РЕШЕНИЕ
№ 12678
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
Членове:Виктория М. Станиславова
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110120589 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 304 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е. А., заемаща длъжността кмет на район „Панчарево“
Столична община, срещу разпореждане № 27455/12.02.2025г., постановено по гр.д. №
1781/2025г. по описа на СРС, 43 състав, с което на жалбоподателя е наложена, на основание
чл. 304, ал. 1 АПК, глоба в размер на 1000.00 лева за това, че не е изпълнил в определения
срок задължение, произтичащо от решение № 20111370/19.12.2023г., постановено по гр.д. №
11492/2021г. по описа на СРС, 44 състав, влязло в сила на 29.07.2024г.
Жалбоподателят оспорва разпореждането като неправилно, постановено при неизяснена
фактическа обстановка и при несъобразяване с относимите процесуални и
материалноправни разпоредби на чл. 304, ал. 1 АПК. Релевира, че при налагане на глобата
съдът не е съобразил дадените от него писмени обяснения и обстоятелството, че
възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по ЗСПЗЗ не настъпва
по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за
прилагането му многоетапна процедура, която на всеки етап завършва с административен
акт – заповед. Заявява, че са извършени дължимите действия – за ново разглеждане и
произнасяне, тъй като е направен оглед на място и е издаден констативен протокол №
...../27.12.2024г., поради което счита, че няма основание да се наложи глоба щом са били
предприети действия по повод изпълнение на влезлия в сила съдебен акт. Твърди се, че е
игнорирано обстоятелството, че произнасянето по реда на пар. 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
обвързано с приключване на друго административно производство. Възразява и с довода, че
не е коментиран въпроса кога преписката е получена от административния орган и
последният е бил уведомен за влязлото в сила решение. Посочения съдебен акт се оспорва и
1
досежно размера на наложената глоба с довод, че приложение в случая намират правилата
на ЗАНН, по силата на който и с оглед вида на нарушението и предприетите действия
същото представлява маловажен случай. Отделно жалбоподателят счита за приложим
текстът на чл. 28, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН, како и навежда възражение че сама по себе си
глобата е завишена и не съответства на естеството и тежестта на нарушението. При тези
доводи моли за отмяна на атакуваното разпореждане, а при евентуалност – то да бъде
изменено като се намали наложената глоба до посочения в закона минимум. Не прави
доказателствени искания.
Становище по жалбата е постъпило от Т. Й. Н., в което същата се оспорва като
неоснователна. Навежда се довод, че сочените причини не са основание за изключване на
отговорността на жалбоподателя и че параграф 30 от ПЗР на ПМС № 212 от 25.03.1997г. на
ИД на ППЗСПЗЗ не са приложими, ерго твърдените от жалбоподателя действия, които е
следвало да се извършват, не са били необходими, тъй като няма други ползватели на имота
и няма доказателства за такива. При тези съображения моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира разноски и представя доказателства.
Софийски районен съд, в този съдебен състав, намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 306, ал. 5 АПК и от надлежна страна, а по
същество-неоснователна, а обжалваното разпореждане – валидно, допустимо и правилно,
по следните съображения:
Обжалваното разпореждане е мотивирано с наличието на кумулативните изисквания на
ал. 1, чл. 304 АПК - неизпълнение на влязло в сила съдебно решение №
20111370/19.12.2023г. по гр.д. № 11492/2021 г. на СРС, 44 състав, от административния орган
/кмета на район Панчарево/, задължен по изпълнението, както по силата на изричното
връщане на преписката с указания от СРС, така и по смисъла на законовата разпоредба на
пар. 4, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от решение № 20111370/19.12.2023г. по гр.д. № 11492/2021 г. на СРС, 44 състав,
влязло в сила на 29.07.2024 г., с него са отменени отказите на Кмета на район „Панчарево“ –
Столична община по заявление № ......./15.03.2018г. за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР
на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху новообразуван имот с
идентификатор ...... въз основа на влязъл в сила план на новоообразуваните имоти за
местност „К. д.“, землище на с. Бистрица, одобрен със Заповед № РД-15-026/1.02.2006 г. на
Областния управител на област София - град, влязла в сила кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/3.11.2011г. на Изпълнителен директор на АГКК
и Решение № 2335/28.03.2007г. на ОСЗГ – район „Панчарево“, подадено от Й. К. Н., ЕГН
**********, като връща преписката на административния орган за произнасяне по искането
съобразно дадените указания в едномесечен срок.
