенция по сметките и
производството по отношения на тази претенция е прекратено, подлежи на
обжалване пред Ш.ски окръжен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването
му на страните. В останалата част решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски
окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: