№ 1947
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330204140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000322 от 09.06.2022г.,
издадено от Д.Р.С., на длъжност ** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на С. Ф. А., ЕГН:**********, с адрес – **,
на основание чл.94, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание – глоба в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ за
нарушение на чл.37а, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2022г. за условията и реда
за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта.
В жалбата се посочва, че превоза на установените пътници е било по
причина обаждане на управителя на дружеството относно аварирал автобус
на дружество „Рожен Експрес“ - Смолян, които пътници е трябвало да бъдат
превозени спешно до гр.София и гр.Пловдив. Предлага наказателното
постановление да бъда отменено като незаконосъобразно, необосновано и
постановено при нарушаване на процесуалните правила.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Г. поддържа
жалбата на изложените основания, като сочи извънредния характер на
ситуацията, липсата на виновно поведение, както и това, че пътниците са
1
имали билети. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, а
също и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – директор Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив не изпраща представител, в писмено становище,
изложеното в съпроводителното писмо сочи, че атакуваното наказателно
постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при
издаването му, по безспорен начин са установени нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено, а в условията на евентуалност –
претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимален
размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 07.07.2022г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Смолян на 15.07.2022г., съгласно отразеното пощенско
клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.05.2022г., около 13:10 часа, на бул.„Асеновградско шосе“, в
посока – гр.Пловдив, на 50 метра от автоморга „Р.“, свидетелят я Б. Е. И. – в
качеството му на ** в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив спрял за проверка МПС – автобус марка „Форд Транзит“ с рег.№ **.
При проверката свидетелят И. установил, че гореописаният автобус бил
управляван от жалбоподателят С. Ф. А., бил собственост на дружество
„Сердаров Транс“ ООД и извършвал превоз на пътници по редовна автобусна
2
линия от Републиканската транспортна схема, от гр.Мадан – гр.Пловдив –
гр.Мадан, с маршрутно разписание № 21102, валиден до 02.07.2023г., с пътен
лист № 09467/09.05.222г. и заверено копие на лиценз № 313490 за
международен превоз на пътници. Свидетелят И. още установил, че в същия
автобус били превозвани седем пътници, на които н бил издаден документ за
платена превозна цена (билет). Същите били пътници, превозвани преди това
от автобус на дружество „Рожен експрес“, който аварирал, за което водачът
А. получил обаждане от управителя на „Сердаров Транс“ ООД.
С оглед на горното, свидетелят И. съставил АУАН с бланков № 316455
от 09.05.2022г. срещу жалбоподателя С. Ф. А. за нарушение на чл.37а, т.7 от
Наредба № 2 от 15.03.2022г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, издадена от министъра на транспорта, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от жалбоподателят. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Б. Е. И., Д.Т.Р. и Н.С.С., които помнят
случая и описват както начина на извършване на проверката и констатациите
при същата (свидетелят И.), така и причината за превозването на пътниците
без билет (свидетелите Р. и С.). Съдът намира показанията на свидетелите Е.
И., Д.Т.Р. и Н.С.С. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представената
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При
3
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което С. Ф. А., ЕГН:********** е нарушил
разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2022г. за условията и
реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на
транспорта – за това че на 09.05.2022г., около 13:10 часа, на бул.
„Асеновградско шосе“, в посока – гр.Пловдив, като водач на МПС - автобус
марка „Форд Транзит“ с рег.№ **, собственост на дружество „Сердаров
Транс“ ООД, извършвайки превоз на пътници по редовна автобусна линия от
Републиканската транспортна схема, от гр.Мадан – гр.Пловдив – гр.Мадан, с
маршрутно разписание № 21102, валиден до 02.07.2023г., с пътен лист №
09467/09.05.222г. и заверено копие на лиценз № 313490 за международен
превоз на пътници, не е издал документи за платена превозна цена на седем
пътници.
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното
административно нарушение като „маловажен случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
4
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя
характер, съответно – да подлежат на изследване неблагоприятните
последици от деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда
да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното и както вече бе посочено – в конкретния случай бе
установено, че жалбоподателят А. е качил и превозил въпросните седем
пътници по нареждан на управителя на дружеството, на което е служител -
„Сердаров Транс“ ООД, същите пътници били от друг аварирал на пътя
автобус на „Рожен експрес“, като се налагало да бъдат превозни по
извънредни обстоятелства. И макар формално да е реализирано нарушение на
чл.37а, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2022г., то в случая причините за
извършването на нарушението, подбудите на дееца извънредния характер на
ситуацията очевидно не кореспондират с обществената опасност, характерна
за типичния случай на нарушение горната разпоредба. Явно е, че в случая
подбудите на нарушителя не са свързани с умисъл да не отчете извършения
от него превоз и др. подобни, а същия е изпълнил указание за на управителя
за оказване на помощ.
Последното мотивира съда да приеме, че предвид описание смекчаващи
отговорността обстоятелства, деянието за което е ангажирана отговорността
на търговеца представлява „маловажен случай“, доколкото неговата
обществена опасност очевидно не съответства на обичайната такава, за
същото нарушение. Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН,
административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само
да предупреди нарушителя, че е при извършване на друго административно
5
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено
възнаграждение в размер на 350 лева. Следва да се посочи, че от страна на
същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в
настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за
тяхното извършване – договор за правна помощ.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, минималния размер е 300 лева. Ето
защо съдът намира искането на въззиваемата страна за основателно до
размера от 300 лева, като следва да се посочи, че настоящото дело не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, напротив – касае за дело,
което е разгледано в едно съдебни заседания, с разпитан един свидетел, при
липса на спор между страните относно фактическата обстановка, по
административно обвинение за едно нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000322 от 09.06.2022г.,
издадено от Д.Р.С., на длъжност ** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на С. Ф. А., ЕГН:**********, с адрес – **,
на основание чл.94, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание – глоба в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ за
6
нарушение на чл.37а, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2022г. за условията и реда
за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Ф. А., ЕГН:**********, с адрес – **, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив да ЗАПЛАТИ на С. Ф. А., ЕГН:********** сумата в размер на 300
/триста/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7