№ 220
гр. Благоевград, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200500013 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.259 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Я. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес община С., село Б., ж.к. М., чрез процесуалния представител адв. А.
А.А., срещу Решение № 601 от 26.10.2022 г., постановено по гр.дело №
1450/2022 г., по описа на Районен съд – Благоевград.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост на решението, както и че същото е
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, за което
се излагат следните доводи:
Посочено е във въззивната жалба, че в първото по делото заседание ищецът
не е се яви лично, както повелява нормата на чл.321, ал.1 от ГПК, съответно
не се е явила лично и Я. Боридова, като в съдебно заседание пълномощникът
е заявил, че същата е възпрепятствана поради служебна ангажираност да се
яви за това заседание и е поискал допълнителен срок за представянето на
доказателства за това с оглед изискването за лично явяване на страните.
1
Нормата на чл.321,ал.1 от ГПК изисква за първото по делото заседание по иск
за развод страните да се явят лично, с оглед разрешаването на
предварителните въпроси по спора и напътването на страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора. Твърди се, че като не е
изпълнил тази процедура съдът е допуснал съществени процесуални
нарушения, което прави решението неправилно и незаконосъобразно, особено
в случая, в който е направено искане за произнасяне по въпроса за вината на
единия от съпрузите за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
На следващо място се посочва във въззивната жалба, че още в отговора на
исковата молба с искането за произнасяне по въпроса за вината, направено от
Я. Д. е направено и доказателствено искане за това обстоятелство - разпит на
двама свидетели.
Посочва се, че видно от проекто - доклада, обективиран в разпореждането за
насрочване на дата на първо съдебно заседание, съдът е допуснал свидетели
при режим на довеждане, без да е уточнил кога да бъдат изслушани. Предвид
разпоредбата на чл.321, ал.1 от ГПК и поради невъзможност да бъдат
ангажирани за първото по делото заседание свидетелите е поискано разпитът
да бъде проведе в следващо такова. Посочва се, че първоинстанционният съд
е приел, че не е основателно искането за разпит в друго заседание на
допуснатите свидетели и е приел делото за изяснено от фактическа страна,
както и е даде ход на устните състезания.
Счита, че от събраните по делото доказателства и с оглед особения характер
на спора не се е доказало от събраните по делото доказателства по
категоричен начин дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като в
този смисъл счита първоинстанционното решение за изцяло немотивирано.
С оглед изложеното във въззивната жалба се навеждат доводи, че решението
е и неправилно поради нарушение на процесуалните правила предвид, че
първостепенният съд не е дал процесуална възможност на ответницата по
първоинстанционното дело да ангажирам гласни доказателства с оглед
направеното искане за доказване на вината на ищеца и с оглед оспорване на
останалите обстоятелства с исковата молба.
На следващо място счита решението и за немотивирано и неправилно по
отношение на предоставянето на ползването на семейното жилище на ищеца.
2
В случая, въпреки че ищеца е направил искане счита, че в производството не
се е доказало по категоричен начин същия да има жилищна нужда чл.56 от
СК. В случая счита, че решението е постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и съответно неправилно, предвид че не е
изследвано в производството необходимостта от жилищна нужда на ищеца.
Предвид на изложеното счита, че изцяло неправилно, недопустимо и в
противоречие на съдопроизводствените правила, първоинстанционния съд е
приел, че са налице предпоставките за даване ход на делото и е преминал към
разглеждане на същото без личното явяване на страните по делото, както и е
дал ход на устните състезания без да се попълнил делото с необходимия
доказателствен материал.
Поради изложеното иска от въззивният съд като правен резултат - да отмени
Решение № 601/26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1450/2022 г., по описа на
Районен съд — Благоевград като постановено при съществени процесуални
нарушения в съдопроизводството и да върне делото на първоинстанционни
съд за попълване на делото с необходимия доказатествен материал относно
вината за разстройството на брака и предоставяне ползването на семейното
жилище на ищеца, а при условията на евентуалност въззивния съд да реши
спора по същество като признае, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между страните е единствено и само на ищеца и да
отхвърли искането за предоставяне ползването на семейното жилище на
ищеца.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане при
режим на довеждане две лица, с които ще се оспорват твърденията, изложени
в исковата молба и ще се установява кой има вина за разстройството на брака,
относно направеното в отговора искане за произнасяне относно вината на
ищеца за дълбокото разстройство на брака.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок по делото не е
постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателката Я. Б. се явява лично и с адв. А.А..
Заявява се, че се поддържа въззивната жалба. Ответникът А. Б. не се явява, за
него се явява пълномощника му адв. Р.. Заявява, че оспорва жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
3
страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно, като е
постановено от родово компетентен съд, функциониращ в надлежен състав,
изготвено е в писмена форма, в пределите на правораздавателната власт на
съда и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. При
проверката за допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд
констатира, че решението е допустимо, поради което не се налага неговото
обезсилване.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред Районен съд – Благоевград е с правно основание чл. 49,
ал. 1 от СК инициирано по подадена искова молба от А. Г. Б., против Я. Д. Б..
С исковата молба е отправено искане до съда да постанови решение, с което
да прекрати сключения между страните граждански брак, без да се произнася
по въпроса за вината; да предостави ползването на семейното жилище,
находящо се в село Б., ул. Г.Д. * на ищеца; е се противопоставя след
прекратяване на брака ответницата да продължи да носи фамилното име Б.
или същото да бъде променено; не се претендира издръжка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден е подадена писмен
отговор от страна на ответницата Я. Д. Б., с който моли съдът да се произнесе
с решение, с което да се прекрати сключения между страните граждански
брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина единствено и само
на ищеца.
За доказване на твърденията на страните, изложени съответно в исковата
молба и писмения отговор е направено доказателствено искане за допускане
на свидетели при режим на довеждане – по двама свидетели на всяка страна.
4
Районният съд с Определение № 1018/25.07.2022 г. е допуснал събирането на
гласни доказателства за страните.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 24.10.2022 г.
процасуалния представител на ответницата адв. Б., заявява, че не води
допуснатите им свидетели, с които ще установява обстоятелствата относно
вината за фактическата раздяла между страните, без да сочи уважителни
причини за неявяването им, предвид което и съдът е заличил същите.
От страна на процесуалния представител на ищеца е направено оттегляне на
искането за разпит на водения свидетел, тъй като не е спорно между страните,
че същите са във фактическа раздяла.
Въз основан на събрания доказателствен материал пред първата инстанция, в
мотивите на първоинстанционното решение съдът е посочил, че в
производството е направено искане за произнасяне по вината на единия от
съпрузите, правно основаващо се на чл. 49, ал. 3 от СК. Посочено е, че
брачната вина е субективно отношение на съпруга към брачните му
нарушения и техния резултат- дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, като първоинстанционният съд е счел, че в настоящия случая не е
проведено доказване на брачни нарушения, предвид което с решението
бракът между страните е прекратен без съдът да се е произнесъл по вината.
С въззивната жалба на Я. Д. Б. подаден чрез адв. А.А. е отправено искане при
условията на евентуалност съдът да реши делото по същество и да се
произнесе по вината, като в тази връзка е направено и доказателствено искане
за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
вината, каквото искане е направено в отговора на исковата молба пред
първата инстанция.
С Определение № 33/11.01.2023 г. въззивният съд е допуснал поисканите
двама свидетели, които са разпитани в съдебно заседание, проведено на
06.04.2023 г. и това се свидетелите М.М.А. и В.К. Г. – майка на
жалбоподателката Я. Б., чийто показания съдът кредитира като обективни.
Съвкупно от показанията на свидетелите се установява, че А. Б. от 20 години
работи в чужбина, като през това време Я. Б. се е грижела за сина им и за
родителите на А., като свидетелката В. Г.а посочва, че А. Б. не е плащал
издръжка за детето им. Свидетелите сочат за различни ситуации, при които
5
А. е дърпал за косата Я., биел я, избил й зъбите, за което е подаден и сигнал
на тел. 112. Посочват, че А. е имал връзки с други жени по време на брака,
като преди три години и половина е заживял с приятелката си.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели като
безпротиворечиви.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б./. В настоящия казус свидетелските
показания на А. и Г.а не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл.
172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а
предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства
по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и
Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Б.Д./. Не могат да се игнорират свидетелски показания
само защото изхождат от близък роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Съгласно
Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Д.Ц., роднинската връзка на свидетеля със страната, която
го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да
се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани
заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети
за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Б.Д., и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията М.Ф./. Конституирани като свидетели, роднините,
близките и приятелите са винаги мотивирани да помогнат с показанията си на
посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от
Ц.Ц., "Сиела", С., 1997 г., стр. 53/. В случая обаче съобщеното от
свидетелката Г.а, макар и майка на жалбоподаотелката, е с висока степен на
достоверност и и се подкрепя с казаното от свидетелката А..
6
Законова дефиниция на понятието "вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака" липсва. Съдът приема това понятие като съвкупност
от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към брачната
връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са
грижата и отношението на съпрузите един към друг, към издръжката на
семейството, тяхното съвместно живеене и др., както и
полагане на усилия за преодоляване на настъпили противоречия в семейните
отношения.
От събраните по делото доказателства обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност безспорно се установи, че А. Б. трайно не е полагал грижи за
съпругата и сина си, от което следва извода, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е изцяло негова.
По изложените съображения съдът намира, че следва да уважи искането на Я.
Д. Б., обективирано във въззивната жалба и да обяви, че вината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака е единствено и само на А. Б..
С въззивната жалба е отправено искане за отхвърляне искането за
предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца, което с Решение №
601/26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1450/2022 г., по описа на Районен
съд — Благоевград е предоставено на същия.
В съдебно заседание по в.гр.дело № 12/2023 г. по описа на БлОС, проведено
на 06.04.2023 г. в хода на устните състезания адв. А.А. заявява, че
доверителката й Я. Б. няма претенции за възлагане ползването на семейното
жилище, поради което въззивният съд няма да се произнася по този въпрос.
Пред настоящата инстанция адв. А.А. не е направила искане за присъждане на
разноски, поради което съдът не следва да се произнася.
Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски на адв. Р. не
следва да бъде уважено.
Водим от горното БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №601/26.10.22г., постановено но гр.д. № 1450/22г., по
7
описа на БлРС, в частта, с която се ПРЕКРАТЯВА брака между А. Г. Б. с
ЕГН ********** и с адрес: с. Б., община С., обл. Благоевград, ул. Г.Д. * и Я.
Д. Б. с ЕГН ********** и с адрес: с. Б., общ. С., област Благоевград, ЖК М.,
поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по обективни
причини, вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА брака между А. Г. Б. с ЕГН ********** и с адрес: с. Б.,
община С., обл. Благоевград, ул. Г.Д. * и Я. Д. Б. с ЕГН ********** и с адрес:
с. Б., общ. С., област Благоевград, ЖК М., поради дълбоко и непоправимо
разстройство, настъпило по вина на А. Г. Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8