Нормата на чл. 304 АПК съдържа състав на административно нарушение, според който
длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт,
извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Следователно, за да се
реализира административнонаказателната отговорност по чл. 304 АПК е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи, визирани във фактическия състав на
разпоредбата.
Уредената в закона глоба се налага с разпореждане на председателя на съответния съд
или на овластено от него длъжностно лице.
От обективна страна, необходимо е установяване на задължение, което следва да
произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила. Задължението по чл.
304 АПК следва да е различно от задължението за изпълнение на индивидуален или общ
административен акт, решение, определение или разпореждане на административен съд или
споразумение пред административен орган или пред съд - всички изпълнителни основания
по чл. 268 АПК, т.е. задължението следва да е извън случаите по дял пети на АПК. Това е
2
така, т.к. за неизпълнение на изпълнителното основание по чл. 268, т. 2 АПК е предвидена
изпълнителна глоба по чл. 287 АПК и принципът "non bis in igem" изключва възможността
да се наложи едновременно изпълнителна глоба и глоба по чл. 304 АПК.
От субективна страна, за да е приложима разпоредбата на чл. 304 АПК, длъжностното
лице, носещо административнонаказателна отговорност следва да се обхванато от
субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, т. е. да е адресат на
съдебното произнасяне, на което пряко е вменено изпълнението на посоченото в него
задължение. От процесуална гледна точка това означава, че длъжностното лице, в това му
качество, трябва да е било страна в процеса.
В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в
Решение № 13356 от 15, 10, 2013 г. по адм. д. № 12995/2013 г., VІІ отд. на ВАС, Решение №
6423 от 08, 05, 2012 г. по адм. д. № 3365/2012 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 8130 от 07, 06,
2012 г. по адм. д. № 5034/2012 г., ІІІ отд. на ВАС. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази и теорията, установена в разработения труд "Систематичен коментар на
Административно-наказателния кодекс", Издателство "Труд и Право", 2013 г., (стр. 1570 ).
В случая, глобата е наложена с разпореждане от съдия при СРС, който е овласетен да
стори това от председателя на съда съгласно Разпореждане за определяне на шифри и групи
на делата в СРС, поради което и атакуваният съдебен акт е валиден.
За да се реализира административно-наказателната отговорност по чл. 304 от АПК е
необходимо наличие на посочените елементи от фактическия състав, от обективна и
субективна страна.
От обективна страна следва да е установено задължение, което да произтича пряко от
съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила, а от субективна - длъжностно лице, което
е адресат на съдебното решение и на което пряко е вменено изпълнение на посоченото в
решението задължение.
Основният нормативен акт, установяващ административнопроизводствени правила, е
Административно процесуалния кодекс. Той се прилага за административните производства
пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго - чл.
2, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 304 АПК следва да бъде обсъждана в контекста на
процесуалния закон, поради което правото за налагане на глоба възниква единствено по
отношение на органите, осъществяващи административна дейност във връзка с
неизпълнение на задължение, произтичащо от съдебен акт – с предмет спор, определен в чл.
1 АПК. Правото за налагане на глоба по реда на чл. 304 АПК за извършени
административни нарушения е свързано с дейността на административните съдилища и
администрацията. Следователно за да възникне първата предпоставка от фактическия състав
на посочената разпоредба следва да е налице произтичащо от съдебен акт, постановен в
административно производство, конкретно задължение за административен орган,
възлагащо извършване на конкретно действие, респ. бездействие.
Несъмнено по делото е, че има постановено и влязло в сила решение - решение №
20111370/19.12.2023г. по гр.д. № 11492/2021 г. на СРС, 44 състав, влязло в сила на 29.07.2024
г. с предмет спор, определен в чл. 1 АПК.
Установява се еднопосочно по делото, противно на въведените възражения, че кметът на
Столична община, район Панчарево, е участвал в производството пред Софийски районен
съд като ответник, поради което силата на присъдено нещо се простира върху него, още
повече, че е отменен като незаконосъобразен негов "мълчалив отказ" и преписката му е
върната за ново произнасяне с конкретни указания.
Установява се също, че в периода от влизане в сила на съдебното решение до подаване
на искането по чл. 306 АПК, и до настоящия момент не е налично произнасяне от кмета по
същество. Бездействието на органа не може да бъде оправдано с изложените от него
3
оплаквания, тъй като произнасянето на органа не е обвързано от друго административно
производство, а дори това да е така – то подобно произнасяне е следвало да бъде направено
далеч преди датата, на която е сторено.
При безспорно установеното бездействие /непроизнасяне и задвижване на
обезщетителна процедура/ в един продължителен период, считано от влизане в сила на
решението /29.07.2024 г./ и при липса на обективни причини за неизпълнение на влязлото в
сила решение, кметът на Столична община е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 304, ал. 2 АПК, поради което обжалваното разпореждане, с което е наложена
санкция в минималния размер от 1000 лв. е законосъобразно.
В отговор на релевираните възражения, е необходимо да се посочи, че именно поради
специалния характер на материалноправната норма на чл. 304, ал. 1 АПК, приложение не
намират положенията на ЗАНН. Ето защо, оплакванията на жалбоподателя за прилагането
на чл. 28, ал. 1, буква „а“ ЗАНН е неприложимо. Изрична е логиката на законодателя, който е
определил изчерпателно наказанията в случаите на нарушения по чл. 304, ал. 1 ГПК както
по вид, така и по размер, поради което празнота липсва, за да е приложимо друго
материално право по аналогия.
Необходимо е да се обърне внимание, че ангажираната административно наказателна
отговорност е лична – засяга физическото и административнонаказателно отговорно лице,
предвид предвидените в закона предпоставки. Отговорността не се носи от институцията
кмет на район Панчарево, а от физическо лице, заемащо тази длъжност. Това е така, защото
това е вид отговорност, аналогична на тази на служителите по КТ, целяща да обезпечи както
своевременното и добросъвестно изпълнение на задълженията им, така и вредите от
противното поведение.
В заключение, налице са кумулативните предпоставки, предвидени в нормата на чл.
304, ал. 1 АПК, за ангажиране на административнонаказателна отговорност на длъжностно
лице поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт.
Размерът на глобата е определен около законоустановения среден размер, при съобразяване
с естеството и тежестта на нарушението – продължаващо нарушение в рамките на около пет
месеца към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт, а и към момента, оказващо
влияние върху едно от вторите по важност права, регламентирани в законодателството, и
при констатирано продължаващо бездействие.
По разноските
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на Т. Й. Н.. При
съобразяване на така действащата уредба страните в производството по чл. 306 АПК са
наказващия орган и длъжностното лице - нарушител. Подателят на искането за налагане на
административна санкция по чл. 304 АПК е само инициатор на това производство, но не е
страна в правоотношението по налагане на административно наказание, като този извод
следва и от факта, че с постановения в това производство акт не се засягат негови права и
интереси. Поради това и съдебната практика приема, че инициатора на производството не е
активно легитимирана да обжалва постановеното разпореждане в производството по чл. 306
АПК. Следвайки разбирането на съдебната практика, то на това лице не следва да се
присъждат и разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 6 АПК, Софийски районен
съд, в този съдебен състав,
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 27455/12.02.2025г., постановено по гр.д. №
1781/2025г. по описа на СРС, 43 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5